Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Опитът за покушение срещу словашкия министър-председател Роберт Фицо на 15 май 2024 г. шокира Словакия и привлече вниманието на целия свят към тази малка централноевропейска държава. Въпреки това естественият израз на скръбта на населението и благоразумните думи на президента, а също и други лица, бяха надминати от яростната реакция на водещите политици. 

Автор(и): Самуел Абрахам

На Балканите стават и чудеса. В Гърция гей двойки гърмяха шампанско, хиляди се разцелуваха по площадите и се заклеха във вечна благодарност на премиера Кириакос Мицотакис. Още тази сутрин вече постъпи и първата обява за брак на еднополова двойка!

Автор(и): Юлиана Методиева

За мен „евро-белотата“ е етническа/културна идея за Европа. Моят аргумент е, че съществуват както етнически/културни, така и граждански форми на идеите за Европа, които водят началото си поне от Просвещението. Идеята за следвоенна европейска идентичност, съсредоточена върху ЕС, е тази, за която много проевропейци искат да вярват, че няма нищо общо с белотата. Но аз твърдя, че етническият/културният вариант на европейската идентичност се запазва и след Втората световна война, като оказва влияние и дава информация за самата европейска интеграция.

Автор(и) Ханс Кунднани

В този текст ще се опитам да проследя копнежа по модерност и привиждането на неговото осъществяване в турското общество, като използвам за основа съчиненията на Нобеловия лауреат Орхан Памук и мащабната индустрия от телевизионни сериали.

Автор(и): Евгения Иванова

Безпокойството за бъдещето на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия не е новост. То датира още от началото на историята. Но за много британски граждани смъртта на кралица Елизабет II придаде нов остър характер на тези стари опасения.

Автор(и): Финтан Отул

Следващото интервю с Юрген Хабермас е проведено от редактора на списание Granta на 23 юли 2023 г.

Автор(и): Юрген Хабермас

Плурализмът, и по-точно политическият плурализъм, днес се оказва в центъра на проблема за демокрацията, разтърсваща почти всички мюсюлмански общества, в т.ч. и турското. Използването на религията за политически цели, буквално „превръщането на религията в инструмент на политиката“ е тактика, която още от създаването на Турската република се отхвърля от интелектуалците – понякога секуларисти, често лаицисти.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

Възраждайки някои от най-крайните варианти на това, което през XIX в. е било наричано „руска идея“, Путин се опира на една пагубна идеологическа традиция, за да оформи както кампанията в Украйна, така и дългосрочната си визия за властта.

Автор(и): Андрей Колесников

Разглеждането на европейската идентичност като вид регионализъм ни позволява да мислим по-ясно за различните ѝ версии в историята по начин, подобен на онзи, който използваме, когато правим разлика между различните видове национализми.

Автор(и): Ханс Кунднани

Бунтът на Пригожин, съдбата на Путин и бъдещето на Русия

Автор(и): Стивън Коткин, екип на сп. „Foreign Affairs“

Историята обича непредвидените последствия. Последният пример за това е особено ироничен: Опитът на руския президент Владимир Путин да възстанови Руската империя чрез повторна колонизация на Украйна отвори вратата към постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

За да разберем как лошото планиране на Русия подкопава нейните резултати и предимства, е полезно да си представим как щеше да започне инвазията в Украйна, ако Москва беше следвала предписаната ѝ военна стратегия.

Автор(и): Дара Масикот

Твърдото закрепване на Украйна (заедно с Молдова и Грузия) в геополитическия Запад би означавало ефективен край на Руската империя. В резултат на това за пръв път в европейската история ще имаме една напълно постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

Иван Кръстев в разговор за страха, завръщането на историята и завистта на Европа към Украйна.

Автор(и): Иван Кръстев, Барбора Чалупкова

Денят на Рождество Христово ще бъде мрачно събитие за украинския народ. Ще се навършат почти точно десет месеца, откакто руските войски навлязоха в страната им и донесоха опустошения, каквито Европа не е виждала от Втората световна война насам. Но Коледа ще бъде мрачен ден и за Русия.

Автор(и): Мик Райън

Украинците са обявявали независимостта си пет пъти – и всеки път са определяли нацията си наново. Руско-украинската война е последният кървав етап както от незавършения разпад на съветската империя, така и от дългата история на украинския национализъм.

