Новината, че Мария Бакалова оглавява комисията за избора на български филм за Оскар е страхотна. Звучи като реванш на младите. Нали помните скандала от миналата година! Един много стар и много женомразки настроен театрал се изказа гадно за нея и успеха ѝ в „Борат-2“ на Саша Коен!
Сред номинираните 9 филма, сред които ще избира комисията, е и хитът „Петя на моята Петя“. Когото и да попитате на възраст между 14-20 години ще ви каже, че това е любимото им българско заглавие. Филмът на Александър Косев не може да се намери нито в торентите, нито по друг пиратски начин. Продължава да е по екраните, довечера ще е в бар-киното в Царево, а билети е все така чудо да се намерят. Поетесата Петя Дубарова, самоубила се през комунизма, е вдъхновение на една модерна Петя. Добре таргетиран сюжет и много чудесни актьорски изпълнения.
След като ученици и първокурсници в различни български и чуждестранни университети се чувстват себеизразени в „Петя на моята Петя“, си струва да помисли човек какво му е на днешния ученик. Имаше например казус за огромен спор в елитно училище, където идиоти строители бяха оставили в бетона азбест, който докарва рак. Родителите бяха разделени на два отбора, като вкарваха децата си да играят съответно с техните лични конюнктури. Властта също си играеше с отборите, което беше вбесило учениците. От тях уви, не се родиха бунтари. Впрочем, дефицитът на големия бунт личи в „Петя на моята Петя“. Критиката на учениците към лошия директор си е критика, но бунтът не прераства в нещо сериозно. Изповеди в дневници, постове в затворени фейсбук групи, пиене на конски дози алкохол, райски газ. И малко мистика. Като да си говориш с духа на самоубилата се поетеса.
Има училища където неравенствата между децата са умопомрачаващи. Стаите са с лющеща се боя, измамно окабеляване, течащи тоалетни, стар климатик и нестабилни разглобяеми елементи. Бунтът на учениците и в тях се отлага за други времена. Директорите подкупват родителите с измамни обещания или заплахи срещу социално по-слабите. Подвиването на опашките отдавна се е превърнало в тотален екзитус.
Последната вълна на детска конюнктура и оеснафени родители дойде с войната. Тишъртки с опасния Z, новата свастика, станаха мода. Педагогическите съвети се виждат в чудо. Някъде ги изключват заради открита демонстрация на путинизъм. Агенцията за закрила на детето ги връща. Всички предпочитат да репресират мисленето на тийнейджърите, отколкото смислено да им обясняват престъплението на Путин срещу човеците в Украйна. След това ги опитомяват с милостиви жестове на великодушие. Затова и няма масови ученически протести срещу войната и хилядите ѝ жертви. Флашмоб, яростни графити, нов антивоенен рок, поезия в защита на мира и срещу чудовището от Москва липсват.
Социолози и психолози ще ви кажат, че училището пречупва гръбнака на гражданското мислене на децата. По-добре кротки консуматори на удоволствия, отколкото девиантно поведение. Хиляди софиянчета отпътуваха вчера с колите на бащите си в Бургас за фестивала SPICE Music Festival. Защо? Ами защото могат да чуят Los del Rio“ и още 20 световни изпълнители! Представяте ли си каква драма ще настъпи довечера, когато вместо на живо поради заболяване на Антонио Монхе и Рафаел Руис трябва да изгледат на видео хита „Макарена“! Мъка!
„Петя на моята Петя“ е мил български филм за подрастващите. Прилича някак си на „16-те свещи“ на Джон Хюс. Без бруталност въпреки бруталните проблеми на неравенствата и дискриминацията в големите градски училища или непоправимата бедност в селските. Няма секс. Децата се ядосват на лошите директори и разводите на родителите си. Мащабът на проблемите им е скромен като врабче, гневът е на прилично ниво, никой не се самоубива като бунтарката Петя. Е, дори хитовите филми приличат много на обществото си.
6 август, 2022
