Skip to main content

Бюлетин

„Либерален преглед“
в неделя

Съвременни български разказвачи

13 Яну, 2023

Златко Енев – „За какво говорим всъщност, когато говорим за…

Че България е изправена пред „цивилизационен избор“ е фраза, която се е превърнала в нещо като модерна мантра, доколкото мога да разбера от разстояние. Но съдържанието на самия избор, онова, което трябва да се избира, рядко става обект на някакъв по-прецизен и ясен разговор. В какво се състоят…
Super User 2943 9
21 Окт, 2022

Платон – „Апология на Сократ“

По необяснима за мен прищявка на любознателната публика – най-гледаният от всичките ми сравнително скучни клипове на тема „As I please“ (Pardon me, Mr. Orwell!!). По каква точно причина нашенци са се юрнали да слушат час и нещо бъбрене на тема „Антична Атина и как тя се е оправяла набързо със…
Super User 2228
27 Сeп, 2022

О. Хенри – „Даровете на влъхвите“

Една от най-прекрасните и вълнуващи истории за нещото, наречено „простичка човешка любов“, сигурно по липса на по-точни и по-добри думи. „Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като…
Super User 1796
24 Авг, 2022

Оскар Уайлд – „Славеят и розата“

Изкуството да се пишат истории, които са еднакво увлекателни и интересни както за възрастни, така и за деца, е по-собственото ми усещане едно от най-редките в литературата. Когато стане дума за това, наред с емблематичните имена като Екзюпери и Луис Карол, в съзнанието ми винаги изплува и едно…
Super User 1864
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Жълтите очи на ужаса“

Събуди се с ясното усещане, че току-що е разговарял с нея на френски, при това на вие. Удивлението го застигна малко по-късно, когато постепенно започна да се разсънва, осъзнавайки, че френският не е език, на който може да разговаря, не и когато е буден, във всеки случай. Опита да си припомни за…
Super User 1831
24 Авг, 2022

Николай Гогол – „Нос“

В тези дни на всеобщо униние и взаимни нападки, може би не е зле да опитаме да хвърлим поглед към една друга Украйна – онази на поетите и мечтателите, най-голям сред които, разбира се, си остава Николай Василиевич Гогол.
Super User 2443 5.00
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Либерален преглед: 4000“

Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ – днес, на 3 юли 2021, малко повече от 14 години след началото на това донкихотско начинание – и десет дни преди рождения ден на майка ми, светла ѝ памет, която на 13 юли би навършила 94 години. Добър повод да…
Super User 1843
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Реквием за никого“

Миризмата ѝ – остра и възбуждаща, го подлудяваше не на шега, но той не ѝ се поддаваше, държеше юздите здраво, в очакване на момента, когато тя ще бъде готова. Не знаеше кога точно – беше наредил да я държат в отделно помещение, съвсем сама, до второ нареждане. Осем часа дотук, сама със себе си и…
Super User 1990
24 Авг, 2022

Марк Твен – „Знаменитата скоклива жаба“

По искане на един мой приятел, който ми писа от Изтока, посетих добродушния и бъбрив старец Саймън Уилър и както ми беше заръчано, попитах за приятеля на моя приятел, Лионидъс У. Смайли. Тук прилагам резултатите на моето запитване. Тайничко се съмнявам, че Лионидъс У. Смайли е измислена личност; че…
Super User 2111
24 Авг, 2022

Ханс Кристиан Андерсен – „Новите дрехи на царя“

Преди години живееше един цар, който обичаше толкова много да се облича в нови дрехи, че харчеше за това всичките си пари. Той не се грижеше за войниците си, дори рядко посещаваше театъра и обичаше само да се разхожда из града, за да показва новите си дрехи. За всеки час от деня той имаше особено…
Super User 2092 5.00
24 Авг, 2022

Златко Енев – Интервю за сайта bukvar.bg

Доста продължителен разговор върху нещата и проблемите, които занимават този тук човек, в различните му житейски поприща и превъплъщения. Последната книга, „Възхвала на Ханс Аспергер“, как работи, как живее, какво чете, какво го вълнува. Ако ви е воля, заповядайте!
Super User 1767
24 Авг, 2022

Златко Енев – „За спомените и детството“

Сигурен съм, че всеки/всяка от нас има поне по един такъв спомен в главата си: някакво четиво, което сте чели дълбоко в детството, и което е оставило в главата ви неизличим спомен, но за жалост всичко останало е изчезнало – заглавие, автор, страна и култура, от която е дошла загадъчната история...…
Super User 1700
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Елитният човек“

Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Елитността, такава каквато я чувствам – и каквато ще се опитам да я представя по-долу – се състои…
Super User 1745
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Въпросът, който не можем да подминем“

Защо българите – един народ, който само четиридесет години по-рано беше спасил еврейското си малцинство (с всички уговорки, свързани с най-новите исторически факти, които ни се налага да преглътнем във връзка с този момент от историята ни) – защо българите, един сравнително мирен и без особена…
Super User 1743
24 Авг, 2022

