Каква е историята на Франкфуртския панаир на книгата? Дали традиционните пазители на книжната индустрия все още заемат позициите си? Каква е днешната роля на Китай в световното книгоиздаване?

Това са само част от въпросите, които повдигнахме в последния ми разговор с колумниста на FP по икономически теми Адам Туз в подкаста, който двамата водим – Ones and Tooze. По-долу следва откъс, редактиран за дължина и яснота. Пълния разговор можете да намерите, ако потърсите Ones and Tooze там, където слушате подкастите си.

Камерън Абади:

Франкфуртският панаир на книгата има корените си в Германия от XV век. Как се развива панаирът през вековете на политически и социални сътресения в страната?

Адам Туз:

Той е пряко свързан с историята на печатарския капитализъм и Реформацията в Европа. Знаем, че Йоханес Гутенберг, създателят на западната традиция на книгопечатането, прави своите големи открития през XV век в Майнц – град, който се намира съвсем близо до Франкфурт.

През 1460-те неговите съдружници решават, че Майнц е твърде малко място, за да развият бизнеса си истински, и се преместват във Франкфурт. Така от 1460-те години нататък Франкфурт се превръща в център на печата.

През 1500-те вече има нещо, което бихме разпознали като панаир – тогава огромна част от търговията се извършва именно на панаири. Търговците пътуват и носят своите стоки – това е най-ефективният начин за организиране на пазар. А XVI век, разбира се, ни поставя точно в началото на Европейската реформация. От 1510-те и 1520-те години нататък Франкфурт е в самия център на това движение.

През 1560-те за първи път се публикува каталог на всички книги, донесени на панаира – сто години след първите иновации в книгопечатането от средата на XV век. Това всъщност е началото на западната системна библиография – зародишът на културата на „Амазон“ книги още в средата на XVI век в Западна Германия.

От този период нататък – от 1560-те до XVIII век – Франкфурт е водещият книжен панаир на западния свят. Постепенно обаче започва да изпитва затруднения заради различни форми на цензура и ожесточена конкуренция от страна на Лайпциг, в Саксония.

Всеки, който познава историята на Реформацията, знае, че Саксония играе изключителна роля чрез подкрепата си за хора като Мартин Лутер. А през XVIII век Лайпциг вече просто е по-добро място за търговия и бизнес. Така през 1760-те Франкфуртският панаир умира и на практика престава да съществува чак до XX век.

Ако попитате: има ли история на Франкфуртския панаир по време на Ваймарската република или нацистка Германия – защо не сме виждали модернистични плакати или нещо подобно? Отговорът е прост: защото тогава панаир изобщо не е имало.

Едва след Втората световна война Франкфуртският панаир на книгата възниква отново в днешната си форма. Това не е случайно. През XIX век Франкфурт се прочува с факта, че през 1848–1849 г. там заседава първият избран парламент на Германия – т.нар. Франкфуртски парламент, който се събира в църквата „Св. Павел“ и изготвя конституция – класически либерален документ от XIX век.

Когато след 1948 г. Западна Германия въвежда единна валута – германската марка – и се подготвя за нова конституция през 1949 г., именно тази Павловска конституция става основата на германския демократичен проект. Тя оказва влияние и върху Ваймарската република, но още по-силно върху основаването през 1949 г.

И така, в същата църква група новосъздадени западногермански издателства организират панаир, който символизира, че Германия ще бъде демокрация, ще се свърже с наследството на XIX век и ще го направи чрез свободното книгоиздаване. Именно това поставя началото на Франкфуртския панаир на книгата в съвременния му вид.

Още през 50-те години той вече е голям играч на сцената и бързо се интернационализира. От 60-те години нататък, освен с наденички, Франкфурт започва да се асоциира и с Франкфуртската школа – културния марксизъм. Градът е център на радикалната левица в Германия, там се оформят и най-крайните крила на Зелената партия – самият Йошка Фишер излиза от франкфуртската сцена.

Така панаирът, който олицетворява западногерманския капитализъм (а доколкото Германия изобщо има финансов център – той е именно във Франкфурт), се оказва в сърцето на германския аналог на парижкия Лев бряг.

В резултат Франкфуртският панаир се превръща в силно противоречиво и често политизирано събитие – особено от страна на радикални студенти. Това продължава и до днес – с големи скандали около Салман Рушди, палестински автори и всички онези културно-политически драми, които човек може да очаква в Германия.

⸻ ❦ ⸻

К.А.:

Колко голяма е всъщност световната издателска индустрия и как това се отразява във франкфуртската икономика?

