Последните най...


Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В днешен Китай комунистическите идеи живеят като идеологическа украса, която прикрива авторитарното политическо управление на ККП. По ирония на съдбата, докато преди „мисълта на Мао Дзедун“ е била използвана за разпалване на революция, днес, като основа на ортодоксалността на ККП, тя се използва за възпиране на перспективата за оспорване отдолу.

Автор(и): Ричард Уолин

Ако погледнете резултата от войната между Северна и Южна Корея, той е ужасен. В същото време това беше резултат, който позволи на Южна Корея да процъфтява. И ако има Украйна, колкото и да е голяма част от нея, която може да процъфтява като член на Европейския съюз и която може да има някакъв вид гаранция за сигурност – това би било победа във войната.

Автор(и): Стивън Коткин, Дейвид Ремник

Въпреки агресивните си действия и значителния си ядрен арсенал Русия по никакъв начин не е равностоен конкурент на Китай или САЩ. Превишаването на правомощията на Путин в Украйна подсказва, че той не е схванал този важен момент.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимадж

Каквито и икономически ползи да е имала Русия от мирната търговия, в съзнанието на Путин те вероятно са били превъзхождани от пристанищата с топла вода, природните ресурси и стратегическия буфер на Украйна спрямо уязвимия запад на Русия. Това е, както се изрази геостратегът Робърт Каплан, „отмъщението на географията“.

Автор(и): Даниел Иммеруар

Реториката на Путин прилича на тази на Хитлер до степен на плагиатство: и двамата твърдят, че съседната демокрация е по някакъв начин тиранична, и двамата се позовават на въображаеми нарушения на правата на малцинствата като причина за нахлуване, и двамата твърдят, че съседната нация не съществува в действителност и че държавата ѝ е нелегитимна.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Човек трябва да бъде внимателен, когато извлича големи поуки от войни със свои собствени особености, особено от такива, чиито пълни последици все още не са известни. Анализаторите и военните плановици със сигурност ще изучават войната в Украйна в продължение на много години като пример за границите на военната мощ, търсейки обяснения защо една от най-силните и големи въоръжени сили в света, със страховити военновъздушни сили и флот, с ново оборудване и с неотдавнашен и успешен боен опит, се провали толкова зле. Преди инвазията, когато руската армия беше сравнявана с по-малките и по-слабо въоръжени отбранителни сили на Украйна, малцина се съмняваха коя страна ще получи надмощие. Но действителната война се определя от качествени и човешки фактори, а украинците бяха тези, които имаха по-остра тактика, обединена от подходящи за целта командни структури – от най-високото политическо ниво до по-ниските полеви командири.

Автор(и): Лорънс Фридман

Няма универсално решение за избягване на по-широка война. Разговорите, преговорите и дипломацията няма да свършат работа. Путин може да бъде сдържан само чрез прилагане на сила, а прилагането на сила никога не е лишено от рискове. Първата стъпка към добрата дългосрочна политика е да се признае новостта на този момент: голяма война, която вероятно ще продължи с години, тлееща в сърцето на една международна система, приближаваща се към анархия. Възпитани да следват правилата на либералния международен ред, съюзническите политици и дипломати сега трябва да се научат да се ориентират в отсъствието на ред.

Колкото по-малко апокалиптична е перспективата на Вашингтон и неговите съюзници, толкова по-добре. Съединените щати и Русия не са на прага на Трета световна война. Не всеки ход е екзистенциален. Руската армия страда от безбройни и все по-големи ограничения, докато войната в Украйна постоянно ще разкрива нови, несигурни, тревожни и плашещи непредвидени обстоятелства. Светът ще трябва да се научи да живее с нея. Кубинската ракетна криза продължи 13 дни. Кризата, породена от войната в Украйна, ще продължи още дълго време.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Премахването на конституционното право на аборт от Върховния съд след близо половин век превърна САЩ в една от малкото държави, които активно засилват ограниченията за абортите.

