Положителността е процъфтяваща индустрия. Хиляди книги, безброй блогове и новинарски истории, неизброими количества интернет меми и доста легитимни научни изследвания възхваляват щастието и позитивното мислене. Разбира се, това мнение не е ново. Корените му са отпреди модерната епоха, като под някаква форма са се появили още в трудовете на Аристотел; през 1950-те години е публикуван бестселърът на д-р Норман Винсънт Пийл по темата Силата на позитивното мислене, а в средата на 2000-те години книгата на Ронда Бърн Тайната приписва магическа сила на позитивното мислене.
Всъщност се оказва, че позитивното мислене може би е преминало своя разцвет. Купчината от книги, които поставят под съмнение стойността на положителността (сред тях са Bright-sided на Барбара Еренрайх, Rethinking Positive Thinking на Габриеле Йотинген и The Upside of Your Dark Side на Тод Кашдън и Робърт Бисвас-Дийнер), започва да съперничи на купчината, която изтъква ползите от щастието и позитивното мислене. Възможно ли е положителността да има отрицателни страни?
Човек, по-силен от сламка
Преди да изложа аргументите си срещу позитивното мислене като универсално решение, нека поясня: от него има много ползи, добре подкрепени от солидни изследвания. Работата на Барбара Фредриксон и нейните колеги показва, че положителните емоции могат да извадят на показ най-доброто от нас, като ни направят по-креативни, отворени, устойчиви и свързани с другите. Щастливите хора са средно по-здрави, по-активни физически, по-успешни, по-продуктивни и по-щедри. Те имат по-удовлетворяващи романтични връзки, по-смислени разговори и по-добри приятели. Те дори могат да живеят по-дълго.
Един конкретен вид положителност – склонността към оптимизъм по отношение на бъдещето – също има безброй ползи. Оптимистите се радват на много от същите предимства като щастливите хора (по-добро здраве, по-добри взаимоотношения, по-голям успех, по-дълъг живот) – може би това не е изненадващо, като се има предвид, че оптимистите също са склонни да бъдат по-щастливи. Дори временното възприемане на оптимистична нагласа може да бъде от полза, особено що се отнася до мотивацията. Неотдавнашната работа на Елизабет Тени и нейните колеги установи, че хората, които са били по-оптимистично настроени към изпълнението на предстояща задача, са били по-постоянни, когато задачата се е оказала предизвикателство. Работата, която направих преди няколко години в сътрудничество със Златан Кризан, установи, че хората, които са поддържали оптимизъм относно вероятността гласуването за дадена мярка да бъде спечелено (въпреки доказателствата за обратното, в този случай), са били по-склонни да съобщят, че са се явили в избирателните секции, за да гласуват в деня на изборите. По-важното е, че някои данни сочат, че отказът от оптимизъм и приемането на нагласата за примирение може да бъде смъртоносен. Проучване на хомосексуални хора със СПИН в средата на 1990-те години установи, че мъжете, които са реагирали на болестта си със стратегия за справяне, наречена „реалистично приемане“, са преживели само около половината от времето (средно девет месеца в сравнение с 18 месеца), в сравнение с онези, които са поддържали по-позитивна нагласа.
Като се имат предвид възможните животоспасяващи ползи от положителността, човек може основателно да се запита за стойността на статия, която я отхвърля. По ирония на съдбата обаче новините за положителността не са само добри. Когато се използва в неподходящ момент или в неподходящо количество, положителността има ясни негативни последици за подготовката, превенцията, взаимоотношенията и дори за психичното здраве.
Неподготвени за трудни времена
Представете си, че току-що сте имали интервю за мечтаната от вас работа. Кое чувство е по-добро: да допуснете най-доброто – че сте се справили с интервюто и всеки момент ще получите предложение, или да допуснете най-лошото? Повечето хора биха избрали уверения оптимизъм пред треперещото съмнение. Всъщност оптимизмът може да бъде чудесен избор в краткосрочен план, но таймингът е всичко. Изследване на феномена, наречен „подготвеност за най-лошото“, показва, че с наближаването на момента на истината – моментът, в който надеждите им могат да се окажат разбити, а най-големите им страхове – реализирани, хората обикновено се отказват от оптимизма и преминават в студената, но успокояваща прегръдка на мисленето за най-лошия сценарий, за да се подготвят за лошите новини.
В едно основополагащо проучване Джеймс Шепърд и колегите му проследяват очакванията на студентите от колежа за представянето им на междинен изпит от началото на семестъра, през деня след изпита, до момента преди да научат оценката си. Повечето студенти започват семестъра като оптимисти, предвиждайки много по-висока оценка от тази, която в крайна сметка ще получат. С наближаването на момента на истината обаче тези оптимисти се превръщат първо в строги реалисти, а накрая в страшни песимисти, като окончателните им прогнози подценяват истинските им резултати.
