Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Тръмп. Индийска храна. Матю Пери. И книги, книги, книги. Откъси от писма, получени от „Таймс“, показват активния ум на Навални, дори в условията на брутален затвор.

Автор(и): Антон Трояновски

Една определена година е по-важна от всяка друга за разбирането на израелско-палестинския конфликт. През 1948 г. евреите осъществяват своята крайно невероятна мечта за държава, а палестинците преживяват масово бягство и прогонване, наречено Накба или катастрофа.

Автор(и): Емили Базелон, Салим Тамари, Абигейл Якобсон, Лина Далаше, Дерек Пенслар, Надим Бавалса, Итамар Рабинович

От противоположни посоки революционният интелектуалец и създателят на Джеймс Бонд виждат насилието като съществено – от психологическа и стратегическа гледна точка – за разрешаване на кризата на колониализма.

Автор(и): Даниел Иммеруар

През 1994 г., когато бях на 15, станахме американски граждани. Изпитах облекчение, радост и искрена благодарност. Присъствахме на церемония по даване на гражданство на футболното игрище в кампуса на местния колеж. Беше четвърти юли и десетки други нови граждани щяха да положат клетва заедно с нас.

Автор(и): Дина Найери

Давид Козак е отличен студент, няма криминално досие, нито история на насилие, а по-рано тази година е спечелил награда за бакалавърска теза от Полския институт в Прага. Родителите му са разделени. Някои медии споменават, че може би баща му е бил твърде суров към него. Тъй като Давид го застреля часове преди клането в Карловския университет, няма как да знаем дали горното е вярно.

Автор(и): Юлиана Методиева

Неизбежната истина е, че Израел не може да потуши палестинската съпротива с насилие, също както палестинците не могат да спечелят освободителна война в алжирски стил: израелските евреи и палестинските араби остават споени – освен ако Израел, далеч по-силната страна, не прогони палестинците завинаги в изгнание.

Автор(и): Адам Шац

Бивш командос от специалните части, превърнал се в консултант по мениджмънт, Нетаняху олицетворява новия израелски синтез на ястребския неолиберализъм. Той е едновременно технократ и популист.

Автор(и): Джошуа Лайфър

Сега стената на мълчанието може би най-накрая се пропуква: Движението #MeToo набира скорост и в медицинската професия.

Автор(и): Хелън Оуян

Днес посланието, което се разпространява от руските пропагандисти, е, че всяка свръхсила има право на насилие. В продължение на десетилетия само американците са имали възможност да започват войни и да нахлуват в други държави. Съюзниците на Путин питат: а защо това право да не се разпростира и върху Русия?

Автор(и): Михаил Зигар

Тия дни София съвсем заприлича на Лондон, Брюксел или Париж. Дори дагестанската столица Махачкала се записа в графата на нарастваща тревога от пожара в Израел и ивицата Газа.

Автор(и): Юлиана Методиева

Съюзническият трибунал в следвоенно Токио е създаден по модела на този в Нюрнберг. Това е първата грешка.

Автор(и): Иън Бурума

Ако режимът на Израел над палестинците е от вид, който се определя от насилие дори извън времената на война, ако този апартейд е все още активен, това винаги ще подклажда палестинското насилие.

Автор(и): Исаак Чотинер

Сутринта в събота, 7 октомври, палестинската групировка Хамас извърши изненадваща атака срещу Израел в безпрецедентен мащаб: изстреля хиляди ракети, инфилтрира бойци на израелска територия и взе неизвестен брой заложници.

Автор(и): Мартин Индик, сп. „Foreign Affairs“

Ако израелци убият 400 бебета (или 4, или едно, примерът е условен), не с погрешка паднала ракета, а поединично и методично – ще ненавидя тези израелци. Ако палестинци убият бебетата – ще ненавидя тези палестинци. Ако украинци направят същото някъде из Русия – ще ненавидя тях. И обратното.

Автор(и): Антония Апостолова

Заплахата от смяна на режима в Русия – да се принуди Путин да сключи примирие, за да запази режима си, или да се насърчат други да го направят – е един от начините да се насочи Украйна по пътя към мира.

Автор(и): Стивън Коткин, Дейвид Ремник

Овалване в катран и перушина, или как популизмът откри себе си в млада Америка

Автор(и): Юлиана Методиева

В днешен Китай комунистическите идеи живеят като идеологическа украса, която прикрива авторитарното политическо управление на ККП. По ирония на съдбата, докато преди „мисълта на Мао Дзедун“ е била използвана за разпалване на революция, днес, като основа на ортодоксалността на ККП, тя се използва за възпиране на перспективата за оспорване отдолу.

