Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Няколко седмици преди пускането на Клод, нов чатбот с изкуствен интелект от стартъпа Anthropic, нервната енергия в централата на компанията в Сан Франциско може да задвижи ракета.

Автор(и): Кевин Рууз

Двете компании са създали протокол за амбициозно, но безопасно пускане на изкуствен интелект. А след това бордът на OpenAI взривява всичките им внимателно заложени планове.

Автор(и): Чарлз Дюиг

 Сам Олтман, най-изявеният популяризатор на изкуствения интелект, научи от собствен горчив опит, че е трудно да бъдеш основател-визионер по подобие на Стив Джобс.

Автор(и): Дейвид Стрейтфелд

През ноември миналата година, когато OpenAI пусна своя чудовищен хит ChatGPT, той предизвика технологична експлозия, каквато не е имало, откакто в живота ни навлезе Интернет.

Автор(и): Стивън Леви

Онзи ден търсих един цитат от Пруст и реших да попитам ChatGPT. Ето как стана това.

Автор(и): Елиф Батуман

Изследователи и индустриални лидери предупреждават, че изкуствените интелекти могат да представляват екзистенциален риск за човечеството. Но те предлагат само малко подробности.

Автор(и): Кейд Мец

„Не е възможно да изпитвам чувства или да бъда зловещ“: Интервю с ChatGPT

Големият езиков модел обсъжда въпроси като глупостите, измамните изкуствени интелекти и природата на красотата.

Автор(и): Андрю Маранц

Изследователите в областта на изкуствения интелект постигат напредък по отношение на една дългосрочна цел: да дадат на машините знания, които самите ние приемаме за даденост.

Автор(и): Матю Хътсън

Квантовият компютър може да помогне за справяне с изменението на климата и недостига на храна или да разбие интернет. Дали САЩ или Китай ще стигнат първи до него?

Автор(и): Стивън Вит

От близо 400 години насам държавите са основните действащи лица в световните дела. Това започва да се променя, тъй като шепа големи технологични компании им съперничат за геополитическо влияние.

Автор(и): Иън Бремър

В края на краищата най-голямото наследство на ТикТок може да бъде свързано не толкова с настоящия момент на завладяващ света успех, който ще отмине, а по-скоро с това как, принуждавайки гигантите в областта на социалните медии като Фейсбук да преследват неговия модел, той ще освободи социалния интернет.

Автор(и): Кал Нюпорт

Нейтън Коупланд смята себе си за киборг. 36-годишният мъж е живял с мозъчно-компютърен интерфейс повече от седем години и три месеца. Към днешна дата – 17 август 2022 – това е най-дългият период, в който някой е имал подобен имплант.

Автор(и): Емили Мълин

Видеоклип, публикуван към края на февруари на фейсбук страницата на Валерий Залужний, главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, показваше въздушни кадри на руски военен конвой, който се приближава към град Херсон. Няколко дни по-рано Русия беше нахлула в Украйна, а Херсон, корабостроителен център в устието на река Днепър, е важен стратегически обект. В центъра на екрана се виждаше как система за насочване се устреми към превозно средство в средата на конвоя; секунди по-късно то се взриви и към небето се издигна пилон от горящо гориво. „Вижте делото на нашия животворящ Байрактар!“ гласеше преведеният надпис на Залужний. „Добре дошли в ада!“

Автор(и): Стивън Вит

Днес терминът „метавселена“ е навсякъде.

Във вторник Microsoft посочи т. нар. метавселена като причина за купуването на разработчика на игри Activision Blizzard за 68,7 млрд. долара, като заяви, че сделката ще осигури „градивни елементи за метавселената“. Основателят на Facebook, Марк Зукърбърг, също заложи на метавселената и преименува своята компания за социални мрежи на Meta. Google от години работи върху технология, свързана с метавселената. А Apple има свои собствени свързани устройства в процес на разработка.

Но какво всъщност означава метавселената и съществува ли изобщо тя? Ето някои от нещата, които трябва да знаете.

