„…stets das Böse will, und stets das Gute schafft.“

„…що зло желае всеки миг, а все добро твори.“

– Гьоте, Фауст

Отворен съм за всичко, каза той, като побутна АК-74 малко по-далеч и бръкна под бронежилетката си да се почеше под мишницата, после продължи, радвам се, че най-сетне мога да кажа всичко, защото досега не беше имал възможност, можеше да спомене само по един-два дребни детайла, когато имаха по някоя глътка въздух, въпреки че не спяха заради обстрела, но сега най-сетне можеше да разкаже цялата история, и то наведнъж, но първо трябваше да започне с това, че не е анализатор на бъдещето или футуролог, в цивилния живот бил анализатор на тенденции, макар че вместо анализатор на тенденции предпочита да се описва като един вид наблюдател, и докато анализаторите на бъдещето или футуролозите седели в някаква стая и гледали монитори, да, те имали своите методи, модели, колела на бъдещето и прочее, но за тях било немислимо да мислят в по-голям мащаб, по начина, по който той го правел, за обществото, за човечеството, за роботите – тези неща ги смущавали – затова той не бил анализатор на бъдещето, а по-скоро на тенденции, данни, факти, обясни той, като постави отделен акцент върху всяка от трите думи, но после – тъй като само едното му око беше повече или по-малко здраво, макар и със силно замъглено зрение – за всеки случай опипа с ръка ръба на палетите, върху които лежеше, защото, тъй като левият му крак беше ампутиран в Буча през първия месец на боевете, и тъй като патериците, които беше подпрял до вътрешната стена на окопа, непрекъснато се плъзгаха надолу, и сега, за пореден път, не можеше да улови нито една от тях, всичко, което можеше да направи, беше да пропълзи до съседа си и да опипа, за да намери гърдите, рамото, врата на другия мъж, и внимателно да издърпа главата на спътника си обратно върху възглавничката от навитото му полево яке, защото беше забелязал, че тази глава започва да се плъзга надолу в калта, и после доближи замъгленото си дясно око до превързаната коремна рана на другия мъж, загледа я известно време, като междувременно обясняваше, виж сега, приятелю, формулата е много проста, има затворена система, Земята, населението се разраства, сега е седем и половина, скоро ще стане осем милиарда, и ние се преструваме, че това е някаква огромна изненада, но не, знаем от половин век насам, че това множество от хора в крайна сметка ще се нуждае от някаква форма на автоматизирано сътрудничество, разбира се, че го знаем, и го усещаме, и затова – и тук той с жест даде знак, че предстои вметнато уточнение – толкова много му беше харесало, когато преди повече от петдесет години, във филма 2001: Космическа одисея, един от героите, държейки в ръцете си някакво плоско нещице, натискаше нещо върху него, за да достига, да мести, да стартира или да спира каквото си поиска, и днес това ни изглежда съвсем естествено, нали, но тогава изобщо не беше естествено, беше безсмислица, чиста фантазия, детинска игра на въображението, подсмихвахме се на тази идея, а днес държиш смартфона си в ръка и можеш да достигнеш всеки, преди хората не са говорели с някого надалеч, как биха могли? Не е имало телефон, и така нататък, и тук той направи гримаса, сякаш не му харесваше как изглежда окървавената превръзка на онзи корем, и пропълзя обратно до собствените си палети, беше избутал два един до друг за спътника си и два за себе си, по някакъв начин, докато залиташе в калта на един крак, с една ръка, и всичко това в една издълбана, добре прикрита пещера, където не бяха открити, след като целият им взвод беше принуден да бяга от толкова яростна атака, че изведнъж всеки се беше спасявал сам, безразборно – за двамата нищо не можеше да се направи, бяха ги оставили, докато орките профучаваха отгоре, боклуците само набързо отбелязаха празния окоп, без да ги видят в пещерата, където сега лежаха на палетите, чакайки някой да се върне за тях, когато това би било възможно, макар че не беше възможно, обстрелът не спираше, и те лежаха тук, в тази пещера, вече няколко часа върху два по два палета, той не беше поглеждал часовника си, замъгленото му око не би могло да различи стрелките на циферблата, а и изобщо не искаше да знае колко е часът, нямаше значение, че сержантът им беше извикал, че ще изпрати медици, настъплението не беше отслабнало нито за секунда оттогава, обстрелът продължаваше без прекъсване, и ето ги тук, в тази пещера, на два по два палета, и какво, продължи той, би трябвало да прави, той просто обича такива пробиви, такива умствени скокове, как ни е възможно да говорим с хора от другата страна на земята, искам да кажа, това не е ли лудост, как това преобрази всички бизнес транзакции и преобрази, радикално преобрази, комуникациите, цялата информация, която достига до теб в рамките на един ден, отваряш Инстаграм, просто скролваш надолу, и докато вървиш по улицата, има ги онези гигантски реклами, огромните билбордове, и електронното табло на спирката, което ти казва кога идва следващият автобус, информацията от един-единствен ден е равна на цял един живот за средновековен селянин, и помниш ли как в учебниците по комуникация отпреди двайсет години пишеше, че осем разсейвания на ден ще ти попречат да се съсредоточиш, а днес? осем разсейвания ще те отведат горе-долу само до тоалетната сутрин, защото по пътя проверяваш телефона си дали имаш нови имейли, някакви съобщения, какво става в Инстаграм и Туитър, после преглеждаш заглавията, ние функционираме по съвършено нов начин, живеем много по-богат и по-интересен живот, например всеки тийнейджър днес е в пъти по-добър в мултитаскинга от, да речем, Леонардо да Винчи, да, той е бил гений, никога не е имало друг като него, но не е можел да върши няколко неща едновременно, правел е само едно нещо в даден момент, едно нещо по два или три дни, а сега? колко вълнуващо е това?

Да, вълнуващо.