Абортите вече са забранен в поне осем щата – промяна към криминализиране, която противоречи на дългогодишната политика на някои близки съюзници, като Канада, и на неотдавнашните облекчения в няколко държави, които отдавна бяха наложили забрани, като Ирландия, Мексико и Южна Корея.

Но историята на отношението към абортите е различна във всички страни по света. И макар че същото важи и за законите, които регулират това отношение, налице е нещо, което ги прави подобни, поне до някаква степен: навсякъде по света жените, които искат да направят аборт, трябва да се справят с различни правила в различни системи на здравеопазване, ако изобщо имат достъп до тях. Следващите примери, които не са изчерпателни, илюстрират разнообразието на тези закони – и как те се променят.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

На 2 февруари 1996 г. в Моузес Лейк, щата Вашингтон, четиринадесетгодишният Бари Лукайтис влиза в гимназията Frontier, облечен в дълго черно манто и с два пистолета, седемдесет и осем патрона и ловна пушка. Той убива двама ученици и ранява трети, преди да застреля в гърба учителя си по алгебра. През следващите две години имаше още шест големи инцидента, които се случиха в бърза последователност: шестнадесетгодишният Еван Рамзи в Бетел, Аляска; шестнадесетгодишният Люк Уудхам в Пърл, Мисисипи; четиринадесетгодишният Майкъл Карнеал в Западен Падука, Кентъки; тринадесетгодишният Мичъл Джонсън и единадесетгодишният Андрю Голдън в Джоунсбъро, Арканзас; четиринадесетгодишният Андрю Вурст в Единборо, Пенсилвания; и петнадесетгодишният Кип Кинкел в Спрингфийлд, Орегон. През април 1999 г. Ерик Харис и Дилън Клеболд извършиха прословутото нападение в гимназията „Колумбайн“ в Литълтън, Колорадо, и оттам нататък кланетата продължават с тридесет и двама убити и седемнадесет ранени от Сеунг-Хай Чо в Техническия университет във Вирджиния през 2007 г.; двадесет и шестте убити от Адам Ланза в началното училище „Санди Хук“ през 2012 г.; и деветте убити от Кристофър Харпър-Мерсър по-рано този месец в колежа „Умпкуа“ в Орегон. От „Санди Хук“ насам в училищата в Съединените щати са се случили повече от сто и четиридесет престрелки.

Автор(и): Малкълм Гладуел

Не отричам огромното предизвикателство, пред което е изправен Западът днес. Най-голямото геополитическо предизвикателство на съвременната епоха от XIX в. насам винаги е било как лидерите и първите бенефициенти на модерността – Великобритания, САЩ и Франция – са се съобразявали с претенциите на закъснелите в модерността страни – първо Германия, след това Япония и Русия, а сега Китай, Индия и много по-малки регионални сили като Иран. В началото на XX в. претенциите на възходящите Германия и Япония бяха „управлявани“ чрез катастрофални световни войни. Но този вариант изглежда немислим в наше време, когато толкова много възходящи сили разполагат с ядрени оръжия. Можем да оцелеем през следващите няколко години само ако признаем уникалната си историческа конюнктура и действаме адекватно и разумно.

Автор(и): Панкадж Мишра, Бернхард Занд, DER SPIEGEL

Разглеждано повърхностно, може и да изглежда, че през последните няколко десетилетия именно арогантният Запад е отхвърлял руските инициативи, а не обратното. Но подобна гледна точка омаловажава динамиката вътре в Русия. Разбира се, Вашингтон се възползва от отслабването на Русия по време на мандата на руския президент Борис Елцин, а и след това. Но не е необходимо човек да е подкрепял всеки аспект на западната политика през последните десетилетия, за да види в променящата се позиция на Путин не толкова реакция срещу външни движения, колкото последен пример за дълбока, повтаряща се закономерност, обусловена от вътрешни фактори. Това, което пречеше на постсъветска Русия да се присъедини към Европа като обикновена държава или да формира (неизбежно) неравностойно партньорство със Съединените щати, беше трайната гордост на страната като велика сила и чувството за специална мисия. Докато Русия не приведе стремежите си в съответствие с реалните си възможности, тя не може да се превърне в „нормална“ държава, независимо от това какъв е ръстът на БВП на глава от населението или други количествени показатели.