Автор(и): Кристина Флореа

Путин смята, че европейците ще се разбунтуват срещу затягането на коланите заради една далечна страна, за която не знаят нищо. Изглежда, че това е било погрешна преценка: гневът е предизвикан не толкова от необходимостта да се правят жертви за Украйна, колкото от усещането, че тежестите не се разпределят справедливо.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Добре известно е, че диктаторите не обичат губещите, а Путин е на път да загуби войната. С кого още разполага той? Дори Сърбия отказа да признае така наречените референдуми. Путин е сам.

Автор(и): Гари Каспаров, екип на сп. „Шпигел“

Една свръхцентрализирана система може да работи поносимо в спокойни времена. Ясните линии на командване помагат дори при малки кризи. Но необходимостта Путин да се намесва лично се превръща в сериозен недостатък, когато проблемите са сложни и се развиват бързо.

Автор(и): Даниел Трейсман

Неуспехът на Русия да превземе Киев и неотдавнашният обрат в Харковския регион в Източна Украйна накараха дори някои пропутински настроени коментатори да поставят под въпрос решенията му. На този фон е логично, че много руснаци започват да се питат колко дълго Путин може да остане на власт и да продължи варварската си война.

Автор(и): Сергей Радченко

Поне в ретроспекция изглежда, че разликата в безпроблемността, с която старите комунистически елити отново заемат позиции на влияние и власт в новата система, е от ключово значение за бъдещите проблеми на посткомунистическите страни.

Автор(и): Далибор Рохач

Здравейте, госпожо Ю.,

Прилагам тук нещо, което ми се струва важно като принос към темата, която ни занимаваше в последните ни разговори. В него се вижда съвсем точно (основната?) трудност по пътя към взаимното разбиране: как изобщо би могло да се говори (съобщава) за места, времена и хора, за които думата „Ц“ е не само съвсем нормална, но и единствено разбираема?

Автор(и): Златко Енев

Настоящи и бивши служители описват руската държавна телевизия като армия с няколко генерали и много пехотинци, които никога не поставят под въпрос заповедите си.

Автор(и): Маша Гесен

Погребението на британската кралица и фокусите на Алла Пугачова пред Путин са доказателства от несимпатичен порядък. Ясно е, че Западът е повърхностен, паметта му е краткотрайна, преходна, мимолетна и схематична. Особено по време на война, цветовете стават ярко бели и плътно черни.

Автор(и): Юлиана Методиева

Руският президент Владимир Путин има стотици хиляди приятели в България. Приятели, споделящи убеждението как да се живее по източно-азиатския модел е окей. Заплащането на любовта към Владимир Владимирович е обиден и манипулативен въпрос. По-същественият е с какви всъщност средства диктаторът владее човеците.

Ето какви.

Автор(и): Юлиана Методиева

За да се превърне приемът на украински бежанци в пример за подражание, е много важно да не повтаряме грешките от миналото, твърди Маргарита Желязкова. Въз основа на собствения си опит тя препоръчва да се работи за бъдещето на бежанците

Автор(и): Маргарита Желязкова

Историята, която Гартън Аш разказва, е тази на Ostpolitik – отварянето към Изтока във външната политика на Западна Германия, започнало през 1969 г., когато Социалдемократическата партия (СДП) на Вили Бранд печели мнозинство на изборите и поема властта в коалиция със Свободната демократическа партия, изтласквайки консервативните християндемократи в опозиция за първи път от създаването на Федералната република (ФРГ). Дотогава външната политика на Западна Германия е доминирана от Конрад Аденауер, който е на мнение, че новата република трябва да бъде здраво обвързана със Запада чрез Западноевропейския съюз, Европейската икономическа общност и НАТО, и че трябва да бъде непоколебима в отказа си да признае Германската демократична република (ГДР) на изток. Твърдейки, че ФРГ сама представлява Германия, Аденауер също така отказва да признае държавите, които са имали дипломатически отношения с ГДР, с разбираемото изключение на Съветския съюз, с който официалните отношения са установени през 1955 г. Строго погледнато, първото нарушение на този принцип е през 1967 г., когато християндемократическият предшественик на Бранд, Курт-Георг Кизингер, установява дипломатически отношения с Румъния, а година по-късно и с Югославия. Но Вили Бранд заслужено е признат като начинател на пробива, довел до нови отношения с режимите на изток.