Е, сега той беше просто обикновен пехотинец, защото нямаше никакъв смисъл да им обяснява какво работи, не го намираха подходящ за по-високи задачи, защото какво изобщо означава това, да гледаш на нещата в обществен мащаб, когато защитаваме родината, трябват практични хора, а той – и не беше отрекъл това пред наборната комисия – беше изрично теоретичен човек, но въпреки това щеше да се запише отново в пехотата с един крак, и те щяха да му отвърнат, че всичко, което ти трябва е един пръст на спусъка, и той нямаше да каже, че не е разочарован, защото беше малко разочарован, той беше много сръчен с компютрите в ежедневен смисъл, и все пак, със своята теоретична нагласа, предпочиташе подход през културата, това наистина го интересуваше; с други думи, много големият космически мащаб, звездите и подобни неща, не бяха за него, и психологическото ниво, индивидуалното, също не беше за него, но културата, да, и субкултурите, с други думи начините, по които хората се променят, това беше, което винаги е изследвал, начинът, по който през цялата история сме се препрограмирали по технологични линии, и сега се намираме насред такова препрограмиране, регистрираме света по нови начини, общуваме по нови начини, живеем по нови начини, и за всичко това има причина, и започваш да разбираш каква е тази причина, защо хората правят това или онова, защото трябва да разберем, че културата е стратегия за човешко оцеляване, на Земята има тонове видове, а нашият е избрал културата, за да оцелее; някои видове са избрали огромно количество зъби, други са развили гигантски опашки, за да поразяват плячката си, трети – чудовищна челюст, или отрова, или електрически ток, но що се отнася до нас, каза той – докато, под продължаващия обстрел, гледаше корените, стърчащи от двете стени на окопа – ние сме избрали културата, и един анализатор на тенденции, като мен, анализира – с данни, факти, информация! – проблемите, които тази култура може да реши, и тези, които не може, нещата, които могат да бъдат решени чрез технологии, и онези, които не могат, но винаги на първо място са хората, фокусът върху тях е интересен, напредъкът, който правим, защо правим това или онова, защото е жизненоважно да разбереш истинските промени, за мен няма значение кой мобилен телефон е излязъл с какви нови функции в кой модел, това изобщо не е интересно, а какво всъщност означава, че сме се свързали помежду си, че изведнъж всички едновременно се страхуваме, или всички едновременно си имаме доверие, никога досега не сме живели с такава скорост, никога не е имало толкова много от нас, животът никога не е бил толкова кипящ, всичко това ми е изключително интересно, като за начало аз – и той посочи себе си – винаги започвам от предпоставката, че всеки иска да бъде щастлив, богат и здрав, и в различни епохи винаги сме използвали различни стратегии, за да постигнем това, и е очевидно, че вървим натам, че всеки иска да живее възможно най-дълго, да бъде възможно най-богат, възможно най-щастлив, и нещо повече, ние вече сме го постигнали, и имам числата, за да го докажа, през деветдесет и девет процента от историята на човечеството деветдесет и девет процента от хората са гладували, осемдесет и осем процента от хората все още са живели в дълбока бедност през 1880 година, четиридесет процента през 1980, десет процента през 2018, и сме удвоили и утроили продължителността на живота си, и, разбира се, сега вече сме прекалено, шибано много и сме изгорили природните ресурси, но все пак – и тук той вдигна показалец – човечеството никога не е било толкова богато, в продължение на векове икономическите възможности почти не са се променяли, през 1800 година един човек в Италия е печелел приблизително колкото човек в Италия през 1300, тоест около хиляда и шестстотин долара, но сто или сто и петдесет години след появата на иновациите, които задвижиха потребителската икономика – парната машина, железницата, електрическите крушки, автомобилите, съдомиялните, съдомиялните!!! – изведнъж, след Втората световна война, благоденствието избухна, човешката продължителност на живота скочи от четиридесет години на осемдесет, световната икономика нарасна двеста и петдесет пъти, да, станахме много богати, ако съпоставиш двете картини, ще видиш, че през 1800-те най-богатите хора в най-богатата държава не са живели толкова добре, колкото най-бедният човек в най-бедната страна днес, от икономическа, повтарям, икономическа гледна точка, и ако се замислиш, човек може да завижда на кралете, но да седиш в онези неотоплявани замъци, да използваш нощни гърнета, откъснат от новините, е, не, в никакъв случай, разбира се, анализаторите на тенденции не са глупаци, знаем, че има мизерия и нещастие и бедност, но ако гледаме към вида, човечеството никога не е живяло на толкова висок стандарт, о, почакай, мамка му, пак се свличаш, приятелю, прекъсна се той, и тъй като нямаше достатъчно сили да пропълзи до него, изкрещя, Хей, събуди се, докато другият мъж бавно повдигна глава, без да отваря очи, въпреки че все още имаше и двете, и единственото, което успя да каже, беше

Продължавай

БМ-21, обяви той сега, сякаш казваше нещо ново, но от директния сблъсък насам те бяха стреляли по тях без прекъсване, и той задържа дъх, преброи и четиридесетте, после изчака малко, пое дълбоко въздух и продължи, да, много от нещата, които днес приемаме за даденост, не винаги са били такива, равенството пред закона, правата на жените, човешките права и така нататък, и от началото на новото хилядолетие, но особено от 2019 година насам, имаме свобода на избора, много хора днес имат много повече възможности, можеш да пътуваш в чужбина, можеш да изучаваш една или друга област, можеш да се посветиш на хоби, има много нови професии, които са много интересни, много креативни, макар че човек от средновековието не би разбрал нищо, какво, да види брокер, седнал в офис в Киев и натискащ бутони по цял ден, как можеш да наречеш това работа, не би могъл да убедиш този човек, че този брокер създава стойност, че това наистина е работа, добавяща към универсалната сума, при положение че вече е важно не просто производството, а креативността, защото креативността се е превърнала в най-големия актив, вече не е важно просто да доставиш съдържанието до местоназначението, а да го доставиш тогава, когато е нужно, и сега най-важното е свързването, обединяването на информацията с дадена ситуация, в точния момент, вместо да кон–, но преди да успее да довърши, другият мъж до него проговори, казвайки

