Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Дискусии – Европа

Детайли
Посещения: 135

Следващото интервю с Юрген Хабермас е проведено от редактора на списание Granta на 23 юли 2023 г.

Автор(и): Юрген Хабермас

Детайли
Посещения: 628

Плурализмът, и по-точно политическият плурализъм, днес се оказва в центъра на проблема за демокрацията, разтърсваща почти всички мюсюлмански общества, в т.ч. и турското. Използването на религията за политически цели, буквално „превръщането на религията в инструмент на политиката“ е тактика, която още от създаването на Турската република се отхвърля от интелектуалците – понякога секуларисти, често лаицисти.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

Детайли
Посещения: 897

Възраждайки някои от най-крайните варианти на това, което през XIX в. е било наричано „руска идея“, Путин се опира на една пагубна идеологическа традиция, за да оформи както кампанията в Украйна, така и дългосрочната си визия за властта.

Автор(и): Андрей Колесников

Детайли
Посещения: 2010

Разглеждането на европейската идентичност като вид регионализъм ни позволява да мислим по-ясно за различните ѝ версии в историята по начин, подобен на онзи, който използваме, когато правим разлика между различните видове национализми.

Автор(и): Ханс Кундани

Детайли
Посещения: 1722

Бунтът на Пригожин, съдбата на Путин и бъдещето на Русия

Автор(и): Стивън Коткин, екип на сп. „Foreign Affairs“

Детайли
Посещения: 1005

Историята обича непредвидените последствия. Последният пример за това е особено ироничен: Опитът на руския президент Владимир Путин да възстанови Руската империя чрез повторна колонизация на Украйна отвори вратата към постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

Детайли
Посещения: 1074

За да разберем как лошото планиране на Русия подкопава нейните резултати и предимства, е полезно да си представим как щеше да започне инвазията в Украйна, ако Москва беше следвала предписаната ѝ военна стратегия.

Автор(и): Дара Масикот

Детайли
Посещения: 1568

Твърдото закрепване на Украйна (заедно с Молдова и Грузия) в геополитическия Запад би означавало ефективен край на Руската империя. В резултат на това за пръв път в европейската история ще имаме една напълно постимперска Европа.

Автор(и): Тимъти Гартън Аш

Детайли
Посещения: 1278

Иван Кръстев в разговор за страха, завръщането на историята и завистта на Европа към Украйна.

Автор(и): Иван Кръстев, Барбора Чалупкова

Детайли
Посещения: 735

Денят на Рождество Христово ще бъде мрачно събитие за украинския народ. Ще се навършат почти точно десет месеца, откакто руските войски навлязоха в страната им и донесоха опустошения, каквито Европа не е виждала от Втората световна война насам. Но Коледа ще бъде мрачен ден и за Русия.

Автор(и): Мик Райън

Детайли
Посещения: 1432

Украинците са обявявали независимостта си пет пъти – и всеки път са определяли нацията си наново. Руско-украинската война е последният кървав етап както от незавършения разпад на съветската империя, така и от дългата история на украинския национализъм.

Автор(и): Кристина Флореа

Детайли
Посещения: 971

Путин смята, че европейците ще се разбунтуват срещу затягането на коланите заради една далечна страна, за която не знаят нищо. Изглежда, че това е било погрешна преценка: гневът е предизвикан не толкова от необходимостта да се правят жертви за Украйна, колкото от усещането, че тежестите не се разпределят справедливо.

Автор(и): Ян-Вернер Мюлер

Детайли
Посещения: 1121

Добре известно е, че диктаторите не обичат губещите, а Путин е на път да загуби войната. С кого още разполага той? Дори Сърбия отказа да признае така наречените референдуми. Путин е сам.

Автор(и): Гари Каспаров, екип на сп. „Шпигел“

Детайли
Посещения: 1599

Една свръхцентрализирана система може да работи поносимо в спокойни времена. Ясните линии на командване помагат дори при малки кризи. Но необходимостта Путин да се намесва лично се превръща в сериозен недостатък, когато проблемите са сложни и се развиват бързо.

Автор(и): Даниел Трейсман

Детайли
Посещения: 915

Неуспехът на Русия да превземе Киев и неотдавнашният обрат в Харковския регион в Източна Украйна накараха дори някои пропутински настроени коментатори да поставят под въпрос решенията му. На този фон е логично, че много руснаци започват да се питат колко дълго Путин може да остане на власт и да продължи варварската си война.

