От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2023 02 Kotkin

Илюстрация: Томаш Вожняковски

 

Един изтъкнат историк предвижда споразумение между Русия, Украйна и Запада.

Миналата година, малко след като Владимир Путин разпореди инвазията в Украйна, се обърнах към историка Стивън Коткин за разяснение и анализ. Провеждал съм множество разговори с него, още от последните години на Съветската империя, при това с добри основания. Трудовете на Коткин за разпадането на Съветския съюз и последиците от него нямат аналог по своята прецизност и дълбочина, а освен това той е автор и на една от най-авторитетните биографии на Сталин (в три части, от които до момента са публикувани две). След като е прекарал повече от тридесет години в Принстън, сега той работи в Станфорд.

В разговора ни миналата година се задълбочихме в същността на режима на Путин, решението му да нахлуе и как би могла да изглежда войната с течение на времето. Сега вече знаем: руската инвазия беше катастрофа във всеки един смисъл. Има стотици хиляди жертви – трудно е да се правят опити за по-точни изчисления – и голяма част от украинската инфраструктура е в руини. След като руските военни не успяха да постигнат първоначалните си планове да превземат столицата Киев и да заменят украинското ръководство, те започнаха жестока война на изтощение, в която все повече човешки същества и от двете страни са жертвани за безмилостните амбиции на Путин.

Коткин е първокласен учен, но връзките му с темата не се ограничават само до архивите и библиотеката. Той има добри връзки във Вашингтон, Москва, Киев и извън тях; анализът му на войната се основава на разговорите му с източници, както и на собствената му база от знания.

Миналата година, на много ранен етап от войната, ми казахте, че Украйна печели в Twitter, но Русия печели на бойното поле. Оттогава се случиха много неща, но все още ли е така?

За съжаление. Нека си представим една къща. Да кажем, че притежавате къща и тя има десет стаи. И да кажем, че аз нахлувам и отнемам две от тези стаи, и ги разрушавам. И откъм тези две стаи продължавам да разрушавам останалите ви осем, а вие се опитвате да ме отблъснете. Опитвате се да ме изселите от тези две стаи. Избутвате ме от едно малко ъгълче, после може би още едно. Но аз все още съм там и все още разрушавам. А въпросът е, че вие се нуждаете от къщата си. Това е мястото, където живеете. Това е вашата къща и нямате друга. Аз имам друга къща, а тя има хиляда стаи. И така, ако разруша къщата ви, кой печели – вие или аз?


Small Ad GF 1

За съжаление, това е ситуацията, в която се намираме. Украинците отблъснаха руския опит за завладяване на страната им. Те защитиха столицата си. Изтласкали са руснаците от някои от земите, които те бяха завладели след 24 февруари 2022 г. Върнали са си около половината от тях. И все пак те се нуждаят от къщата си, а руснаците я разрушават. Стратегията на Путин може да се опише като „Не мога да я взема ли? Тогава никой няма да я има!“ За съжаление точно там е трагедията в момента.

Как изобщо да започнем да анализираме Путин като стратегическа фигура в тази ужасяваща драма?

Той не е стратегическа фигура. Хората продължават да казват, че е тактически гений, че играе добре със слаби карти. А аз продължавах да им отговарям: „Сериозно?“ Той се намеси в Сирия и накара президента Обама да изглежда като глупак, когато той беше заявил, че ще има червена линия за химическите оръжия. Но какво означава това? Означава, че Путин стана съсобственик на една гражданска война. Той стана собственик на зверства и на една разрушена държава – Сирия. С което ни най-малко не увеличи таланта в собствената си страна, човешкия си капитал. Не изгради нова инфраструктура. Не увеличи производството на богатство. И така, ако разгледате съставките на това, което прави стратегията да бъде такава, тоест как се изгражда просперитетът на една страна, как се изгражда човешкият ѝ капитал, инфраструктурата, управлението ѝ – всички неща, които правят една страна успешна – то няма доказателства, че някое от нещата, които се приписваха на неговия тактически гений или тактическа ловкост, допринасяше по положителен начин за дългосрочната мощ на Русия.