Този феномен е повтарян десетки пъти при прогнози за здравословно състояние, начална заплата, представяне на изпита за адвокати – дори при прогнози за това дали хората ви смятат за секси (или не). Последните изследвания в моята лаборатория показват, че дори хора, които са убедени оптимисти, стават все по-песимистични с наближаването на момента на истината.
Тази широко разпространена и силна тенденция да се подготвяме за най-лошото е мъдра. Разочарованието, една особено неприятна емоция, възниква именно в отговор на това, че получаваме нещо, което е по-лошо от очакваното. Казано по-просто, лошата новина е неприятна, но неочакваната лоша новина е особен вид неприятна новина – нещо, което прави песимизма привлекателен вариант, когато новината предстои. Многобройни проучвания потвърждават, че е разумно да се намалят очакванията в очакване на новини. Например споменатото по-рано проучване за оптимизма по отношение на изборния резултат установи, че хората, които са се отказали от оптимизма си с наближаването на изборния ден, са били по-малко разочаровани, когато мярката за гласуване не е била приета. По подобен начин с Джеймс Шепърд проведохме изследване на студенти, които прогнозират оценката си от междинния изпит и установихме, че студентите, които са подценили оценката си от изпита в последните моменти преди да се изправят пред резултата, са се чувствали по-добре от онези, които са надценили шансовете си.
По-нови изследвания разкриват, че дори притеснителността може да се отплати, когато става въпрос за подготовка за новини. Скорошна статия от моята лаборатория съобщава за преживяванията на завършващите право, които очакват резултата си на изпита за адвокатска правоспособност в Калифорния. Много от участниците бяха измъчвани от тревоги и се бореха да регулират стреса си, докато чакаха тази потенциално променяща живота им новина, но други посрещнаха несигурността с относителна лекота. В крайна сметка притеснителните излязоха начело, когато новината дойде. Сред тези, които не успяха да се справят с изпита за адвокатска правоспособност, притеснителните бяха по-малко парализирани от новината, отколкото техните спокойни колеги, а ако издържаха, притеснителните изпитваха много по-голяма тръпка от победата си.
Вредно за здравето ви
По-рано споменах, че щастливите и оптимистично настроени хора са по-мотивирани в различни области. Интересно е, че изследователите в областта на здравеопазването са открили важно изключение от това общо правило: Когато става въпрос за предприемане на действия за опазване на здравето ни, негативизмът обикновено е по-мотивиращ. По-конкретно, тревогата за здравето подтиква хората да търсят полезна информация, да мислят критично за начините за предотвратяване на опасни последици и в крайна сметка да се ангажират със здравословно поведение, като отказване от лоши навици, придобиване на здравословни такива и ходене на лекар, когато трябва.
Голяма част от работата по свързаните със здравето тревоги е извършена в контекста на рака на гърдата. Проучванията на Кевин Маккол и др. са установили, че жените, които съобщават, че се притесняват от рак на гърдата, са склонни да спазват графика си за мамографски прегледи, а неотдавнашно проучване на Дейвид Портной и неговите сътрудници разкри, че сред жените с генетично повишен риск от рак на гърдата онези, които са по-притеснени от рака, е по-вероятно да се подложат на хирургична процедура, намаляваща риска. Изглежда, че прекаленото възприемане на идеята за „позитивно мислене“ може да подкопае мотивацията на хората да полагат усилия за опазване на здравето си в дългосрочен план.
Вредно за любовния ви живот
Изследване на успешни и не толкова успешни бракове показва, че определена доза реалност е по-добра за дългосрочните отношения, отколкото необузданата положителност. В средата на 2000 г. изследователите на взаимоотношенията Лиза Неф и Бен Карни разглеждат възприятията на съпрузите един за друг в две извадки от младоженци от противоположния пол. Не е изненадващо, че в преобладаващата си част тези млади влюбени виждат партньорите си в положителна светлина. Хората обаче се различават по това доколко точно са оценявали конкретни качества на партньора си – като интелигентност, спортни способности и подреденост. Резултатите от изследването показват, че когато съпругите са виждали съпрузите си по-точно по отношение на този вид качества, те са оказвали по-добра подкрепа по време на напрегнато взаимодействие и, което е най-важно, са били склонни да останат женени няколко години по-дълго. Интересно е, че същото не важи за възприятията на съпрузите за чертите на техните съпруги, но и в двата случая безпрекословната положителност не е била от полза за връзката.
Други изследвания, ръководени от Джеймс Макнълти, установяват, че положителността може да бъде особено коварна в проблемни отношения. Макнълти е провел няколко проучвания на младоженци през първите години от брака. В тези проучвания той и колегите му оценяват (наред с други неща) степента, в която съпрузите са склонни да бъдат щедри и да прощават в реакциите си за неприятни събития в тяхната връзка. В браковете с малко забележими проблеми тази стратегия работи идеално и предсказва по-стабилно удовлетворение от брака. Въпреки това в браковете, които са измъчвани от чести и сериозни проблеми в отношенията, тази на пръв поглед положителна стратегия на пренебрегване на недостатъците на партньора се свързва с рязко намаляване на удовлетвореността с течение на времето. Изглежда, че положителността в този случай може да е подкопала мотивацията на хората да поправят (или може би да напуснат) токсичната връзка.