Автор(и): Сергей Радченко

Детайли
Посещения: 801

Поне в ретроспекция изглежда, че разликата в безпроблемността, с която старите комунистически елити отново заемат позиции на влияние и власт в новата система, е от ключово значение за бъдещите проблеми на посткомунистическите страни.

Автор(и): Далибор Рохач

Детайли
Посещения: 1434

Здравейте, госпожо Ю.,

Прилагам тук нещо, което ми се струва важно като принос към темата, която ни занимаваше в последните ни разговори. В него се вижда съвсем точно (основната?) трудност по пътя към взаимното разбиране: как изобщо би могло да се говори (съобщава) за места, времена и хора, за които думата „Ц“ е не само съвсем нормална, но и единствено разбираема?

Автор(и): Златко Енев

Детайли
Посещения: 927

Настоящи и бивши служители описват руската държавна телевизия като армия с няколко генерали и много пехотинци, които никога не поставят под въпрос заповедите си.

Автор(и): Маша Гесен

Детайли
Посещения: 3895

Погребението на британската кралица и фокусите на Алла Пугачова пред Путин са доказателства от несимпатичен порядък. Ясно е, че Западът е повърхностен, паметта му е краткотрайна, преходна, мимолетна и схематична. Особено по време на война, цветовете стават ярко бели и плътно черни.

Автор(и): Юлиана Методиева

Детайли
Посещения: 1038

Руският президент Владимир Путин има стотици хиляди приятели в България. Приятели, споделящи убеждението как да се живее по източно-азиатския модел е окей. Заплащането на любовта към Владимир Владимирович е обиден и манипулативен въпрос. По-същественият е с какви всъщност средства диктаторът владее човеците.

Ето какви.

Автор(и): Юлиана Методиева

Детайли
Посещения: 1010

За да се превърне приемът на украински бежанци в пример за подражание, е много важно да не повтаряме грешките от миналото, твърди Маргарита Желязкова. Въз основа на собствения си опит тя препоръчва да се работи за бъдещето на бежанците

Автор(и): Маргарита Желязкова

Детайли
Посещения: 2439

Историята, която Гартън Аш разказва, е тази на Ostpolitik – отварянето към Изтока във външната политика на Западна Германия, започнало през 1969 г., когато Социалдемократическата партия (СДП) на Вили Бранд печели мнозинство на изборите и поема властта в коалиция със Свободната демократическа партия, изтласквайки консервативните християндемократи в опозиция за първи път от създаването на Федералната република (ФРГ). Дотогава външната политика на Западна Германия е доминирана от Конрад Аденауер, който е на мнение, че новата република трябва да бъде здраво обвързана със Запада чрез Западноевропейския съюз, Европейската икономическа общност и НАТО, и че трябва да бъде непоколебима в отказа си да признае Германската демократична република (ГДР) на изток. Твърдейки, че ФРГ сама представлява Германия, Аденауер също така отказва да признае държавите, които са имали дипломатически отношения с ГДР, с разбираемото изключение на Съветския съюз, с който официалните отношения са установени през 1955 г. Строго погледнато, първото нарушение на този принцип е през 1967 г., когато християндемократическият предшественик на Бранд, Курт-Георг Кизингер, установява дипломатически отношения с Румъния, а година по-късно и с Югославия. Но Вили Бранд заслужено е признат като начинател на пробива, довел до нови отношения с режимите на изток.

Автор(и): Тони Джуд

Детайли
Посещения: 3795

Украйна е постколониална страна, която не толкова се обявява срещу експлоатацията, колкото приема, а понякога дори празнува, усложненията, свързани с излизането от нея. Народът ѝ е двуезичен, а войниците ѝ говорят езика на нашественика, както и своя собствен. Войната се води децентрализирано, в зависимост от солидарността на местните общности. Тези общности са различни, но заедно защитават представата за Украйна като политическа нация.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Детайли
Посещения: 5511

Една продължителна война в Украйна би имала дълбоки последици за европейския континент. Европа няма да бъде цяла, свободна и мирна. Тя ще съдържа в себе си военна зона, която е заплашена от ескалация. Руските войски не са в състояние да настъпят към Полша или балтийските републики, но от север на юг ще се прокара назъбена опасна линия, много по-малко стабилна от Желязната завеса от епохата на Студената война, която ще изисква нови методи за защита от страна на НАТО. Изтичането на украински бежанци ще продължи, а с времето мигрантите може да решат да се установят в Европа за постоянно.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Детайли
Посещения: 2076