Какво е спечелил той в Украйна? Ако погледнете по-мащабно, той само е навредил на репутацията на Русия – тя е много по-лоша, отколкото някога е била. Консолидира украинската нация, чието съществуване отричаше. Разширява НАТО, докато заявената от него цел беше да отблъсне НАТО от разширяването, предприето от 1997 г. насам. Накара дори Швеция да подаде молба за членство в НАТО. И така, всичко това е катастрофа.

Проблемът е, че той си остава на власт. А меките руски националисти, които бяха полукритични към него, сега няма къде да отидат, защото в момента ситуацията е такава: или си изцяло с него, или бягаш в Армения, Грузия, Казахстан и Турция. В известен смисъл той разрушава собствената си страна, макар и по съвсем различен начин от убийствата, които извършва в Украйна.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Какво беше разкрито за военните и разузнавателните способности на Русия през последната година?

Войната е трагедия. Няма как да я представим по друг начин освен като трагедия, като се има предвид случилото се: броят на загиналите в Украйна; размерът на разрушенията; последиците за други държави, включително продоволствената несигурност. Но имаше и някои приятни изненади. Една от тях беше способността и волята на украинците да се борят. Това беше много вдъхновяващо още от самото начало. До известна степен вече знаехме, че те ще се борят, защото на два пъти сваляха местен диктатор: през 2004 г. и през 2014 г. Излязоха на улицата, рискуваха живота и здравето си и бяха готови да се изправят срещу тези вътрешни тирани. Сега имаме чуждестранен тиранин. Знаехме, че ще се съпротивляват, но беше приятна изненада да видим дълбочината на тяхната смелост и съпротива.

Другата приятна изненада бяха неуспехите на Русия. Знаехме, че тя има проблеми: мнозина от нас смятаха, че руската армия наистина е само около тридесет или максимум петдесет хиляди души, от гледна точка на обучени бойци, които разполагат с модерно оборудване – за разлика от стотици хиляди хранещи се с кучешка храна наборни войници, необучени или зле обучени, зле екипирани и намиращи се под ръководството на корумпирани офицери. Но все пак дълбочината на руския провал в Украйна, от военна гледна точка на техните цели, беше приятна изненада за много от нас, включително и за мен.

А освен това открихме адаптивността и твърдостта на Европа, нали? Преди всички казваха: „Ако Европа не си пие капучиното сутрин и еспресото след обяд, няма как да се примири с това“. Вижте какво се случи: те се отказаха от зависимостта си от руската енергия много по-бързо, отколкото някой е предполагал. Обединиха се в подкрепа на Украйна почти навсякъде.

Но след това се случи нещо, което бих нарекъл неблагоприятна изненада. Въпреки санкциите руската икономика не се сви, камо ли пък да се свие масово. Оказва се, че руският народ е изключително адаптивен към режима на санкции и е разбрал как да оцелява – а в някои случаи и как да просперира. Руският внос се възстанови, руският износ – също. Заетостта в Русия изглежда добре. Да, цифрите са тайна, но има косвени начини, по които можем да ги разберем. Колко изнася Турция? Това ни помага да разберем колко внася Русия, въпреки че тя го пази в тайна. Така че се оказва, че санкциите нямат ефекта на причиняване на силна болка в краткосрочен план. Ще видим какво ще е дългосрочното въздействие. Но засега натискът, който да накара Русия да преразгледа политиката си на престъпна агресия срещу Украйна, не е налице – дори е по-малък, отколкото си мислех, а аз бях скептик по отношение на санкциите.

Стив, миналата година говорихме за Сун Дзъ, великия китайски теоретик на войната, който казва, че трябва да построиш на противника си „златен мост“, за да може той да намери начин да отстъпи. Една година по-късно, имате ли някакви мисли за това как би могло да изглежда това и дали някой изобщо мисли за това в този момент?