Автор(и): Тони Джуд

Украйна е постколониална страна, която не толкова се обявява срещу експлоатацията, колкото приема, а понякога дори празнува, усложненията, свързани с излизането от нея. Народът ѝ е двуезичен, а войниците ѝ говорят езика на нашественика, както и своя собствен. Войната се води децентрализирано, в зависимост от солидарността на местните общности. Тези общности са различни, но заедно защитават представата за Украйна като политическа нация.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Една продължителна война в Украйна би имала дълбоки последици за европейския континент. Европа няма да бъде цяла, свободна и мирна. Тя ще съдържа в себе си военна зона, която е заплашена от ескалация. Руските войски не са в състояние да настъпят към Полша или балтийските републики, но от север на юг ще се прокара назъбена опасна линия, много по-малко стабилна от Желязната завеса от епохата на Студената война, която ще изисква нови методи за защита от страна на НАТО. Изтичането на украински бежанци ще продължи, а с времето мигрантите може да решат да се установят в Европа за постоянно.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Това трябваше да бъде часът на структурното преоформяне на Германия и нещото, което беше наречено нейна идеология на Exportismus. Това трябва да бъде и часът на известно смирение. Вместо това група интелектуалци – писатели, комедианти, професори – публикуваха „отворено писмо“ до Шолц, в което го молят да не предоставя танкове на Украйна. Аргументите им се основават на това, което те наричат „морални норми с универсално приложение“; те твърдят, че броят на цивилните жертви може да бъде толкова голям, че би било неетично Киев да продължи да воюва. Водени отчасти от страха от ядрена конфронтация, те искат от украинците да капитулират в момента, в който група интелектуалци – на 1200 км от тях – смятат, че борбата е морално подходяща. Нито правото на самозащита, нито опасността да се позволи на един автократ да се измъкне с изнудване не фигурират в изчисленията на онези, които се опитват да се придържат към това, което те наричат седемдесетгодишен „европейски разказ за мира“, който удобно забравя за Сребреница. Те смятат, че на един лидер, който иска да унищожи съсед, трябва да се даде възможност да запази реномето си и да продаде компромис у дома – което едва ли е в съответствие с пълното потискане на опозицията от страна на Москва. В крайна сметка те не дават основание да се смята, че балалайката на Путин ще свири това, което тяхната китара иска да каже.

Автор(и): Ян Вернер Мюлер

От края на 1980-те години Русия измина дълъг път в тази посока. Десетилетията на конфронтация със Запада приключиха. Русия е оттеглила ноктите си и – с изключение на необходимостта от време на време да изпуска националистическа реторика, тя не представлява голяма заплаха за света. При цялото мрънкане на Хенри Кисинджър и други русофоби няма непосредствена заплаха от възобновяване на империализма дори в границите на стария Съветски съюз. Опасността от конфликт между Русия и Украйна за Крим или между Русия и Казахстан за Северен Казахстан значително намаля през последните няколко години. След векове на изолация Русия изглежда готова да живее не само със света, но и в него. Опасността, която тя представлява, не е толкова умишлена военна заплаха, колкото хаос и случайни събития като кражбата на „свободни ядрени бомби“. Руснаците могат да пътуват свободно. Те са свободни да консумират толкова чуждестранна журналистика, интелектуална история и популярна култура, колкото желаят. Властите насърчават чуждестранното влияние и бизнес: в Москва пребивават над 200 000 чуждестранни граждани, което е многократно повече от броя им преди 1990 г. Комуникацията с външния свят е ограничена единствено от руската международна телефонна система, а учените и бизнесмените са се справили с това ограничение с помощта на персонални компютри и електронна поща, които бързо стават все по-достъпни.

Автор(и): Дейвид Ремник

Клишето, че войната срещу Украйна лежи изцяло на съвестта на Путин, все още набира сила в международния дискурс. Твърди се, че народът на Русия е с промити мозъци, жертва на пропаганда и цензура, страдаща от последиците на западните санкции.

През март президентът Байдън дори заяви, че „Вие, руският народ, не сте наш враг“.

Но дали тази позиция е издържана? Смятам, че не.

По-голямата част от руснаците са престъпно небрежни. Те не спазват минималните човешки стандарти на поведение, виновни са за умишлената слепота към жестоката война на Путин срещу цивилни граждани и градски центрове. А много от тях активно участват в разрушенията.

