От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 11 Vratza

 

Русия ни е прецаквала неведнъж, а този факт вече и в нереформираните училища го преподават. Историята защо и кой е провалил Велчовата завера обаче, е направо хит! Това разбрах онзи ден, когато бях на курбан в Стефаново, с някогашното име Вратца. Между другото, страхотно село и църква „Рождество Пресвета Богородица“. А пък за тревненския майстор Уста Генчо Кънев дето я е построил, да не говорим! Вярно, селото е било с привилегирован статут и хората са можели да си правят суперски къщи и изографисват олтара, както широката душа им е желала. Също така вярно е, че с материални блага само не се живее!

Какво точно искали въстаниците може да се прочете в учебниците. Искали да установят автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек на въстанието автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи. Един вид мечтатели. Историческият им гаф е тяхната голяма вяра в Русия…

На селския празник бяха надошли куп софиянци. Снимаха се под табелата в памет на един от мечтателите Иванаки Кюркчи. Когото и да попиташ как бил разкрита Велчовата завера, ще ти каже, че ги е издал еленският чорбаджия Йордан Кисьов. Нищо ново, естествено. Чорбаджиите плащат на ратаите, хранят голяма фамилия, гледат да не влизат в окото на бурята и пет пари не дават за реформи! Сътрудничат от душа на властта, каквато идеологически да е. По-интересно е кой освен предателя Кисьов е помогнал за обесването на Иванаки и Велчо.

На курбана се разприказвах с хората. Не обичат Русия, но не им е много ясна войната днес срещу Украйна. Между похапването и пийването разказаха за онези велики български дни, дето еленчани, ловчанлии, търновчани щели да свалят властта и как вярвали, че ще имат подкрепа от страна на Русия, ама станало точно обратното. Е, нормално. През 1835 година вече Русия се била заиграла с Османската империя и нали по принцип гледа само своите интереси, по лично нареждане на император Николай I всички участници в заговора са незабавно предадени на османските власти. Някои обесили, като преди това ги изтезавали както му е редът, да кажат имена от ония 2000 души смелчаци. Други, като съселянинът на вратцалиите Иванаки, първо го изпратили във Видин по личното настояване на управителя на пашалъка Хюсейн паша, след което е обесен в Ловеч. С любезното съдействие на голямата Рус.

Има три големи поуки от тази история. Първата е, че трябва да се пътува много не само до Валенсия, Париж, Ню Йорк, но и до балканските пущини. Селските легенди са поучителни, църквите – прекрасни, изписани а ла франга, а имената на ктиторите показват щедростта на прадедите ни от старопланинските места. Второ, че винаги си струва мечтата как да се събори властта, ако тя е окупатор на правото ти да мислиш и действаш свободно. И трето, никога не трябва да се вярва на Русия! Такава глупост се заплаща скъпо и прескъпо както в личен план, така и от държавицата ни.


Small Ad GF 1

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...