Продължавай

При което той просто отбеляза, о, добре, много добре, приятелю, радвам се, че си жив, дръж се, приятелю, защото животът е невероятно нещо, например най-много го забавляваше как сме реализирали древните си мечти – само си помисли, преди пет хиляди години полинезийците в малките си лодки са обикаляли навсякъде, плавали са стотици километри, за да говорят с онези, които са далеч, а виж, сега сме решили този проблем, имаме телефона; имало е време, когато това се е наричало телепатия, но не, не е телепатично, а телефонично, жалко, че сега нито един от нашите не работи, но все пак на нивото на човешкия вид телефонът съществува, и ние двамата скоро ще държим такъв в ръка, защото съм сигурен, че медиците скоро ще дойдат, но междувременно искам да кажа, че винаги сме искали да знаем всичко, да призоваваме духове, да се катерим по дървото на шамана, и, е, сега имаме интернет, или да спомена нещо друго, винаги сме искали някой друг да работи вместо нас, и, е, сега имаме роботи, винаги сме искали да знаем всеки език, и сега имаме Google Translate, да, толкова много неща, които някога свързвахме с най-висшето, най-изключително интелектуално постижение, вече съществуват днес, например преди е било огромно предимство да не се губиш, хората с умения за ориентиране са имали висок социален статус, а сега GPS прави всичко това достъпно за всеки, затова не обичам да слушам как хората се оплакват какъв бил този свят, всички били залепени за смартфоните си, защото важно е какво правиш на телефона си, дали четеш или си пишеш с някого, или проверяваш лабораторните резултати от последното кръвно изследване, защото вече са в облака, или следиш пазара, за да видиш как върви биткойнът в тази минута, така че трябва да признаем, в крайна сметка, че със смартфона сме решили много неща, не всички, но много, което ни води до въпроса за какво всъщност е полезна дигиталната култура, е, ще ти кажа, само не заспивай, моля те!

Буден съм, продължавай

Много добре, значи си жив, дръж се, защото този свят е невероятен, и в този свят, и това вече е клише, но аз го повтарям, сега сме толкова, толкова много, моля те, представи си, че в една тясна стая в дванайсет без петнайсет сме десет души, после в дванайсет без пет пристигат още трийсет, и сега сме натъпкани като сардини, виждаш ли, преместили сме се в градовете, градовете са нещо добро, имат всичко, и макар че Земята винаги е била селска планета, около 1980 или 2000 урбанизацията наистина се ускори, и сега половината от населението живее в градове, скоро ще бъдат две трети, много непознати хора живеят един до друг, и макар че да, градовете наистина са нещо добро, с работа, развлечения, култура, изкуство, образование, здравеопазване, ние сме непознати един за друг и се страхуваме от непознатите, макар че ако се замислиш, използваме дигиталната култура едва от пет или десет години, мобилни телефони, таблети и прочее, харесва ни толкова много, привикнахме към нея, стана толкова важна, и аз, например – и тук той потупа бронежилетката си – мен също ме е страх на улицата, всички са непознати, но въпреки това, когато в два през нощта се прибираш пиян, натискаш един бутон, идва непознат с кола, да речем Uber, качваш се, той те кара до вкъщи, или пък взимаш семейството си и отиваш с колата в къщата на непознат в Одеса на почивка, и това е нормално, но никога преди не е било така, преди приятел ти е давал превоз, или съсед ти е помагал, но непознати да се свързват помежду си, не, никога досега, това се случва едва сега, защото трябваше да направим възможно толкова много непознати да живеят заедно в градовете, и оттук нататък е изгубено време да се мрънка, че хората прекарвали твърде много време с телефоните си, така е и така ще бъде, всеки ще има свои лични устройства, имплантирани в скалпа или зашити в китките, каква е разликата, ще създаваме все повече и повече връзки с машините, докато вече няма да знаем дали нещо идва от човек или от машина, въпросът е, че – и той отново вдигна показалеца си – това дори няма да има значение, че преди не сме могли да го правим, а сега можем, и това е само за добро, сега вече живеем в мрежово общество, можем да свързваме пари, знание, артисти и колекционери, например оттук нататък дигиталният артист може да продава NFT произведение със стопроцентова автентичност като уникален арт обект, преди строяхме пътища, сега строим мрежи, една невидима паяжина ни обгръща, и ще бъдем принудени да намираме приложения за нея, а полезността ѝ просто ще бъде самата тя, и аз, например, съм сигурен, че опустошението на Земята ще бъде поправено с помощта на дигиталната култура, ще го постигнем, защото трябва, вече имаме технологиите, или ако още не, то много скоро ще ги имаме, и тук той снижи гласа си, защото устата му беше пресъхнала, и опипа за бутилка до себе си, отпи, прочисти гърлото си …

Продължавай

Да, да, каза той, точно така ще бъде – всичко ще е точно както го казвам, и можеш да се шегуваш и да кажеш, че говоря само за да поддържам духа на другаря си, което е отчасти вярно, но има и още една причина – защото бъдещето, и ние вече висим в него, всъщност ще бъде толкова радикално ново (беше очевидно, че това не е никаква фантазия и със сигурност не е утеха), че не мога да не повторя очевидното: ние сме едва в самото начало на бъдещето, да, и сега внимавай, станахме наистина много богати, но стаята се е препълнила, което означава, че оттук нататък вече не се стремим към по-добър живот, а просто да запазим сегашния си стандарт, да задържим това, което имаме, сега всичко е взаимодействие, и инициативите идват отдолу, така че сега ти и аз и всеки може да изрази нуждите и желанията си, което е огромно – с други думи, можем всички заедно, колективно или както и да е, да се обединим и да оформим онова, което предстои – това ще бъде жизнено необходимо, защото шумът е станал невероятен, и не говоря за това, и тук той кимна нагоре, докато поредна серия ракети „Град“ профучаваше над тях, което го накара да замълчи за миг, за да види какво ще стане, но нищо не стана, и след като и четиридесетте прелетяха и се забиха някъде другаде, той подхвана отново нишката, казвайки, че взаимодействието –

Мислиш ли, че ще се върнат за нас?