Автор(и): Стивън Коткин

Руският президент Владимир Путин направи стратегическа грешка, като нахлу в Украйна. Той не е преценил правилно политическия дух на страната, която не е чакала да бъде освободена от руски войници. Неправилно е преценил Съединените щати, Европейския съюз и редица държави – включително Австралия, Япония, Сингапур и Южна Корея – всички те са били способни на колективни действия преди войната и всички те сега се стремят към поражение на Русия в Украйна. Съединените щати и техните съюзници и партньори налагат на Москва жестоки разходи. Всяка война е битка за общественото мнение, а войната на Путин в Украйна – в епохата на масмедийните образи – асоциира Русия с непровокирано нападение срещу мирен съсед, с масови хуманитарни страдания и с многобройни военни престъпления. На всяка крачка последвалото възмущение ще бъде пречка за руската външна политика в бъдеще.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Ако Русия постигне политическите си цели в Украйна с военни средства, Европа няма да бъде това, което беше преди войната. Не само, че първенството на САЩ в Европа ще бъде отхвърлено; всяко усещане, че Европейският съюз или НАТО могат да осигурят мира на континента, ще бъде артефакт на една изгубена епоха. Вместо това сигурността в Европа ще трябва да се сведе до защита на основните членове на ЕС и НАТО. Всички извън клубовете ще останат сами, с изключение на Финландия и Швеция. Това може да не е непременно съзнателно решение за прекратяване на политиките на разширяване или асоцииране, но то ще бъде фактическа политика. Под възприеманата обсада от страна на Русия ЕС и НАТО вече няма да имат капацитет за амбициозни политики извън собствените си граници.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимадж

Най-важното нещо, което трябва да знаем, е, че украинците не са руснаци и че Украйна е древна, независима нация. Украйна има история от повече от хиляда години. Киев е билa голямa метрополия и културен център, когато Москва не е била дори село. През по-голямата част от тези хиляда години Киев не е бил управляван от Москва. Те не са били част от един и същ политически субект. В продължение на векове Киев е гледал на запад и е бил част от съюз с Литва и Полша, докато накрая е бил завладян и погълнат от Руската империя, от царската империя. Но дори и след това украинците до голяма степен остават отделен народ и е важно да се знае това, защото всъщност залогът в тази война е именно този.

Автор(и): Ювал Ноа Харари, Бруно Джусани

След по-малко от седмица от началото на войната изглежда все по-вероятно, че Владимир Путин върви към историческо поражение. Той може да спечели всички битки, но все пак да загуби войната. Мечтата на Путин за възстановяване на Руската империя винаги е почивала на лъжата, че Украйна не е истинска държава, че украинците не са истински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за властта на Москва. Това е пълна лъжа – Украйна е нация с повече от хилядагодишна история, а Киев вече е бил голямa метрополия, когато Москва не е била дори село. Но руският деспот е повтарял лъжата си вече толкова пъти, че очевидно сам ѝ вярва.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Същият този Запад, който толкова дълго време изглеждаше безсилен пред провокациите на Путин, сега е обединен от атаката му срещу Украйна по начин, който нито Кремъл, нито западните политици можеха да предвидят.