Не е добре за приятелството
Когато някой приятел преживява труден момент, може да е трудно да се разбере как да се окаже подкрепа. Трябва ли да се опитате да го развеселите, като го убедите, че всичко ще бъде наред? Позитивните хора са по принцип по-симпатични, но когато става въпрос за оказване на социална подкрепа, положителността може да изглежда пренебрежителна или безчувствена. Неотдавнашно проучване в моята лаборатория попита хората какво смятат за най-полезно и какво за най-неполезно, когато очакват важни новини. Въпреки че някои казаха, че оценяват, когато приятели или близки ги насърчават да бъдат оптимисти, много по-често хората намираха този вид взаимодействие за направо дразнещо. По думите на един от нашите участници: „Хората, които ми казват да не се притеснявам, ме дразнят. Не бива да ми казват как да се чувствам.“
Може би не е изненадващо, че позитивните хора са особено склонни към този вид социални грешки. Джун Грубер, водеща експертка по опасностите на положителността, установява, че хората, които постоянно изпитват много положителни емоции в живота си, са уникално лоши в разбирането на това кога другите не се чувстват толкова оптимистично. В едно от проучванията Грубер кара участниците в изследването да гледат видеоклипове, в които други хора обсъждат емоционално събитие от живота си – положително или отрицателно. Когато човекът във видеото обсъждал силно негативно събитие – смъртта на родител, участниците, които били силно позитивни хора (които изпитват много положителни емоции), се разминавали с предположенията си за емоциите, които изпитвал човекът във видеото. С други думи, позитивните хора трудно се свързват с хора, които изпитват не толкова позитивни чувства. Нещо по-лошо, в проучването на Грубер позитивните хора са вярвали, че отлично разбират как се чувстват другите – което води до „сляпо петно“ на емпатията. Това сляпо петно има неблагоприятни последици и за позитивния човек. Хората, които поддържат високи нива на положителност в ситуации, които би трябвало да ги потискат, като гледане на тъжен филм или споделяне на страданието на близък човек, показват по-голямо емоционално увреждане и по-лошо цялостно функциониране в ежедневието си.
Маркер за лошо психично здраве
Дотук разгледаните от мен изследвания дават нюансирана представа за положителността, като показват, че позитивната нагласа е благоприятна или дори полезна при повечето обстоятелства, с някои забележителни изключения. Въпреки това, в своята крайност позитивизмът може да бъде наистина нездравословен. Всъщност друго изследване на Джун Грубер установява, че хората, които постоянно съобщават за екстремни степени на щастие, са по-малко креативни, имат по-рисково поведение и са изложени на по-голям риск от психични заболявания. По-специално, крайната положителност е отличителен белег на манията. Човек лесно може да разбере рисковете от прекалено голямата положителност, ако се срещне с човек в маниакално състояние. Такъв човек обикновено е радостен, но прекалено; оптимистичен, но до степен да поема ненужни рискове, без да се съобразява с потенциалните последици; уверен в себе си, но без да е настроен към стойността или вероятността за успех в своите начинания.
Дори търсенето на щастие може да бъде рисковано начинание. Работата на Ирис Мос показва, че хората се различават по това колко ценят това да бъдат щастливи. Хората, които усилено се стремят към щастие, се излагат на неуспех и често се оказват по-нещастни от своите по-малко обсебени от щастието колеги. Освен това те са по-самотни и са изложени на по-голям риск от маниакални епизоди и депресия. По-добре е да се натъкнете на положителността, отколкото да я преследвате.
Заключение
Като цяло изследванията за двете страни на монетата „положителност“ могат да се обобщят по следния начин: Таймингът и умереността са важни. Предстои ли ви да получите важна новина? Оставете настрана позитивните си мисли в последните мигове, преди тя да пристигне. Имате ли нужда да се мотивирате да станете по-здрави? Помислете малко за най-лошите сценарии. Опитвате ли се да бъдете добър приятел или партньор във връзките си? Проверявайте себе си, за да сте сигурни, че виждате нещата точно.
Като цяло съм позитивен човек, но съм прекарала голяма част от кариерата си в изучаване на негативната страна на психологията – песимизъм, тревоги, разочарование и лоши новини, наред с други теми, които довеждат до униние. Интересът ми към негативността се крие в нейните изненадващо положителни ефекти при много обстоятелства. Понякога дозата песимизъм или притеснение е точно това, което ни мотивира да планираме напред, да се подготвим за най-лошото или да предотвратим тежък изход.
