Последните най...


26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203
26 Ян, 2023

Васил

Юлиана Методиева 203

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 01 Ukraine Strategy

 

Как Москва се опитва да се поучи от грешките си

Денят на Рождество Христово ще бъде мрачно събитие за украинския народ. Ще се навършат почти точно десет месеца, откакто руските войски навлязоха в страната им и донесоха опустошения, каквито Европа не е виждала от Втората световна война насам. Десетки хиляди украинци бяха убити. Милиони са напуснали домовете си. По-голямата част от страната е без ток, което кара Киев да се притеснява, че с настъпването на зимата много от гражданите ще замръзнат.

Но Коледа ще бъде мрачен ден и за Русия. Москва планираше кратка, победоносна кампания. Вместо това Украйна ѝ даде горчив урок по съвременни военни действия и национална устойчивост. Украинците постоянно влошават военния капацитет на Русия, като нанасят щети на силите ѝ на бойното поле и в зоните за поддръжка. Те подкопаха репутацията на Русия както по света, така и в съзнанието на собствените ѝ войници, командири и граждани. Украинците избягват методичните сражения с висока степен на изтощение, когато това е възможно, но влизат в близки боеве, когато имат възможност да спечелят позиции. Всичко това има голям ефект. Украйна отблъсна Русия от Киев, върна си североизточната област Харков и освободи части от Донбас. Съвсем наскоро тя освободи Херсон – единствената провинциална столица, която Русия беше успяла да превземе.

Все още обаче е твърде рано да се смята, че Русия е омаломощена. Руският президент Владимир Путин назначи за ръководител на инвазията нов военен командир, генерал Сергей Суровикин, а той изглежда по-брутален и по-способен от своите предшественици. В едно от първите си действия Суровикин започна енергична и ужасяваща въздушна кампания, която унищожи голяма част от енергийната инфраструктура на Украйна – тактика, насочена срещу цивилното население, която той усъвършенства, докато ръководеше руските сили в Сирия. Суровикин е отговорен за отстъплението на Русия от Херсон, но за разлика от случаите, когато тя се оттегляше от Киев или Харков, генералът се погрижи това отстъпление да бъде добре организирано и проведено.

Пристигането на Суровикин предвещава още една промяна на руската стратегия в Украйна. Въпреки че Путин може би осъзнава, че няма да успее да превземе Киев, президентът на Русия може би все още вярва, че може да завземе всичките четири провинции, които наскоро (и незаконно) анексира – Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие. Суровикин е основен изпълнител на тези планове. Путин се надява, че с напредването на войната и настъпването на зимата Европа ще спре да предоставя на Украйна големи количества помощ, за да може континентът да се опита да възстанови вноса на руски газ. Той вярва, че това потенциално намаляване на подкрепата ще проправи пътя за нова, успешна руска офанзива. За осъществяването на такава офанзива той разчита на Суровикин да реорганизира армията, така че тя да действа по-гладко, по-последователно и по-ефективно.

На Суровикин ще му бъде трудно да успее, като се имат предвид многобройните проблеми на руската армия, като влошеното ѝ оборудване и ниския морал. Но той работи за сплотяване на армията под негово командване. Почти сигурно е, че изготвя бойни планове, които са ясно насочени, за разлика от предишните нападения, които разпръскваха руските войски. Ако Киев иска да запази предимството си, ще трябва да предвиди стратегията на Суровикин, като същевременно запази подкрепата на Запада, а това означава да продължи да прави нововъведения на бойното поле.

Омаломощена, но не и сломена

За хората, които са следили войната, голяма част от това, което Русия е подготвила за 2023 г., ще звучи познато. Москва например ще продължи да използва пропагандата за агресията на НАТО, за да се опита да попречи на Китай, Индия и други неутрални в момента държави да участват в западните санкции. Освен това тя ще използва дезинформация и манипулация, за да гарантира, че собственото ѝ население продължава да подкрепя конфликта. Поддържането на руснаците в подчинение ще се окаже особено важно, когато Москва неизбежно проведе допълнителни военни проекти. Дори диктаторите трябва да обръщат внимание на вътрешната политика.

По подобен начин Путин ще поддържа и своята енергийна война. Той ще продължи да лишава Европа от газ с надеждата, че континентът ще принуди Киев да се съгласи на прекратяване на огъня, тъй като температурите падат. Освен това ще продължава атаките срещу енергийните ресурси на Украйна. В сметките на Путин руските удари по украинските електроцентрали не само ще замразят населението на страната, но и ще струват на Украйна външна помощ; в крайна сметка, малко вероятно е чуждестранните инвеститори да се върнат в страната, когато там има ненадеждно електроснабдяване. Дори ако атаките не спрат инвеститорите, те пак ще се окажат икономически скъпи за Киев, тъй като ще спрат износа на украинска електроенергия, започнал през юли 2022 г.