Би било чудесно, ако можехме да го направим. Но нищо подобно не се очертава. Войната се печели на бойното поле. Има някои преки пътища, които потенциално биха могли да позволят да се стигне до победа по-бързо – например, ако руската армия се разпадне на бойното поле. Преди година казах, че това изглежда малко вероятно, и няма никакви доказателства, че руската армия се е разпаднала на терен. Всъщност имахме призоваването на няколкостотинте хиляди новобранци – сега вече те са разгърнати, намират се на фронтовата линия и се сражават. Другият кратък път, за който говорихме, беше свалянето на режима на Путин в Москва и замяната му с капитулантски, а не ескалиращ руски лидер. Но нямаше доказателства, че режимът е в беда. Авторитарните режими могат да се провалят във всичко – те могат дори да започнат саморазрушителни войни – стига да успеят в едно нещо, а именно потискането на политическите алтернативи. Той е много добър в това. И след това третият пряк път беше идеята китайците да упражнят натиск, за да принудят Русия да се оттегли. Не смятахме, че Китай разполага с такъв лост, и със сигурност не мислехме, че ще използва въображаемия си лост.

Така че без тези преки пътища си оставаме на бойното поле. А проблемът с бойното поле е, че тук победата е неправилно дефинирана. Добре, трябва да победите на бойното поле, но как след това да спечелите и мира? Как би изглеждало спечелването на мира? Знаем, че може да се спечели на бойното поле, но да се загуби мира, нали? За съжаление, това се е случвало в собствената ни страна по време на някои от войните, в които сме участвали.

Виетнам, например.

Да. А след това и при някои от по-скорошните в Близкия изток.

И така, ето ни с Украйна, а тяхната дефиниция за победа – както я изрази президентът Зеленски, който със сигурност се справи повече от добре – е да си върнат всеки сантиметър територия, плюс репарации и трибунали за военни престъпления. И как Украйна ще осъществи това определение за победа? Ще трябва да превземат Москва. Как иначе може да се получат репарации и трибунали за военни престъпления? Те дори не са чак толкова близо до възвръщането на всеки сантиметър от собствената си територия, да не говорим за другите цели.

Ако погледнете американската дефиниция за това как би могла да изглежда победата, ние бяхме много колебливи. Администрацията на Байдън беше много внимателна да каже: „Украйна се бие, украинците умират – те трябва да решат“. Администрацията на Байдън на практика определи победата от американска гледна точка като: Украйна не може да загуби тази война. Русия не може да завладее цяла Украйна, да я окупира и да я накара да изчезне като държава, като нация.

Но какво би искал да види Байдън – а заедно с него и американското разузнаване, и американската армия – в смисъл на промяна в отношението, ако това е така?

Ние бавно, но сигурно увеличаваме подкрепата си за Украйна. Първоначално беше „О, не, няма да изпратим това“. А след това го изпратихме. „О, не, няма да изпратим HIMARS“, ракетните системи със среден обсег на действие. Изпратихме ги. „О, не, не изпращаме танкове.“ Ами да, изпращаме танкове. Така че имаше един вид неохотна, постепенна ескалация поради страха от това, което Путин би могъл да направи от своя страна. И така, ние дадохме достатъчно, за да не загуби Украйна, за да може тя да натисне малко повече на бойното поле, да си върне малко повече територия и да бъде в по-добра позиция за преговори.

Ето и по-доброто определение за победа. Украинците се надигнаха срещу своите вътрешни тирани. Защо? Защото искаха да се присъединят към Европа. Това е същата цел, която имат и сега. И това трябва да е определението за победа: Украйна влиза в Европейския съюз. Ако Украйна си възвърне цялата територия и не влезе в Европейския съюз, това победа ли е? Или, в един друг вариант: Ако Украйна си върне на бойното поле толкова територия, колкото физически може, евентуално не цялата, но пък получи членство в Европейския съюз – това ще бъде ли определение за победа? Разбира се, че ще бъде.

Казвате вие, но дали украинското ръководство и украинският народ биха приели ситуация, в която са в ЕС, но Донбас и Крим остават в руски ръце?

