12 Май, 2010
От същия автор
Бюлетин
„Либерален Преглед“
в неделя
Видрица – Всичко накуп
Genesis или По стъпките на Адам и Ева
Детайли
Автор: Мария Станкова
Създадена на 04 Май 2010
Посещения: 22007
3 мин. четене
Съмнението
Всичко започва от един диалог между Ева и Змията. Всичко започва от това, че Райската градина е прекрасно място, без болести, без смърт, без грижи или казано по друг начин: Едем не е истинският живот, защото там липсва нещо. Липсва усилието.
За мен лично тази глава от Сътворението може да се тълкува по два начина: Или приемаме, че животът е даден, за да се изживее безметежно и дебилно, или, че пълноценното съществуване е свързано със страданието.
Но да продължим със змията.
Целта й е да съблазни Ева, защото при Адам не се е получило. Като вторичен обект, Ева трябва да е по-податлива на грешки. Змията доказва на Ева, че забраненият плод не причинява физическа смърт и дори е вкусен.
Така, за първи път в литературата се появява любопитството.
След като нещо не е смъртоносно и е вкусно, защо е забранено? Появява се съмнението.
Любопитството подтиква Ева да опита. Опитала веднъж, тя иска да сподели току що натрупания житейски опит и убеждава Адам също да опита плода. Появява се познанието, което е плод на любопитство и съмнения.
Това се казва в тази глава от Сътворението.
Целта на тази рубрика обаче не е да преразказва Библията.
Нека пренесем прочетеното няколко хилядолетия по-късно.
Едем на практика е една затворена система, в която са осигурени всички нужни за съществуването условия без едно – познанието. То е забранено, но съществува (в случая под формата на дърво).
Да видим колко пъти човекът се опитва да създаде затворена система?
Още в най-древните общества стремежът към такава система са нарича утопия. Провали имат и Платон, и Талес Милетски, и Зенон, Аристотел, Перикъл и да не изброяваме. Защо провали? Защото тези велики умове допускат познанието в затворените си системи и по този начин ги рушат.
В Китайската империя се строят също такива модели и там познанието се допуска в много ограничени среди. По тази причина успехът на начинанието е по-голям, но също нетраен. Средновековието също има своите опити за създаване на затворена – абсолютна система.
И последният опит в тази посока беше социализмът. Нямам представа дали поради болестта, разяждаща мозъка на Ленин или по друга причина, но познанието не се допуска в системата и това я превръща в относително вечна. Относително, защото не е отчетен вторичният обект (Ева от Сътворението).
Социализмът би бил вечен, ако нямаше смяна на поколенията. Строят създаде едно добро количество Адам(овци) и разчиташе на тяхната изпълнителност. Строят не отчете, че следващите поколения ще проявят любопитство и съмнения. Изводът е, че всяка абсолютна система се руши от познанието.
Какво става сега?
Сега вече сме свидетели на сътворяването на нов Едем. Този път грешките се отчитат и коригират още в самото начало.
Първо се унищожават любопитството и съмненията на вторичните обекти. Глобализацията има за цел да произведе безкрайно количество несъмняващи се хора, у които любопитството да е генетично премахнато. Плодовете на познанието се продават по телевизията във времето за реклами. Познанието е внимателно дозирано и насочено в точно определена посока – консумацията. След това се създава интернет, където информацията е в такова количество, че на практика е неизползваема. Тя е и противоречива. Постепенно се пристъпва към създаване на „идеалния“ свят, наречен не Едем, а демокрация. „Съвременната демокрация е диктатура на парите“ – казва Милтън Фридмън (икономист и съветник на Рейгън). В този тип демокрация всичко е безметежно. Ако случайно някому мине през ум да отхапе от друго познание, освен предлаганото, то веднага се получава икономическа криза, равностойна на изгонването от рая. Животът става ад и всички вкупом искат да се върнат обратно към вариант 1.
Това е направил и Бог с Адам и Ева – създал им е икономическа криза, от която те и до днес не могат да излязат.
Това е идеята на тази поредица. Обичам да търся произхода на нещата и обикновено го намирам. Понякога не успявам, но искрено се надявам, че търсенето може да се превърне в общо дело и да даде резултат.
Затова предлагам тези текстове. Докато чакаме Змията, можем да помислим върху произхода на случващото се около нас.
За мен лично тази глава от Сътворението може да се тълкува по два начина: Или приемаме, че животът е даден, за да се изживее безметежно и дебилно, или, че пълноценното съществуване е свързано със страданието.
Но да продължим със змията.
Целта й е да съблазни Ева, защото при Адам не се е получило. Като вторичен обект, Ева трябва да е по-податлива на грешки. Змията доказва на Ева, че забраненият плод не причинява физическа смърт и дори е вкусен.
Така, за първи път в литературата се появява любопитството.
След като нещо не е смъртоносно и е вкусно, защо е забранено? Появява се съмнението.
Любопитството подтиква Ева да опита. Опитала веднъж, тя иска да сподели току що натрупания житейски опит и убеждава Адам също да опита плода. Появява се познанието, което е плод на любопитство и съмнения.
