Черна непрозрачност тегне над имената на 33-мата депутати гласували „против“ регламентирането на нетрадиционна сексуална ориентация онзи ден. Не се знаят и имената на 8-те „въздържали“ се, които също са герои в развихрилата се вакханалия от омраза към хората с нетрадиционна сексуалност в парламента. Което подсказва, че на психологическо и на политическо равнище нещата не са никак наред, а културата на толерантност към различните бе канселирана на най-високо равнище.

Сега всичко е в ръцете на президента Румен Радев. Дали ще наложи вето върху закона, или не? Тъкмо затова е важен фактът кой как гласува онзи ден, има ли либерали или всички са фейк европейци, затова пък патриоти до мозъка на костите. Съвсем не между другото вчера еврокомисар по правата на човека написа до Дондуков 2, така и така, господин президент, властите трябва да се борят с дискриминацията и враждебната реторика срещу ЛГБТИ хората, не подписвайте закона.

За Румен Радев не е сигурно колко е европеец, но историята ще се произнесе по въпроса. В конкретния казус обстоятелствата сякаш са против свободната му воля. Дори да е готов да наложи ветото, защото високо професионалните му юристи няма как да не са прочели в абсурдния закон ключови нарушения на Конституцията на РБ, както и на Конвенцията за правата на детето, той е пред лицето на пре-неприятен факт с имената на депутатите, гласували против. Между тях има и достойни гербаджии като Георги Георгиев например, чиито възражения Костадинов реши да не зачете, под претекст че е изтекло времето за обсъждания. Да не говорим за Елисавета Белобрадова от ППДБ, чиято огнена реч поизми срама на нагаждаческото мълчание в комисията на колегите ѝ.

И така, част от имената на депутатите гласували против закона са… от парламентарната група на Делян Пеевски! Защо не влиза в публичната сметка този детайл? Дали медиите си траят за него като в поговорката не му щем (на Делян) ни жилото, ни меда!

Иначе казано, 18 депутати са останали верни на демонизирания от широката публика съ-председател на ДПС. Между тях са Хамид Хамид, Станислав Анастасов, Халил Летифов, Искра Михайлова, Димитър Аврамов, Атидже Байрямова-Вели (един мандат в ЕП – Обнови ЕВропа). Всички те са гласували с ясното съзнание за имиджовия риск от набъбващото тесто на българския популизъм и хомофобия. Най-вероятната причина за техния глас на съпротива е съзнанието, че законът представлява непропорционална държавна намеса в основни права на гражданите. Става дума за парламентарно поведение на Движението за права и свободи, все пак. Вярно, хората на Джедвет Чакъров останаха назад в материала, но такъв е животът.

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).