Участниците в дискусията „Какво (не) се случи в прехода ни“
От ляво на дясно: Георги Лозанов, Юлиана Методиева, Митко Новков, Златко Енев

Като безпрецедентно събитие определиха „Дни на българската култура – нови европейски акценти“ (7-8 февруари) гостите на Българския културен център в Берлин. В голямата си част диаспората ни е съставена от емигранти в Германия през 90-те години. Представен от генералния директор на БНТ Вяра Анкова и програмния директор Севда Шишманова, сериалът на БНТ „Четвърта власт“ (12-ти епизод) стартира българските културни дни. Последва го зашеметяващият с жанровите си постижения тв сериал „Под прикритие“(12-ти епизод) Това бе в началото на програмата, изготвена с доброволни средства на приятели и съмишленици от София. Заедно с документалния филм на Георги Лозанов „И България е също една грешка“ започнаха и дискусиите на тема минало и памет с новите европейски и правозащитни акценти. Сънародниците ни определиха бившата Държавна сигурност като незаобиколим фактор в днешния живот на България, а журналистиката и (не)свободата на словото за проблем на повечето страни. Модератор на разговорите по възпалените теми за декомунизацията и денацификацията бе  главният редактор на „Маргиналия“ Юлиана Методиева, автор и координатор на програмата в партньорство с директора на БКИ г-н Панчо Чернев. Участниците в дискусията „Какво (не) се случи в прехода ни“ признаха, че в сравнение с германския дебат за отворените досиета на ЩАЗИ още през 1992 година и последвалата лустрация, България е на опашката на бившите социалистически страни в усилията и задълженията да се прочете и осмисли комунистическото минало. По време на уникалното събитие в Българския институт за култура в Берлин бяха представени 5 игрални и документални филма („Четвърта власт“, „Под прикритие“, „И България е една голяма грешка“, „Историята на ДС“, „Съдилището“). Огромен интерес предизвика изложбата на Арт движение „Кръг“ „Турско документално наследство от Кърджали“, а Радост Николаева с куратора Галя Димова направиха германските и български гости съпричастни към огромната тема за т.нар. „възродителен процес“. Срещата-разговор на тема „Мислещата литература“ бе елегантно модерирана от литературния критик Митко Новков, член на сдружение „Маргиналия“ и неин автор. Издателката на едни от най-големите заглавия на „beat generation“ като Уйлям Бъроуз и Джек Керуак Доротея Монова, заедно с превежданата на повече от 7 езика писателка Леа Коен и главния редактор на водещото електронно издание „Либерален преглед“ Златко Енев, представиха горещите европейски акценти в съвременната литература. Атрактивната програма привлече в претъпканата зала на БКИ Ерих Вертер, диригент на „Пръстенът на Нибелунга“, постановка на акад. Пламен Карталов, прима балерината Вяра Нечева от Немската държавна опера, Антоанета Барановска, изпълняваща забележителна роля в софийския спектакъл на Вагнеровата тетралогия, Щефан Вайхер, директор на театъра във Фюсън, където ще бъде премиерата на последната ѝ част. Публиката бе очарована от енергичното излъчване на младата Вера Петрова, заместник директор на Народната опера, дясна ръка на акад. Пламен Карталов. В Българския културен институт дойдоха и много поклонници на певческото изкуство от „Вагнерианското общество“ в Берлин. Видеозаписи на прочути изпълнения на Гена Димитрова от „Турандот“, заедно с презентацията на биографичната книга за ненадмината певица „За Гена от А до Я“ от журналиста Димитър Сотиров, взривиха залата. Преходът към поредната дискусия за паметта, миналото и ДС с участието на популярната журналистка от „Радио Свободна Европа“ и член на Комисия по досиетата Екатерина Бончева беше поредно предизвикателство към дискусионната култура на нашата диаспора в Берлин. 48-часовият маратон в Българския културен център в Берлин завърши с прожекция на игралния филм „Съдилището“ на Стефан Командарев. Драматичната история на трафиканта на хора по неволя в изпълнение на аплодирания от публиката Асен Блатечки, разказва паралелно за убийствата на бягащите от комунизма германци от ГДР през 1988 година на границата на България с Турция и за бежанците от Сирия днес. По време на дните на българската култура студенти по политология в Берлинския свободен университет от организацията „Хъшове“ помагаха в комуникацията между германци и българи. Голям интерес предизвика у тях сборниците „Дигиталният гражданин“ на Анна Кръстева и „Качеството на демокрацията в България“ на Антоний Тодоров и Добрин Канев. Всичките книги от петте най-авторитетни български издателства бяха извозени в Берлин с подкрепата на МВнР. Произведенията на писатели, получили литературни награди за 2014 година като „Възвишение“ (Милен Русков), „Физика на тъгата“ (Георги Господинов), „Балканският човек“ (Йордан Вълчев), както и едни от най-търсените книги на Румен Леонидов, Петър Маринков, Амелия Личева, Екатерина Йосифова, заедно с още 200 други заглавия на елитни български писатели бяха оставени като дарение на Културния институт.

{imageshow sl=21 sc=2 /}

Източник

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).