От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 02 Earthquaqe Turkey

 

Какво се прави когато чуваш жалби за помощ? Примерно, че заради минусовите температури в Газиантеп или в Искендерун, на бедстващите са нужни нови зимни якета, генератори за ток, одеяла и външни батерии за мобилни телефони? Не се казваш Манол Пейков, не притежаваш неговото сърце голямо като на МаксимГоркиевия Данко! Нямаш и нищо подобно на мощния му фейсбук. Не знаеш как да се впишеш в онези асоциации за доброволци, пещерняци или каквото там друго професионално подготвено човешко сборище за помагане на жертви от земетресението е.

Какво ти остава? Да стоиш при котките и телевизора. Да пускаш евентуално sms 1466 и да изпратиш едно(!) левче с текст „за земетресението в Турция и Сирия“. Масовият случай май е такъв. Не всеки има душевния потенциал да хукне към нуждаещия се мъж или безпомощната жена. Да гушне разтреперан от студ и ужас малчуган, или да нахрани и без друго едва кретащи стари хора. Така ли?

Започнах да слушам какво вършат тихите хора. Тези, които тръгнаха без грам подготовка за съседите ни от земетресението. Една медицинска сестра например, взела само топли дрехи, дебели анцузи и пуловери, капки за очи, за нос и влажни кърпички и отпътувала за Турция. Двама чичовци от Исперих натоварили 2 тона храна, включително бебешки пюрета. Питат ги как така се решили, а те, ето така, смотано, като хора, несвикнали на публичност, нещо мънкат. Ами близки имали в Атана, а и въобще хората страдали без къщи, без ток…

Двама от Дупница ме втрещиха. Щели да работят непрестанно. „Нон стоп през денонощието, на осветление“, така казаха. Питат ги, ами студът, ами къде ще спите все пак, ама каква ви е организацията, махат с ръка да не им пречиш. Или пък онези десетина доброволци от Ардино, за които писаха как се натоварили и тръгнали. Били близки на семейството на 28-годишната Айлин от ардинското село Бял извор. Семейството не губило надеждите си, че тя може да е сред оцелелите. Въпреки съобщенията, че са открити безжизнените тела на съпруга и детето ѝ в Антакия, те може би още я търсят. Между останалото помагат да се вадят човешките останки. Турските и сирийски кметове изнемогват, буквално изнемогват!

Когато миналата година се разплиска огромната вълна от съпричастност към бедстващите бежанци от Украйна, разни хора си казаха, ей, имало добрина сред нас! Даже се възгордяха! В сравнение с други народи, които също не са супер икономически цъфнали и вързали, а пестеливо отпращаха към други държави украинските семейства, ние, ехе, колко помагаме на изпадналите в беда!

Когато обаче преди седмица, на 7 февруари се разтресе земята в Турция и Сирия, обществената емпатия закипя като новогодишно шампанско! Отзоваха се на помощ не само професионалните спасители, не само шумните и забележителни граждани, благодарение на които всяка страна изглежда по-висока и по-красива. Затичаха се да помагат дори едни от най-кротките хора. Тези дето не са си показвали досега носа навън по обществени работи. Които по принцип стискат дистанционното за телевизора и сменят самосъхраняващо каналите с репортажите от Турция. Които се разстройват от видеата с окървавените тела, от гледката на още неизстинали детски трупчета, извадени от развалините. Разтичаха се от Пловдив, Дупница, откъде ли не!

Едни откриха петима пострадали сред развалините в Кахраманмараш. Извадиха двама от тях живи. А жената, която се екипира с мокрите кърпички и капките за нос, е майка на пет деца. Щом търсят доброволци да помагат на жертвите от земетресението, казала си, отивам. И децата ѝ били окей с това. Такива неща, българска ни работа.

 

Юлиана Методиева е журналистка, изследователка на малцинствата. Съ-основателка на БХК (1992). Била е главна редакторка на в. „1000 дни“ (1991-1993), на сп. „Обектив“ (1994-2013), а от 2014 досега издава сайта за човешки права Маргиналия. Авторка е на книга посветена на нетрадиционните вероизповедания „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993), както и на книгата за масовите уволнения в БНР „Между микрофона и властта“ (2001), сценаристка е на документалния филм „Те, другите“ (1998).

Pin It

Прочетете още...