Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от „Либерален преглед“ за миналата година. В случай,че сте пропуснали нещо, тук можете да го намерите отново.

Автор(и): Администратор

Едновременно емоционален и озлобен, кралският мемоар е затънал в парадокси: в опит да се откаже от славата той привлича безкрайно внимание.

Автор(и): Александра Джейкъбс

Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от „Либерален преглед“ за миналата година. В случай,че сте пропуснали нещо, тук можете да го намерите отново.

Автор(и): Администратор

След близо десет години на сравнително непроменлив дизайн, „Либерален преглед“ най-после получи нова, по-модерна и, да се надяваме, по-функционална дрешка. И тъй като промените са далеч не само козметични, струва ми се необходимо да ви предложа едно кратко въведение към новите функции на сайта – някои от тях повече, а други по-малко очевидни.

Автор(и): Златко Енев

Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище „Орест“, споделя снимки на защитници на Мариупол, които се сражават срещу руските нашественици в рамките на завода „Азовстал“ в Мариупол.

Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ – днес, на 3 юли 2021, малко повече от 14 години след началото на това донкихотско начинание – и десет дни преди рождения ден на майка ми, светла ѝ памет, която на 13 юли би навършила 94 години. Добър повод да се направи някаква равносметка, не ще и дума. Нека тогава се озъбим на вечно-киселото усещане за невидимост и незначителност, и се опитаме, може би заедно, да покажем на себе си и света едно малко по-приветливо, по-спокойно, по-доволно, човешки-щастливо лице. Нека, с други думи, се опитаме за момент да променим собствения поглед към това кои сме и откъде идваме. Амин.

Автор(и): Златко Енев

Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако са заздравели добре – са неотстраними и обикновено ни съпровождат до гроб. Някои от тях, ако са преживявани системно и в продължение на целия процес на израстване, формират най-дълбоките и най-непреодолими вътрешни принуди, с които след това живеем и им се подчиняваме като механични кукли.

Една от основните ми собствени принуди е компулсивната стиснатост и неспособност „да хвърлям“ остарели или непотребни неща. Не е точно патологична – къщата ми не е пълна с непотребни боклуци, но много елементи на поведението ми, като например почти неудържимата лакомия, с която се боря цял живот, със сигурност идват именно от детството, в което непрестанният рефрен се състоеше от една единствена, вечно напявана и тежка като наковалня думичка: „Няма“.

Автор(и): Златко Енев

Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст. Разбира се, бях научил правилата на играта доста по-рано, някъде на 8-9, но в семейството ми никой не владееше нещо повече от това, така че красотите и невидимите дълбочини на древната игра бяха останали скрити за възприятията ми. От време на време „местех“ заедно с едно от съседските деца – игри до мат, обикновено с помощта на дама и два топа срещу гол цар, но това беше долу-горе всичко. Не знам дали трябва да съжалявам за това. Познавайки себе си сравнително добре, мисля, че една толкова изгаряща страст (както я преживях много години по-късно, вече като „глава на семейство“ и баща на две деца) едва ли би била нещо добро за израстването ми, особено като се има предвид почти пълната безнадеждност на подобна професионална и човешка реализация, в ония или по-късни времена.

Автор(и): Златко Енев

Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не говоря чак толкова много за неща, от които разбирам малко. Първоначалната ми увереност, че за справяне с пандемията е нужно просто хората да надвият страховете си, постепенно беше заменена от осъзнаването, че в такава ситуация универсални решения няма. Че онова, което „работи“ на едно място (Швеция, примерно), не може да бъде пренесено автоматично на други. Че дори и когато човек не изпитва никакви страхове (може би от глупост), това не му/й дава никакво право да укорява останалите в страхливост. Че пред лицето на една подобна какофония най-добрата позиция е онази на непрестанното – и лишено от самоувереност – учене, непрестанното възприемане на все нови, все по-малко познати неща.

Автор(и): Златко Енев

През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно задрямало селце в родната си Молдова, където в развалините на изоставена къща забеляза куп фотографски негативи.

Изхвърлените снимки са делото на живота на Захария Куснир, неизвестен фотограф-любител, починал през 1993 година.

Захария Куснир е водил труден живот при комунистическия режим и е имал проблеми с алкохолизма, но въпреки това е оставил след себе си някои от най-ярките портрети на селския живот в СССР, заснети някога на филм.