Автор(и): Брайън X. Чен

Играх играта малко преди излизането ѝ, когато компютърната версия беше предоставена на рецензенти. Използвах компютър на фирмата Alienware, проектиран специално за игри, с графична карта, която, по думите на производителя, използва „невронна мрежа за увеличаване на честотата на кадрите“. (Тя използва машинно обучение, за да направи видеоигрите да изглеждат по-добре.) В Cyberpunk 2077 V може да има една от три различни предистории, а другите герои реагират различно, в зависимост от произхода, който сте избрали. Избрах корпоративния вариант, като започнах играта като служител на корпорацията Arasaka. В началото с неохота се съгласих с една безсмислена схема, замислена от ръководителя на моя отдел, за отстраняване на висш служител на Arasaka. Бях уволнен и станах наемник. След като Силвърхенд беше имплантиран в главата ми благодарение на биочипа, се постарах да развия приятелски отношения с него – и не исках да го разочаровам, дори и да знаех, че той е конструкт на изкуствения интелект и бавно пренаписва собственото ми съзнание. След като завърших играта и се появиха надписите, се върнах към средата на пътуването си, като заредих запазена версия, и изиграх няколко алтернативни края. В повествователните завои на играта имаше фина мисъл, въпреки че тя все още се играеше като доста традиционна ролева видеоигра, с много екшън сцени, разпръснати сред сюжетните моменти.

Автор(и): Кристофър Бърд

Години наред един уелсец, който е изхвърлил на боклука твърдия диск с паролата за дигиталния сейф, в който се пази неговата крипто-валута, се бори да разкопае местното сметище.

Когато Хауелс преживял своя „ъ-ъ-ъ“ момент, твърдият му диск вече бил заровен под чужди боклуци. Искал да отиде на сметището, но се срамувал – пък и се страхувал, че никой няма да повярва на историята му. „Да обясня Биткойн по онова време не беше лесно“, спомня си той. Така че в продължение на около месец той не казал на никого и безпомощно наблюдавал как пазарът на биткойни се покачва, а с него и стойността на изгубените му авоари. Спомня си, че си казал: „О, по дяволите, това се превръща във все по-голяма грешка.“ Около времето, когато биткойнът му станал на стойност шест милиона долара, той се изповядал пред партньорката си.

Автор(и): Д. Т. Макс

През ХХ век масите се разбунтуваха срещу експлоатацията и се опитаха да потвърдят жизненоважната си роля в икономиката в политическа власт. Сега масите се страхуват от маловажност и трескаво се опитват да използват оставащата им политическа власт, преди да е станало твърде късно. Затова Брекзит и възходът на Доналд Тръмп могат да демонстрират траектория, противоположна на тази на традиционните социалистически революции. Руската, китайската и кубинската революция бяха направени от хора, които бяха жизненоважни за икономиката, но нямаха политическа власт; през 2016 г. Тръмп и Брекзит бяха подкрепени от много хора, които все още се ползват с политическа власт, но се страхуват, че губят икономическата си стойност. Може би през XXI век популистките бунтове ще бъдат организирани не срещу икономическия елит, който експлоатира хората, а срещу икономическия елит, който вече не се нуждае от тях. Това може да се окаже загубена битка. Много по-трудно е да се бориш срещу безполезността си, отколкото срещу експлоатацията.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Използването на софтуер за откуп като услуга, подобно на съвременната технологична икономика като цяло, се е развило така, че да отчита висока степен на специализация, при която всеки участник на пазара предоставя собствените си отделни умения. Операция като атаката на DarkSide срещу Colonial Pipeline започва с лице или екип от хакери, известни като „индивидуални брокери на достъп“, които проникват в мрежата на целевата компания. От този момент друг хакер се придвижва странично до контролера на домейна – сървъра, отговарящ за сигурността и достъпа на потребителите, и инсталира там кода на софтуера за откуп. (DarkSide, наред с многото си услуги, предлага и собствена марка зловреден софтуер за блокиране и извличане на данни.) След като сървърите на жертвата са пробити и компютърните ѝ системи са замразени, хакерите предават нещата на операторите на „софтуер-за-откуп-като-услуга“, които управляват всичко останало, включително определянето на стойността на откупа, комуникацията с организациите-жертви и уреждането на подробностите по плащането. „Това са нещата, с които вие като хакер не искате да се занимавате“, казва Марк Арена, изпълнителен директор на Intel 471, частна фирма за киберразузнаване. „Нямате необходимото търпение или социални умения.“

