Старците бавно и необратимо напускат сцената. След Сорос дойде ред и на Мърдок. Последното е добра новина. След 70 години този, който брандира десния популизъм, който през компаниите си издигаше или сваляше президенти и министър-председатели, който имаше империя на три континента и разпространи нормите и вкусовете в журналистиката, политиката, кръсти в хард-популярната култура целия англоезичен свят, най-накрая се оттегли от ръководството на медийната си империя.
Малка България също бе част от тази империя. Като собственост на компанията на Мърдок се водеше бТВ чрез офшорната компания „Болкан нюз корп“. Фактическият собственик на франчайзингова схема на телевизиите на Мърдок пък беше едрият рекламен собственик и ченге от УБО Красимир Гергов.
Като казахме „популярна култура“ трябва непременно да изясним не само къде(в бтв) и как(Мърдок плюс ченгето Гергов) се заченаха телевизионните фокуси на популизма дали тласък за възхода на „Шоуто на Слави“. Трябва да си признаем и какво това донесе на главите ни.
Донесе вкусa към просташко забавление и вицове от най-долна ръка. И не само. В „Шоуто…“ се прехранваше един от най-обичаните писатели на горчивото и тъжното в живота ни – Иван Кулеков. Парите не миришат, нали така! Във фотьойла на царя на нулевата телевизионна етика Слави Трифонов, се чувстваха ощастливявани политици и политички, историци, музиканти, политолози с и без говорни дефекти, майстори на специфично флексибилна политическа ориентация, дьонмета и хитреци. Сядаха със съкровени изповеди журналисти и журналистки. Неговото внимание към тях беше подобно на еротиката на гръмовержеца Зевс. В резултат семената на франчайзинговия Мърдоков продукт се посяха далеч отвъд родината на плевенския славей. Да пееш чалгата на Слави се превърна в проява на най-тънък патриотизъм.
От „Шоуто на Слави“, с любезното съдействие на Болкан Нюз корпорейшън, тръгнаха купчина хлевоусти сценаристи, днешни депутати, рекламисти, певачки, танцьорки, барабанчици, конферансиета в шоута – клонингите му в другите национални телевизии. Българският език и публичен дискурс са тотално заразени и поразени от долнопробните текстове, цинизъм и умението да се продаваш на ниска и още по-ниска цена, стига само да си под светлината на прожектора. Трифонов – Болкан нюз корпорейшън се залости на входа на европейското ни ставане като миризлив пън. Толкова огромен, че и онези които презират трифоновщината се принудиха да обявят противната му миризма за приемлива и демократична.
За Мърдок днес казват, че е карал зрителите да се почувстват ядосани, предадени и застрашени. Това било от жизненоважно значение, за да ги държиш в добро настроение с часове. Като си помисли човек, че Шоуто на Слави тръгна от революционното „Ку-ку“, някакси става ясно какво ни се пише по принцип. Капиталистическият броудкастинг на популярната култура и националните му бенефициенти формират хилещи се зрители, които безплатно се съгласяват да ги правят още по-тъпи.