Това се отнася преди всичко за НАТО, централната военна институция на Запада. Само преди две години френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е „мъртъв мозък“ – коментар, който днес изглежда абсурден. Вместо това алиансът се втвърди – от САЩ до балтийските държави и от Брюксел до Анкара. Дори неутрални държави като Швеция и Финландия сега обмислят присъединяване.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Ако ХХ век беше история на бавна, неравномерна борба, завършила с победа на либералната демокрация над други идеологии – комунизъм, фашизъм, яростен национализъм, то ХХI век засега е история на обратното. Freedom House, която от близо 50 години публикува ежегоден доклад „Свободата в света“, нарече изданието си за 2021 г. „Демокрация в обсада“. Ученият от Станфорд Лари Даймънд нарича тази епоха „демократична регресия“. Не всички учени са толкова мрачни – активистът за демокрация Сърджа Попович твърди, че конфронтациите между автократите и тяхното население стават все по-остри именно защото демократичните движения стават по-ясно изразени и по-добре организирани. Но почти всички, които се замислят сериозно по този въпрос, са съгласни, че старият дипломатически инструментариум, използван някога за подкрепа на демократите по света, е ръждясал и остарял.

Автор(и): Ан Епълбаум

В началото на юни 2020 г. авторката на „Хари Потър“ Джей Кей Роулинг попадна под мощен обстрел заради противоречиви туитове относно транссексуалната общност, които беше публикувала по-рано. Позицията ѝ накара фенове и звезди като Даниел Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт и Еди Редмейн да се изкажат срещу нея.

Автор(и): Ейби Гарднър

За по-възрастните хора също е най-вероятно да бъдат засегнати от отслабващия имунитет на ваксината сега, тъй като те са сред първите, които са били ваксинирани в САЩ. Около 71% от хората на възраст 65 и повече години – около 36 милиона души – са завършили първоначалната си серия ваксинации преди повече от шест месеца. Досега около 31% са получили подсилваща ваксина.

Експертите обаче се опасяват, че националният фокус върху подсилващите ваксини ще отклони вниманието от това, което би трябвало да е най-важната цел на страната.

„Лесно е при цялата дискусия за подсилващите ваксини да се изгуби наистина важното послание, че ваксините все още действат“, казва д-р Розенберг. „Преминаването от неваксиниран към ваксиниран човек все още е критичната стъпка.“

Автор(и): екип на „Ню Йорк Таймс“

На фона на възобновяването на коронавирусните инфекции и смъртните случаи, някои хора, които преди са отхвърлили ваксините или просто са чакали твърде дълго, сега се борят с последствията, често по мъчителен, публичен начин. Много от тях говорят от болничните си легла, от погребения и по некролози за съжалението си, за болката, която са изпитали, докато са гледали как неваксинирани членове на семейството умират.

„Имам такава грамадна вина“, каза г-жа Грийн една сутрин, докато седеше във фоайето на четвъртия етаж пред I.C.U. в болницата „Юта Вали“ в Прово, чиито прозорци гледат към планините, където някога семейството ѝ е ходило на походи, пеш и с колата. „Все още се обвинявам. Всеки ден.“

Неотдавнашната вълна от инфекции и хоспитализации сред неваксинирани хора доведе мрачната реалност на Ковид-19 до мнозина, които са смятали, че са избегнали пандемията. Но сега, когато гневът и умората се трупат от всички страни, въпросът е дали техните истории действително могат да променят нечие мнение.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

Всеки заразен човек, където и да е по света, дава на коронавируса още една възможност да се превърне в нов вариант. Колкото повече са инфекциите в световен мащаб, толкова по-вероятно е да се появят нови варианти.

Съединените щати ще бъдат уязвими за всеки един от тях, докато не успеят да имунизират милиони хора, които сега отказват да си поставят ваксина, все още могат да бъдат убедени, но се колебаят или все още нямат достъп до нея. Неваксинираните ще подпалват страната отново и отново.

И те няма да са единствените, които ще бъдат опарени. Ваксинираните хора ще бъдат предпазени от тежки заболявания и смърт, но може да има и други последствия. В някои общини вече ги молят да носят маски на закрито. Ако броят на инфекциите продължи да се покачва, ограниченията, които преди разделяха страната, може да се върнат. Може да се наложи отново да се затворят работните места, а също и училищата.

