Старият завет е книга, в която има много екшън. Нито един от героите не води спокоен живот. Превратностите на съдбата никога не са формални. Има и съспенс, тъй като един от героите е с непознаваеми възможности, може да се превъплъщава и винаги побеждава. Единият от героите напълно покрива представите човешки за свръхсилата. И това е Бог.
Но освен външните проявления, в Битие има и много дълбоки психологични пластове, които винаги са ме удивявали с практичната си насоченост.
Появата на Яков в Стария завет съвсем не е случайна. Това, че е брат-близнак, също е много знаково. Всъщност Яков е олицетворение на човешкото его. Сега, понеже съм сигурна, че пак някой ще ми препоръча да прочета втора страница, казвам: чела съм я, прочетете си я вие.
Мои много близки приятели имат близнаци. Познавам ги от деца и до ден днешен не успявам да ги различа. А те са различни!
Точно това се казва в библията. Същността на индивида трудно се отличава от егото си. Изглеждат еднакво. Звучат еднакво. Обличат се еднакво, но въпреки това всеки има своите амбиции, своите особености, желания и стремежи.
Яков е втори, но иска да бъде пръв. И е така! Егото е доминиращо! Служи си с измама и постига целта. За него „целта оправдава средствата”.
Библейската му съдба е описана в Библията. Всеки може да я прочете. Важно е друго. В една определена възраст, вече зрял човек, баща и родоначалник, той осъзнава, че би имал всичко и без агресията, която е проявил на времето.
Тогава в съня му се явява Ангел – превъплъщение на Бог. Явлението е упрек. Може да се каже, че съвестта е проговорила. Цяла нощ Яков се бори за опрощение на деянието си. Цяла нощ той опитва да задържи Ангела, докато не получи така желаното през годините одобрение. В тази битка е ранен. Остава куц за цял живот. Ранено е тялото. Душата е излекувана. Яков научава истинското си име – то е Израил (този, който се бори с Бога) или казано по друг начин, този, който победи себе си. Егото си. Просто и гениално.
И от цялата блестяща история, искам да се спра на елемента ИМЕ.
Да научиш името си. Да осъзнаеш собствената си същност, да се разграничиш от външното, наложеното, да проникнеш в божественото си предназначение. Това е битката с Егото. Да се разбереш. За да можеш да се повикаш по име, когато ти е нужна собствената ти помощ.
Точно по тази причина разказвам историята на Яков. Преди години познавах един човек. Много добър специалист в областта, в която работеше. Престижен. Той се отказа от всичко и започна да търси себе си. Мина през християнството, будизма, исляма, няколко секти, но явно не успя да се срещне. Един ден се обади, да ми каже, че си е сменил името.
Първата ми мисъл беше, че се опитва да избяга от себе си и дори започнах да го убеждавам, че точно този начин е глупав. Можеш и сто имена да си сложиш, но това не променя същността. Той пък ми каза, че сънувал сън, в който Кърт Вонегът го викал по име и то било ТОВА. Точно тогава се сетих за Яков и млъкнах. Няма случайни сънища.
Преди няколко дни научих, че е заминал за Канада като дърводелец. Беше невероятен компютърен специалист. Велик хакер. Как да измамиш един компютър научих от него. Никога не се беше женил, защото беше сигурен, че е гей. В Канада живеел с жена.
Тук някой може да каже: Неведоми са пътищата божии.
Аз бих казала: Битката с Егото е мъчителна и винаги води до физически травми, но пребори ли се човек веднъж, разкритията са божествени.
Та, така Яков се прекръстил на Израил и станал родоначалник на еврейския народ. И ако на тази земя трябва да се водят войни, то нека са войните с Егото.
18 Май, 2010