Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Трудно ми е да си помисля за друга фраза, която да е толкова глупаво и толкова постоянно цитирана в днешна България. „Пази Боже сляпо да прогледа“ не е нищо друго освен израз на вечния страх, че някой някъде може и да е видял нещо си, за което нашите очи никога няма да се отворят. Това е нещо като баене против уроки в съвременен, „просветен“ вариант.

Не случайно се казва, че всеки народ има водачите, които заслужава.

Моля не обърквайте тези ранни рисунки с илюстрациите на Diana Naneva, които са напълно различни както по стил, така и по авторска концепция. Тези изключително красиви, но за жалост никога не влезли в реална употреба картинки са нарисувани от илюстратора Никифор Русков преди повече от 20 години.

Ако посетите някое малко красиво селце, ще се почувствате сякаш сте се върнали назад във времето – от уникалната архитектура до зашеметяващите околни пейзажи. Но е трудно да се почувствате пренесени, когато сте заобиколени от тълпи туристи, които също търсят очарованието на малкия град.

Автор(и): Елизабет Стамп

Компютърно-генерирани вариации по безсмъртната картина на Сандро Ботичели.

Автор(и): Златко Енев

Темата, с която ми се ще да ви занимая днес е колкото вечна, толкова и напористо-актуална: възможно ли е, особено в нашето време на изображения, генерирани с едно натискане на копче, да се прокарва сравнително ясна граница между изкуството и кича?

Автор(и): Златко Енев

Ако всеки музей е някакъв аргумент, то основното твърдение на масивния нов Музей на историята на полските евреи, открит наскоро във Варшава, е че хиляда години еврейска история не могат да бъдат сведени до периода от шест години между 1939 и 1945, през които нацистка Германия унищожи шест милиона евреи, най-вече в Източна Европа.

Някъде в необятните вътрешности на Индия, където пустинният пейзаж, необезпокояван от човека, се простира до хоризонта, докато не докосне небето, се намират родните места на рабарите – коренно етническо малцинство, разпръснато из щата Гуджарат. Известни и с по-възвишеното название „пазители на камилите и добитъка“, рабарите са номадска скотовъдна общност, която от древни времена практикува животновъдство – традиция, тясно свързана с техните обичаи и митичен произход.

Автор(и): Алвин Нг

Първичен предшественик, вселенска жизнена сила, пътеуказател на пътя към модернизма и символ на работническата класа: в продължение на три четвърти столетие живата материя изпълнява най-различни роли в онази област на културата, където аспирациите на науката се смесват с мечтите на изкуството. Историите на Бруно Шулц се развиват в това русло, но заедно с това те се намират и извън него. Чрез митовете, породени от викторианската псевдонаука Шулц споделя генетическа връзка с Лъвкрафт, Чапек и Ман. Но най-близкият аналог за трескавата материалност на творчеството му, който самият аз успявам да открия, е фотографията на чешкия сюрреалист Индржих Щирски.

На 15 януари 2009 г. в една от сградите на Европейския Съюз в Брюксел беше открита изложба, с която се отбелязва началото на шестмесечното президентство на Чехия в Съюза. До деня на откриването се смяташе, че авторите са двадесет и седем артисти от всяка от страните-членки на ЕС, но медийното внимание и политическия шум в България принудиха истинския – и единствен – автор да разкрие шегата си на 13 януари. Оказа се, че това е добре известният концептуален артист от Чехословакия, Давид Черни.

Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is More, в изпълнение на моя стар приятел и майстор на камерата, Моис Файон.

Истинска наслада, не само за очите...

Автор: Моис Файон

Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен усет за ситуации. Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, всяка от снимките тук е сюжет за малък разказ...

Автор: Моис Файон

Понякога – а при самия мен и съвсем не толкова рядко – човек трябва да види през нечии чужди очи мястото, в което живее, за да оцени красотата и поезията му. Тук: Берлин през очите на Моис Файон и Даниела Ванева, двама майстори на поетично-закачливата фотография...

Автори: Моис Файон, Даниела Ванева

...обикновено са ПРИНУДЕНИ да го направят (ако все още притежават глави).

(По повод 75-та годишнина от „Кристалната нощ" – най-големият погром срещу немските евреи, организиран от нацистите през ноември 1938)

Художникът Василий Шулженко работи в стила на гротескния реализъм. Негови работи се намират в частни и музейни колекции в Русия, САЩ, Италия, Франция, Финландия, Холандия, в Третяковската галерия в Москва, в музея „М‘АРС“ (Москва) и в музея „КИССИ“, Оклахома сити (САЩ). Шулженко живее и работи в Москва.

Предлаганите тук картини са от поредицата „Модернизацията на Русия“…

Как беше в онази стара песничка? За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори...

Колко от тези световноизвестни писатели сте в състояние да идентифицирате? Без ненужни притеснения – аз също не познавах поне 80% от лицата от тези снимки (но вече имам отговорите, с помощта на мрежата)...

Смутното лято на 2013, запечатано за поколенията от Моис Файон – един философ с камера в ръка.

Автор: Моис Файон

Прочетете още...