Ами, приемате го или не го приемате – важното в случая е, че продължавате да се биете. А ако продължавате да се биете, страната ви, хората ви, продължават да умират, инфраструктурата ви продължава да се разрушава. Училищата, болниците, културните артефакти се бомбардират или крадат. Децата ви са отнети като сираци. Ето къде се намираме в момента. Разбирам, че те искат да си върнат цялата тази територия. Но нека си представим, че не могат да си върнат цялата територия на бойното поле. Какво ще стане тогава? В момента сме във война на изтощение, а във война на изтощение има само един начин да се спечели. Увеличавате производството си на оръжие и унищожавате производството на оръжие на противника – не оръжията на противника на бойното поле, а способността му да се снабдява и да произвежда повече оръжия. Във войната на изтощение трябва да превъзхождате противника в производствено отношение и да унищожавате производството му.

Какви са примерите за това в исторически план?

Всяка война, която някога се е водила. Има два начина, по които се развиват големите войни. Всички те започват като маневрени войни, защото някой напада. Отначало има много движение, а след това се среща съпротива и настъплението спира, защото е трудно да се поддържа настъпление, а съпротивата на другата страна се засилва. И тогава се случва радикално разширяване на промишлената база за оръжия. Това направиха САЩ през Втората световна война и така спечелихме войната.

А сега помислете за това: Ние изобщо не сме увеличили промишленото производство [на оръжия]. В пиковия момент украинците изстрелваха по 90 000 артилерийски снаряда на месец. Месечното производство на артилерийски снаряди в САЩ е петнадесет хиляди. Като се включат всички наши съюзници, всички, които подкрепят Украйна, се получават още петнадесет хиляди, по най-високи оценки. Така че можете да правите по тридесет хиляди артилерийски снаряди на месец, докато изразходвате деветдесет хиляди. Ние не сме увеличили производството. Просто изчерпваме запасите. И знаете ли какво? Те свършват.

А в Русия свършват ли?

Ще стигнем до това след малко. Но ние сме закачени на кукичката, наречена „Тайван“ и вече четири години изоставаме с доставките за Тайван по договорните поръчки на американско и съюзническо военно оборудване. Генерал [Марк] Мили, [председател на Обединения комитет на началник-щабовете], Бог да го благослови, той е там, в Пентагона, в онзи голям Е-пръстен, където седят всички важни хора, и се хваща за главата, защото всичките му ресурси изхвръкват през вратата. Всичко в нашите запаси се изнася през вратата, точно покрай бюрото му. И то не отива в Тайван, където искаме да го изпратим. А това означава, че ще трябва радикално да увеличим производството, ние и нашите съюзници, за да водим война на изтощение.

В същото време санкциите трябваше да унищожат способността на Русия да произвежда оръжия, но това не се случва. В условията на санкции Русия може да произвежда около шестдесет ракети месечно. А това са две ужасни поредици от обстрели на украински цивилни домове и инфраструктура, на енергийната им инфраструктура, на водоснабдяването им – шестдесет ракети на месец. И това не включва оборудването, което изкупуват обратно от Африка, което преди това са продали. Нито пък онова, което се опитват да получат чрез сделки със Северна Корея или Иран. Съветският военен арсенал, най-големият, който някога е бил събиран – голяма част от него гние, но не целият. Част от производството все още продължава, не толкова, колкото на Русия ѝ се иска, но достатъчно, за да осъществи стратегията „Ако аз не мога да го имам, никой няма да го има“.

Ако се намирате във война на изтощение, трябва да бомбардирате производствените мощности на другата страна. Трябва да лишавате другата страна от възможността да се снабдява на бойното поле. И трябва да увеличавате производството си, както направихме в предишните войни, в които бяхме пряко ангажирани, но не го правим сега. И така, кажете ми: как се води война на изтощение с лява ръка, вързана зад гърба, и дясна ръка, също вързана зад гърба? Украинците са невероятни. Просто е толкова вдъхновяващо да видиш какво правят. Но дори и ако си върнат всеки сантиметър територия – а те не са близо до това – все още се нуждаят от процес на присъединяване към Европейския съюз. Украйна ще се нуждае от демилитаризирана зона, независимо от това колко територия ще си върне, включително и ако по някакъв начин си върне Крим. Тя има проблем, че следващата година, по-следващата година, по-следващата година това може да се случи отново.