На 10 май Байдън заяви, че американското разузнаване смята, че DarkSide се намира в Русия, макар да няма „никакви доказателства“, които да го свързват с руската държава. Подобно на много други източници на приходи в подземния свят на киберпрестъпността, откупът като услуга до голяма степен, макар и не изцяло, се доминира от рускоговорящи хакери с корени в Русия и други бивши съветски държави. (Има и много изключения, като например държавните хакерски екипи на Северна Корея, които са специализирани в онлайн кражби на банки).

Автор(и): Джошуа Яфа

Най-големият потенциал за иновации – най-близкото нещо до технологичен сребърен куршум – си остава термоядреният синтез. Термоядреният синтез е нещото, което захранва слънцето: самоподдържаща се реакция, при която изотопи на водорода се сливат при десетки милиони градуси, за да образуват хелий, а при това се освобождават огромни количества енергия. Термоядреният синтез не носи нито един от катастрофалните рискове, свързани с деленето. Суровините за него са в изобилие и са безопасни, като се добиват предимно от морска вода. Отпадъците от него са минимално радиоактивни – по-скоро като тези, които се произвеждат от болниците, отколкото от ядрените електроцентрали. Не съществува и риск от разтопяване: когато захранването на термоядрения реактор бъде изключено, реакцията му спира.

Автор(и): Андрю Блум

По-умни или по-глупави ставаме? В книгата си „Плитчините: Какво прави интернет с мозъците ни“ [известният критик на модерните технологии] Никълъс Кар обвинява Мрежата за нарастващите ни когнитивни проблеми, докато Клайв Томпсън в последната си книга „По-умни, отколкото си мислите: как технологиите променят съзнанието ни към по-добро“ твърди, че технологиите увеличават способностите ни. За да решим въпроса, разгледайте следния хипотетичен експеримент:

Добре образован пътешественик във времето от 1914 г. влиза в стая, разделена наполовина със завеса. Учен му казва, че задачата му е да установи интелигентността на този, който се намира от другата страна на завесата, като задава каквито въпроси пожелае.

На въпросите на пътешественика отговаря глас с акцент, който той не разпознава (американски английски от ХХІ век). Жената от другата страна на завесата има необикновена памет. Тя може без много забавяне да изрецитира всеки пасаж от Библията или Шекспир. Аритметичните ѝ умения са изумителни – трудните задачи се решават за секунди. Освен това тя може да говори много чужди езици, макар че произношението ѝ е странно. Най-впечатляваща е способността ѝ да описва почти всяка част от Земята с големи подробности, сякаш я гледа от небето. Освен това тя умее да свързва привидно случайни понятия и когато пътникът ѝ зададе въпрос от рода на „Как може Бог да е едновременно добър и всемогъщ?“, тя може да даде сложни теоретични отговори.

Въз основа на този модифициран тест на Тюринг нашият пътешественик във времето би заключил, че през идещия век човешката раса е достигнала ново ниво на свръхинтелигентност. Използвайки недостъпния през 1914 г. жаргон (той е въведен по-късно от Джон фон Нойман), той би могъл да заключи, че човешката раса е достигнала „сингулярност“ – точка, в която е придобила интелигентност, надхвърляща разбирането на ума от 1914 г.

Автор(и): Тим Ву

„Всеки знае, че е невъзможно да се завърти очната ябълка така, че зеницата да надникне в черепа.“ Това казва разказвачът от разказа „Маската“ на Станислав Лем (1974 г.), в който млада жена се опитва да опише преживяването, когато осъзнава, че под кожата си всъщност е робот. Сюжетът на разказа се развива бързо, но причината текстът да е завладяващ – и разстройващ – е умението на Лем да извива езика, опитвайки се да имитира един дълбоко нечовешки глас.

