Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Русия ни е прецаквала неведнъж, а този факт вече и в нереформираните училища го преподават. Историята защо и кой е провалил Велчовата завера обаче, е направо хит! Това разбрах онзи ден, когато бях на курбан в Стефаново, с някогашното име Вратца.

Автор(и): Юлиана Методиева

В нашето дирене се кръстосват три историографски дебата: за характера на властта, упражнявана от България върху окупираните територии; за автономията на решенията ѝ спрямо Третия райх; за българската политика по предоставяне на гражданство. Тези въпроси се съсредоточават в един ключов залог: оценката на българските и германските отговорности за депортацията и за изтреблението на евреите от „новите земи“.

Автор(и): Надеж Рагару

България депортира от територии, обявила за свои, евреи, на които е отказала българско поданство. Този спасителен статут им е забранен (т.е. смъртната им присъда е подписана) по силата на български антисемитски закони, включително влезли в сила преди присъединяването на страната към Оста.

Автор(и): Румен Аврамов

Етническият хърватин и американски киноактьор Джон Малкович ще влезе този сезон в Народния театър. Супер! Ще го посрещне главният режисьор Александър Морфов. „Здрасти, пич“, ще каже Малкович, с онзи израз и поглед, дето му печелят сума награди. „Здрасти, пич“, ще му отговори Морфов, който е слабост на хилядите си зрители и на почти всички директори на Народния театър. Главният режисьор се чувства пред американската звезда като равен с равен, макар че току що е отървал кожата след вандалските си изцепки срещу пиарката на Народния театър.

Автор(и): Юлиана Методиева

 Доскоро никой не знаеше какви са заплатите на офицерите на ДАНС. Което по принцип буди опасения за правата и свободите ни, нали така! 

Автор(и): Юлиана Методиева

Три дни вече в социалните мрежи се публикуват унизителни вицове за най-гледаното шоу „Избор на председател на Парламент“. Политическите актьори, стари и свежи депутати от 48-то НС, четат онлайн творчеството, а после се самобичуват по този повод публично, пред камерите и на трибуната. Не се изпотяват от неудобство, ни най-малко.

Автор(и): Юлиана Методиева

Новината, че Мария Бакалова оглавява комисията за избора на български филм за Оскар е страхотна. Звучи като реванш на младите. Нали помните скандала от миналата година! Един много стар и много женомразки настроен театрал се изказа гадно за нея и успеха ѝ в „Борат-2“ на Саша Коен!

Автор(и): Юлиана Методиева

Опитите на политически лидери от популистката периферия да „законодателстват“ на територията на Софийския университет, изисквайки отстраняване на уважаван преподавател в лицето на проф. Александър Кьосев, са нелепи и недопустими.

Автор(и): група български интелектуалци

Статията е част от по-голямо изследване на документите, свързани с едно от най- големите престъпления на комунистическия режим – избиването без съд и присъда на местните елити (25-30 000 души), при това по особено садистичен начин.

Автор(и): Петър Воденичаров

Може спокойно да се подминат ироничните гримаси по телевизията на синдикалистката Григорова по адрес на Украйна и жертвите от войната. Да се махне с ръка, защото какво друго може да се очаква! Жената си е левичарка от онези, домашно производство. Мрази капитализма, обича Газпром, за заплати говори, но за отделния човек пет пари не дава. Типична комунистка, няма изненади.

Автор(и): Юлиана Методиева

Пред Дома на хумора и сатирата в Габрово има артефакт с бюстовете на Карл Маркс, Енгелс и Владимир Улянович Ленин. Няма шега. Габровчани си ги гледат и навярно по-възрастните от тях тайно въздишат за отминалите времена.

Автор(и): Юлиана Методиева

Съдът се разигра тази седмица. Видя се как Тошко Йорданов затърси истерично извънсъдебно споразумение с Асен Василев за „онези“ клевети. Иначе го очаква присъда! После Джамбазки поредно беше предупреден за „либерасти“, „соросоиди“ и прочее словесни извержения.

Автор(и): Юлиана Методиева

Служебното правителство на Румен Радев има огромни грижи с газта, пътищата и уж хаоса, оставен му от кабинета на Промяната. Не му е да проиграва апокалиптични сценарии! Обаче… ако страхът от ядрена авария в атомната електроцентрала в разкъсваната от война съседна Украйна предизвиква в Румъния призиви за масово разпространение на йодни таблетки, за да намалят риска от рак, то не е ли валидно същата политическа грижа и медицинска логистика да се случат и в България?

