Българин. Роден съм в България от родители българи, пиша книгите си и предпочитам да чета на български. Не мога обаче да кажа, че обичам всичко българско и родно, нито се просълзявам на „Питат ли ме де й зората...“
Автор: Велко Милоев
Шумната нечестност в Църквата обаче е по-шумна от всяка друга нечестност. А владиката Кирил, както много други владици, „шумеше“ доста отдавна. Защо Кирил чак сега подава „оставка“?
Автор: Любослава Русева
На 11.11.2011 г. Христо Стоичков бе удостоен от Пловдивския университет с почетното звание доктор хонорис кауза. Два дни след това Цветозар Томов, доцент в същия университет, си хвърли оставката с открито писмо до Ректора.
Автор: Деян Деянов
Никога не съм работил като министър-председател или като министър на финансите. Затова ми е любопитно как трудещият се на тази служба съумява да раздели бюджета между тези, които протягат ръце за парички. Щото това май е главната работа на държавата.
Автор: Бойко Ламбовски
Защо българите – един народ, който само четиридесет години по-рано беше спасил еврейското си малцинство, най-неочаквано се поддадоха на една елементарна анти-малцинствена кампания и в резултат на това опетниха себе си с първото в историята на следвоенна Европа масово етническо прочистване?
Автор: Златко Енев
Щангите са един от най-трудноизкоренимите митове на комунизма, които все още ръководят обърканата народна душа.
Автор: Борислав Зюмбюлев
Сериозно историографско изследване, осветяващо историческите корени на ислямизационните процеси в западните Родопи. По думите на автора, „опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели“...
Автор: Евгений Радушев
Това което бих искал да разкажа за християнизирането през 1912 г. е част от устната традиция в Брезница, която винаги е била доста успешна алтернатива на официалната история, преподавана в българската образователна система.
Автор: Мехмед Боюкли
Д-р Херкулес Милас, преподавател по турска литература и история в Егейския университет, Родос, Гърция, разказва на срещата на Балканския политически клуб в Истанбул през 2003 година един турски анекдот...
Автор: Велко Милоев
През 2006 година – когато столичен вестник ни подари за Трети март карта на Санстефанска България, а същия ден на огромен митинг партия „Атака“ обяви похода си за сваляне на правителството – се случиха още някои събития в най-новата история на българския национализъм.
Автор: Велко Милоев
Автор: Велко Милоев
Отговорността на интелектуалците. Отговорността изобщо. Трудна, неприятна тема – може би защото тя винаги ни изправя пред един вид неизбежна конфронтация със самите себе си, със собствените ни съвести, която след това пак по неизбежност се превръща в конфронтация на някакви „нас“ с някакви „тях“...
Автор: Златко Енев
Автори: Румен Леонидов, Константин Павлов
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Очевидно е, че дискусиите между „мултикултуралисти“ и „националисти“, между изповядващите гражданско-либерални, от една страна, и етнонационалистически (примордиалистки) възгледи, от друга, не са особено продуктивни, където и да се водят.
Автор: Александър Кертин
Изследвайки значението, което националните празници оказват върху идентичността на населението, стигам до заключението, че има три уникални елемента в българската история, които са свързани помежду си...
Автор: Проф. Пенка Ангелова
Откъс от Алтернативния доклад на Българския хелзинкси комитет по въпроса за защитата на националните малцинства в България (2004 г.)
Автор: Български хелзинкски комитет
Доскоро в българската научна литература битуваше схващането, че османският период е период на „тъмни векове“. Редица изследвания разкрепостиха това схващане...
Автор: Рая Заимова
В търсене на сензационност, БПЦ стигна до абсурда да обяви за светец човек, който никога не е съществувал.
Автор: Боян Добрев
Паметникът на Съветската армия се намира в град София, но не в „градско пространство“; той е ситуиран в символичния център на националното пространство. Това прави проблема ни уникален и, за съжаление, ни лишава от възможността да си послужим с познатия от навечерието на Балканската война аргумент: „Така е в Европа“.
Автор: Александър Кертин
Кампанията е видяна от партийно-държавния връх като „исторически акт“, а самото преименуване е оруеловски наречено „възстановяване на българските имена“.
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Вече повече от век българите мюсюлмани/помаците съществуват в границите на българската държава. Още в началото това съжителство не върви гладко – то преминава през различни перипетии и обрати в търсене на баланс, приемлив за двете страни.
Автори: Михаил Груев, Алексей Кальонски
Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Не вярвам в българската толерантност. Не мога, колкото и да се опитвам. Слушам хвалбите, в които за хиляден път ми се разказва приказката за това как неотдавнашните ни предшественици спасили евреите, оглеждам се наоколо, търся някаква прилика, търся нещо, което да строши злия зъб на съмнението ми – и не мога, и не мога…
Автор: Златко Енев
Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно мюфтийство, отец Александров, свещеник от храм „Света Троица“ в София, Емил Кало, председател на организация „Шалом“, гости в предаването на Нова телевизия „Коритаров live“
Автори: Хюсеин Хафъзов, Емил Кало, отец Александров, Георги Коритаров
Великият войник е българинът, защото в момента търпи всичко, всякакви несгоди, обяснява певецът за скандалната си песен
Автор: Михаела Лозанова
Нарочно не изписвам името на .... По този начин бих му придала важност, каквато той не притежава.
Автор: Любослава Русева
Ние трябва категорично да кажем какво мислим за атаката на Волен Сидеров срещу джамията и мюсюлманите-богомолци днес в София. Ако не го направим – не само ще изпаднем в малодушие, но и ще жертваме това, в което вярваме.
Автор: Огнян Минчев
Това не се забравя никога. Изглежда, тъй като в детството си съм усетил антисемитизма, нещо... опасност да си евреин... И то седи.
Автори: Ицко Финци, Калина Гарелова
Генерацията на 40-годишните загърби мисията си, избра да се спасява поединично, а днес се утешава с вицове.
Автор: Иво Христов
Заглавието казва всичко. Повече подробности – в текста.
Автор: Раймонд Вагенщайн
Първите другарски съдилища в България са създадени в началото на 1960 г. в отделни предприятия, институции и образователни заведения по инициатива на действащите там масови организации, като при това получават подкрепа от партията...
Автор: Улф Брунбауер
След 1944 г., българските комунисти си поставят за цел да осъществят „социалистически начин на живот“. Но Партията и държавата се сблъскват с едно непокорно население, което не иска да живее по зададени от идеологията директиви.
Автор: Улф Брунбауер
Започналата война за собствеността върху двата вестника е важен момент от нашия несвършващ „преход“. Защото става дума за двата вестника, които дирижираха общественото мнение в най-важните начални години на „прехода“.
Автор: Александър Кертин