През последните три години, с разрешение на дъщерята на фотографа, която първоначално е отхвърлила работата на баща си като „боклук“, Галуска и неговият учител по фотография почистват и сканират зашеметяващата находка, която са пуснали през януари на специално създаден за целта уебсайт

Автор(и): Амос Чапъл

Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че постигането ѝ не е особено лесна работа. Особено когато става дума за нещо толкова необятно и все още езотерично, колкото е шахматната игра. Разбира се в наши дни, когато компютърните програми са достигнали степен на съвършенство, напълно немислима за който и да е човешки играч, много хора са на мнение, че древната игра е изгубила тайнствеността си, а заедно с това и цялата привлекателност на непознатото. Но този тип мнения обикновено се оказват свързани с обичайната липса на достатъчна информация, тъй като за всеки човек, потопен истински в древната игра, е напълно ясно, при това от собствената практика, че шахматът си остава все така необятен и необясним – с или без помощта на компютри. Казано по-конкретно, за играчите на кореспондентен шах днес е напълно ясно, че в огромната част от случаите става дума за борба на човек и машина срещу човек и машина. Но, първо, това е валидно и за огромно количество други спортове и спортни игри, и, второ, познанията, необходими за участие на сериозно ниво в такъв тип турнири, са от много специално естество (човек трябва да познава добре както древната игра, така и модерните шахматни програми и бази данни). А това означава, че подценяването на „кентавърския шахмат“ е, казано най-просто, резултат от недостигащи знания. И качеството на някои от партиите, създадени по този начин, може спокойно да се сравнява с всичко най-добро, изиграно някога от хора, машини или комбинацията от двете възможности.

Автор(и): Златко Енев

Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на Чернобил, а няколкостотин души персонал и пожарникари започват борбата с пожара, който гори в продължение на 10 дни и изпраща радиационни облаци по целия свят. Повече от 50 работници от електроцентралата и аварийния екип загиват непосредствено след това. Но те не са единствените, които рискуват живота си – шепа фотографи също отиват на място, като успяват да заснемат някои от сцените на хаос и героизъм, които се случват през следващите седмици и месеци.

Уважаеми читатели,

Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени интервали от време. Искам да кажа, от време на време сигурно ще продължавам да превеждам по някой и друг текст, но, общо взето, краят на този период от живота ми (а заедно с него и онзи на списанието) със сигурност наближава. Надявам се, заедно с мен, да възприемете това кратко съобщение по онзи оптимистичен, изпълнен с нови надежди и енергии начин, по който ви го изпращам аз. Казано възможно най-кратко, всичко това означава просто, че (най-после!) в битието ми се задава някаква реалистична алтернатива срещу донкихотското любене на инат, каквото поне в моите очи то прeдставляваше през последните двадесетина години, тоест откак започнах да изживявам и мисля себе си като „български писател“. Между тези две думички, поне в моя собствен опит, има някаква злощастна несъвместимост и поне едната от тях трябва да отстъпи, за да може да съществува другата.

Автор(и): Златко Енев

Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на себеизразяване и реализация, особено при идещите поколения. Последен крясък на модата или произведения на изкуството, те са в състояние да изразяват както личния стил на притежателите им, така и таланта на артистите, които ги създават. С огромно майсторство и творческа визия, някои от тях са в състояние да превърнат кожата в картина, при което понякога възникват реални произведения на изкуството – оспорвани, както винаги при новаторските му прояви. Независимо от това дали човек търси татуировка в класически стил или нещо на ръба на новаторството, всичко може да бъде открито и осъществено. Жвеем в епоха на новаторство, в която почти всичко е възможно.

По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили най-интересни за изминалите дванадесет месеца. Но, преди да сте се втурнали през глава, J, най-първо няколко обобщителни наблюдения.

Доминиращата тема, за добро или зло, тази година се оказаха споровете около наследството на „Възродителния процес“. Текстовете тук, в които става дума за него, са четири (Нр. 2,3,15 и 17). Изобщо, темата за „историята“, както обикновено, е в центъра на читателското внимание – общо осем от двадесет текста. Дали общественото внимание е било изострено от нещо конкретно или това е част от традиционното българско втренчване в „историята“, не се осмелявам да твърдя. Бих споделил единствено надеждата си, че може би нещо някъде се помръдва, включително и в осъзнаването на начините, по които българската историография се нуждае от солидно преосмисляне. Да се надяваме, значи…

А инак, да се предсказва вероятността даден текст да се превърне в нещо четено или не, ми се струва губене на време. Разминаването между собствените ми предпочитания и онези на публиката е нещо, с което съм свикнал много отдавна. Нещото, на което се научавам малко по малко – така поне се надявам – е да обръщам повече внимание на приятните, отколкото на неприятните, изненади.

И така: добро четене и – в случай, че попаднете на нещо, което сте пропуснали в залисията на времето – опитвайте се да се изненадвате приятно.