Това се казва в тази глава от Сътворението.
Целта на тази рубрика обаче не е да преразказва Библията.
Нека пренесем прочетеното няколко хилядолетия по-късно.
Едем на практика е една затворена система, в която са осигурени всички нужни за съществуването условия без едно – познанието. То е забранено, но съществува (в случая под формата на дърво).
Да видим колко пъти човекът се опитва да създаде затворена система?
Още в най-древните общества стремежът към такава система са нарича утопия. Провали имат и Платон, и Талес Милетски, и Зенон, Аристотел, Перикъл и да не изброяваме. Защо провали? Защото тези велики умове допускат познанието в затворените си системи и по този начин ги рушат.
В Китайската империя се строят също такива модели и там познанието се допуска в много ограничени среди. По тази причина успехът на начинанието е по-голям, но също нетраен. Средновековието също има своите опити за създаване на затворена – абсолютна система.
И последният опит в тази посока беше социализмът. Нямам представа дали поради болестта, разяждаща мозъка на Ленин или по друга причина, но познанието не се допуска в системата и това я превръща в относително вечна. Относително, защото не е отчетен вторичният обект (Ева от Сътворението).
Социализмът би бил вечен, ако нямаше смяна на поколенията. Строят създаде едно добро количество Адам(овци) и разчиташе на тяхната изпълнителност. Строят не отчете, че следващите поколения ще проявят любопитство и съмнения. Изводът е, че всяка абсолютна система се руши от познанието.
Какво става сега?
Сега вече сме свидетели на сътворяването на нов Едем. Този път грешките се отчитат и коригират още в самото начало.
Първо се унищожават любопитството и съмненията на вторичните обекти. Глобализацията има за цел да произведе безкрайно количество несъмняващи се хора, у които любопитството да е генетично премахнато. Плодовете на познанието се продават по телевизията във времето за реклами. Познанието е внимателно дозирано и насочено в точно определена посока – консумацията. След това се създава интернет, където информацията е в такова количество, че на практика е неизползваема. Тя е и противоречива. Постепенно се пристъпва към създаване на „идеалния“ свят, наречен не Едем, а демокрация. „Съвременната демокрация е диктатура на парите“ – казва Милтън Фридмън (икономист и съветник на Рейгън). В този тип демокрация всичко е безметежно. Ако случайно някому мине през ум да отхапе от друго познание, освен предлаганото, то веднага се получава икономическа криза, равностойна на изгонването от рая. Животът става ад и всички вкупом искат да се върнат обратно към вариант 1.
Това е направил и Бог с Адам и Ева – създал им е икономическа криза, от която те и до днес не могат да излязат.
Това е идеята на тази поредица. Обичам да търся произхода на нещата и обикновено го намирам. Понякога не успявам, но искрено се надявам, че търсенето може да се превърне в общо дело и да даде резултат.
Затова предлагам тези текстове. Докато чакаме Змията, можем да помислим върху произхода на случващото се около нас.

Мария Станкова е българска писателка, поетеса и сценаристка. Понастоящем тя е главен редактор на списание „Книгите Днес” и списание „Мъжът”, както и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави” по TV7.
Коментари
Avram писа в Рефлексии от Източна Азия: Bangaranga и възходът на „B-pop“ – паралели с K-pop?
Ами мисля, че е редно да ни напишете един НЕу...
7 юни 2026
гост писа в Един въпрос откъм Берлин
Резултатите от последните избори според мен м...
6 юни 2026
гост писа в Рефлексии от Източна Азия: Bangaranga и възходът на „B-pop“ – паралели с K-pop?
Ужасен текст. Не мога да го нарека „анализ“, ...
6 юни 2026
Даринка Велинова писа в Рефлексии от Източна Азия: Bangaranga и възходът на „B-pop“ – паралели с K-pop?
Статията е отличен пример за това как поп муз...
6 юни 2026
гост писа в „Под игото“, или защо българската класика трябва да бъде скучна
Чудесен коментар на „националните светини“!
6 юни 2026
ЛК писа в Канонът през жълтото
Владимир Трендафилов е един от незабравимите ...
31 Май 2026
borislav gurdev писа в Димитър Страшимиров и нерешената загадка на Априлското въстание
Безспорно въстанието от 20 април 1876 г. е зл...
31 Май 2026
LK писа в Рефлексии от Източна Азия: Bangaranga и възходът на „B-pop“ – паралели с K-pop?
Чудесен анализ, информативен, аргументиран и ...
31 Май 2026
Последните най-
Нови
Четени
Коментирани
Прочетете още...
Стефан Маринов – Писма до България (5)
Стефан Маринов
27 Авг, 2008
Посещения: 24939
Др. Председател,Нашето епистоларно общуване…
За душата под труфилата
Златко Енев
10 Окт, 2008
Посещения: 15713
Странно, как функционират тия най-човешки…
След Ной – и потоп!
Мария Станкова
18 Май, 2010
Посещения: 24243
С годините се убеждавам, че историята на Ной…