Франц Кафка – „Присъдата“

Бе неделна утрин в най-хубавите пролетни дни. Младият търговец Георг Бендеман седеше в стаята си на първия етаж в една от ниските летни сгради, които се нижеха в дълга редица покрай реката и се различаваха почти само по цвят и височина. Той току-що бе написал писмо до един приятел от юношеските си…
Super User 2558
24 Авг, 2022

Златко Енев – „За остаряването“

Да остаряваш – това означава да ставаш все повече самият/самата себе си. Но дали наистина е така? Нека да започнем с промените. Те, вече казахме, са очевидни. А може би не съвсем, инак защо би трябвало да е толкова трудно да им се противопоставяме? Всъщност, в какво точно се състоят те – тези…
Super User 1913
24 Авг, 2022

Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“, част 2

Случвало ли ви се е някога да се замислите над смисъла на думата „милост“? Знам, знам, звучи малко нафукано, един вид, ей сега ще ви просветля, ще ви обясня всичко, нали? И все пак, замисляли ли сте се някога над думичката „милост“? Правило ли ви е впечатление например колко рядко тя се среща в…
Super User 1920
18 Окт, 2020

Златко Енев – „Двадесет години по-късно или Мълчанието на…

Когато я срещнах в кафенето на Червената къща, лицето на моята добра позната беше изпънато от напрежение. Поздрави ме малко нервно и продължи да обсъжда с другата ми добра позната детайлите по домакинството на семинара, който, оказа се, междувременно бил преместен от университета тук. Но защо, не…
Super User 2016
18 Окт, 2020

Златко Енев – „Сблъсъкът на цивилизациите – реалност или…

Не бих се учудил, ако някой ден бъдещите историци счетат за най-удачно описание на нашата съвременност кратичката формула „времената на Големия страх“. Не че страхът като изключително ефективно средство за контрол и манипулация на масите е изобретение на нашето време. Онова, което изглежда ни…
Super User 2188
18 Окт, 2020

Златко Енев – „За сеячите на страх“

Сеячите на страх. Дребните, но неутолими, неизличими, комай непобедими паразити, които са се впили някъде в командните центрове на нашите с вас нервни и умствени системи, които са ни парализирали, обвили в някаква луда паяжина от страхове и клишета, напълно парализиращи слабите повици на тъй…
Super User 2410
18 Окт, 2020

Златко Енев – „В тъмното“

Поп Кръстю се изправи като пиян, олюля се един или два пъти, после се стовари на колене пред Апостола, сграби ръцете му и се разрида като дете, дълбоко и жално. – Апостоле, апостоле, апостоле! Събуди се, човеко, съвземи се! Изкушил те е нечестивият, взел ти е ума заради едно нищо, не мой да си…
Super User 2387
12 Юли, 2020

Златко Енев – „За писането“

Писането е нещо, което се случва (почти) независимо от собствената ми воля. Или така – или не се случва изобщо. Времето и болезнените преживявания за собствена неавтентичност са ме научили да не се подчинявам на празното желание да надвия самотата, отчаянието, скуката, усещането за пълна изолация…
Super User 2459
11 Юли, 2020

Елин Пелин – „Стихоплетства“

Отечество любезно, уроки да не са ти, ама си много мило и убаво си много! Земята ти – земя, небото ти небо! Ете, бая със зор изкаруваме лебо и малко на законо дъската му клопа, ама инат чиним на цела Европа, със тебе се хвалим дек бива и не бива… Твойта убосия сърца ни опива и със нея вечно ще се…
Super User 2761
11 Юли, 2020

Николай Хайтов – „Горски дух“

Една вечер дойдоха двама джандари, забраха наместника и право в дома на Метю. Той живееше с майка си. Женило се бе, ала жената му умре, и вече не повтори. Вика го наместникът, подава се Метю и джандарете го вкопчат. По риза, както си бил, и с фуражка. Карат го в общината, свалят го в зимника и –…
Super User 2635
11 Юли, 2020

Златко Енев – „Защо трябва да се научим да уважаваме И…

Българският национален проект, който в моето разбиране не е нищо друго освен събирателен образ, а може би и метафора, за дълбинната мотивация и целеполагане, които стоят под цялата структура на сегашното ни национално съзнание, има в основата си именно това: отрицанието на другия, на „чуждия“.
Super User 2102
05 Юли, 2020

Златко Енев – „Феноменът Грета Тунберг и традициите на…

Че Грета Тунберг – 16-годишното момиче от Швеция, което със силата на характера и решителната си непримиримост срещу „силните на деня“ вдъхнови милиони хора по света да се включат в движението за публични протести срещу настоящите политики за климата, стартирано от нея, днес вече едва ли е нещо,…
Super User 2042
29 юни, 2020

Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“ – Заключение

Именно в това твърдение – „гениите са откачени“ (което по принцип не съдържа нищо ново) – се състои живецът на доктрината за „невроразнообразието“, с която започнах разказа си. Аутизмът и аутистите са не просто нещо и хора, които трябва да бъдат толерирани; те са нужни, може би дори неизбежни…
Super User 2250
28 юни, 2020