Известен брой ваксинирани хора също ще се заразят. Очакваше се, че при оригиналния вирус повторните инфекции ще бъдат изключително редки, но последните данни сочат, че при варианта „Делта“ те може да са повече. Той е приблизително два пъти по-заразен от оригиналния коронавирус, а някои ранни данни подсказват, че хората, заразени с варианта, носят вируса в много по-големи количества.

„Колкото по-голяма е силата на инфекцията, която идва от пандемията в неваксинираните популации, толкова повече повторни инфекции ще има“, казва д-р Ханаж.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

Трудно е да се избегне усещането, че бедността трябва да играе роля в създаването на тероризъм. Наистина, често се казва – например от държавния секретар Джон Кери през 2014 г. – че бедността е „основната причина за тероризма“. Но много от лидерите на терористите произхождат от сравнително привилегировани семейства – твърди се, че Осама бин Ладен е наследил 25 милиона долара, а лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади има докторска степен. Освен това многобройни изследвания като че „опровергават“ връзката между бедността и екстремизма – например показват, че ниският национален доход на глава от населението не е свързан с тероризма и че индивидуалната бедност не предсказва вероятността от участие в терористични актове.

В тези изследвания не се отчита решаващото значение на племенната политика и груповата идентичност. Разбира се, бедността не винаги води до насилие. Ключът към разбирането на екстремизма се крие не в бедността като такава, а в груповото неравенство.

Всяко голямо терористично движение през последните няколко десетилетия – от тамилските тигри в Шри Ланка до чеченските сепаратисти в Русия, от нигерийската „Боко Харам“ до войнстващите ислямски движения в Близкия изток – възниква в условия на групово неравенство, групово онеправдаване, групово унижение и групова омраза. Бедността сама по себе си не поражда тероризъм. Но когато големите неравенства са в основата на дълбоки, вече съществуващи расови, етнически, религиозни или религиозни разделения, интензивните чувства на несправедливост, негодувание и разочарование стават широко разпространени, катализирани от всички току-що разгледани групово-психологически феномени. Това са благоприятните условия за терористично насилие.

Автор(и): Ейми Чуа

Три основни правила могат да ни предпазят от дигитална диктатура дори във време на чума. Първо, винаги когато събирате данни за хората – особено за това, което се случва в собствените им тела – тези данни трябва да се използват, за да помагат на тези хора, а не за да ги манипулират, контролират или да им вредят. Моят личен лекар знае много изключително лични неща за мен. Нямам нищо против това, защото се доверявам на лекаря си да използва тези данни в моя полза. Моят лекар не трябва да продава тези данни на никоя корпорация или политическа партия. Същото трябва да бъде и с всеки вид „орган за наблюдение на пандемиите“, който бихме могли да създадем.

Второ, наблюдението винаги трябва да се осъществява и в двете посоки. Ако наблюдението се осъществява само отгоре надолу, това е пътят към диктатурата. Затова винаги, когато увеличавате наблюдението на отделните хора, трябва едновременно с това да увеличавате и наблюдението на правителството и големите корпорации. Например в настоящата криза правителствата разпределят огромни суми пари. Процесът на разпределяне на средствата трябва да стане по-прозрачен. Като гражданин искам лесно да видя кой какво получава и кой е решил къде да отидат парите. Искам да съм сигурен, че парите отиват в предприятията, които наистина се нуждаят от тях, а не в голяма корпорация, чиито собственици са приятели с някой министър. Ако правителството казва, че е твърде сложно да се създаде такава система за мониторинг в разгара на пандемия, не му вярвайте. Ако не е твърде сложно да започнете да наблюдавате това, което правите вие – не е твърде сложно да започнете да наблюдавате това, което прави правителството.