Имаш предвид да се върнат от бъдещето, приятелю? Не, оттам няма да се върнат, но, разбира се, ще се върнат за нас, това е сигурно, каза той, защото ще контраатакуваме, така че не си насирай гащите заради едно малко коремно кървене, ще се върнат скоро, а дотогава, моля те, съсредоточи се върху това, което казвам, къде бях, да, всяко действие е станало част от процеса на взаимодействие и с времето ще стане още повече, вземи например факта, и повтарям, факта! че обичаме да се привързваме лично към нещата, така че ако си взема дигитална гривна, всъщност чифт такива гривни Bond Touch със син дисплей, усещам как тя става част от мен, защото ме свързва с любовта ми, и тук той се обърна към другаря си, как се казва твоята, защото моята е Зоря, хубаво име, нали? и тя ще има една от тези гривни, така че по този начин това, разбира се, ще стане дълбоко лично, ще носи собствения ти опит, собствените ти мисли, така че да реагираме на него емоционално, например това ще го свързва със Зоря, когато са разделени, както сега, когато тя е някъде в Хамбург, на улица Лауенщайн 15, а той е тук, в тази мръсна дупка, и тогава връзката с тази гривна на ръката му ще бъде съвсем различна, напълно различна от това да отидеш при цветар и да изпратиш букет свежи рози в Хамбург, на Зоря, на улица Лауенщайн 15, съвсем различна, скоро той ще носи едно от тези малки устройства и Зоря също, това ще е коледният му подарък за нея, тази скъпа малка гривна, така че този мил Bond Touch ще стане Зоря, главата ти пак се е наклонила в калта, скастри той другаря си, и направи движение, сякаш отново ще слезе от мястото си и ще пропълзи към него, но само се престори, кръвта продължаваше да тече по лицето му от бинтованото ляво око, макар и да не шуртеше, все пак течеше, така беше вече от часове, той се опита леко да премести превръзката, но това сякаш само влоши нещата, така че бързо спря и отново се обърна към другаря си –

Нищо не чувствам

Разбира се, че не чувстваш, позволи си да каже той, и – понеже не можеше да върже нови бинтове – ще трябва да го изтърпим заедно, или ще пукнем тук, но, напук на тях, няма да пукнем тук, така че ме слушай още малко, той пропълзя, за да намести отново увисналата глава на другия, и след като я положи върху сгънатото яке, опипа превръзката на корема му, за да провери дали възелът още е достатъчно стегнат около кръста, после пропълзя обратно през калта към собствените си палети, напипа ръба, измъкна се обратно, изстена, избърса окървавената си ръка в панталона, удържа се да не попипа отново превръзката на окото си, дори докато думите продължаваха да се изливат от него, ето тук прескачаме на следващото ниво, защото в дигиталния свят, когато качиш нещо в интернет, то остава там завинаги, ние не го осъзнаваме напълно, мислим, че това, което качваме, всъщност не съществува, но то съществува и остава там за цяла вечност, така че е наша отговорност да качваме само данни, които наистина искаме да станат известни – това е важно, щом веднъж ги качиш, дори да ги изтриеш, те няма да изчезнат никога – затова трябва да се променим, и наистина ще се променим, отношението си, отношението си глобално, защото дигиталните системи ни принуждават да бъдем по-дисциплинирани, по-съзнателни и по-интелигентни, както и в други сфери на живота, и сега ще кажа нещо, което може да ти се стори най-изненадващо, а именно, че нищо не е безплатно, ако мислиш, че получаваш нещо безплатно, значи ти самият си продуктът, както казват, и точно така стоят нещата, какво, безплатно нещо!?! как изобщо би могло да е безплатно?! едно приложение трябва да бъде създадено и проектирано за каквато и да е цел, трябва да се намери подходящата технология, трябва да се разработи, да се настройва, да се обновява и хиляди други неща, как всичко това би могло да е безплатно, и така тези, които го предлагат безплатно, всъщност купуват в замяна твоето внимание и поведение, за да гледаш определени реклами и да моделираш реакцията си към нещата, представени в тези реклами, и това, според мен, е напълно наред, да, това е манипулация, но по същество не се различава от това, което са правели търговците в старите времена, обикаляйки района си, предлагайки стоките и възхвалявайки ги, за да те накарат да купиш, само че днес в дигиталното пространство, чрез уж безплатни приложения, вече не е като онзи стар търговец, днес мащабът е несравнимо по-голям и печалбите са огромни, стига толкова за проклетите играчи на най-големите дигитални корпорации в света, защото е вярно, разбира се, че е вярно, че Facebook печели по дванайсет долара годишно от всеки потребител, да, това е вярно, но ти дават нещо в замяна, да, можеш да използваш платформата им безплатно, а в замяна те ще продават данни за теб, данни, върху които се базират рекламите, това е бизнес, което звучи зле, но всъщност води до добри неща, така че не това е проблемът, проблемът е, че ако не си наясно с това, защото просто не те интересува, тогава ще мислиш, че Facebook, Twitter и Insta са безплатни, но по дяволите, не са, ти продаваш себе си на тях за реклами, така стоят нещата, трябва да си наясно с това, трябва да знаеш какво получаваш и срещу какво, и щом това е така, трябва да изискваш да ти се плаща, трябва да се отърсим от небрежността и любовта си към удобството, с други думи глупостта е недостатък, технологията си е просто технология, тя просто прави възможни определени неща – използвай я или не, това е твой избор – не трябва да се страхуваш от технологиите и ако имаш смартфон, никога повече няма да се губиш, можеш да работиш от вкъщи, да слушаш музика, да си поръчаш пица, и, за да го подчертая още веднъж, защото това е важно, всичко това ни променя, да, трябва да се променим, и можем да се променим, вземи например пушенето, когато го забранихме в затворени пространства, известно време никой не вярваше, че това може да стане, че ще настане ад, а всъщност нямаше бунт, и днес е трудно да си представиш човек да пуши на закрито на обществено място, когато има други хора, и това не отне много време, процесът е удивително бърз, можем да се учим много лесно, можем да се променяме много лесно, защо, можем да изкореним бедността за два дни, приятелю, имаме бизнес моделите –