Автор(и): Юлиана Методиева

Проучването на „възродителния процес“ има различни гледни точки. Едната принадлежи на историците и изследователите, които се опират на отделни изворови материали, а другата – на самите турци, които го преживяват. Различен поглед върху „възродителния процес“ имат неговите организатори, а съвсем друг – потърпевшите.

Автор(и): Мила Маева

Национал-комунистическо клише са честванията на опълченците и на Радецки, дето пристигнал с гръм. Панихидите и кичозните възстановки на връх Шипка са според вкуса на партийци, кметове и читалищни старухи. Но…всенародното празнуване на 145-ата годишнина от Шипченската епопея придоби нов, путински елемент.

Автор(и): Юлиана Методиева

В Народната библиотека днес ще има говорене в памет на поетесата Малина Томова, сценаристка на забранения сериал „Гори, гори, огънче“. По време на излъчването му, многобройни трудови колективи, спонтанно възмутили се зрители и управляващите като цяло, заклеймиха и накрая свалиха от екран сериала.

Автор(и): Юлиана Методиева

В едно интервю Екатерина Йосифова, за която безутешно тъгувам, разказва как Янош Корчак отказвал да спаси себе си и просто вървял заедно с детската редичка към газовата камера. „Децата – казва голямата поетеса – не се боели в последните си мигове, защото той е бил с тях“.

Автор(и): Юлиана Методиева

Телевизията е виновна избирателите да се плетат като пате в кълчища за кого да гласуват. При това не само заради актуалните ѝ тъпотии, но и заради придобитите завинаги журналистически стереотипи. Между тях е несъмнената хомофобия и антициганизъм. Водещ принос за това наследство има някогашният водещ на „Всяка неделя“. „Кеворкизмите“ му са вирулентни като коноравируса. Изтощават организма до оглупяване.

Автор(и): Юлиана Методиева

Нешка Робева е комунистически феномен. Милата, взе че се разсърди на Румен Радев за онзидешното му срамно слово. Бил „заличил националното си достойнство, традиции и култура, покорно приемайки промяната на историята ни, слугувайки на чужди интереси“. Да се чуди човек защо не си гледа художествената гимнастика, след като там ѝ е експертизата.

Автор(и): Юлиана Методиева

Аз принадлежа към поколението, родено в края на 1950-те години. Но, примерно, моят приятел и връстник Ангел Ангелов-Джендема, чиито песни слушахме през 1980-те, има баща, лежал в затвора през 1950-те години.

Автор(и): Владимир Левчев

Що за политически кич е имената на влиятелната проф. Искра Баева, заедно с члена на НС на БСП Ани Пирински и чувствителния на темата за децата и хората в неравностойно положение социолог Стан Додов, да се наредят до Мая Манолова? Каква невъзможна комбинация с нея правят!

Атор(и): Юлиана Методиева

След Панорама и тази сутрин пред Нова телевизия Костадин Костадинов обяви заканата си да внесе сигнал до прокуратурата за Америка за България и зловредното ѝ влияние върху политическия живот и медии. Звучи абсурдно, като да е решил да лови пушека от пожарищата през лятото.

Автор(и): Юлиана Методиева

Докато прясно назначени във властта гълъби и стари полицейски ястреби си кълват перушината, съвсем се забрави един позорен факт. Факт, който нагледно показва как и служебните министри са извадени от същия Гоголевски шинел.

Автор(и): Юлиана Методиева

Нийлс Армстронг бил казал „малка стъпка за човека, голяма за човечеството“. Не съм сигурна колко спечели човечеството от лунната авантюра на САЩ. Но днес хората на София направиха своята крачка в борбата със страха от Русия и диктатора ѝ.

Автор(и): Юлиана Методиева

В неделя, пет дни преди обира на хазната, дойде от Тетевен Васил тетевенецът, който е бояджия в Орхание, намери ме и ми каза: „Стоян те вика да отидеш, той ще те чака в Чипилското ханче в Правец, за да ти каже нещо.“ Аз тръгнах и отидох. Намерих Стояна в ханчето и с него излязохме навън.

Автор(и): колектив под ръководството на професор Александър Бурмов

Отдавна е известно, че истинската стойност и на учителя, и на ученика, може да се определи по това дали (и кога) ученикът ще надмине своя учител. Но ние неоправдано рядко се замисляме за предаването на „майсторлъка“ в нещата, към които закономерно и основателно изпитваме антипатия и погнуса – например клеветата и доносничеството.

