Обикновено библейската история за Каин и Авел се тълкува в посока: убийство – братоубийство – престъпление. Извършилият такова получава отметка (знак), който носи до края на живота си, за да бъде различаван от останалите.
В този прочит няма нищо лошо, но ми се струва първосигнален и доста повърхностен. Мисля, че тази част от библията е написана с много подтекст и е носител на информация, която ще откриваме още векове наред.
Първото, което прави впечатление е явното противоречие в историята. От една страна Бог не одобрява яденето на месо и препоръчва употребата на плодове и зеленчуци. От друга страна, той (Бог) приема животинските дарове на Авел и отхвърля растителните на Каин. Тук, естествено, се проявява чувството за справедливост. Каин приема Божието пристрастие като несправедливост. Мисля, че точно в това е същината на тази библейска история – реакцията на човека към несправедливостите.
Имаме два варианта – можем да постъпим като Авел – да осъзнаваме несправедливото решение и да премълчаваме, а можем и като Каин – да възроптаем.
Каиновото роптание не довежда до промяна на ситуацията и той прибягва до физическа разправа. Убива Авел.
Всеки път, когато чета тази глава, откривам нови и нови елементи, които показват абсолютното познаване на човешката психика. Детайли, които обясняват мотивациите ни за действие. И всеки път достигам до извода, че Бог е велик.
Ако някой прочете пак Библията, ще му направи впечатление, че Каин е наказан не толкова, защото е убил Авел, а защото е излъгал. Бог три пъти го пита къде е брат му. И трите пъти Каин лъже. Бог знае къде е Авел и това не е разпит на свидетели. Задаването на въпроса е с цел да се провери (изпита) истинността на Каиновия гняв.
Ако братът – убиец беше признал, че фаворитизирането на Авел е несправедливо, ако беше признал, че едно безпристрастно отношение на Бог би изгладило проблема, то той нямаше да бъде наказан. Защото и без това наказанието му не е особено жестоко. Той просто е белязан, а цялото човечество в действителност се състои от децата на Каин. Авел няма поколение. Каин е осъден да се скита по света и да създава свои подобия – хора с развито чувство за справедливост.
Нека пренесем ситуацията в периода след Сътворението.
Всяка човешка съпротива срещу несправедливостта се наказва – бележи. Това историята потвърждава непрекъснато. Всеки бунт, въстание, революция или каквато форма се избере, завършва с пълен крах. Даже и най-успешните съпротиви са губещи. Като се започне от едноличните саморазправи, премине се през робските въстания и се стигне до великите революции, победителите са губещи. Последен пример в тази посока е Великата Октомврийска революция. Масите побеждават несправедливия, според някои, царски режим и попадат в плен на още по-голяма несправедливост – социализма.
За нас, българите, турското робство е вид несправедливост и интересното е, че тя не се тълкува правилно през годините. Не е нужно да се роптае срещу робството, което е резултат от една лоша вътрешна политика и раздробяване на държавата, а е необходимо да се гневим – съпротивляваме срещу продължителността на тази търпимост. Петстотин години! Кой би търпял такова робство!? И защо го наричаме робство, когато то вече е колонизация?
Оказва се, че поведението на Авел – да отчиташ, но да не реагираш, е в основата на поведението на масите. А каиновото е присъщо на личностите.
Елиас Канети съвсем ясно казва в „Маси и власт“, че масите сами по себе си са инертни. Настървяването, т.е. усещането за несправедливост започва да се проявява едва след появата на личност – водач – катализатор (Бог в Стария завет). Увлечена веднъж в действие, масата се превръща във всепомитаща сила, но ентусиазмът й спада толкова бързо, колкото се и възбужда (поведението на Каин след убийството на Авел). Масата се разпада на отделни индивиди, които отказват да носят отговорност за деянията си като тълпа.
От всичко казано, можем да стигнем до извода, че за петстотин години по българските земи не е имало нито един истински Каин. Всъщност има един, но за Левски си има отделна глава в Стария завет.
Започнах с Каин и Авел, защото от доста години всички в България отчитат, че има нещо неправилно, нещо несправедливо и предизвикващо гняв. Гневът за съжаление е абсолютно пасивен (типичен библейски) у населението. И най-важното – убеждението, че несправедливостта е непобедима и ненаказуема е един от основните мотиви за не-действие. Не се опитвам да оправдавам нацията, но ми направи впечатление, че такова поведение имат и хората в днешна Русия. Или казано просто – всеки народ минал през социалистическа революция, приема несправедливостта като нещо естествено и не счита за нужно да се съпротивлява. Несправедливостта е даденост, тя е от Бога и най-доброто е да бъде приемана като такава.
Точно по тази причина усещам нужда от появата на един Каин – човек носещ отговорност за делата си. Човек, който може да каже: „Убих Авел и го закопах в нивата.“ Така се къса с миналото. Шест милиона имат нужда да скъсат с миналото. Но преди изричането на заветните слова, всеки от нас трябва да убие Авел – т.е. богобоязливият си начин на мислене. Иначе още 5000 години няма да случи нищо друго, освен да омръзнем и на Бог.