А.Т.:

Ако тръгнем от приходите на издателствата – нетни продажби, лицензи и други – тоест в тесния и точен смисъл на понятието „книгоиздаване“, през 2022 г. стойността е около 76 милиарда долара. Можем да го разделим така: 26 милиарда идват от американската страна, тоест около една трета. Германия генерира около 10 милиарда, Япония – 9,3 милиарда, Индия – 9 милиарда, Обединеното кралство – около 5 милиарда.

Не съм сигурен дали китайските данни са включени, защото, както знам от личен опит, книгоиздаването в Китай има съвсем различни измерения. Но в общи линии говорим за такъв порядък.

Така че – ако си безпаричен писател, това изглежда като пари на олигарси. От гледна точка на глобалната икономика обаче – това е една игла върху глобус от сто трилиона долара годишна добавена стойност. Книгоиздаването е сравнително малък сектор.

Но един начин да го погледнем е, че това е основата, върху която се балансира целият културно-индустриален комплекс – защото именно там е интелектуалната собственост.

Ако погледнем културните индустрии в по-широк смисъл, говорим за няколко процента от световния БВП. Може би около 3% от глобалния БВП се пада на т.нар. „творческа икономика“, включваща всички културни и креативни индустрии взети заедно – и почти всички те имат издателски елемент.

Що се отнася до заетостта – това не е особено продуктивен сектор. ЮНЕСКО изчислява, че делът на световната заетост в творческите индустрии е около 6%. Това е огромно число. Само в книжния подсектор някои оценки поставят разширената верига на стойността на книгата на 3,7 милиона работни места по света.

Така че Франкфурт е голям бизнес. Не е „мегапари“ като изкуствения интелект, но като реален годишен център е нещо огромно. Помня, че като дете през 70-те ходех там – беше просто рай, защото книгите бяха по-евтини от тези в книжарниците. Впоследствие дори забранили на хората да носят куфари, защото били прегазвани от тълпи книжни маниаци, нахлуващи да изкупят силно намалените книги.

⸻ ❦ ⸻

К.А.:

Дали традиционните „пазители“ на книжната индустрия все още стоят по местата си? Дали технологиите като изкуствения интелект или платформи като „Амазон“ са разтърсили структурата на този сектор?

А.Т.:

В моя сегмент на издателския свят – за времето, откакто публикувам – промените са по-малки, отколкото очаквах, ако трябва да съм честен. Основната структура на сделките, както я описах, продължава да е почти същата.

Имаше, разбира се, моменти на пробиви в самопубликуването. Fifty Shades of Grey беше вероятно първият наистина гигантски глобален бестселър – еротичната поредица, която направи огромен пробив. А тя, ако не се лъжа, първоначално беше самопубликувана. Но това не промени фундаментално модела.

Големите сделки, за които чуваме – дебютни романи и пр. – все още са с традиционните издателства. В крайна сметка, в „икономиката на вниманието“ всичко се свежда до това как насочваш хората. А престижните имена с достъп до благоприятни промоционални споразумения с „Амазон“ продължават да имат значителна тежест.

Аудиокнигите донякъде промениха играта – хората наистина инвестират силно в тях.

⸻ ❦ ⸻

К.А.:

Доминира ли английският език в издателската индустрия? Или присъствието на Китай във Франкфурт расте, отразявайки глобалната му мощ?

А.Т.:

Начинът, по който се говори за това, е наистина интересен. Английският все още е „големият източников хъб“. Това е малко като ролята на долара в световната валутна система. Огромното мнозинство от преводите са на английски или от английски. Така че английският е центърът, а другите литератури обикалят около него.

Има значителен поток от преводи на корейски, японски или испански текстове на английски. Движението между „спиците“ е много по-ограничено. Но ще е интересно да видим как ще се развие това, защото в една област няма спор за невероятната полезност на изкуствения интелект – и това е преводът.

Той може да промени цялата картина – възможността за директен обмен между корейски и испански, или между китайски и испански, е изключително вълнуваща и потенциално революционна.

Ролята на Китай засега е по-скоро като голям купувач и сравнително предпазлив износител. Те купуват и плащат добре – говоря от личен опит – за правата на англоезични текстове. Това се дължи просто на мащаба на техния пазар, който е колосален.

Културата на книгата е силна и престижна сред образованите китайци. Те обичат да купуват книги, имат прекрасни книжарници из цялата страна – подбрани, впечатляващи места.

Така че в крайна сметка английският остава хегемонен като изходен език, но корейският, японският, испанският и в по-малка степен китайският постепенно увеличават своето присъствие и преговорна сила на този пазар.

Източник

Адам Тууз е британски историк, професор в Колумбийския университет. Преди това е преподавал история на ХХ век в Кеймбриджкия университет. След като напуска Кеймбридж през 2009 г., в продължение на шест години е професор по съвременна германска история в Йейлския университет и директор на Института за изследвания на международната сигурност.