Трето, никога не допускайте твърде много данни да бъдат концентрирани на едно място. Нито по време на епидемията, нито след нейния край. Монополът върху данните е рецепта за диктатура. Така че ако събираме биометрични данни за хората, за да спрем пандемията, това трябва да се прави от независим здравен орган, а не от полицията. А получените данни трябва да се съхраняват отделно от другите информационни силози на министерствата и големите корпорации. Разбира се, това ще доведе до излишъци и неефективност. Но неефективността е характеристика [на системата], а не грешка. Искате да предотвратите възхода на цифровата диктатура? Поддържайте нещата поне малко неефективни.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Ще бъда драстичен: представете си само, че в днешна България изведнъж за всенародна употреба бъде предложена история, в която ролята на Майор Деянов се изпълнява от… циганин. Какво е първото ви усещане?

А сега напуснете поне за миг, ако това е по силите и възможностите ви, корсета на българското всезнайство и погледнете в очите именно нещо такова: един Нов Капитан Америка, който е… Чернокож Американец. Горд, силен, убедителен, безумно ефективен Чернокож Американец. Човек, който заявява на всеослушание и всеоглеждане готовността и способността си да представлява и защитава не просто интересите на собственото си, потъпквано в хода на много векове, малцинство, а и на цялата страна.

А всъщност на света, ако бихме искали да се изкачим до висотата на амбициите му – както неговите, така и на онези, които стоят зад, пред, под, около тях – гордите, съвременни, способни, мислещи и вярващи американци, които са твърдо решени да докажат както на самите себе си, така и на целя свят, че са в състояние да извършват не само и единствено козметични промени. Че могат и искат да направят място за „другите“, да се хванат ръка за ръка, да работят за общото благо, заедно с всички останали граждани на родината си. И света.

Ето това е най-доброто от днешната (а и която и да било) Америка. Страната, издигната със съвместните усилия на хора от цял свят, в често нелесно, но винаги живо, винаги динамично и променящо се единство на усилията и възможностите. Нещо, в което може да се вярва.

Автор(и): Златко Енев

„В Израел никой не разкъсва дрехите си, оплаквайки се от извършеното от Сарид“, подчертава Ишай Сарид, автор на романа Чудовището от паметта, в който се представят бруталните, понякога опустошителни измерения на организираната памет на Холокоста. В интервю пред полското списание „Нова Източна Европа“ авторът говори за трудната съвместна история на евреите и поляците, както и за изправянето пред кошмарите от миналото.

Автор(и): Ишай Сарид

Докато случаите на коронавирус нарастват и в САЩ, и по други места, в понеделник се появиха добри новини. Американският фармацевтичен гигант Pfizer [произнася се „Пфайзър“] и неговият партньор, немската компания BioNTech, обявиха предварителни резултати, според които тяхната ваксина е ефективна в повече от 90 процента от случаите.

Новините – първите резултати от тестовете на ваксината в напреднал етап – подсилиха фондовите пазари и духовете, тъй като обществеността видя в тях проблясък на надежда. Трябва все пак да се отбележи, че резултатите са предварителни и не е съвсем ясно колко добре работи ваксината.

Стана ясно едно: Ваксината няма да дойде навреме, за да спаси света през следващите няколко месеца. Вирусът ще отнеме още много животи, ако не се предприемат по-строги мерки за опазване на общественото здраве.

Ето какво знаем засега.

Автор(и): Екип на в. „Ню Йорк Таймс“

В началото на тази година Андерс Тегнел беше просто бюрократ с нисък профил в държава с население от 10 милиона души, ръководещ отдел, който събира и анализира данни за общественото здраве. Днес той се е превърнал в една от най-известните – и най-противоречивите – фигури на глобалната коронавирусна криза.

64-годишният шведски лекар е планирал да прекара 2020 г., помагайки на Сомалия да създаде агенция за обществено здраве, както и да изпраща до шведите множество въпросници, за да преценява различни аспекти на тяхното благосъстояние. Вместо това подходът му към Covid-19 – да държи училищата, ресторантите, фитнес центровете и границите отворени, като същевременно отказва да следва Китай при налагането на официална блокада – неочаквано го превърна в поляризираща фигура, насред силно поляризирано време.