Разказът на Лем е само един от каноничните примери за автори, които пишат от гледната точка на машини. Неотдавна носителят на Нобелова награда Казуо Ишигуро предложи друг машинен разказвач в [последния си роман] Клара и слънцето, чиято главна героиня е „изкуствена приятелка“. Разказвайки историята с гласа на Клара, Ишигуро размишлява върху това как машините могат да изберат дали да разкажат живота и преживяванията си по начин, който ние не можем да разберем напълно. Както авторът казва в едно интервю: „Не става дума само за това, че изкуственият интелект може да създаде роман, който не можеш да различиш от роман на Иън Макюън. Мисля, че той може да създаде и нов вид литература, подобно на начина, по който модернизмът трансформира романа. Защото изкуственият интелект наистина вижда нещата по различен начин.“

Книгата на Ишигуро е художествена литература, но предположението му, че на хоризонта може би се появява нов вид литература, не е. През май 2020 г. базираният в Сан Франциско стартъп OpenAI за първи път публично описа своя нов софтуер за обработка на езици, който пише забележително добре. Generative Pre-trained Transformer 3, или GPT-3, е едно от многото скорошни постижения в областта на изкуствения интелект, които показват, че машините могат да извършват много основни и не толкова основни форми на дигитална работа. На свой ред способността на ИИ за творчество – едно от онези уж свещени човешки качества – се превръща все повече в екзистенциален проблем, докато хората се учат да живеят заедно с интелигентни машини.

„При задаване на каквато и да е тема“, се казва в уебсайта на компанията, интерфейсът на GPT-3 „ще върне готов текст, опитвайки се да отговори на зададения от вас модел.“ Той може да направи това, защото е бил предварително обучен на семантичен анализ чрез четене на огромна част от текстовете в Интернет. (Случайно подбрани входни данни: рецепти за кнедли, ръкописи от 15-ти век, еротика, цялата англоезична Wikipedia.) GPT-3 може да поглъща тонове информация и вече е обработил нелепо-гигантско количество: стотици милиарди „токени“, тоест отделни думи и числа. Той е самообучаващ се алгоритъм, което означава, че колкото повече материали чете, толкова повече езикови модели може да се научи да разпознава.

Автор(и): Елвия Уилк

Изборът между „взискателни“ и лесни технологии може да е от решаващо значение за онова, което наричаме технологична еволюция. Ние се намираме в процес на саморазвитие. Превръщаме се в онова, което ще станем като вид, главно чрез изборите си като потребители. Ако приемем този вид аргументация, то изборът на технологични инструменти се оказва нещо все по-важно; според логиката на биологичната атрофия, нашите неизползвани умения и способности са склонни да се стопяват, също като опашката на маймуна. Може и да прозвучи прекалено драматично, но използването на трудни технологии всъщност може да се окаже важно за бъдещето на човешкия вид.

Но какво всъщност е взискателната технология? Определящи при нея са три елемента: това е технология, която отнема време, за да бъде усвоена; използването ѝ също отнема време; експлоатацията ѝ включва известен риск от провал. Според тези критерии пианото е взискателна технология, също както и тиганът, компютърните езици за програмиране или рисувателните четки. За разлика от тях, така наречените „технологии за удобство“ – като например мигновеното картофено пюре или автоматичните скоростни кутии – обикновено изискват само малко концентрирани усилия и водят до лесно предвидими резултати.