Неотдавна във Вашингтон пост имаше интервю с [Кирило Буданов], много младия ръководител на украинското разузнаване. Какво разбрах от интервюто? Две неща. Първото: чувство на оптимизъм, което включва не само добри резултати на бойното поле, но и вяра във връщане на Крим в рамките на следващата година. И второ, той каза с голяма увереност, че Владимир Путин е изключително болен. Имам подозрението, че слуховете за лошото здраве на Путин са – произходът им е – от украинското разузнаване. Можете ли да се спрете на тези два въпроса?

Разбира се, напълно разбираме, че украинското разузнаване трябва да бъде оптимистично настроено. Той няма да излезе във Вашингтон пост и да каже: „Шансовете ни да превземем Крим клонят към нула. Ще дадем още сто хиляди жертви през следващата около година. Дори ако танковете пристигнат до май или до края на април“. Той не може да говори такива неща.

Има ли някакви доказателства, че здравето на Путин действително е влошено?

Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс обяви публично, че няма доказателства, че Путин е болен. За пореден път искаме това да е вярно, защото искаме кратък път към украинската победа. Проблемът е, че трябва да живеем в обстоятелствата, с които разполагаме. Ако погледнете резултата от войната между Северна и Южна Корея, той е ужасен. В същото време това беше резултат, който позволи на Южна Корея да процъфтява под американските гаранции за сигурност и защита. И ако има Украйна, колкото и да е голяма част от нея – осемдесет процента, деветдесет процента – която може да процъфтява като член на Европейския съюз и която може да има някакъв вид гаранция за сигурност – независимо дали става дума за пълноправно членство в НАТО, дали става дума за двустранно сътрудничество със САЩ, дали става дума за многостранно сътрудничество, което да включва САЩ и Полша, балтийските и скандинавските страни, евентуално – това би било победа във войната.

Сега, дори и ако Украйна успее да постигне заявената от нея победа за всеки сантиметър територия, репарации и трибунали за военни престъпления, тя все още трябва да влезе в Запада, за да затвърди тези придобивки. Тя все още се нуждае от гаранции за сигурност. Така че ние спорим по някои въпроси, които са дълбоко важни за украинците заради зверствата, извършени срещу тях. В същото време това може би не е определението за победа, която би довела Украйна до по-добро място, в по-разумен срок и с по-малко жертви, предвид ситуацията.

Търпението на Запада и западните доставки не са даденост поради всевъзможни фактори. Различни европейски фактори. Сега имаме републикански Конгрес, който не е толкова склонен да се съгласи с украинските искания, колкото беше демократическият. Прав ли съм?

Не се притеснявам за решимостта тук. Още в началото на процеса измислих едно уравнение, което гласи: Украинска доблест плюс руски зверства е равно на западно единство и решителност. И то си остава в сила. Защото украинската доблест продължава – и тя продължава да вдъхновява целия свят, а не само собствените им вътрешни военни усилия. Руските зверства продължават, защото това е тази война. Тя е зверство. Тя прилича повече на убийство, отколкото на война. Така че аз вярвам, че западният съюз ще се задържи. Моят проблем е материален. Не разполагам с военнопромишлен комплекс от такъв мащаб, че да продължи това до безкрай. Изчерпвам собствените си запаси. Не снабдявам другите си съюзници, включително Тайван. И имам проблем при оценяването на уравнението цена-постижения.

Но почакайте малко. Русия има същия проблем, но с друг облик. Тя доказа, че нейната армия – на ниво организация, снабдяване и стратегия – няма нищо общо с това, което се рекламираше. Имаме така наречената група „Вагнер“, ръководена от Евгений Пригожин, която преминава от затвор в затвор, взема хиляди хора, които излежават присъди, и ги хвърля на украинското бойно поле в рамките на няколко дни.

Самият той е бивш затворник!

Бивш готвач и бивш затворник. Но какво показва това за руската армия? Тя също се изчерпва доста бързо, нали? Или просто казвате, че поради огромното население и мащаби предимствата на Русия са очевидни?

Русия е много по-голяма, в нея живеят много повече хора. Освен това на руското ръководство не му пука за народа. Ако то хвърли двадесет хиляди необучени новобранци в месомелачката и три четвърти от тях умрат, какво ще направи? Дали ще отидат в неделя на църква и ще поискат прошка от Бога? Просто го правят отново. Хората говорят за Сталин и за големите жертви, които съветският народ е дал през Втората световна война, губейки двадесет и седем милиона души. Те са били поробени колхозници. Той е имал още милиони и милиони от тях. Хвърлил ги е в месомелачката и те са умрели. А след това е хвърлил още повече в месомелачката!