Това трябваше да бъде часът на структурното преоформяне на Германия и нещото, което беше наречено нейна идеология на Exportismus. Това трябва да бъде и часът на известно смирение. Вместо това група интелектуалци – писатели, комедианти, професори – публикуваха „отворено писмо“ до Шолц, в което го молят да не предоставя танкове на Украйна. Аргументите им се основават на това, което те наричат „морални норми с универсално приложение“; те твърдят, че броят на цивилните жертви може да бъде толкова голям, че би било неетично Киев да продължи да воюва. Водени отчасти от страха от ядрена конфронтация, те искат от украинците да капитулират в момента, в който група интелектуалци – на 1200 км от тях – смятат, че борбата е морално подходяща. Нито правото на самозащита, нито опасността да се позволи на един автократ да се измъкне с изнудване не фигурират в изчисленията на онези, които се опитват да се придържат към това, което те наричат седемдесетгодишен „европейски разказ за мира“, който удобно забравя за Сребреница. Те смятат, че на един лидер, който иска да унищожи съсед, трябва да се даде възможност да запази реномето си и да продаде компромис у дома – което едва ли е в съответствие с пълното потискане на опозицията от страна на Москва. В крайна сметка те не дават основание да се смята, че балалайката на Путин ще свири това, което тяхната китара иска да каже.

Автор(и): Ян Вернер Мюлер

Детайли
Посещения: 2317

От края на 1980-те години Русия измина дълъг път в тази посока. Десетилетията на конфронтация със Запада приключиха. Русия е оттеглила ноктите си и – с изключение на необходимостта от време на време да изпуска националистическа реторика, тя не представлява голяма заплаха за света. При цялото мрънкане на Хенри Кисинджър и други русофоби няма непосредствена заплаха от възобновяване на империализма дори в границите на стария Съветски съюз. Опасността от конфликт между Русия и Украйна за Крим или между Русия и Казахстан за Северен Казахстан значително намаля през последните няколко години. След векове на изолация Русия изглежда готова да живее не само със света, но и в него. Опасността, която тя представлява, не е толкова умишлена военна заплаха, колкото хаос и случайни събития като кражбата на „свободни ядрени бомби“. Руснаците могат да пътуват свободно. Те са свободни да консумират толкова чуждестранна журналистика, интелектуална история и популярна култура, колкото желаят. Властите насърчават чуждестранното влияние и бизнес: в Москва пребивават над 200 000 чуждестранни граждани, което е многократно повече от броя им преди 1990 г. Комуникацията с външния свят е ограничена единствено от руската международна телефонна система, а учените и бизнесмените са се справили с това ограничение с помощта на персонални компютри и електронна поща, които бързо стават все по-достъпни.

Автор(и): Дейвид Ремник

Детайли
Посещения: 3958

Клишето, че войната срещу Украйна лежи изцяло на съвестта на Путин, все още набира сила в международния дискурс. Твърди се, че народът на Русия е с промити мозъци, жертва на пропаганда и цензура, страдаща от последиците на западните санкции.

През март президентът Байдън дори заяви, че „Вие, руският народ, не сте наш враг“.

Но дали тази позиция е издържана? Смятам, че не.

По-голямата част от руснаците са престъпно небрежни. Те не спазват минималните човешки стандарти на поведение, виновни са за умишлената слепота към жестоката война на Путин срещу цивилни граждани и градски центрове. А много от тях активно участват в разрушенията.

Автор(и): Олех С. Илницкий

Детайли
Посещения: 2523

Скоро след като поемат властта, болшевиките се съгласяват да бъде предоставена независимост на Финландия, Полша и Украйна. Те са знаели, че Украйна е различна, че нейната особена национална структура (имигрантски руски пролетариат и бюрокрация; ултранационалистическо селячество, което негодува срещу полските земевладелци и евреите) създава уникални трудности. Сталин, в качеството си на комисар по въпросите на националностите, заминава за Финландия, за да предаде посланието. Никой не е изпратен в Украйна, но местният Съвет, Радата, провъзгласява Народна република и настоява, че намерението ѝ е „да не се отделя от Руската република“. Тъй като в цяла Украйна възникват други съвети, националното движение се разделя на тези, които подписват отделен договор с Германия (а по-късно и с Франция), и на тези, които остават в новата съветска държава. Гражданската война в Русия разделя страната, както и Втората световна война. Украинското присъединяване към Хитлер е добре документирано. През 1954 г., една година след смъртта на Сталин, Никита Хрушчов, украинският лидер на Съветския съюз, подкрепен от Президиума, разширява Украйна, като добавя към нея Крим. Това е емоционален жест. Не е представена политическа обосновка. На онзи етап малцина могат да си представят, че Съветският съюз би могъл да се разпадне.