Не мисля, че ще се върнат

Разбира се, че ще се върнат, по дяволите, как така няма, спри да хленчиш, просто слушай какво ти казвам, ние сме прекалено разточителни, и сега, сега с главоломна скорост, трябва да спрем да бъдем разточителни, защото стандартът ни на живот ще спадне, както индивидуално, така и, което е важно, глобално, но ето още нещо, нещо, което можем да наречем способността да строим катедрали, способност, която напълно сме загубили, вземи средновековието, обичам средновековните примери, когато жителите на един град са решили, добре, досега сме си строили малки колиби, но сега нека построим великолепна сграда, достойна за нашия Бог, и са започнали да строят, но са го правили, знаейки, че приживе никога няма да видят това, което триста години по-късно всъщност ще видят праправнуците на техните праправнуци, и въпреки това са започнали да строят, докато днес мисленето ни е много краткосрочно, защо се смалихме, не трябваше – трябва да си възвърнем способността да строим катедрали, и знаеш ли защо? защото имаме нужда от мечти, имаме нужда от мащабни, дръзки визии –

Майната им на визиите, искам вода

Няма вода, ето, пий малко водка, върши работа, ако си жаден, добре, не искаш, добре, разбирам, но, моля те, да не стенеш и да не охкаш, виждам, че те боли, и мен ме боли, игнорирай го – слушай ме, културата е код, това си струва да се обмисли, код, който можеш да четеш, за да разбереш какви са хората, какво искат и какво обичат, и от какво се страхуват, и какво смятат за добро или лошо, какви са целите им и така нататък; в старите времена, ако си усещал натиск в гърдите, си знаел прекрасно, че върху теб е седнал инкуб, докато си спал, а после е обиколил около теб и е отлетял, и ти си бил щастлив, че си се отървал толкова лесно, докато днес знаем, че това са стомашни киселини, знаем толкова много неща, станали сме много рационални и можем да регистрираме реалността много по-бързо, но продължителността на вниманието ни е много по-къса, и докато от една страна можем да се променяме много бързо, човекът в средновековието е вървял по улицата по съвсем различен начин от нас, обувките му са били много по-груби и с по-тънки подметки, освен това не е имало тротоар, най-много някакъв груб калдъръм, всякакви неща са ти убивали и са убождали краката ти, затова първо си спускал пръстите, а после петата, сега походката ни е напълно различна, и тук отново прескачаме на следващото ниво – какво става тук? биологични промени, причинени от технологична революция? – да, точно това е, не можем да откъснем очи от телефона си, дори докато вървим, и в резултат периферното ни зрение значително се е подобрило, докато усещането ни за опасност е намаляло, искаш ли да ти дам данните? не? добре, тогава няма, вземи времето например, всички вярваме във времето, вървим, поглеждаме часовника, планираме деня си, планираме сега какво ще правим след десет минути или след десет, двайсет години, или вземи роботите, ето ги, защо, по дяволите, да се страхуваме от тях, можем да оставим на роботите всички неща, които винаги са ни отегчавали, но е трябвало да бъдат вършени, и какво става, когато робот ги върши, получаваме свободно време, за спорт, развлечения, учене, усвояване на нови и все по-нови неща, и в този момент, макар че обикновено не правя това, ще призная нещо, защото засега все още е проблем, а именно, че ако днес, подчертавам днес, получа малко свободно време, веднага искам да го запълня с нещо, докато би трябвало да се радвам просто да съществувам, да съм жив и здрав, да виждам как светлината трепти по листата на дърветата, да чувам как водата пърпори върху пеещите камъни на потока, как високата трева шумоли около краката ми, не е ли това идеята? да си тук, нали така? е, разбира се, че е така, и това е невероятно постижение, и не бива да го отлагаме, да го крием зад бъдещето, знам, че звучи смешно, когато идва от един така наречен футуролог, но така е, наистина не бива, и после помисли за това, ние сме вид, който използва инструменти, и за първи път в историята на света един вид, който използва инструменти, предава задачата на инструмента, виждаш ли, роботите са интересни, защото вкарват дигиталната култура във физическата сфера, еволюират с ужасяваща бързина, и това, което роботите могат да правят днес, никога няма да бъде изгубено, те само ще стават по-умни, роботите са обречени да еволюират, точно като нас, и аз, например, каза той, не се страхувам от роботите, харесвам ги, разбира се, един робот може да изглежда страшен, но така е изглеждало и колелото, и телескопът, и парната машина, и бързите коли, и самолетите, няма нужда да продължавам списъка; някои неща може да изглеждат страшни на пръв поглед, но после свикваме с тях и ги използваме, и като ги използваме, започваме да ги обичаме, и трябва да приемем, че така стоят нещата, че те са тук за нас, така че не бива да се страхуваме, един робот няма желания, няма емоции, ще те съблазни ли? и после ще те застреля? защо изобщо би направил такова нещо?! не се страхувай, всичко ще бъде наред, всъщност ще бъде супер –

