От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2015 09 mask
Елон Маск представя новия космически кораб модел SpaceX’s Dragon V2, предназначен да извежда в орбита хора – Хотърн, Калифорния, май 2014.
(Kevork Djansezian/Getty Images)

 

През 1989, по време на парти в Канада, където по това време той учи, осемнадесетгодишният южноафриканец Елон Маск се приближава до младо момиче и казва: „Често си мисля за електрически коли. Вие мислите ли за електрически коли?“ Този анекдот – един от десетките, които разнообразяват съдържанието на биографията, която журналистът Ашли Ванс е посветил на 44-годишния, днес вече световноизвестен предприемач и технологически лидер – е доста показателен. Дълго време преди да вложи онези 165 милиона долара, които е спечелил чрез участието си в създаването на системата за разплащания в Интернет PayPal (днес ръководеният от него комплекс от фирми се оценява на повече от 11 милиарда долара), младият Маск мисли далеч напред, мечтае за свят, в който наука и научна фантастика се смесват. Свят, чиято поява той – героят на тази история – ще подпомогне в значителна степен.

В десетилетията, изминали оттогава, Маск успява да изгради водещата световна компания за електрически автомобили, Tesla Motors, като бие Детройт на собствения му терен: през ноември 2010, луксозният Tesla Model S, който струва около 100,000 долара е обявен за автомобил на годината от списание Motor Trend. В същото време Маск основава, финансира и управлява компанията за космически полети SpaceX, както и SolarCity, най-важната американска фирма за услуги, свързани със слънчевата енергия.

Макар че това са силно различни бизнеси, управлявани независимо едни от други, трите концерна са свързани по малки и големи начини. Колите Тесла се продават с гаранция за безплатно гориво под формата на слънчева енергия от станции за зареждане, функциониращи въз основа на слънчеви панели, производство на SolarCity. А специалната технология за производство на литиево-йонни батерии, които позволяват на автомобила да ускорява от нула до 90 километра в час за по-малко от пет секунди и да изминава по около 500 километра на зареждане, позволи на индустрията да реши един от най-големите си проблеми – недостатъчната надеждност на електрическите коли при липса на достатъчно слънчева светлина. Миналата пролет Тесла обяви появата на една стилно оформена, компактна и не много скъпа домашна батерия на име Powerwall, която съхранява слънчевата енергия и се включва автоматично в случаите, в които слънчевите панели са непродуктивни. „Нашата цел е напълно да променим начина, по който светът ползва енергия“, обявява Маск по време на представянето на продукта. „Целта е пълна трансформация на цялата енергийна инфраструктура на планетата“.

Друга изключително важна връзка между отделните концерни на Маск: докато той се опитва да отклони хората от продължаващото използване на изкопаеми горива, с идеята, че преходът към електрически превозни средства и слънчева енергия ще успее да промени най-тежките последствия от промяната на климата, той съчетава този облог с един друг, който изглежда още по-невероятен и донкихотски. В случай, че тези усилия се окажат неефективни и земната цивилизация се окаже реално застрашена, Маск възнамерява да построи земна колония на Марс, с помощта на SpaceX. Ето какво пише по този повод на неговия сайт:


Small Ad GF 1

SpaceX е основана с увереността, че едно бъдеще, в което човечеството се е впуснало в изследване на звездите, е далеч по-вълнуващо от алтернативата, при която не го е направило. Днес SpaceX активно разработва технологиите, с чиято помощ това ще стане възможно, с крайна цел да се направи възможен човешки живот на Марс.

„Най-важната за мен цел“, казва Маск пред репортер на The Guardian  през 2013,

е да подпомогна развитието на технологии, с чиято помощ могат да бъдат транспортирани до Марс голям брой хора и товари… Ние не бързаме, в смисъл, че наближава някакъв край на човечеството или нещо подобно. Но аз наистина смятам, че съществува малък риск от непредвидими събития. Това е все едно да си купите застраховка за живот. Не че мислите, че ще умрете утре, но човек никога не знае…

За да бъдем ясни, Маск има пред вид не просто колония от няколкостотин заселници на Червената планета, а град с размерите на Хотърн, Калифорния, онзи осемдесетхиляден индустриален център, в който е разположено главното управление на SpaceX.

Преди момента, в който Елон Маск и неговите милиард и нещо долара се намесиха в играта, някъде около началото на века, космическата изследователска програма на САЩ беше изпаднала в застой. Маск си спомня как сам е претърсвал сайта на НАСА за информация относно плановете за мисия до Марс, не е открил такива и помислил, че просто е търсил на погрешно място. Когато разбрал, че не е така и че правителството едва ли ще се наеме да финансира такъв проект в скоро време, той решил да го направи сам. Както сам той разказва пред Крис Андерсън от Wired, някъде десетина години по-късно:

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Започнах с лудешката идея да насърча националната воля. Нарекох това „Мисия оазис Марс“. Идеята беше да се изпрати на повърхността на Марс малка оранжерия, пълна с дехидриран хранителен гел, който може да се овлажни при кацането. В края на краищата щеше да се получи страхотна фотография със зелени растения на червен фон – първият живот на Марс, доколкото знаем, и най-далечното разстояние, което животът някога е изминавал. Щеше да бъде голяма рекламна акция, а освен това щяхме да получим голямо количество данни за това какво е нужно, за да се поддържа малка оранжерия и живи растения на Марс. Ако бих могъл да си го позволя, това щеше да бъде отлично използване на пари, без да се очаква финансова възвръщаемост.