Автор(и): Тим Ву

Да играеш шах като човек, разбира се, не е същото като да мислиш за шаха като човек или да учиш като такъв. Има една стара поговорка, че сферата на игрите е Дрозофилата в сферата на ИИ: онова, което плодовата мушица е за биолозите, игрите като Го и шах са за компютърните учени, изучаващи механизмите на интелигентността [с други думи, нещо сравнително просто в сравнение с общата област на интелигентността, бел. пр.]. Това е добра аналогия. И все пак може да се окаже, че задачата да се играе шах, след като е била превърната в задача да се претърсват с мълниеносна бързина десетки хиляди възли в дървото на играта, предпоставя и упражнява един по-различен вид интелигентност от онази, която е най-важна за нас. Игран по този начин, шахматът може би наистина е по-скоро нещо като много бързо копаене на земя, отколкото самите ние предполагаме. Казано с по-малко думи, може би това е дейност, която в края на краищата не е точно нашата най-голяма сила, така че [превъзходството на компютъра] не би трябвало да ни смущава. За да се научи да играе по този начин, Алфа Зеро е трябвало да изиграе много милиони игри повече, отколкото може да го направи който и да е човек, дори и в хода на стотици животи, но пък когато го направи, той играе като Бог. Програмата разчита на способност за търсене, която е милиони пъти по-бърза от човешката, а след това използва невронна мрежа, за да превърне резултатите от търсенето си в нещо, което пък за нас прилича на интуиция. Със сигурност всичко това ни учи на нещо ново, що се отнася до интелигентността изобщо. Но успехът на Алфа Зеро само подчертава до каква степен най-добрите човешки играчи могат да постигнат нещо подобно чрез един много по-различен процес – такъв, който се основава на четене, говорене и чувства, в допълнение към самия процес на играта. Може би най-изненадващото във всичко това е, че ние, хората, все пак сме успели да се справим толкова добре в една толкова специфична област, каквато са интелектуалните игри – една област, която в светлината на най-новия ни опит изглежда като направена само за машини.

Автор(и): Джеймс Сомърс

Идеята за технологично усъвършенстване на телата ни не е нова. Но степента, в която трансхуманистите възприемат тази концепция, вече е. В миналото сме създавали различни протезни устройства като дървени крака, слухови апарати, очила и фалшиви зъби. В бъдеще можем да използваме присаждания, за да подобрим сетивата си, така че [например] да можем да разпознаваме инфрачервената или ултравиолетовата светлина директно, или да стимулираме когнитивните си процеси, като се свързваме директно с компютърни чипове. В крайна сметка, сливайки в едно цяло човека и машината, науката ще произведе хора, които притежават значително увеличена интелигентност, сила и продължителност на живота; те биха били почти въплъщение на боговете.

Автор(и): Робин Маки

Някои икономисти и бизнесмени вярват, че днешната Япония, характеризирана от бавен растеж, може би си изгражда нова, критична роля в глобалната икономика: да произвежда нещата, които на свой ред произвеждат нещата, върху които се гради днешната дигитална революция. Япония се превръща в основен доставчик на роботика, която захранва монтажни линии; електронни системи за автомобили; платки, сензори и други части за смартфони; както и множество други технически компоненти и хардуер, скрити от очите на потребителя.

Япония се придвижва към „една напълно различна стратегия, в която други страни не могат да се конкурират“, заявява Райоджи Муша, президент на екипа за икономически анализ Musha Research в Токио. „В бъдеще страната ще се превърне в един от локомотивите на световната икономика.“

Това би било добра новина за всички. Япония си остава третата по големина икономика в света, след САЩ и Китай. Една по-силна Япония би предложила наложително необходимата допълнителна опора за подпомагане на глобалния растеж и би служила като противовес срещу нарастващото китайско политическо и икономическо влияние.

Автор(и): Майкъл Шуман

В продължение на десетилетия конвенционалният възглед сред икономистите е бил, че технологичният напредък създава за работниците толкова възможности, колкото и отнема. През изминалите няколко години обаче изследванията започват да показват нещо друго. „Не става въпрос за това, че нямаме работа или работни места сами по себе си“, казва Дейвид Отър, икономист от MIT, който проучва влиянието на автоматизацията върху заетостта. „Но една подгрупа от хора с ниско ниво на квалификация може и да се окаже неспособна да постига разумен стандарт на живот въз основа на труда си. Вече виждаме това.“ Докато автоматизацията намалява заплатите, работните места във фабриките стават едновременно и по-малко на брой, и по-малко привлекателни.