Жаден съм

Казах ти вече, сопна се той, имаме само водка, ако не я искаш, добре, какво, да изплакнем с нея тия рани ли? абсурд, това е ценна водка, вода ще има по-късно, спокойно, тия проклети „Град“-ове почти свършиха, и майната им, не им обръщай внимание, ако боли, нека боли, болката е добра, тя показва, че тялото се бори, нека се бори, но слушай ме междувременно, справяш се отлично, и ето най-после стигаме до парите и до това как ги използваме, да, нека си признаем, използваме ги, но всъщност не разбираме какво са парите, мислим, че са някакво физическо нещо, защото ги пипаме, и ти си мислиш, че държиш в ръката си банкнота от хиляда гривни, а всъщност тя е, и от много време насам е била, просто едно парче хартия, стойността ѝ не се основава на злато, но тогава на какво? и тук стигаме до същината, така че трябва да внимаваш още малко, парите отдавна са виртуални, днес най-доброто доказателство за това са криптовалутите, не е трудно да се предвиди, че криптовалутите ще се окажат съдбоносни за нашите общества, днес вече го знаем, така че това не е някакво невероятно твърдение, истинският въпрос е как да се направи както трябва, има начини да се подхожда и те трябва да се спазват, много хора мислят, че ентусиазмът е достатъчен, но не, нужно е много ноу-хау, и това ноу-хау изисква по-широк поглед, защото човек трябва да знае какво е крипто и какво не е, за какво може и за какво не може да се използва; има едни, като Мъск, и ние в Украйна можем да му благодарим за много неща, някои от нещата, които той подкрепя, са мечти, визии, не бива да забравяме това, тази по-висока гледна точка, защото за да разбереш крипто света, ти трябва прозорлив обзор, добре, но ти трябва и визия, най-добре е да започнеш с тази визия, и тогава ще можеш да използваш криптото за онова, за което е предназначено; сега ти може да възразиш, какво е тази криптовалута? цялата работа е измама, не можеш да я пипнеш, тя не съществува, тогава как можеш да казваш, че съществува? на това бих отговорил, че има технология за света на криптото, има блокчейн, едно от най-големите изобретения в най-новата история, добре, не го разбираме, но не ни се налага да го разбираме, защото за да го използваш, не е нужно да го разбираш, точно както когато гледаш телевизия, не е нужно да знаеш, че една точица светлина прелита по екрана за части от секундата, така и в сферата на криптовалутите не е задължително да разбираш подлежащата технология или набор от технологии, нужно ти е само да го използваш, криптото, според мен – и тук той посочи себе си – е за иновации, криптото заедно с блокчейна е оперативен модел, който прави възможни определени качества, като автентичност, еднообразие, идентифицируемост и огромна гъвкавост или, ако щеш, екстериториалност, сегашните ни пари имат физически ограничения и когато се появяват допълнителни и различни видове криптовалути и се разпространяват, те ще бъдат подсилени от една полезност, която прониква в обществото, като прави криптото по-надеждно, все по-вградено в глобалното общество, и тогава ще стане пределно ясно, че създателят и пусналият в обращение тази същност, която оплита всичко, е превърнал криптовалутата в социална ценност – тук му се наложи да спре отново заради нови звуци, по-силни взривове отвъд окопа, където лежаха, сега стреляха от три „Град“-а, това бяха 120 ракети, последвани от внезапна тишина, пауза, в която се чуваше писъкът на птици някъде там по полето, и той почака малко да види какво ще стане, нищо не стана, само птиците, така че той продължи отново – харесва ли ти или не, отиваме на Марс, харесва ли ти или не, ще колонизираме Марс, защото ще се наложи, не за да спасим Земята, Земята ще си е съвсем добре, хората трябва да спасят себе си, защото тук сме заклещени в капан и трябва да се освободим, така че тръгваме към Марс, да, приятелю, и тук две неща трябва да бъдат ясно разбрани, първото е, че бизнесът и доверието вървят заедно, това е тенденцията, вижда се, така че бъди пръв, бъди победителят, когато физическият и виртуалният свят се свържат, защото аз съм инвестирал криптовалутите си във визия, за такава инвестиция ти трябват пари, нека бъдат крипто пари, няма значение как ги наричаш, парите са въпрос на вяра, решение, вярвам ли в тях, имам ли им доверие, това се вижда съвсем ясно, докато наблюдаваме раждането и младенчеството на крипто света в нашата епоха, ще съществуват няколко средства за плащане, едното ще е днешните пари, другото – крипто пари, третото ще е действия, и трите ще продължат да се сливат едно в друго, и днес вече е така, както се вижда именно от примера на криптовалутите, особено тук, в нашата страна, в Украйна популярността на криптото е петата най-висока в света, причината е, че ние, украинците, ясно виждаме, че в бъдеще капиталът и стойността ще бъдат основани на действия, моделът за това вече съществува в крипто света, ако изградиш средство за плащане, което надхвърля границите, тогава при свързването на физическия и виртуалния свят ще бъдеш първичната банка, не искаш ли да си партньор в първична банка? разбира се, че искаш, защото и ти искаш да си в положение, в което ти си платформата, ако създадеш средство за плащане, за което хората вярват, че е валидно, тогава ще използват това ново средство за плащане, парите са въпрос на вяра, но истинският въпрос е колко хора вярват в тях или, по-скоро, във визията, за която са нужни парите, защото ако достатъчно хора вярват в нея, проектът ще бъде реализиран, защото няма мечта, при технологична креативност, която да не може да бъде реализирана, виждаш ли, мечтата става реалност, това вече не е празна фраза, никога не е било така преди, но оттук нататък е така и ще продължи да бъде така –