В това отношение епохата на Сталин не е ли по-различна от тази на Путин? Откакто се появи спорната масова военна повинност, в Русия се наблюдаваха политически последици, които не биха се наблюдавали по времето на Сталин.

В известен смисъл. Видяхме десетки хиляди хора да се съпротивляват и да бягат. Видяхме и как няколкостотин хиляди души бяха разгърнати. Знаете ли, Леонид Бершидски от Bloomberg е разбрал това правилно. Той каза, че се фокусираме върху тези, които се съпротивляват на призоваването, на наборната служба. Не се фокусираме върху тези, които действително са разгърнати. Руското ръководство няма проблеми да изразходва оръжията си и да изпраща хората си на смърт. В режима на Путин животът просто не се цени. Говори се за това, че Рузвелт не е искал да превземе Берлин преди Сталин, защото не е искал да жертва човешки животи – а след това хората се оплакват, че той все пак е трябвало да го направи? Демокрациите не водят войни, които умишлено са месомелачка, за да изхвърлят просто така хората си. А войната на изтощение е това, което искаме от украинците. Те се бият. Самите ние не воюваме.

Голяма част от предизвикателствата тук идват от факта, че президентът Байдън и европейските съюзници решиха, че няма да има пряк сблъсък между силите на НАТО и руските сили. Имаше таван за това докъде бихме стигнали в оказването на помощ на украинците. Не искаме ескалация на пряка конфронтация с руснаците или те да използват някои от възможностите, с които разполага Путин, за които всички знаем – и сме прави да се притесняваме.

Хората казват: „Би било ирационално, ако Путин използва ядрени оръжия. Това би било саморазрушително. Той просто ще се самоунищожи при ответния удар.“ И отговорът е: от наша гледна точка, със сигурност това би било наистина глупаво. Също като тази война. Започването на тази война изглежда наистина глупаво от наша гледна точка.

Но той си мислеше, че може да превземе Киев и да арестува или убие Зеленски. Такъв беше планът, че това ще бъде въпрос на дни или максимум седмици. Не се получи така. Относно използването на ядрени оръжия – представителите на западните правителства и на Съединените щати му разясниха точно какъв вид ответни мерки може да очаква.

Да, мисля, че това е чудесна политика. Много се радвам, че това се случи. Но проблемът е следният. Той разполага с необходимите възможности. Той разполага с много други възможности, освен ядрените оръжия. Той може да отрови водоснабдяването в Киев с химически и биологични оръжия. Може да отрови водоснабдяването в Лондон, а след това да отрече, че това е направено от неговите специални агенти. Би могъл да прекъсне подводните кабели, така че да не можем да осъществим това радиопредаване. Може да взриви инфраструктурата, която пренася газ или други енергийни доставки за Европа. Разполага с подводници, с подводен флот, със специални части, които могат да слязат до дъното на океана, където се намират тези тръбопроводи.

Какво го възпира?

Не знаем. Вие ми кажете. Когато някой разполага с такива възможности, трябва да внимавате. Не можете да кажете: „О, знаете ли, това би било лудост, ако той направи това. Това би било напълно самоунищожително. Кой идиот би направил това?“ А отговорът е: О.К., но какво ще стане, ако той го направи?

Трябва да сме загрижени за ескалацията. От самото начало бях за по-големи доставки, по-бързо, на повече оръжия за украинците. Но не защото съм безразличен към възможностите, с които разполага Русия.

Защо подкрепяте това?

Защото смятам, че украинците заслужават шанса да се опитат да спечелят на бойното поле, преди да стигнем до онази част, която описахте така: всяка от страните трябва да седне и да направи неприятни отстъпки, а вие трябва да седнете срещу представителите на вашия убиец и да сключите сделка, при която вашият убиец да вземе част от нещата, които е откраднал – и при това е убил вашите хора. Това е ужасен резултат. Но това е резултат, който може да не е най-лошият. Смисълът е, че ако получите присъединяване към ЕС, това балансира отстъпките, които трябва да направите.