Този процес, твърдят Отър и други икономисти, може и да задълбочи неравенството. Пазарът на труда е изграден около идеята за недостиг на работна ръка: всеки човек има определен пакет от трудови ресурси – собствената си работоспособност – необходим на работодателите, който той или тя има възможността да продава на пазара на труда, чрез трудова заетост, в продължение на около тридесет години. Този модел постепенно ерозира. „Това не означава, че наоколо няма пари, но те просто се натрупват само при собствениците на капитали, собствениците на идеи“, казва Отър. „А капиталът е по-малко равномерно разпределен от трудоспособността. Всеки се ражда с някаква трудоспособност, но не всеки се ражда с капитал.“

Автор(и): Шийла Колхаткар

Ако сте по-млад/а от 29 – което е средната възраст на служителите на Гугъл, според проучване, извършено от PayScale – то вероятно не си спомняте особено много за анти-монополните битки на Майкрософт от 90-те години на миналия век. Така че, нека набързо опресним паметта си: В продължение на почти цяло десетилетие, започвайки през 1993 г., множество федерални и държавни прокурори обсаждат Майкрософт в съдебните зали в цялата страна, като твърдят, че компанията е действала по хищнически и нечестни начини, за да запази софтуерния си монопол. Един от мениджърите на Майкрософт е цитиран в съда да заплашва, че ще „прекъсне доставката на въздух“ за конкурент. „Дали Бил Гейтс не е еквивалентът от 90-те на Дон Корлеоне?“, пита списание Time. „Очаквах да намеря в леглото си кървав компютърен монитор“, казва свидетел пред следователите.

Между другото Майкрософт е обвинен още и в широко разпространено заплашване, принуда и изобщо гадност в поведението. Онова, което по принцип фирмата казва е: Ако щете. „Има долу-горе един човек, от отдела за лицензите“, казва Бил Гейтс пред репортери, след като подписва договор за съгласие с Министерството на правосъдието през 1994 г. „който ще прочете това споразумение“. Разбира се, намекът е, че всички останали ще го игнорират.

Автор(и): Чарлз Дюиг

Ща започна днешното – надявам се кратко – размишление с един колкото смешен, толкова и поучителен инцидент. Преди няколко седмици по световните медии набързо прелетя едно мимолетно съобщение, предназначено и да обясни, и да уталожи, безпокойствата на много хора, които малко преди това се бяха сблъскали с необяснимото поведение на домашния си асистент, Алекса (на фирмата „Амазон“). Работата е там, че Алекса… им се надсмивала (или поне така си мислели хората, изправени пред внезапния, смях, блъвнал откъм интелигентната тонколона някъде във всекидневната, спалнята, кабинета – или може би тоалетната. Абе, където са решили да я поставят, накратко).

Представете си значи – пред вас стои там някаква си машинария – а машинариите, то се знае, са по-тъпи от нас, това си е така по определение, нали? – и изведнъж започва да ви се хили насреща като някакво невъзпитано, невъзможно хлапе (на което, на всичкото отгоре, не можете да откъснете ушите). Как да не се почувства човек озадачен, обиден или – за читателите на Артър Кларк и „Една Одисея в космоса…“ – може би дори застрашен? Ами ако на това чудо утре му хрумне да повика бърза помощ, пожарната или не знам кого там още? На какво прилича това, ама моля ви се?

Автор(и): Златко Енев

Технологиите променят начина ни на живот толкова бързо и радикално, че това изглежда плашещо. Няколко експерти в тази област оценяват доколко реални са заплахите, идещи от неща като самоуправляващи се автомобили, неконтролируеми пускове на бойни ракети, злонамерен изкуствен интелект и др.

