От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Библейската история за Ной и ковчега е известна на човечеството в много варианти. Целият древен свят е описвал това явление, което означава, че то се е състояло. Също е ясно, че има оцелели, но има една страна в тази история, която винаги ме е карала да си задавам въпроси.

В книгата на Енох се казва, че Потопът е настъпил по повод съвкуплението на ангели и хора. От този акт са произлезли великани (изродени същества) – нефилими, които са предизвикали социално неравенство, гнет, упадък на нравите, войни, престъпност, страх и още беди, които Бог е можел да премахне само по един начин – да унищожи както уродливите същества, така и хората. (Мисля, че оттук произхожда поговорката: покрай сухото, гори и суровото, но това е друга тема, на която може да се отдели специално внимание.)

Решението за Потопа е взето и сега стигаме до същината – изборът. Как от всички живи хора е избран точно Ной и семейството му? Защо точно Ной?

В шумеро-акадската поема за потопа, спасеният е цар Зиусудра – благочестив и разумен цар, а причината за Потопа не е свързана с морала на човечеството. В историята за Артахасис – премъдрият, той е избран, защото е дал клетва да унищожи грешното човечество. Тук Потопът е следствие от гнева на боговете към хората – размножили са се много и шумът им е нарушавал божествената тишина. Упанищим е бил спасен, защото е бил любимец на богинята Еа и в неговата история корабът се строи от целия град. В него се качват не само животни, но и други хора, които трябва да запазят човешкото знание. Независимо от причините, Потоп е имало. Независимо от имената на боговете, един се е спасил.

В Стария завет това е Ной – последният от патриарсите преди Потопа. Ной има жена и трима женени сина. Това е достатъчно да се продължи човешкия род, според Битието. Отделен въпрос е, че ако Бог разчиташе само на тримата сина на Ной и размножителните им способности, то и до ден днешен тази планета би била слабо населена.

Защо е избран Ной? Той явно не е бил най-правилният човек. Не е помолил Бог да спаси човечеството (както е постъпил Лот, за да спаси Содом и Гомор), а е спасил само себе си. Обрекъл е сина си Хам на вечно робство.

Много търсих причината и единственото, което открих е, че Ной е пряк потомък на Адам.

Произходът. Това е. Всъщност човечеството, след гибелта си, започва оттам, откъдето е тръгнало. Казано просто, човешкият вид е обречен да повтаря себе си, грешките си, пороците си, греховете си. Колкото и Потопа да има, винаги ще се започва от Адам.

Тази обреченост сякаш наистина тежи като прокоба върху вида.

С годините се убеждавам, че историята на Ной е написана, за да се отбележи съществуването на „синдромът на погрешния избор“. Той ни съпътства още от раждането и малцина могат да се освободят от него до смъртта. Няма да давам примери от човешката история, защото всеки сам може да изброи поне сто.

В най-късната ни история „синдромът на погрешния избор“ е отново факт.

Докато по време на социализма нямахме право на избор, то след него ни се даде такъв и започнаха поредица от грешки.

Първо повторихме грешката да изберем най-праведния. Честта се падна на г- Желев, който за праведен, праведен си е, но не става за водач, защото е мек и отстъпчив. Последва бърза смяна на „праведници“, после започнахме да ги избираме по произход. Последният избран е близък до избора на Саул за цар на израилевото племе. Висок и силен мъж, стърчал е над останалите с една глава, сам е орал нивите си в мирно време, много войнствен, гневлив и т.н. Бил е натоварен с амбициите и любовта на народа. Произходът му е много обикновен. Къде се е издънил?

Доказвайки, че е воин, мъдрец, земеделец и още неща, цар Саул решава да изземе и правата на пророк Самуил – жрец и пазител на културата на израилевото племе. Иззема ги и краят е ясен – става нелюбим на Бога.

Всъщност всички мои разсъждения са в посока, че когато става въпрос за избор на мнозинството, той винаги е погрешен, защото избраният се отпуска и забравя предназначението си.

Дали ще е Ной или Саул, или който и да било, той не трябва и за миг да забравя, че следва Потоп. Не трябва да се доверява на лъжепророци и не трябва да прави погрешен избор. Избраният няма правото да бърка.

И ако трябва да наречем нещата с истинските им имена, г-н Борисов не трябва да стъпква българската култура, нито да позволи да я доунищожат, защото тя е ноевият ковчег, чрез който може да бъде спасена нацията. Ако ни стигне Потопът, ще трябва да започнем от Адам, а това не би издържал и най-държеливият народ.

Мария Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка. Понастоящем тя е главен редактор на списание „Книгите Днес” и списание „Мъжът”, както и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави” по TV7.

Pin It

Прочетете още...