Автори: Д-р Георги Карев

Не ми е известно досега в България да са събирани и проучвани анекдотите на турците и другите мюсюлмани, в това число и тези за насилствените асимилаторски кампании и етническото прочистване на турците през 1989 г. Повечето от тези анекдоти са създадени и се разпространяват на турски език и притежават известно своеобразие, свързано с описваните в тях преживявания, култура, история на общността. Непознати и нови сюжети са наслоени върху по-различни културни пластове и социални връзки. Тъй като персонажите на анекдотите обикновено действат не в тясно битова, а в широка общо споделяна българска среда, често някои от типичните им герои са етнически българи и събитията са свързани с далечното или близкото минало на България, те би трябвало да се изследват и от български фолклористи. Смесвайки сериозното и несериозното в дадена ситуация, като вид забава и езикова игра, анекдотите на тази тема помагат за надмогване на дълбоката душевна травма сред турци, помаци и роми-мюсюлмани. Чрез анонимната народна мъдрост се откроява стремежът към споделяне на изживени мигове и състояния, оставили дълбоки следи в обществената памет.

Автор(и): Зейнеп Зафер

Антиасимилаторската литература на турци, помаци и роми, създавана в периода от 70-те години на XX век до днес, предлага най-интимната и откровена гледна точка на жертвите към циничната етническа политика на тоталитарната власт в България.

Автор(и): Зейнеп Зафер

До есента на 1939 г., след началото на войната, в България няма официален антисемитизъм. Преди това фашистки и нацистки екстремисти от време на време извършват антиеврейски актове и малки погроми – и все пак дори и най-значимият от тях се случва през септември 1939 г., но правителството не се ангажира и арестува отговорните лица.

През есента на 1939 г. се появяват първите сериозни предусещания относно съдбата на евреите. Антисемитски изявления и намеци се появяват в националната преса и се чуват по радиото – някои от тях идват от държавни служители. Евреите са най-разтревожени от включването на бившия ратник Габровски в правителството през октомври 1939 г. Адвокатът Габровски довежда със себе си в правителството един от своите юридически сътрудници и протежета – Александър Белев. Тъй като Белев все още е водещ член на ратниците, назначаването му нарушава закона от 1939 г., забраняващ на ратниците да заемат правителствени постове. Въпреки това Белев следва Габровски в Министерството на вътрешните работи през следващата година и става ръководител на съдебната секция – всъщност експерт по еврейските въпроси. Той наема други ратници за помощници и запазва близките си отношения с Берлин. Така в този отдел, който засяга жизнено евреите, ръководители стават същите хора, от които те трябва да се страхуват най-много.

Автор(и): Фредерик Б. Чари

При нормални условия и спазване на гражданските права, които фигурират в конституцията и законодателството на комунистическа България, една военна мобилизация би трябвало да обхваща всички райони на страната и мъже от различни вероизповедания и етноси. За постигане на своите политически и асимилаторски цели, Живковото правителство чрез Министерството на народната отбрана нарушава всички правни норми и в мирно време използва възможностите на мобилизацията, за да изолира, асимилира, накаже и вербува по-будните и влиятелни представители на турската и помашка общност. Под формата на „мобилизация“, „повикване на временно обучение“ или „запас“, през януари – февруари 1985 г. и август – септември 1989 г.  стотици невинни граждани, окачествени в документите като „протурски националисти“ са въдворени в специални лагери за принудителен труд – открити за целта във военни поделения, ТКЗС-та или ДЗС-та.

Автор(и): Зейнеп Зафер

След като е включена в Османската империя, България остава в периферията на големите социални, политически и икономически трансформации, които се случват в Западна Европа. Реформацията, Просвещението, Индустриалната революция и Френската революция допринасят за развитието на либерализма, върховенството на закона и свободния пазар като основни ценности на „европейското“. Възприемани повърхностно, тези „вносни“ ценности никога не се превръщат в органична част от българската национална идентичност. Българите ги имитираха в процеса на догонване на Запада, но не ги преживяваха като част от изконно историческо развитие.