Ще изпукаме тука

Радвам се да чуя признаци на живот от другите палети, отбеляза той сухо, и продължи, хайде да се върнем в началото и отново да зададем въпроса какво всъщност са парите, и да отговорим, че парите са средство за размяна, човечеството е живяло предимно в малки общности, и някога, някъде, хората са решили да нарекат една определена голяма кръгла каменна плоча пари, което, между другото, можем да си признаем, само между двама ни в тази мръсна, гнила, смрадлива пещера, всъщност много е приличало на криптовалута, защото тази плоча никога не е била реално местена, важното е да се разберем относно средство за размяна, което се приема от всеки член на общността, не е трудно да въведеш нов паричен инструмент, ако общността го приема и вярва в него, в хода на историята са възниквали множество местни валути, въпросът винаги е колко струва една парична единица, една овца? или една крина пшеница? и тук можем да прескочим към криптото и да заявим, че валидността на тази валута, каквато и форма да приема, в голяма степен се придава от самата нея, тя предлага възможност, можеш да я използваш като пари, добре, но в кой момент човек започва да я използва? и отговорът е, когато валутата, съществуваща във виртуална сфера, започне да се просмуква във физическия свят, когато се появят първите биткойн автомати, когато някакъв магазин започне да приема плащане в криптовалута, тогава виртуалното става „реално“ и започва необратим процес, който ни води до това второ ниво, където в много случаи използваме биткойн, етер или дори по-сигурен вариант, като стейбълкойн, без дори да осъзнаваме, че го използваме, например отивам в туристическа агенция и благодарение на блокчейн технологията си купувам почивка, а после изпивам някъде едно кафе, преди да се прибера, с други думи, много записи в регистрите вече се случват чрез крипто вместо чрез „истински“ пари, виртуалната валута е вече далеч по-разпространена, отколкото хората си дават сметка, но накрая те ще си дадат сметка, ще го забележат, и ей, току-що получих нещо в замяна на този етер, този биткойн или стейбълкойн, направил съм нещо, тоест приел съм го като средство за размяна, и други също го приемат, и после всички го приемат, и оттам нататък крипто светът ще се успокои и ще се стабилизира, в наши дни обменният курс все още често е като влакче на ужасите, заради спекуланти и измамници, и цените се колебаят, така че може да ти се наложи да седиш и да чакаш доста дълго, за да се върне сринат курс до покупната цена, но трябва да признаем, че това вече се случва, имаме тези пари, виртуални пари, всички тези безплатни приложения на смартфоните ни са пари, които работят виртуално, тъй като ги ползваме безплатно, но плащаме, като правим нещата по очаквания начин, продавам вниманието си и в замяна мога да използвам услугата безплатно, навремето в Съветския съюз комунистите са възнамерявали нещо подобно, когато са казвали, че парите ще изчезнат, че всеки ще действа, ще работи и ще получава блага според нуждите си, но те се провалиха, защото нямаше универсална валута за установяване на еквивалентности между един вид поведение и друг, днес обаче имаме тази еквивалентност и ще продължим да я имаме, можеш да се обзаложиш за това, и сега е време за обобщение – тук той се надигна от палетите си, надявайки се, че другарят му все още е буден, защото от известно време не беше чувал никакво дишане от неговата страна – не можеш да заспиш сега, каза той, не, още не, защото сега идва най-добрата част, внимавай – но нямаше отговор, в пещерата беше тихо, и отвън също сякаш беше поутихнало, явно „Град“-овете си даваха почивка, а свеж взвод пристигаше от Попасна, сега се чуваше само разпръснат минометен огън, което беше като тишина, така че той трябваше да напомни на другаря си, никакво заспиване, никакво заспиване сега, всеки момент ще дойдат за нас, може би ще успея да приключа преди това, каза той нервно, и беше насочил единственото си читаво око към другаря си, може ли да продължа? това „да“ ли е? поне кимни или мигни, добре, както и да е, ще продължа така или иначе, дори полусляп не мога да не повтарям, а повторението е самото знание, според мен, така или иначе, ето го резюмето, това е затворена система, твърде много сме, и огромен брой текущи процеси взаимно се усилват, и всички сочат в една и съща посока, трябва да действаме все по-бързо, и когато действаме, трябва да имаме предвид едновременно няколко души, затова усъвършенстваме AI, за да установяваме светкавично контакт с няколко души едновременно, животът ни се е променил фундаментално, стоим на прага на един смайващ, непознат, но изчислим свят, вече не ходиш на работа за осем часа, по-скоро работиш няколко минути в метрото, докато отговаряш на служебен имейл, после се прибираш, играеш игра, изкарваш пари, и ето един въпрос: играеше ли или изкарваше пари? двете неща имат навика да се сливат, стотици преходи са в движение едновременно, взаимно се усилват, и сега имаме тези умни договори, които осигуряват на човек работа, да, може да е за три минути, а въпреки това днес създаването на договор все още може да отнеме четири дни, но блокчейнът вече е наличен, накрая всичко ще бъде напълно автоматизирано, така че изглежда няма да ни трябват адвокати, и двете страни ще знаят всичко предварително, за части от секундата ще мога да те наема за работа, всичко ще бъде уредено чрез блокчейн и AI, в момента все още имаме валидатори, да речем, че ти искаш да продадеш апартамента си, а аз искам да го купя, тогава в процеса трябва да влезе посредник, адвокат, който забавя всичко, и трябва да се харчат пари за работата на този валидатор, а сега това вече няма да е така, валидаторът ще бъде вграден в криптовалутата, ще удостоверява чрез блокчейн, че ти наистина си този, за когото се представяш, и двете страни ще бъдат сто процента уверени, че знаят всичко необходимо една за друга, за да вземат решение, и умният договор е готов, точка, няма нужда да ни е жал за адвокатите, защото те ще яхнат блокчейна и ще си вземат парите, няма нужда да ни е жал за банките, защото те ще въведат свои собствени криптовалути, и ти може да кажеш, ама чакай, тази банка ми отпусна