Автор(и): Тарик Али

Детайли
Посещения: 3211

Вместо да пропагандира комунистически рай, през последното десетилетие съвременната руска пропаганда се фокусира върху враговете. На руснаците се разказва много малко за това, което се случва в собствените им градове. В резултат на това те не са принудени, както някога съветските граждани, да се сблъскват с пропастта между реалността и измислицата. Вместо това непрекъснато им се разказва за места, които те не познават и които в повечето случаи никога не са виждали: Америка, Франция и Великобритания, Швеция и Полша – места, изпълнени с дегенерация, лицемерие и „русофобия“. Проучване на руската телевизия от 2014 г. до 2017 г. установи, че негативните новини за Европа се появяват по трите основни руски канала, всички контролирани от държавата, средно по 18 пъти на ден. Някои от историите са измислени (германското правителство насилствено отнемало деца от хетеросексуални семейства и ги давало на гей двойки), но дори и истинските истории са подбрани по такъв начин, че да подкрепят идеята, че ежедневието в Европа е страшно и хаотично, че европейците са слаби и неморални, а Европейският съюз е агресивен и настъпателен.

Автор(и): Ан Епълбаум

Детайли
Посещения: 2957

Войната на Русия срещу Украйна изравни със земята градове, уби десетки хиляди хора и принуди милиони други да напуснат домовете си.

Но в тишината на кабинетите си някои военни анализатори и западни служители се питат защо атаката не е била още по-тежка.

Русия би могла да атакува по-агресивно украинските железници, пътища и мостове, за да се опита да спре потока от западни оръжия към фронтовата линия. Тя би могла да бомбардира по-усилено инфраструктурата около столицата Киев, за да направи по-трудно за западните лидери да посещават президента Володимир Зеленски в знак на единство и решителност. И би могла да направи много повече, за да причини проблеми на Запада, било то чрез кибератаки, саботажи или повече прекъсвания на износа на енергия за Европа.

Част от причината изглежда е чиста некомпетентност: Първите седмици на войната показаха нагледно, че руската армия е много по-малко компетентна, отколкото се смяташе преди инвазията. Но американски и европейски официални лица твърдят също, че тактиката на президента Владимир Путин през последните седмици изглежда забележително предпазлива, белязана от бавно развиваща се офанзива в Източна Украйна, сдържан подход към унищожаването на украинската инфраструктура и избягване на действия, които биха могли да ескалират конфликта с НАТО.

Очевидната сдържаност на място контрастира силно с бомбастичните изказвания по руската държавна телевизия, където Москва се представя като цивилизация, вкопчена в екзистенциална борба срещу Запада и където открито се обсъжда използването на ядрени оръжия. Въпросът е дали с напредването на войната Путин няма да промени курса и да засили яростта на военните действия.

Автор(и): Антон Трояновски и Джулиан Е. Барнс

Детайли
Посещения: 2658

Когато руската армия за първи път започнала да обстрелва Лукашивка, село в Северна Украйна, десетки жители се скрили в мазето на семейство Хорбоносови. Деца, бременни жени, приковани на легло пенсионери и самите Хорбоносови се спуснали долу, под семейната прасковена градина и зеленчуковите ниви, и започнали да чакат. В продължение на 10 дни те слушали как снарядите свистят и се разбиват над главите им по няколко пъти на час. Бомбардировките оставили огромни кратери в земята, изпепелили колата на Хорбоносови и разрушили покрива на къщата им. Накрая, на 9 март, те чули звука от тежко въоръжение и танкове, които навлезли в селото: Руската армия превзела Лукашивка.

Войниците заповядали на ужасените селяни да излязат на повърхността, а след това хвърлили в мазето граната, като предпазна мярка срещу евентуално укриващи се украински войници. Хорбоносови – Ирина, на 55, Сергей, на 59, и 25-годишният им син Никита – прекарали следващата нощ в мазето на съседите, но там било толкова мокро и студено, че се върнали в своето. При пристигането си те открили, че вътре вече живеят петима руски войници.

„А сега къде да отидем?“ попитала Ирина. „Та това е нашият дом.“ Войниците им казали, че могат да се върнат у дома – всички можели да живеят там заедно. И така Хорбоносови се преместили обратно.