От друга страна, Русия играе важна роля в българската културна чувствителност и емоционална привързаност. Религиозните, етническите и езиковите сходства, заедно с историческата благодарност (освобождението на България от Османската империя зависи от руската военна и дипломатическа дейност), означават, че Русия заема централно място във възстановяването на съвременната българска държавност. В масовото съзнание на Москва е отредена ролята на „освободителка“ и покровителка не само по време на османския период, но най-вече по време на Студената война. По тази причина НАТО не е признат веднага като гарант на сигурността след 1989 г.

Автор(и): Румена Филипова

Според модела на Хрох за изграждане на нация се наблюдават три последователни фази: научен интерес (A), агитация (B) и масова подкрепа (C) . До известна степен тези фази могат да се наблюдават в българския случай, макар че преминаването през тях не е непрекъснато. Самият Хрох разглежда българското национално движение като „въстанически тип“, в който практически не могат да се разграничат дейности от фаза А. Представеният тук материал предполага друго заключение.

Българското възраждане се състои от няколко различни течения: движение за църковни реформи, образователно движение и борба за език. Това по дефиниция затруднява сравняването му с модел, който предполага монолитно движение. Дори когато се изучават отделни области на културен интерес, не винаги може да се види плавен преход от A към B и C.

Така сложният процес на изграждане на нацията в България съдържа всички елементи на модела на Хрох, но различните фази протичат едновременно. По-стари елементи са включени в по-нови дейности и са представени като нови. Това „рециклиране“ на стари материали може да се наблюдава в не една област, но най-ясно в историографията, в случая с историята на Паисий Хилендарски.

Автор(и): Жанет Сампимон

Историята на първите паметници за Руско – Османската война показва липсата на българска традиция в културата на паметта в първите десетилетия след войната. Първите места на памет за войната са привнесени изцяло отвън, от освободителката Русия и носят белезите на руската религиозна култура на паметта.

В зависимост от българо-руските, а след това от българо-съветските отношения, паметниците променят фунциите и значимостите си, техните послания се реинтерпретират в съответствие с политическата конюнктура. Въпреки драстичните политически промени в България, за разлика от Русия, не се стига до радикално унищожение на паметниците от последната победоносна Руско-Османска война и до култура на забравата, а по-скоро различни аспекти от историческата памет се преекспонират в културната памет, други се премълчават, а някои изцяло се изобретяват.

Автор(и): Анастасия Пашова, Петър Воденичаров

Майските протести на турците в България през 1989 г. и последвалата масова изселническа психоза, довела до паническото напускане на страната на 369 839 души, включително най-малко 1630 експулсирани, представляват един от най-значимите епизоди от най-новата българска история. Тези протести, започнали с гладни стачки и последвани от походи и улични демонстрации, в които по данни на министъра на вътрешните работи Георги Танев са участвали 52 700 души, са третият и най-мащабен сблъсък между комунистическия режим и недоволните от неговата асимилационна политика помаци и турци – след съпротивата на помаците в Родопите през 1971-1973 г. и бунтовете в Източните Родопи и Източна Стара планина през зимата на 1984-85 г. Междувременно бяха публикувани редица спомени на участниците в протестите, както и редица документални сборници. 

Автор(и): Михаил Иванов

Както беше разгледано в глава 2, Хабсбургската империя е благоприятна почва за развитието на българския интелектуален живот през XVII и XVIII век. Това продължава и през XIX в., когато в градове като Виена, Будапеща и Прага интелектуалците могат да се срещат с колеги от други националности, да участват в научни дебати и, най-важното, да публикуват своите книги и статии. Първите книги на съвременен български език са отпечатани в Будапеща още през 1806 г., в Брашов през 1824 г. и във Виена през 1845 г. Търговците, които прекарват известно време в големите градове Виена и Будапеща, вземат тези книги със себе си на път за дома.

В тази глава се разглеждат по-подробно процесите, които се развиват в Хабсбургската империя. Това включва дейности в по-малките хабсбургски градове в Трансилвания и в хабсбургските части с южнославянско население; дейности във Виена и Будапеща, особено онези, предприети от влиятелните личности Ерней Копитар и Вук Караджич, както и от българите там; и накрая дейности, предприети от българи и западни славяни, особено чехи и словаци (Колар, Добровски, Шафарик), както и българите, които се намират в контакт с тях.

Автор(и): Жанет Сампимон

Прочетете още...

2010 06 chaos disorder

Писмо до П.

Христо Буцев 26 Май, 2010 Hits: 22656
Понякога се питам – това ще прозвучи…