сто хиляди гривни, но това наистина ли струва сто хиляди?! на монитора ми пише, че имам сто хиляди гривни в сметката си, така че никога, НИКОГА няма да напусна тази банка, защото нейните пари са моите пари, и същото важи на равнище общество, като по този начин сочи далеч отвъд валутата, това ще стане системно, само че за да се случи всичко това, методите ни за наблюдение трябва да станат ужасно усъвършенствани, и това вече се случва, засега предимно в диктатури, но в крайна сметка ще има глобална нужда от наблюдение, защото установяването на пълно доверие изисква пълна наличност на информация за всеки индивид, тоест глобално, защото само тогава можеш да си сигурен, че другата страна в сделката е автентично тази, за която се представя, и че можеш да се довериш на данните, които тя предоставя, да, това може да звучи малко страшно, но така ще бъде, неизбежно е, няма връщане назад, блокчейнът предлага мигновена проверимост, без хора или, както казваме, гейткипъри, той ще изключва ненадеждните типове от обществото и ще запазва надеждните, и в крайна сметка онези, които не могат да удовлетворят тези изисквания за сигурност, няма да могат да водят нормален живот, тоест ти трябва, по необходимост, да си надежден, по необходимост добър, иначе няма да си включен в обществото, е, какво ще кажеш за това? разбира се, може да възразиш, че всичко това не може да работи без тотално наблюдение, и ще си напълно прав, и че това означава оголване, пълна беззащитност, вярно, но няма друг начин, недостигът на вода става катастрофален, употребата на вода трябва да бъде ограничена, така да бъде, но за това аз трябва да знам колко вода употребяваш за пиене, за пускане на тоалетната, за душове и за поливане на градината, и после да те възнаграждавам или наказвам съответно, с други думи, всеки трябва да е под постоянно наблюдение, но по този въпрос, каза той с понижен глас и отново се извъртя към другаря си, опипа ръката му, беше студена, и той не я пусна, а продължи, преди всичко това да започне да звучи прекалено страшно, има едно важно нещо, което го прави възможно и поносимо, и това е осъзнатостта и доброволното съгласие, не можем да оставим нещата да продължават както са вървели, всеки трябва да участва в глобалния живот, всеки, без изключение, трябва да е наясно какво прави, на каква цена, защо, и за какво е добро, или изобщо дали е добро, това, което трябва да прекратим, е начинът, по който днес все още глупаво позволяваме други да предприемат действия вместо нас, без нашето съгласие, няма друг начин, просто няма, който притежава технологията, ще управлява, ще бъде Господарят – но той не се страхуваше от това, и продължаваше да стиска онази ледено студена ръка – защото никой няма да има нищо против, хората просто ще се наслаждават на удобния си живот, под наблюдение, естествено, оттам до виртуалния свят има само една крачка, защото всичко, което обяснявам тук, води към виртуалния свят, интернет ползваме от петнайсет години, преди петнайсет години, ако някой беше казал, че след петнайсет години човек ще плаща пари за светлинен меч в игра, светлинен меч, разбираш, който никога не може да бъде пипнат, защото не съществува във физическото пространство, този някой би казал, няма начин, е, днес това е най-големият пазар, или че ще плащаме пари за обувки, които никога няма да са на краката ни, пак, няма начин, а кога за последно си държал снимките си в ръка, не ти е нужно да ги държиш, емоционалният ефект е същият, когато ги гледаш на телефона или на екрана, ние прехвърляме все повече и повече неща във виртуални светове, хайде, моля те примигни, и той стисна онази ледено студена, окървавена ръка, не бива да забравяме и за NFT-тата, света на незаменимите токени, който би ни изстрелял в едно напълно революционно бъдеще, ако не беше фактът, нека си признаем, че не за бъдещето, а за настоящето говорим, тъй като NFT-тата вече съществуват, особено в света на изкуството, защото тези NFT-та прикрепят, отново чрез блокчейн технология, уникални токени към дигитално създадени произведения, като по този начин правят тези творби, които съществуват само дигитално, продаваеми, така че произходът и уникалността им са гарантирани като сто процента автентични, и аз признавам, че това развитие звучи наистина налудничаво, наистина може да се окаже жизнеспособно, а може би не, експериментираме с огромен брой нови неща, някои ще оцелеят, други не, и докато Индустриалната революция доведе до разточителен начин на живот, Дигиталната революция ще предотврати разточителството, като го наказва, ще бъдем обградени от все повече и повече машини, и много е възможно да общуваме с по-голям брой машини, отколкото с живи хора, така че виртуалната сфера в живота ни ще играе далеч по-значима роля, и още нещо, ние много бихме искали да сме безсмъртни, и това ще стане възможно, когато се научим как да дигитализираме и да качваме личностите си, и теоретично това вече е възможно, ще можем да сменяме телата си и да сваляме умовете си, ще можем да заменяме всяка част от тялото, това са подробности, най-важното, и той можеше само да го повтаря, е самата утопия, защото утопия означава една посока, която изглежда невъзможна, и милион утопии може да не се материализират, но милионната и първа ще успее, това е строежът на катедрали, да, и той много се надяваше, че онова, което казва, е достатъчно силно, за да не позволи на другаря му да заспи, събуди се, войнико, чувам Т-64, идват за нас, и ако аз мога да издържа, можеш и ти, само изслушай последното, което имам да кажа – никога не бива да се отказваш, защото животът ще бъде невероятен, дай ми само едно малко примигване, моля те, само примигни веднъж.

За да знам, че ме чуваш.

Източник

Ласло Краснахоркаи е унгарски писател, романист и сценарист. Известен е с трудни романи, често определяни като постмодерни, които разглеждат дистопични и меланхолични теми. Няколко от произведенията му, включително романите Satantango (1985) и The Melancholy of Resistance (1989), са адаптирани в игрални филми от режисьора Бела Тар. През 2025 г. Краснахоркаи получи Нобелова награда за литература „за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството“.