Берлин, декември 2017

През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран току-що бе се случила революцията, бушуваше война [с Ирак]. Повечето от пътуванията ни бяха до вилите на семейни близки и приятели. На няколко пъти ходихме до Шомал, както се нарича гористата област на юг от Каспийско море.

А сега гледам към днешната [иранска] младеж – хора, които пътуват на автостоп из страната, откриват островите ѝ, планинските проходи и пустините с променливи цветове. Изминаха повече от три десетилетия, преди иранците отново да се осмелят да излизат навън; днес те изглежда не могат да се наситят на това ново усещане.

Автор: Невша Таваколиан

По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили най-интересни за изминалите дванадесет месеца. Без особени коментари – текстовете със сигурност говорят най-добре за самите себе си.

Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от новината, че британската супермаркетна верига „Теско“ е решила да преустанови продажбата на кроасани с формата на кроасани. Всъщност компанията оповести, че няма да продава повече „закривени кроасани“, но като имаме предвид, че „кроасан“ означава полумесец, за езиково будния наблюдател тази формулировка е малко самоанулираща се: ако това, което ви продават, не е закривено, то изобщо не е кроасан. За да бъдем честни обаче трябва да кажем, че думата е мигрирала в английския език не със значение „ронлива кифла с форма на полумесец“, а просто със значение „ронлива кифла“; една промяна, от която се е родил обичаят на нюйоркските пекари да наричат pain au chocolat – цилиндрична кифла с шоколадов пълнеж – „шоколадов кроасан“, въпреки че става дума за нещо, което е много далеч от формата на кроасана, и което прилича именно на pain au chocolat. Това ме дразни и обикновено не го крия, макар че по този начин се оказвам в една лодка с по-малкия ми брат, заклет италианофил, който, когато му поднесат biscotti, не пропуска да даде израз на раздразнението си, като напомня, че това всъщност е едно единично biscotto.

Автор: Адам Гопник

През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си дървета, парадоксални предвестници на пролетта във все още щипещия студ. Пищни цветове на камелии и магнолии придават феерична нотка на едва напъпилите дървета при фонтана на Мария Медичи. Но любителят на причудливи флорални композиции и пролетни емоции може да продължи разходката си в очакване на нови цветни наслади. Стига само да се спусне по булеварда Сен-Мишел, да прекоси Сена, за да попадне в друго кътче с екзотични акценти в самото подножие на катедралата Света Богородица. Там в първите седмици на април ще го изненада гледката на каменните дантели на всеизвестната църква потънали в розови къдри на японски череши. Неочаквано наистина на пръв поглед за един паметник на средновековието, дълбоко вкоренен в земята на Франция. Но катедралата е в крак с времето. Тя е космополитно място, където звучи реч от четирите краища на света. Така, че съчетанието ѝ с екзотични декоративни елементи е само израз на взаимното влияние на културите.

Автор: Ралица Фризон-Рош

Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се чувства забързания ритъм на растежа. Мащабът на осеммилионния град е респектиращ, но той е на 15-то място по население сред китайските градове… Разположен в делтата на река Яндзъ – централно място на източен Китай – Нанкин е условна пресечна точка на северната и южната половина на страната, разполагащ с едно от най-големите речни пристанища в света, достъпно и за морски кораби. Нанкин е административен център на провинция Джянсу, която е най-богатият район в Китай по доход на глава от населението, макар и неравно разпределен между богатата южна част (в района на делтата на Яндзъ включващ Нанкин и Суджоу) и по-бедната северна част на провинцията.

 Автор: Аврам Агов

Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия, част от Китайската народна република, подслонява повече от 7,3 милиона души на пространство от само 1,104 квадратни километра. В резултат тук се е получила една от най-големите гъстоти на население по цялата планета – 6,650 души на квадратен километър [за България съответната цифра е 67, а за Канада – 4, Бел. пр.] В една толкова ограничена и гъсто населена околна среда строителните предприемачи обикновено правят колкото се може по-високи жилищни сгради, което води до появата на много специална градска архитектура, наричана от някои хора бетонна джунгла. Агенция „Ройтерс“ съобщава, че цените на жилищата в Хонг Конг са нараснали със 120 процента от 2008 насам, тъй като цените на пазара за луксозни жилища се покачват от търсенето на богати купувачи, идещи от Китай.

Автор: Алан Тейлър

В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от слънчеви зайчета, ту помръква в дъжда. Сутрин се обвива с воали мъгла, вечер се облича в черно и златно. Тя винаги е тук, макар че неспирно си идва и неспирно си отива. От две хилядолетия насам тя се лее, люлее, тупти, ромоли насред френската столица, на която извивката ѝ е придала бадемова форма.