Автор(и): Различни експерти по модерни технологии

Бивши служители на Гугъл, Туитър и Фейсбук, които са помагали да се направят тези технологии силно пристрастяващи, днес доброволно се изключват от много услуги на Интернет. Един репортаж от Силициевата долина, разказващ за новите дигитални дисиденти, уплашени от надпреварата за впримчване на човешкото внимание…

Автор: Пол Луис

В продължение вече на две десетилетия Епъл води битка на границата между общественото внимание и пренебрежение. В 1997, когато Стив Джобс се завърна като временен главен мениджър, компанията беше силно затруднен производител на персонални компютри, с ограничен пазарен дял. След това се появи първият Аймак – Макинтош компютър, който хората най-после отново искаха да купуват. След него и първият Айпод, който превърна компанията в производител на високо-стилна персонална електроника и принадлежности. А след това, разбира се, Айфонът, който направи от Епъл най-високо оценяваната компания на света – и промени завинаги начина, по който хората живеят, работят и играят.

Автор: Иън Богост

Семействата, които изпращат децата си в AltSchool, могат да бъдат представени като ранни ентусиасти на една нова парадигма. Макс Вентила [основателят на фирмата] обаче не харесва това определение. „Никой човек, който обича да си играе с технологически играчки, няма да прати детето си в някое училище само защото е ново – това просто е една смислена, високо-интензивна покупка“, казва той. И все пак Дон Макаскил, един от родителите от AltSchool в Пало Алто, ми казва: „Нямаме никакъв проблем с мисълта, че децата ни са вид морски свинчета. Аз вярвам в мисията на AltSchool. Вярвам също, че образованието трябва да се промени, и то не само в нашето микро-училище, а и по целия свят. Ние отглеждаме поколение, което разполага с цялото човешко знание буквално под върховете на собствените пръсти, във всяка минута от живота си, така че е напълно ясно, че образованието трябва да се промени и приспособи към този факт“.

Автор: Ребека Мийд

В САЩ „ангажиментната икономика“ (gig economy) днес е толкова видима, че самата фраза и въпрос вече навлизат в ранните дебати около президентската кампания. По-рано този месец, когато един от водещите кандидати, Джеб Буш, направи своето добре представено в медиите пътуване с кола на „Убер“, за да сигнализира солидарност с фирмата, друг кандидат, Хилари Клинтън, беше по-предпазлива в подкрепата си. В реч, представяща икономическите ѝ планове, тя каза: „тази икономика на поискване, или така наречена ангажиментна икономика, създава вълнуващи възможности и насърчава новаторството. Но заедно с това тя повдига и сериозни въпроси за защита на работното място и как точно ще изглежда една добра работа в бъдещето“.

Автор: Арун Сандарараджан

През 1989, по време на парти в Канада, където по това време той учи, осемнадесетгодишният южноафриканец Елон Маск се приближава до младо момиче и казва: „Често си мисля за електрически коли. Вие мислите ли за електрически коли?“ Този анекдот – един от десетките, които разнообразяват съдържанието на биографията, която журналистът Ашли Ванс е посветил на 44-годишния, днес вече световноизвестен предприемач и технологически лидер – е доста показателен. Дълго време преди да вложи онези 165 милиона долара, които е спечелил чрез участието си в създаването на системата за разплащания в Интернет PayPal (днес ръководеният от него комплекс от фирми се оценява на повече от 11 милиарда долара), младият Маск мисли далеч напред, мечтае за свят, в който наука и научна фантастика се смесват. Свят, чиято поява той – героят на тази история – ще подпомогне в значителна степен.

Автор: Сю Халпърн

Електронната книга съвсем не е еманацията на дигиталните произведения. Нито е безсмъртна, нито е без недостатъци. Така че е време да мислим върху хипотезата за края на електронната книга като книга – за разпада ѝ като „книга“ и движението ѝ към „не-книга“. Ключова причина за тази тенденция са иновациите в ролята им на „подривни технологии“ спрямо амбициите на електронната книга да пребъде като по-успешния носител на знание от печатната. Хипотезата може да се изрази и метафорично – надвиснал е Дамоклев меч над е-книгата.

Автор: Милена Цветкова

Прочетете още...