Автор(и): Ричард Уолин

Ако погледнете резултата от войната между Северна и Южна Корея, той е ужасен. В същото време това беше резултат, който позволи на Южна Корея да процъфтява. И ако има Украйна, колкото и да е голяма част от нея, която може да процъфтява като член на Европейския съюз и която може да има някакъв вид гаранция за сигурност – това би било победа във войната.

Автор(и): Стивън Коткин, Дейвид Ремник

Въпреки агресивните си действия и значителния си ядрен арсенал Русия по никакъв начин не е равностоен конкурент на Китай или САЩ. Превишаването на правомощията на Путин в Украйна подсказва, че той не е схванал този важен момент.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимадж

Каквито и икономически ползи да е имала Русия от мирната търговия, в съзнанието на Путин те вероятно са били превъзхождани от пристанищата с топла вода, природните ресурси и стратегическия буфер на Украйна спрямо уязвимия запад на Русия. Това е, както се изрази геостратегът Робърт Каплан, „отмъщението на географията“.

Автор(и): Даниел Иммеруар

Реториката на Путин прилича на тази на Хитлер до степен на плагиатство: и двамата твърдят, че съседната демокрация е по някакъв начин тиранична, и двамата се позовават на въображаеми нарушения на правата на малцинствата като причина за нахлуване, и двамата твърдят, че съседната нация не съществува в действителност и че държавата ѝ е нелегитимна.

Автор(и): Тимъти Снайдър

Човек трябва да бъде внимателен, когато извлича големи поуки от войни със свои собствени особености, особено от такива, чиито пълни последици все още не са известни. Анализаторите и военните плановици със сигурност ще изучават войната в Украйна в продължение на много години като пример за границите на военната мощ, търсейки обяснения защо една от най-силните и големи въоръжени сили в света, със страховити военновъздушни сили и флот, с ново оборудване и с неотдавнашен и успешен боен опит, се провали толкова зле. Преди инвазията, когато руската армия беше сравнявана с по-малките и по-слабо въоръжени отбранителни сили на Украйна, малцина се съмняваха коя страна ще получи надмощие. Но действителната война се определя от качествени и човешки фактори, а украинците бяха тези, които имаха по-остра тактика, обединена от подходящи за целта командни структури – от най-високото политическо ниво до по-ниските полеви командири.

Автор(и): Лорънс Фридман

Няма универсално решение за избягване на по-широка война. Разговорите, преговорите и дипломацията няма да свършат работа. Путин може да бъде сдържан само чрез прилагане на сила, а прилагането на сила никога не е лишено от рискове. Първата стъпка към добрата дългосрочна политика е да се признае новостта на този момент: голяма война, която вероятно ще продължи с години, тлееща в сърцето на една международна система, приближаваща се към анархия. Възпитани да следват правилата на либералния международен ред, съюзническите политици и дипломати сега трябва да се научат да се ориентират в отсъствието на ред.

Колкото по-малко апокалиптична е перспективата на Вашингтон и неговите съюзници, толкова по-добре. Съединените щати и Русия не са на прага на Трета световна война. Не всеки ход е екзистенциален. Руската армия страда от безбройни и все по-големи ограничения, докато войната в Украйна постоянно ще разкрива нови, несигурни, тревожни и плашещи непредвидени обстоятелства. Светът ще трябва да се научи да живее с нея. Кубинската ракетна криза продължи 13 дни. Кризата, породена от войната в Украйна, ще продължи още дълго време.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Премахването на конституционното право на аборт от Върховния съд след близо половин век превърна САЩ в една от малкото държави, които активно засилват ограниченията за абортите.

Абортите вече са забранен в поне осем щата – промяна към криминализиране, която противоречи на дългогодишната политика на някои близки съюзници, като Канада, и на неотдавнашните облекчения в няколко държави, които отдавна бяха наложили забрани, като Ирландия, Мексико и Южна Корея.

Но историята на отношението към абортите е различна във всички страни по света. И макар че същото важи и за законите, които регулират това отношение, налице е нещо, което ги прави подобни, поне до някаква степен: навсякъде по света жените, които искат да направят аборт, трябва да се справят с различни правила в различни системи на здравеопазване, ако изобщо имат достъп до тях. Следващите примери, които не са изчерпателни, илюстрират разнообразието на тези закони – и как те се променят.

Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“

На 2 февруари 1996 г. в Моузес Лейк, щата Вашингтон, четиринадесетгодишният Бари Лукайтис влиза в гимназията Frontier, облечен в дълго черно манто и с два пистолета, седемдесет и осем патрона и ловна пушка. Той убива двама ученици и ранява трети, преди да застреля в гърба учителя си по алгебра. През следващите две години имаше още шест големи инцидента, които се случиха в бърза последователност: шестнадесетгодишният Еван Рамзи в Бетел, Аляска; шестнадесетгодишният Люк Уудхам в Пърл, Мисисипи; четиринадесетгодишният Майкъл Карнеал в Западен Падука, Кентъки; тринадесетгодишният Мичъл Джонсън и единадесетгодишният Андрю Голдън в Джоунсбъро, Арканзас; четиринадесетгодишният Андрю Вурст в Единборо, Пенсилвания; и петнадесетгодишният Кип Кинкел в Спрингфийлд, Орегон. През април 1999 г. Ерик Харис и Дилън Клеболд извършиха прословутото нападение в гимназията „Колумбайн“ в Литълтън, Колорадо, и оттам нататък кланетата продължават с тридесет и двама убити и седемнадесет ранени от Сеунг-Хай Чо в Техническия университет във Вирджиния през 2007 г.; двадесет и шестте убити от Адам Ланза в началното училище „Санди Хук“ през 2012 г.; и деветте убити от Кристофър Харпър-Мерсър по-рано този месец в колежа „Умпкуа“ в Орегон. От „Санди Хук“ насам в училищата в Съединените щати са се случили повече от сто и четиридесет престрелки.

Автор(и): Малкълм Гладуел

Не отричам огромното предизвикателство, пред което е изправен Западът днес. Най-голямото геополитическо предизвикателство на съвременната епоха от XIX в. насам винаги е било как лидерите и първите бенефициенти на модерността – Великобритания, САЩ и Франция – са се съобразявали с претенциите на закъснелите в модерността страни – първо Германия, след това Япония и Русия, а сега Китай, Индия и много по-малки регионални сили като Иран. В началото на XX в. претенциите на възходящите Германия и Япония бяха „управлявани“ чрез катастрофални световни войни. Но този вариант изглежда немислим в наше време, когато толкова много възходящи сили разполагат с ядрени оръжия. Можем да оцелеем през следващите няколко години само ако признаем уникалната си историческа конюнктура и действаме адекватно и разумно.

Автор(и): Панкадж Мишра, Бернхард Занд, DER SPIEGEL

Разглеждано повърхностно, може и да изглежда, че през последните няколко десетилетия именно арогантният Запад е отхвърлял руските инициативи, а не обратното. Но подобна гледна точка омаловажава динамиката вътре в Русия. Разбира се, Вашингтон се възползва от отслабването на Русия по време на мандата на руския президент Борис Елцин, а и след това. Но не е необходимо човек да е подкрепял всеки аспект на западната политика през последните десетилетия, за да види в променящата се позиция на Путин не толкова реакция срещу външни движения, колкото последен пример за дълбока, повтаряща се закономерност, обусловена от вътрешни фактори. Това, което пречеше на постсъветска Русия да се присъедини към Европа като обикновена държава или да формира (неизбежно) неравностойно партньорство със Съединените щати, беше трайната гордост на страната като велика сила и чувството за специална мисия. Докато Русия не приведе стремежите си в съответствие с реалните си възможности, тя не може да се превърне в „нормална“ държава, независимо от това какъв е ръстът на БВП на глава от населението или други количествени показатели.

Автор(и): Стивън Коткин

Руският президент Владимир Путин направи стратегическа грешка, като нахлу в Украйна. Той не е преценил правилно политическия дух на страната, която не е чакала да бъде освободена от руски войници. Неправилно е преценил Съединените щати, Европейския съюз и редица държави – включително Австралия, Япония, Сингапур и Южна Корея – всички те са били способни на колективни действия преди войната и всички те сега се стремят към поражение на Русия в Украйна. Съединените щати и техните съюзници и партньори налагат на Москва жестоки разходи. Всяка война е битка за общественото мнение, а войната на Путин в Украйна – в епохата на масмедийните образи – асоциира Русия с непровокирано нападение срещу мирен съсед, с масови хуманитарни страдания и с многобройни военни престъпления. На всяка крачка последвалото възмущение ще бъде пречка за руската външна политика в бъдеще.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж

Ако Русия постигне политическите си цели в Украйна с военни средства, Европа няма да бъде това, което беше преди войната. Не само, че първенството на САЩ в Европа ще бъде отхвърлено; всяко усещане, че Европейският съюз или НАТО могат да осигурят мира на континента, ще бъде артефакт на една изгубена епоха. Вместо това сигурността в Европа ще трябва да се сведе до защита на основните членове на ЕС и НАТО. Всички извън клубовете ще останат сами, с изключение на Финландия и Швеция. Това може да не е непременно съзнателно решение за прекратяване на политиките на разширяване или асоцииране, но то ще бъде фактическа политика. Под възприеманата обсада от страна на Русия ЕС и НАТО вече няма да имат капацитет за амбициозни политики извън собствените си граници.

Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимадж

Най-важното нещо, което трябва да знаем, е, че украинците не са руснаци и че Украйна е древна, независима нация. Украйна има история от повече от хиляда години. Киев е билa голямa метрополия и културен център, когато Москва не е била дори село. През по-голямата част от тези хиляда години Киев не е бил управляван от Москва. Те не са били част от един и същ политически субект. В продължение на векове Киев е гледал на запад и е бил част от съюз с Литва и Полша, докато накрая е бил завладян и погълнат от Руската империя, от царската империя. Но дори и след това украинците до голяма степен остават отделен народ и е важно да се знае това, защото всъщност залогът в тази война е именно този.

Автор(и): Ювал Ноа Харари, Бруно Джусани

След по-малко от седмица от началото на войната изглежда все по-вероятно, че Владимир Путин върви към историческо поражение. Той може да спечели всички битки, но все пак да загуби войната. Мечтата на Путин за възстановяване на Руската империя винаги е почивала на лъжата, че Украйна не е истинска държава, че украинците не са истински народ и че жителите на Киев, Харков и Лвов копнеят за властта на Москва. Това е пълна лъжа – Украйна е нация с повече от хилядагодишна история, а Киев вече е бил голямa метрополия, когато Москва не е била дори село. Но руският деспот е повтарял лъжата си вече толкова пъти, че очевидно сам ѝ вярва.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Същият този Запад, който толкова дълго време изглеждаше безсилен пред провокациите на Путин, сега е обединен от атаката му срещу Украйна по начин, който нито Кремъл, нито западните политици можеха да предвидят.

Това се отнася преди всичко за НАТО, централната военна институция на Запада. Само преди две години френският президент Еманюел Макрон заяви, че НАТО е „мъртъв мозък“ – коментар, който днес изглежда абсурден. Вместо това алиансът се втвърди – от САЩ до балтийските държави и от Брюксел до Анкара. Дори неутрални държави като Швеция и Финландия сега обмислят присъединяване.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Ако ХХ век беше история на бавна, неравномерна борба, завършила с победа на либералната демокрация над други идеологии – комунизъм, фашизъм, яростен национализъм, то ХХI век засега е история на обратното. Freedom House, която от близо 50 години публикува ежегоден доклад „Свободата в света“, нарече изданието си за 2021 г. „Демокрация в обсада“. Ученият от Станфорд Лари Даймънд нарича тази епоха „демократична регресия“. Не всички учени са толкова мрачни – активистът за демокрация Сърджа Попович твърди, че конфронтациите между автократите и тяхното население стават все по-остри именно защото демократичните движения стават по-ясно изразени и по-добре организирани. Но почти всички, които се замислят сериозно по този въпрос, са съгласни, че старият дипломатически инструментариум, използван някога за подкрепа на демократите по света, е ръждясал и остарял.

Автор(и): Ан Епълбаум

В началото на юни 2020 г. авторката на „Хари Потър“ Джей Кей Роулинг попадна под мощен обстрел заради противоречиви туитове относно транссексуалната общност, които беше публикувала по-рано. Позицията ѝ накара фенове и звезди като Даниел Радклиф, Ема Уотсън, Рупърт Гринт и Еди Редмейн да се изкажат срещу нея.

Автор(и): Ейби Гарднър

За по-възрастните хора също е най-вероятно да бъдат засегнати от отслабващия имунитет на ваксината сега, тъй като те са сред първите, които са били ваксинирани в САЩ. Около 71% от хората на възраст 65 и повече години – около 36 милиона души – са завършили първоначалната си серия ваксинации преди повече от шест месеца. Досега около 31% са получили подсилваща ваксина.

Експертите обаче се опасяват, че националният фокус върху подсилващите ваксини ще отклони вниманието от това, което би трябвало да е най-важната цел на страната.

„Лесно е при цялата дискусия за подсилващите ваксини да се изгуби наистина важното послание, че ваксините все още действат“, казва д-р Розенберг. „Преминаването от неваксиниран към ваксиниран човек все още е критичната стъпка.“

Автор(и): екип на „Ню Йорк Таймс“

Прочетете още...