Автор(и): Олех С. Илницкий

Скоро след като поемат властта, болшевиките се съгласяват да бъде предоставена независимост на Финландия, Полша и Украйна. Те са знаели, че Украйна е различна, че нейната особена национална структура (имигрантски руски пролетариат и бюрокрация; ултранационалистическо селячество, което негодува срещу полските земевладелци и евреите) създава уникални трудности. Сталин, в качеството си на комисар по въпросите на националностите, заминава за Финландия, за да предаде посланието. Никой не е изпратен в Украйна, но местният Съвет, Радата, провъзгласява Народна република и настоява, че намерението ѝ е „да не се отделя от Руската република“. Тъй като в цяла Украйна възникват други съвети, националното движение се разделя на тези, които подписват отделен договор с Германия (а по-късно и с Франция), и на тези, които остават в новата съветска държава. Гражданската война в Русия разделя страната, както и Втората световна война. Украинското присъединяване към Хитлер е добре документирано. През 1954 г., една година след смъртта на Сталин, Никита Хрушчов, украинският лидер на Съветския съюз, подкрепен от Президиума, разширява Украйна, като добавя към нея Крим. Това е емоционален жест. Не е представена политическа обосновка. На онзи етап малцина могат да си представят, че Съветският съюз би могъл да се разпадне.

Автор(и): Тарик Али

Вместо да пропагандира комунистически рай, през последното десетилетие съвременната руска пропаганда се фокусира върху враговете. На руснаците се разказва много малко за това, което се случва в собствените им градове. В резултат на това те не са принудени, както някога съветските граждани, да се сблъскват с пропастта между реалността и измислицата. Вместо това непрекъснато им се разказва за места, които те не познават и които в повечето случаи никога не са виждали: Америка, Франция и Великобритания, Швеция и Полша – места, изпълнени с дегенерация, лицемерие и „русофобия“. Проучване на руската телевизия от 2014 г. до 2017 г. установи, че негативните новини за Европа се появяват по трите основни руски канала, всички контролирани от държавата, средно по 18 пъти на ден. Някои от историите са измислени (германското правителство насилствено отнемало деца от хетеросексуални семейства и ги давало на гей двойки), но дори и истинските истории са подбрани по такъв начин, че да подкрепят идеята, че ежедневието в Европа е страшно и хаотично, че европейците са слаби и неморални, а Европейският съюз е агресивен и настъпателен.

Автор(и): Ан Епълбаум

Войната на Русия срещу Украйна изравни със земята градове, уби десетки хиляди хора и принуди милиони други да напуснат домовете си.

Но в тишината на кабинетите си някои военни анализатори и западни служители се питат защо атаката не е била още по-тежка.

Русия би могла да атакува по-агресивно украинските железници, пътища и мостове, за да се опита да спре потока от западни оръжия към фронтовата линия. Тя би могла да бомбардира по-усилено инфраструктурата около столицата Киев, за да направи по-трудно за западните лидери да посещават президента Володимир Зеленски в знак на единство и решителност. И би могла да направи много повече, за да причини проблеми на Запада, било то чрез кибератаки, саботажи или повече прекъсвания на износа на енергия за Европа.

Част от причината изглежда е чиста некомпетентност: Първите седмици на войната показаха нагледно, че руската армия е много по-малко компетентна, отколкото се смяташе преди инвазията. Но американски и европейски официални лица твърдят също, че тактиката на президента Владимир Путин през последните седмици изглежда забележително предпазлива, белязана от бавно развиваща се офанзива в Източна Украйна, сдържан подход към унищожаването на украинската инфраструктура и избягване на действия, които биха могли да ескалират конфликта с НАТО.

Очевидната сдържаност на място контрастира силно с бомбастичните изказвания по руската държавна телевизия, където Москва се представя като цивилизация, вкопчена в екзистенциална борба срещу Запада и където открито се обсъжда използването на ядрени оръжия. Въпросът е дали с напредването на войната Путин няма да промени курса и да засили яростта на военните действия.

Автор(и): Антон Трояновски и Джулиан Е. Барнс

Прочетете още...

Революционери

Тони Джуд 03 Апр, 2010 Hits: 16582
Роден съм в Англия през 1948 – достатъчно…