И все пак други елементи от руската стратегия ще бъдат нови – и Суровикин играе решаваща роля в промените. Генералът изглежда е първият военен лидер, когото Путин ясно подкрепя, и – според неотдавнашна реч на директора на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс – руският президент вече е по-добре информиран за ежедневните операции на въоръжените сили. Ако Путин е уверен, че е по-добре информиран, отколкото преди октомври, е по-вероятно да насочи вниманието си към многото други предизвикателства, пред които е изправена Русия в момента, като предостави на Суровикин по-голяма автономия при използването на широкия спектър от руски сили в рамките на Украйна. Суровикин би могъл да използва тази относителна свобода на действие, за да постави раздробените руски военни и наемнически групи под по-единен контрол. Той със сигурност ще я използва, за да интегрира по-добре въздушните и сухопътните операции на Русия и да гарантира, че има по-добро съответствие между бойните действия на страната му и информационните операции.

Сама по себе си консолидацията няма да направи руските войски наистина боеспособни. Суровикин командва армия, която страда от нисък морал и продължава да губи хора и най-доброто си оборудване. Досега данните сочат, че войските, които Русия е мобилизирала, за да заместят загиналите и ранените, не получават необходимата за успеха им взискателна подготовка. Поне през зимата Суровикин ще бъде в отбранителна позиция и ще прави всичко възможно, за да запази силите си пред лицето на продължаващите украински атаки.

Но той ще започне да подготвя руските войски за нови операции. Например: ще работи за възстановяване на разбитите части, като изпрати в Украйна десетки хиляди новобранци. Ако (и почти сигурно, когато) тези войски се окажат некачествени, той може да работи за подобряване на обучението обратно в Русия. Ще се опита да се възползва от продължаващата индустриална мобилизация на Русия, за да се сдобие с повече и по-добри оръжия. Ще създаде и системи за охрана на ключови маршрути за доставки, ще изгради по-устойчива логистична мрежа и ще складира боеприпаси и доставки за бъдещи настъпателни операции.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Суровикин вероятно ще бъде по-внимателен при планирането и изпълнението на атаките. Той ще се стреми да гарантира, че силите на Русия са съгласувани на бойното поле, и да подобри тактиката на страната си, с цел да избегне често откъслечните и некоординирани подходи на своите предшественици. Генералът ще продължи да работи и за това да затрудни напредването на Украйна. Със сигурност ще продължи кампанията си срещу украинската инфраструктура – тактика, която отклонява както украинските, така и западните ресурси от настъпателните операции на Киев. (Ударите осигуряват и ефективна пропаганда за вътрешната аудитория на Русия, колкото и отвратително да е това.) Подобни удари нямат особени недостатъци за Русия; те са асиметрично предимство. Както неотдавна отбеляза историкът Лорънс Фрийдман, Украйна не разполага с капацитет да унищожава по подобен начин инфраструктура на територията на Русия – независимо от украинските удари по руски военновъздушни бази. „Украинците печелят на бойното поле“, пише той, „но не могат да отвърнат на руснаците на това стратегическо ниво.“

Суровикин вероятно ще се стреми да изпълнява повече мисии за „икономия на сила“: военни дейности, при които едната страна се опитва да заблуди противника си по начин, който го принуждава да изразходва голям брой войници за непродуктивни задачи. Русия е разположила малки контингенти войници в Беларус, за да принуди Украйна да държи по-големи контингенти около Киев, лишавайки украинската армия от войски, които би могла да използва другаде. Суровикин вероятно ще провежда повече подобни дейности, за да даде на своите военни по-голям шанс за успех, докато планира следващите си стъпки. Освен ако Русия не бъде напълно разгромена, той ще иска да започне настъпателни сухопътни операции, които, ако бъдат завършени, ще дадат на Русия всички или повечето от провинциите, които Путин е анексирал.

Генералът, разбира се, знае, че Украйна може отново да се опита да си върне загубените територии. В резултат на това той вече нарежда на военните да изградят повече отбранителни позиции по цялата територия, която Русия контролира. Суровикин вероятно ще провежда и политическа дейност за „русифициране“ на частите от Украйна, които Русия е окупирала. Този процес ще прилича на това, което Русия направи в Херсон: преместване на местната икономика от украинската гривна към рублата, промяна на училищната програма, както и отблъскващата практика да се изпращат украински деца в Русия за осиновяване. Предстои да разберем дали тези мерки ще бъдат по-ефективни в бъдеще, отколкото в Херсон.

Ходове и контраходове

В момента украинските военни все още имат предимство. За разлика от началото на войната, украинските лидери са тези, които решават къде и кога да се водят сраженията. Те могат да определят как да се изпълняват кампаниите на бойното поле. Те имат инициативата и не искат да се откажат от нея. Но това не означава, че Украйна ще разполага с това предимство за неопределено време. За да останат на върха, украинците трябва да разберат, а след това и да подкопаят плановете на Путин и Суровикин.

