Що за политически кич е имената на влиятелната проф. Искра Баева, заедно с члена на НС на БСП Ани Пирински и чувствителния на темата за децата и хората в неравностойно положение социолог Стан Додов, да се наредят до Мая Манолова? Каква невъзможна комбинация с нея правят! Платформата „Прогрес“ щяла да бъде за натиск върху партиите, политиците и ще „предприеме курс към изграждането на единна, силна и модерна лява алтернатива в България“! Дежа вю! Нещо като Българска Социалдемокрация, по-известна като „Евролевица“ на Александър Томов или като Социалдемократите на Николай Камов. Все едно се намирам на битака. Продават стара вещ за нова, мързеливите домакини я купуват, макар че после вкъщи мърморят.

Какво може да свързва Ани Пиринска, с нейните копнежи за лява солидарност извън БСП, с Мая Манолова? Или пък къде са допирните точки между депутатката от аматьорските два парламента от миналата година с уважаваната Искра Баева? Звучи добре как „видимата левица не е лява, а истинската левица е невидима в обществото“, но аман от звучащи добре фрази! Всеки помни родената от площада партия (движение) „Изправи се. Мутри вън“, като тази филологическа и политическа нелепост си е чиста улика за невчесаните леви мисли на Мая Манолова, прибавени към прочутата ѝ липса на хигиена с кого да си дружи – с Васил Божков, с Румен Радев ли! Битието ѝ на политик е като широко ложе за удоволствия. Няма смисъл да се прави на целомъдрена, защото от това няма грам полза.

Колкото до лявото, се сетих за нещо.

Студентите през 60-те си падаха много по Маяковски. Неговият поетически манифест „Лев марш“ беше любим. Стиховете му

Зaлeпeтe нeбeтo cъc знaмeнa!
Koй въpви тoчнo тaм?
Нaлявo!
Нaлявo!
Нaлявo!

мобилизираха в София и Мадрид хората, които страдаха за угнетените. Харесваше им най-накрая да се сложат „пpъcтитe нa пpoлeтapиaтa въpхy гъpлoтo нa cвeтa“, както призоваваше Маяковски. Никой не си признаваше каква е връзката между поета и касапницата, в която се превърна октомврийската революция. Миналото на левите идеи е толкова проблематично, че и най-симпатичните нови леви социолози и политолози не могат да го избелят.

8 август 2022

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).