Автор: Ралица Фризон-Рош

И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава, вече под формата на традиция. Подредени според броя на посещенията, по-долу ще намерите 30-те най-четени текста за миналата година. И, както се полага при всяка традиция, представянето не може да бъде проведено без определени статистически заключения. Кои са най-очевидните промени в сравнение с миналата година?

Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в света.

Ресторантът, с две звезди според скалата на Мишлен, е спечелил наградата отново през 2014, след като предишната я е отстъпил на испанския El Celler de Can Roca. Типичното меню, което се предлага на гостите, включва около 20 малки блюда, повечето от които нямат особена прилика с нещата, които човек незабавно би идентифицирал като храна. Пробното меню струва около 280 евро на човек. Подходящите към вечерята вина се подбират на цена от около 170 евро на човек.

Автор: Джули Зевелов

Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която и да е тема не е нужно да е в скучна и безлична сграда, както ще видим сега. Макар книгите да са същественото в една библиотека, да бъдете обградени от невероятна красота и атмосфера винаги е много по-приятно.

В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То винаги е някъде наблизо, там на ъгъла, на съседната пресечка, на кръстовището отсреща, обозначено с емблематичната буква „М“. Влизате в станцията, вдъхвате мириса на железен прах и спускането започва в лабиринта от оплетени коридори, проходи, преходи, галерии, перони и коловози. Днес това е напълно естествено. В началото обаче, нещата са изглеждали другояче.

Автор: Ралица Фризон-Рош

Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от „Либерален преглед“ за миналата година. В случай,че сте пропуснали нещо, тук можете да го намерите отново. Предупреждавам: нивото е не съвсем равномерно! Но пък, какво да се прави, не случайно е казано „Глас народен – глас божи“…

Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над компютрите. Това гледище, което мълчаливо приема тезата за някаква битка между хората и машините, е дълбоко погрешно. Всъщност компютрите не могат да „спечелят“ нищо, не и докато не са в състояние да изпитват истинска радост от победата и тъга от загубата – едно програмистко предизвикателство, което прави ГО да изглежда като Тик-так-то. Мачовете на компютърния ГО не са последната крепост на мозъка. Те показват по-скоро какво огромно разстояние има да изминат машините, преди да постигнат нещо отдалечено подобно на истинска човешка интелигентност. А докато дойде този ден, най-добрият подход вероятно е онзи на самите програмисти. „За мен това е удоволствие“, казва Кулон. „Но това е всичко“.

Автор: Алан Левиновиц

Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална сатира, но и внушаващи респект чрез мощното си, драстично излъчване. Роден през 1969 в много бедно семейство в провинцията Фуцзян, днес той се радва на международно признание, а творбите му се продават на баснословни цени. В някакъв смисъл всичко това изглежда като алегория за развитието на цялата страна през последните четиридесет години...

Почакайте, ама тия… Сериозно ли?

Автор: Administrator

И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто интернетски към по-подходящ за претърсване, ползване и архивиране, „библиотечно-адекватен“ формат, приключи, поне на този етап. Обемите се оказаха удивително-уморителни дори и за самия издател на списанието (по-долу ще намерите по-пълна информация). И, както при всяка подобна работа, подреждането на съдържанието разкри някои доста ясни тенденции в развитието на изданието…

Автор: Златко Енев

Казват на Маргарет Тачър:

– Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме измислили, те ни биха на нашия национален спорт.

А тя:

– Ние два пъти ги бихме на техния.

Автор: Димитри Иванов

Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на „Реквием за никого“, но по онова време тя се оказа мъртвородена. Днес, три години по-късно и при значително променени обстоятелства, вече е крайно време за нов опит.

Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях, които го заслужават – е да я избягват, тоест да търсят безсмъртие. Такава, или някаква подобна на тази, е надеждата, с която започвам това начинание, поредното в кариерата ми на човек, отказващ да спи прекалено спокойно, или „будител“, както това се нарича в някои от по-оптимистичните версии на българския национален разказ.

Автор: Златко Енев

Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се наредил да зяпа и да псува (много народ мъжки, очевидно, не може да се примири с мисълта, че туй женорята вече страх от нищо нямат). Викам си, я да я покажа и при мен, да видим какво ще стане...

Автори: Хели Мандил, Златко Ангелов, Златко Енев, Ку-Ку

Прочетете още...

I have a dream

Златко Енев 23 Ное, 2010 Hits: 11454
Ставам посред нощ от леглото, защото не мога…