За много шведи техният държавен епидемиолог е въплъщение на рационален подход, докато други страни жертват науката заради емоциите. „Иска ми се да дойда с вас, за да го срещна“, довери ми един от водещите ръководители на Швеция, точно преди да тръгна за срещата с Тегнел. „Начинът, по който се застъпва за това, в което вярва, докато останалият свят прави нещо друго, е възхитителен.“

Обществената подкрепа за Тегнел си остава висока през период, в който животът тук, макар и много различен от преди, е далеч по-нормален, отколкото в много други страни. Популярността му в Швеция е толкова голяма, че има хора, които татуират лицето му върху телата си, докато някои политици от американската и британската десница се възползват от него като защитник на свободите, които смятат, че са загубили по време на блокадата.

Автор(и): Ричард Милн

Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на турне за най-новата си книга Идентичност. Какви въпроси задаваха хората там?

Франсис Фукуяма: Най-важният въпрос е дали съвременните демокрации се нуждаят от национална идентичност. В Европа много хора от левицата не смятат, че това е необходимо. Те смятат, че националната идентичност неизбежно води до национализъм, агресия, изключване [на малцинства] и всички тези лоши неща.

Отдясно имате хора, които смятат, че националната идентичност е важна, но те искат да се върнат назад и да засилят етническото разбиране за идентичността, което изключва определени хора [от националната идентичност]. Това, което всъщност не виждам, е центристка позиция, която казва „да, трябва да помислите за националната идентичност, но тя трябва да бъде демократична и отворена“. Дали това е възможно в Европа беше централен въпрос, който обсъждах във всяка от държавите, които посетих.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Миналата вечер, докато гледах откъс от документалния филм „ПЛАНдемия“, който напоследък се показва по социалните медии, разпространявайки буквално за една нощ всевъзможни неоснователни лъжи и развенчани глупости за коронавируса сред милиони американци – изведнъж ме осени ужасяваща мисъл:

А какво ще стане, ако получим ваксина срещу Covid-19 и половината страна откаже да я приеме?

Автор(и): Кевин Рууз

Колкото повече научаваме за COVID-19, болестта, причинена от новия коронавирус, толкова повече започва да изглежда, че кризата ще бъде продължителна, че тя ще бъде измервана в години, а не в тримесечия. Вирусът изглежда по-малко смъртоносен, отколкото се страхувахме в началото, но пък е силно заразен и често се предава безсимптомно. Вирусът на Ебола е силно смъртоносен, но се прихваща трудно; жертвите му умират бързо, преди да могат да го предадат. COVID-19 е точно обратното, което означава, че хората са склонни да не го приемат толкова сериозно, колкото би трябвало, и затова той се разпространи широко по целия свят, причинявайки огромен брой смъртни случаи – и ще продължи да го прави. Няма да има момент, в който страните ще могат да обявят победа над болестта; по-вероятно е, че икономиките ще се отварят бавно и предпазливо, при което напредъкът ще се забавя от последващи вълни от инфекции. Надеждите за V-образно възстановяване на икономиката [тоест бърз спад, последван от бързо възстановяване] изглеждат диво оптимистични. По-вероятно е възстановяването да протече под формата на L-крива с дълга опашка, извита нагоре, или серия от W-та. Световната икономика няма да се върне скоро към нещо подобно на състоянието си отпреди COVID.

В икономически план продължителната криза ще означава повече бизнес провали и опустошения за индустрии като търговски центрове, търговски вериги и туризъм. Нивата на пазарната концентрация в американската икономика нарастват непрекъснато от десетилетия насам и пандемията ще усили тази тенденция още повече. Само големите компании с дълбоки джобове ще могат да преодолеят бурята, при което технологичните гиганти ще печелят най-много, тъй като дигиталните взаимодействия между хората стават все по-важни.

Политическите последици могат да бъдат още по-значими. Населението може да бъде призовавано към героични действия на колективна саможертва в продължение на известно време, но не и завинаги. Продължаващата епидемия, съчетана с големи загуби на работни места, продължителна рецесия и безпрецедентно натрупване на дългове, неизбежно ще създаде напрежение, което ще се превърне в политическа обратна реакция – но срещу кого точно, все още не е ясно.