Автор(и): Питър Померанцев

Детайли
Посещения: 1977

Въпреки че френският президент Еманюел Макрон води пред крайнодясната си претендентка Марин льо Пен в проучванията на общественото мнение преди втория тур тази неделя, проблемите с разходите за живот заемат важно място в кампанията, а милиони избиратели остават нерешителни. Дали на фона на бруталната война на Русия в Украйна Льо Пен не би могла да предизвика политическо земетресение, което евентуално да надмине Брекзит и избора на Доналд Тръмп по своето въздействие върху Запада?

Автор(и): екип на „Project Syndicate“

Детайли
Посещения: 1810

Докато в миналото признанието на Запада можеше да послужи като щит за някои руски медии, през последните години, и особено след инвазията, предполагаемите връзки със Запада вече са повод за налагане на наказания. Това умишлено дистанциране от Запада се забелязва и в други сектори: През последните седмици руското правителство предприе мерки за закриване на офисите на международни организации като Human Rights Watch, която работи в страната от 30 години, и Московския център „Карнеги“, в който работят много талантливи изследователи и който от 1994 г. насам изготвя задълбочени анализи на руската политика и общество. (Моето собствено изследване на руските медии беше отчасти проведено, докато бях сътрудничка на Московския център „Карнеги“). Редица западни медии също бяха изгонени от Русия, като прекратиха дейността си от съображения за сигурност.

Докато забраната на руските независими медии подчертава една промяна, при която Москва вече не търси одобрението на Запада, закриването на тези западни организации сочи друга, при която всяка останала свързваща тъкан между Русия и Запада, която е улеснявала участието на Москва в международната общност, вече също е разкъсана.

Автор(и): Мария Репникова

Детайли
Посещения: 2298

В годините преди войната силоваците, както е известен руският елит по сигурността, бяха един от основните центрове на властта в режима на Путин. Като бивш офицер от КГБ самият Путин отдавна разчита на службите за сигурност, за да налага политиката си и да получава важна подкрепа при запазването на властта си. И въпреки че през последните години силовото ведомство беше донякъде засенчено от Министерството на отбраната на Шойгу, никога досега Путин не е изглеждал в такова противоречие със службите за сигурност и военните, както сега. Като се има предвид все по-безпощадната разправа на Путин с тези хора и нарастващото в Москва съзнание, че войната се е провалила, някои наблюдатели се питат колко дълго те ще търпят катастрофалните му грешки.

Подобни въпроси обаче не отчитат историческата връзка между силите за сигурност и руската държава – и особения начин, по който Путин е изградил базата си за власт. Въпреки че последните събития заслужават внимание, те не предполагат по-голям срив на съществуващия ред. Дори в условията на сегашното напрежение вероятността водещи членове на елита в областта на сигурността или военния елит да предприемат стъпки срещу Путин си остава малка. Струва си да се обмисли защо това е така и какво би трябвало да се случи, за да се промени ситуацията.

Автор(и): Андрей Солдатов и Ирина Бороган

Детайли
Посещения: 2951

Аргументът на Путин, че Украйна винаги е била едно и също с Русия и че е била насилствено колонизирана от западните сили, отдавна е определяща част от неговия мироглед. Още по време на народното въстание на Майдана в Киев през 2013-14 г. Путин твърдеше, че хората, които водят огромните протести, са подкрепяни от Запада фашисти, които се опитват да откъснат Украйна от историческите ѝ корени. (Всъщност протестите изненадаха Запада и въпреки че включваха някои крайнодесни, те не бяха фашистки преврат). А през юли 2021 г., доста преди струпването на руски войски на украинската граница, Кремъл публикува есе от 7000 думи под редакцията на Путин със заглавие „За историческото единство на руснаците и украинците“. В него се твърди, че и Русия, и Украйна имат не само общи корени в езика и вярата, но и обща историческа съдба. След публикуването му есето стана част от задължителната учебна програма за всички военнослужещи в руските въоръжени сили, включително и за тези, които се сражават в настоящата война. Според логиката на Путин всички разделения между Русия и Украйна са дело на западните сили.

Автор(и): Анна Рейд

Прочетете още...

От 68-ма до 89-та

Адам Михник, Лионел Жоспен, Иржи Дийнстбиер, Оскар Негт 13 Сеп, 2008 Hits: 21519
Онова, което живее и до днес от „68“? Струва…