По това време Маск все още не притежава никакъв опит в строителството на ракети. Всичко, което знае за космическите изследвания, е намерил в книги и тренировъчни учебници. Ванс описва в големи детайли как Маск се е заел с невероятния опит да създаде достойна за НАСА ракета, практически от нула. „Аз съм милиардер. Ще си създам космическа програма“, казал той на човека, който трябвало да го придружава до Москва, при опита му да убеди руснаците да му продадат междуконтинентална ракета, която планирал да използва като носител. Когато идеята не проработила – Маск решил, че руснаците се опитват да го накарат да се раздели с прекалено голяма част от милионите си – той пресметнал някои цифри и решил, че е по-разумно да построи ракетата сам. Трябвало да бъде сравнително евтина, с ниска орбита и предназначена да изнася в космическото пространство сателити въз основа на редовна програма. Идеята, както я описал пред първите служители на новата си компания, Space Exploration Technologies (SpaceX), била да се създаде нещо като евтина авиационна линия към космическото пространство.

Идеите, свързани с новия бизнес, могат да бъдат описани сравнително просто: като частна компания от SpaceX се очаква да функционира икономично, да избягва раздутите бюрокрации и парични разхищения, свързани с имената на правителствени доставчици като Боинг и Локхийд-Мартин. Тя трябва да въплъщава духа на новосъздадена фирма от Силиконовата долина – да внедрява и изобретява ново знание в процеса на работа, непрестанно – и също като тези нови компании, да се възползва от скокообразното развитие на компютърните технологии. Софтуерните инженери трябва непрекъснато да внедряват компютърната мощ в дизайна на фирмената радиоелектроника, докато ракетните компоненти ще бъдат по възможност асемблирани от компоненти, закупени от евтини доставчици. Но когато доставчиците не могат да предоставят даден продукт достатъчно бързо, или пък той не отговаря на стандартите на Маск, се случва нещо интересно: Маск обявява, че SpaceX е в състояние да произведе същия продукт по-бързо, по-добре и по-евтино. И в такива случаи, без изключения, къде поради неуморните усилия на изобретателя за набиране на най-добрите млади инженери и програмисти, къде поради непреклонните условия, които той им поставя, продуктът действително бива произведен. Не след дълго вътрешно-фирмената развойна дейност се превръща в неразделна част от мисията на SpaceX, жизненоважна за поддържането на разходите толкова ниски, че да направят осъществима една частна космическо-изследователска програма.

Онова, което се оказва неосъществимо, е план-графика, който Маск си поставя когато обявява основаването на компанията през 2002 – стартиране на първата ракета след петнадесет месеца и експедиция до Марс седем години след това. Изминават четири години преди SpaceX да стартира първата си ракета, през март 2006; тя пада обратно на земята и се разбива, по-малко от половин минута след старта. Но за да стигне дори до това положение, екипът на SpaceX е трябвало да конципира, създаде и асемблира двигателя на ракетата, нейния корпус и авиационния софтуер, с който се управлява цялата операция. Осен това те създават собствена ракетна площадка и контролна кула на Куайалейн, един отдалечен атол на Маршаловите острови.

След падането на първата ракета е необходима цяла една година, за да се анализират причините за катастрофата, да се коригират грешките, да се конструира и и изстреля нова ракета. Макар че лети по-дълго от първата, тя също пада обратно на земята. Компанията пилее парите на Маск; допустимата толерантност за нови грешки намалява, а репутацията на Маск като поредния суетен богаташ, който се опитва да си изгради собствена космическа програма, расте. Накрая обаче, през 2008, шест години след като Маск е обявил галактическите си намерения и четири и половина години след като е заявил, че те ще бъдат осъществени, ракетата Falcon 1 става първото частно конструирано космическо летателно средство, достигнало орбита. Както казва биографът, човешките разходи са били поне също толкова високи, колкото и броят долари, дошли от джоба на Маск (сумата се оценява на около 100,000 долара).

Някои от тези хора са прекарали години на острова, преминавайки през един от най-сюрреалистичните инженерни опити в човешката история. Те са били разделени от семействата си и заточени на малкото островче с неговата ракетна площадка – понякога без особено много храна – в продължение на дни, докато очакват да се получат подходящите за изстрелване условия, в повечето случаи само за да отложат стартирането отново, в очакване на по-добра възможност. Огромна част от тези мъки и страхове са останали забравени след като най-после мисията завършва с успех.