Автор(и): Франсис Фукуяма

Всяка чума трябва да има своя смисъл. Това е повече или по-малко универсалната човешка реакция срещу внезапни или неочаквани изблици на мор от вида, който изглежда излага на риск не само индивиди, но и цели общества, откак водим летописи, литературни и устни, за това какво всъщност се случва, когато тези неща ни споходят. Реалността, че между човека и микробите се води постоянна, непрекъсната и непредсказуема война, която протича в състояние на морално безразличие, поне от страна на микробите, е някак дълбоко анти-интуитивна. Тази война, разбира се, се провежда не само между човек и микроби, но ангажира целия живот на земята, като всяко живо същество е в постоянно състояние на неравна война с микроскопични микроби от всякакъв вид, паразити, бактерии и вируси.

Автор(и): Адам Гопник

Тъй като тежестта от националните блокировки става все по-осезаема и страните осъзнават, че управлението – а не побеждаването – на пандемията е единственият реалистичен вариант, все повече и повече от тях ще започнат да се отварят. Интелигентното социално дистанциране, за да се предпази здравната система от претоварване, подобрените терапии за болните и по-добрата защита за рисковите групи могат да помогнат за намаляване на човешката цена. Но в края на краищата единствено повишеният имунитет може да бъде жизнеспособна защита срещу болестта, стига уязвимите групи да бъдат защитени по пътя дотам. Каквито и оценки да заслужават шведските власти за начините, по които реагират на пандемията, други държави започват да виждат, че тя е изпреварила времето си.

Автор(и): Нилс Карлсон, Шарлота Щерн, Даниел Б. Клайн

Кога ще приключи пандемията Covid-19? И как?

Според историците пандемиите обикновено имат два типа окончания: медицинското, което се появява, когато паднат заболеваемостта и смъртността, и социалното, когато отшумява епидемията от страха пред болестта.

„Когато хората питат: ‚Кога ще свърши всичко това?‘, те питат за социалния край“, казва д-р Джеръми Грийн, историк на медицината в Джонс Хопкинс.

С други думи, краят настъпва не толкова защото е победена болестта, а защото хората се уморяват от паническия модус и се научават да живеят с нея. Алън Бранд, историк от Харвард, казва, че подобно нещо се случва и с Covid-19: „Както видяхме в дебата за отварянето на икономиката, много въпроси около така наречения край се определят не от медицински данни или такива за общественото здраве, а от социалнополитически процеси.“

Краищата „са много, много объркани“, казва Дора Варга, историчка от Университета в Ексетър. „Поглеждайки назад, [ние установяваме, че] разказът ни е слаб. За кого точно приключва епидемията и кой може да каже със сигурност [че краят действително е настъпил]?“

Автор(и): Джина Колата

Първият път, когато чух за испанския грип, беше от баба ми. Майка ѝ, моята прабаба, се разболяла през 1918 г., когато баба ми била на четири години. Тя оцеляла, но с тежко сърдечно заболяване. И все пак имала още две деца. Останала на легло до смъртта си и като младо момиче баба ми в продължение на години се грижела за баща си и по-малките си братя и сестри. Испанският грип оформил живота ѝ, по същия начин, както и на безброй много други хора по света.

Семейството ми е било само частично засегнато от тази пандемия. Инак днес нямаше да съм тук, за да пиша това. Но експертите изчисляват, че при трите грипни вълни от 1918-1919 г., по целия свят са починали между 50 и 100 милиона души.

Автор(и): Зузане Спрьоер

Човечеството е изправено пред глобална криза. Може би най-голямата криза на нашето поколение. Решенията, които хората и правителствата ще вземат през следващите няколко седмици, вероятно ще оформят света за години напред. Те ще оформят не само здравните ни системи, но и икономиката, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и решително. Но трябва да вземем предвид и дългосрочните последици от действията си.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Прочетете още...