Първо, това означава, че Киев трябва да продължи да противодейства на информационната война на Русия. Москва работи, за да убеди европейците, че нарастващите им сметки за отопление са причинени от подкрепата на техните държави за Украйна, надявайки се, че ще успее да убеди тези държави, че цената не си струва. Освен това тя се опитва да подкопае подкрепата на Вашингтон, като подхранва партийните разделения в Съединените щати. Ако Кремъл успее да отблъсне държавите от НАТО от подкрепата за Киев, това може да се окаже пагубно: за Украйна военната и икономическата подкрепа от САЩ и Европа е от съществено значение за успеха на бойното поле.

Украинският президент Володимир Зеленски и неговият способен екип работят върху послания, целящи да запазят симпатиите на международната общност. Но освен това те трябва да запазят войната на първите страници на западните вестници и на преден план в мисленето на Запада. А най-добрият начин да го постигнат е да правят онова, което Украйна прави през последните шест месеца: да побеждават. Колкото повече победи може да посочи Киев, толкова повече финансиране и оръжия ще получи от Запада (вместо призиви за преговори).

Но за да продължи да постига успехи, военната стратегия на Украйна ще трябва да се развива. Тя ще трябва да предвиди и да преодолее действията на Суровикин на бойното поле. За целта страната вероятно ще засили наблюдението на фронтовите линии, логистичните и командните центрове на Русия, което може да ѝ помогне да идентифицира слабите места, от които може да се възползва. Украйна трябва да разшири програмата си за изпращане на войници и младши военни ръководители в Европа за по-интензивно обучение, което да направи нейните вече превъзхождащи войски още по-добри от мобилизираните руски. И ще трябва да продължи да намира начини за намаляване на руския капацитет, който помага за осъществяване на инвазията, включително руските логистични, транспортни и командни центрове. Наскоро Украйна атакува две руски военновъздушни бази на повече от 400 мили от Украйна – удари, които вероятно ще иска да повтори. Такива дълбоки атаки засягат руснаците психологически, влияят на вътрешнополитическите позиции на Путин и принуждават Русия да изпадне в стратегическа дилема как да прецени военните си усилия в Украйна спрямо защитата на родните бази.

Изпълнявайки тези стъпки, украинските лидери и плановици могат да помогнат да се предотврати появата на по-енергична, интегрирана и изобретателна руска армия. А ако Украйна успее да продължи да побеждава на бойното поле, Киев може да се опита да изолира и евентуално дори да завземе целия Донбас и Крим. Връщането на двете области е заявена цел на украинското правителство. Но успешното придвижване в тези територии ще се окаже голямо предизвикателство. Превземането на Крим ще бъде особено трудно, тъй като ще изисква от Украйна да проведе нови видове морски операции, за да попречи на мощния Черноморски флот на Русия да удари украинските войски, когато те преминават на полуострова. Украинците ще трябва едновременно да координират амфибийни, въздушни, сухопътни и други операции. Тази задача, макар и да не е непосилна, е трудна. А някои западни правителства може да сметнат, че кампанията за Крим е извън обхвата на това, което са обещали да подкрепят – въпреки че полуостровът юридически остава част от Украйна и Зеленски непрекъснато сигнализира за намерението си да си го върне.

Но има да се извърви дълъг път, преди Украйна да достигне точката, в която може да навлезе в Крим. В момента тя има по-непосредствени кризи и предизвикателства. Страната, например, трябва да намери начини бързо да възстанови и укрепи електрическа и топлофикационната си мрежа пред лицето на продължаващите руски атаки, включително като получи повече западна помощ. (Обещанието на Държавния департамент на САЩ да изпрати над 53 млн. долара за енергийно оборудване ще помогне). Киев ще трябва внимателно да обмисли как да подреди последователно и приоритетно своите сухопътни, въздушни и информационни операции през 2023 г., подобно на начина, по който организира контранастъпленията си през последните няколко месеца, за да принуди Русия да води едновременно боеве на север, изток и юг.

За щастие, има много причини да се смята, че Киев може да победи дори една съживена руска армия. Кампаниите на Украйна за оказване на влияние в международен план са модел за изучаване и подражание за други демокрации. Украинците са доказали, че превъзхождат руснаците в адаптирането и обновяването на тактиката и военните си институции. И имат много по-добър морал. Изходът от войната не е сигурен, независимо от предишните победи. Но ако Украйна успее да запази подкрепата на Запада, тя може да докаже, че новата теория за победата на Путин е също толкова погрешна, колкото и предишната.

 

Източник

 

Мик Райън е военен стратег и пенсиониран генерал-майор от австралийската армия.


Pin It

Прочетете още...