[…]

Жестоката рационалност и емоционална необвързаност на Маск, както и свръхчовешката му способност да се справя с изключително сложни проблеми изключително бързо, са довели до вица – широко разпространен из различни Интернет-форуми – че той сигурно е извънземен, изпратен на земята от космоса. (Нищо чудно, че е толкова заинтересуван от Марс!) Всъщност той притежава всички атрибути на класически нарцист – грандиозността, желанието да бъде известен, липсата на емоционална обвързаност, увереността, че е по-умен от всички наоколо, както и месианската мисия за спасяване на човечеството. Човек неволно си припомня за Стив Джобс, макар че неговите амбиции изглеждат сравнително дребни редом с онези на Маск. При всички случаи, в наши дни фигурата на безумно богатия, безумно склонен към всевъзможни рискове и самооправдания технологичен бос от Силиконовата долина, вече е фамилиарен културен символ. А и нещата обикновено се представят така, сякаш не-съвсем-човешкото, нехуманно поведение, е неизбежна и очаквана част от технологическия наратив. Дали една подобна биография би била дори наполовина толкова интересна, ако нейният главен герой не би бил някакъв колосален идиот?

С всичко това не се прави опит за принизяване достиженията на Musk Industries и нейния шеф. Tesla Motors произвежда коли, които доказват осъществимостта на идеята за електрически превозни средства, способни да изминават дълги разстояния. Комбинирайте това с все по-разширяващата се соларизация на енергийната мрежа – и изведнъж започва да изглежда, че едно пост-въглеродно бъдеще на човечеството, което няма да изисква непременно намаляване на жизнените стандарти, е напълно възможно.

Макар че засега колите Tesla са по джоба само на по-богатите сред нас, като доказателство за една определена концепция те имат влияние, което далеч надминава броя им – и то не само защото са толкова добре приети както от потребителите, така и от автомобилната индустрия, но и защото вдъхновяват и други автомобилни фирми да се придвижат към идеята за електрическа сила. През 2014 на пазара се появяват дванадесет други модели електрически коли, през 2015 броят на новите модели вече е петнадесет. Един от тях е конципиран в Хърватска. Ако електрическите автомобили действително успеят да се превърнат в нещо нормално, то двигателят с вътрешно горене, с неговите газове и замърсяване на околната среда, най-после би могъл да отиде на мястото си, тоест на боклука на историята.

Същото въздействие оказва и батерията Powerwall на Маск. Тя може и да не променя радикално начина, по който се произвежда електричество, не и в развитите страни със съществуваща инфраструктура, но при всички случаи тя прави откъсването от широката електрическа мрежа напълно възможно и достъпно. Що се отнася до развитите страни, тя притежава потенциала да предлага на потребителите електрификация без разходите по изграждане на скъпи и замърсяващи атмосферата електроцентрали или гигантски язовири. В момента огромната фабрика, която Маск изгражда в Невада за производство на такива батерии, изобщо не успява да посрещне още по-огромното търсене. Това е добър знак, и то не само за Маск. Щом само им бъде предоставена възможност за преминаване към обновяема енергия, потребителите я приемат.

Именно това е начинът, по който пазарите би трябвало да функционират. Миналата година Маск направи абсолютно всички автомобилни патенти на фирмата си обществено достояние, достъпни за всекиго, при условие, че бъдат използвани „добросъвестно“, в опит да насърчи по-бързото развитие на електро-автомобилната индустрия. Други производители следват примера му. Скоро след като Маск стартира своята Powerwall, Даймлер, фирмата-майка на Мерцедес-Бенц, обяви своя собствена подобна батерия за дома. Това не е случайност. През 2009 Даймлер изкупи 10% дял от Tesla, в отговор на което американската фирма, която вече беше предоставяла батерии за някои от автомобилите от класата Mercedes A, се съгласи да ги произвежда и за автомобилите от поредицата на Даймлер Smart cars.

SpaceX, която е първата частна компания, която е доставяла припаси за Международната космическа станция и която планира да изпрати там хора през 2017, от своя страна пък вдъхнови въздухоплавателния гигант Airbus да създаде свое собствено средство за многократно изпращане на ракети в космоса, подобно на онези нови модели на SpaceX, от които се очаква да направят космическите кораби подобни на днешните самолети.

И това не е единствената индустрия, която реагира на инициативите на Маск. Две години след създаването на SpaceX, тогавашният американски президент Джордж У. Буш обяви амбициозна правителствена програма за космически изследвания, наречена Визия за космически изследвания. Три години по-късно шефът на НАСА Майкъл Грифин намекна, че космическата служба би могла да има собствена мисия за Марс в хода на следващите тридесет години. (Само преди няколко седмици шест учени на НАСА приключиха осеммесечна експериментална програма, проведена в специален изолационен купол, чието предназначение е да се изпробват на земята условия за живот, близки до ония, които се очакват на Марс). Надпреварата е в пълен ход.

[…]

Източник

Сю Халпърн е американска авторка и преподавателка в колежа Мидлбъри, Вермонт.

Pin It

Прочетете още...