Колко голяма е украинската емиграция – или колко украинци са напуснали страната?

Не знаем точно, но са много милиони. И това е бъдещето. Това е бъдещето на тази страна. Надеждата е, че това е временно и че ще ги върнат обратно, и че ще могат да се върнат в мирна страна. И могат да бъдат проспериращи, да направят кариера и да покажат какво могат – не само на бойното поле, както правят сега техните мъже, с невероятната изобретателност, която виждаме от украинците, – а че могат да го направят и да създадат граждански компании. След това се появява въпросът за възстановяването. Дори и да спечелите, вие сте разрушени. Трябва да има възстановяване. Знаете ли за какви цифри става дума? Триста и петдесет милиарда долара е едно от числата, които се подхвърлят.

Ако нещата приключат днес?

Да. А кой знае каква е действителната цифра? Какъв е бил украинският БНП преди войната? Около сто и осемдесет милиарда долара. Така че вие говорите за двойно по-голям Г.Д.П., в средствата за възстановяване, които трябва по някакъв начин да влязат в тази страна и да не изчезнат, да не изчезнат. Какво се случи със средствата по COVID в нашата страна? Все още се опитваме да намерим част от тях. Милиарди са изчезнали. И така, вие говорите за двойно по-голям техен предвоенен Г.Д.П. Така че за това ви трябват функциониращи институции, а не институции на военновременната съпротива. Нуждаете се от държавна служба. Нуждаете се от независима съдебна система. Нужни са много неща – банкова система, за да се управлява този вид възстановяване и то честно, справедливо и интелигентно. В момента няма изгледи тези средства за възстановяване да бъдат използвани добре, защото нямат тези функциониращи институции. Те са във война. Както знаете, те нямаха такива функциониращи институции и преди началото на войната.

Интересно беше да се види как Зеленски се отърва от няколко високопоставени служители заради обвинения в корупция съвсем наскоро, в разгара на войната.

Какъв избор има той? Част от всичко това е реална, а друга част е представление. Той е невероятен лидер във военна ситуация и ние му дължим много. Дължим му подмладяването на Запада – преоткриването на Запада – в институционален, а не в географски план, включително на нашите азиатски партньори, Япония, Австралия.

Намираме се в ситуация, в която колкото по-скоро стигнем до възстановяване на Украйна под някаква форма, при което няма да изгубим поколение деца, които ще израснат до осемнадесетата си година в Полша – искаме да си върнем тези деца. Искаме да изградим Украйна в южнокорейски стил, част от ЕС, зад ДМЗ, където има примирие, а не споразумение; където няма правно признаване на никакви руски анексии, освен ако няма някаква по-голяма сделка, мирно споразумение; където руснаците също правят значителни отстъпки и се преминава към реална гаранция за сигурност, а не към обсъждане и обещания за гаранция за сигурност. Трябва да стигнем до другата страна на проблема по начин, който да даде на Украйна шанс да бъде страната, която иска да бъде, която заслужава да бъде и която би могла да бъде с нашата подкрепа.

Едно е сега да получат танковете и да видят дали ще могат да извършат офанзива, вероятно през лятото – или като минимум да предотвратят руската офанзива, която е в ход в момента, в източната част на Украйна. Там се очертава руска офанзива с помощта на стотиците хиляди наборни войници, които бяха привлечени. И така, кога ще стигнем до момента, в който ще разберем, че става дума за присъединяване към ЕС, възстановяване, връщане на хората у дома, за да живеят – прекратяване на военните действия под някаква форма – за изграждане на Украйна, мирна Украйна, на някаква версия на украинска територия, която не признава, че останалата част от територията вече не е украинска територия, дори и да не я контролират?

Нека си спомним за разделения Берлин, за Източна и Западна Германия. Ние преживяхме това. Никой не мислеше, че това ще се случи, но беше правилно да се направи: да се изгради успешна Западна Германия, интегрирана в Европа с гаранция за сигурност от НАТО. Можете да погледнете на това като на десетилетия и десетилетия на ангажимент, но и на успех. Можете да погледнете на Корейския полуостров като на по-лоша ситуация, защото той все още е разделен.

Хората говорят, че Студената война е приключила. В известен смисъл е така – с изключение на местата, където не е. Така че резултатът не е оптимален. По-добрият резултат е една Русия, която прилича на Франция. Тоест, тя е нормална голяма държава, която се държи според върховенството на закона и международните норми, гордее се със собствената си култура, има голяма армия, но не заплашва съседите си и иска да живее мирно в региона, в който се намира. Това би било чудесен резултат. Да се надяваме, че ще видим този резултат както за руския народ, така и за неговите съседи. Но докато не видим този резултат, какво ще правим?

Да кажем, че Украйна си върне част от територията – може би тази пролет и лятото. А след две години ще има нова руска подготовка за нещо друго, което може да се случи. Как да се предпазим от това военните действия да продължат до безкрайност? Което не съм сигурен, че можем да направим, като се има предвид индустриалната ни база, когато става въпрос за производство на оръжия. Имаме други приоритети – както би трябвало да бъде, като държава – където искаме да изразходваме средства и ресурси на данъкоплатците, да строим и да правим много неща, за които вашите сътрудници пишат постоянно във вашето списание. И така, аз съм за украинска победа. Аз съм против руската победа. Но аз определям украинската победа в рамките на обстоятелствата, в които живеем.

Да предположим, че има такова споразумение. Къде остава Русия? Къде остава режимът на Путин?

Слободан Милошевич – ще го запомните като бившия ламаринен диктатор в Сърбия – загуби четири войни, преди да бъде изгонен. Четири войни. Така че може би режимът на Путин ще изпитва известни вътрешни сътресения, ако не е в състояние да постигне максималните си военни цели. Може би той ще оцелее – ще се задържи за известно време. Руската мощ деградира още повече в хода на времето. Статутът им на енергийна суперсила се влошава. Статутът им на младши партньор в голямата китайска Евразия става все по-зависим, при условие че китайците ще приемат Русия като младши партньор. Русия губи човешки капитал. Цялата нова икономика избяга от Русия.

Всички информатици, наричани Ай-Ти-шники.

Всички те са изчезнали.

Десетки хиляди, стотици хиляди.

Те нямат бъдеще там. Докато украинските все още са у дома. Те са брилянтните хора, които управляват социално-медийната част на Министерството на отбраната. Те са тези, които пренастройват тези дрони – търговски дрони, купени от рафта за деветдесет и девет долара, към които се прикрепят катапулт и граната. Тези украински двадесет и няколко годишни младежи – а в някои случаи и тийнейджъри – все още са в Украйна, много от тях. И те са на страната на своята държава. Русия е изгубила тези хора поне засега, но може би за едно поколение или повече.

Този вид космополитен, градски живот в Русия, който съществуваше, вече го няма.

И така имаме една Русия, която все повече прилича на режима на Путин като общество, а не само като режим, потенциално. Имаме цялата тази плуваща маса на ксенофобската твърда десница в Русия, която се оплаква, че войната не се води както трябва, иска да взриви Украйна, да взриви Запада, докато влиза в социалните медии и изразява екстремизма, който за съжаление социалните медии улесняват и насърчават. И така, това е Русия, която вече имаме. Русия вече е напълно преобразена. Войните са трансформиращи във всяко едно отношение.

Тази война е просто – тя е толкова болезнена. Целият ми живот беше писане за Сталин и аз се вглъбявах в това. Но след това го оставих, имах деца, които да прегръщам, имах жена, която ме обичаше, и имах студенти, които можех да тормозя в класната стая. Значи, изоставих едното нещо за Сталин – и след това отново го получих, пак същото нещо, с един нов Сталин. В реалния свят. В реално време. Така че боли. Цялото това нещо боли много. Няма измъкване от тази част на света.

 

Източник

 

Стивън Коткин е професор по история и международните отношения в Принстънския университет и старши научен сътрудник в института Хувър.

Pin It

Прочетете още...

Неприятности в рая

Славой Жижек 23 Юли, 2013 Hits: 10404
Славой Жижек за глобалните протести… Автор:…