Антон Павлович Чехов – „Врагове“

Абогин и докторът стояха лице срещу лице и в гнева си продължаваха да си нанасят един другиму незаслужени оскърбления. Изглежда, че никога в живота си, дори и на сън, не бяха изговаряли толкова несправедливи, жестоки и нелепи приказки. И у двамата силно се проявяваше егоизмът на нещастните.…
Super User 2321
27 юни, 2020

Херман Хесе – „Аугустус“

В своите изпокъсани дрехи странникът седеше свит до своя приятел. Никога не беше се чувствал толкова уморен и приятната топлина, и светлината от огъня го объркваха така, че не можеше ясно да разграничи сега от някога, днес от тогава. – Кръстнико Бинсвангер – каза той, – аз отново бях непослушен и…
Super User 2326
27 юни, 2020

Златко Енев – „Бай Ганьо – бащата на всички ни“

Бай Ганьо е може би най-остро уловеният образ на една от основните черти в националния ни характер – дълбоката потребност от себе-отричане. „Българското“, още от самото начало на съществуване на Българския национален проект, е било дефинирано преди всичко като набор от отрицания, от негации,…
Super User 2099
22 юни, 2020

Иван Вазов – „Хаджи Ахил“

Пристъпям към портрета на героя. Хаджи Ахил днес е на 66 години; ръст повече висок, отколкото среден; очи тъмносиви, проницателни, в постоянно движение и често с поглед иронически; лицето му е широко и почти четвъртито по причина, че двете бузи малко по-горе от линията на брадата увисват и придават…
Super User 2826
20 юни, 2020

Златко Енев – „Жегата като въплъщение на българското“

Започнах с Камю, иска ми се да привърша пак с него: „Най-сигурният белег на младостта може би е прекрасната склонност към простото щастие. И най-вече настървението да се живее по-бързо, стигащо до разхищение“. Може би с такива думи, скъпи мои, може да се изрази една друга страна на българския…
Super User 2156
14 юни, 2020

Чудомир – „Портрет“

Хаджи Койо хаджи Стойоолу, старият търговец на розово масло, беше вече пътник за оня свят. Засегнат от лек паралич, той от година пазеше стаята, премяташе голямата кехлибарена броеница със здравата си ръка, храчеше по пода и се караше подред на всичките си близки и роднини. – Ти цяла ли се къпеш в…
Super User 2248
14 юни, 2020

Златко Енев – „На гърба на ламята“

Ламята за малко не го цапардоса, та да го размаже като муха, после се усети и се разсмя добродушно. Или поне се престори, че е добродушно. Инак жилото на отровната дума продължи да я боде отвътре, но тя бързо превъзмогна неприятното чувство и добави с неестествено-игрив тон: – Еее, хвана ме ти,…
Super User 2113
14 юни, 2020

Здравка Евтимова – „В бъчвата“

Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма – човек троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, все едно е кост. Баща ми, също както страшния вир, може да те удави с една гадна дума. Хората, които работят за него, бъхтят като три синджира роби. Един…
Super User 2617
07 юни, 2020

Мирослав Пенков – „Как купихме Ленин“

Завърших университета с отличие. Бях забелязал, че ако се отнасяше за тях, американците обичат да споменават тоя факт. Нямах конкретни планове за бъдещето. Кандидатствах и ме приеха магистратура. Опитах да спестя пари за самолетен билет до вкъщи, но магистърската програма беше в друг щат и…
Super User 2830
06 юни, 2020

Чудомир – „Майстор Танко“

Прочут беше майстор Танко и славата му се носеше, като почнеш от горния край на Голо бърдо, та чак долу до харманите. Плевник да ти направи, сушинка някаква за колата или гюлница – ако се случи сушаво време и вятър да няма, до три години може да стои здрава и читава сградата и да не пада. Инак,…
Super User 2362
06 юни, 2020

Златко Енев – „Емигрантска история“

И тъй, ще ми се тук да ви разкажа с малко повече подробности какво се случи с мен от 1986 година насам. Някои от случките са повече, други – по-малко интересни, но общо взето, какво да си кривя душата, историята ми се вижда не безинтересна. Иначе щях ли да я описвам? Дано и на вас така да ви се…
Super User 2373
31 Май, 2020

Здравка Евтимова – „Глад“

Престижното национално френско литературно списание LE MATRICULE DES ANGES публикува в своя юнски брой за 2019 година рецензията на литературния критик Ерик Дюсерт за книгата на Здравка Евтимова „Невъзможно синьо“ (D’un bleu impossible”), отпечатана във Франция през месец април тази година от…
Super User 2407
31 Май, 2020

Златко Енев – „Провалът – (още един) начин на употреба“

Провалът като теория и провалът като реалност са две доста различни неща, както могат да засвидетелстват куп неща, от размишленията в стил Бекет, та чак до неизличимите белези в душата, примерно. Казано най-общо, принципната неизбежност на провала е единствената му абсолютно сигурна характеристика.
Super User 2467
31 Май, 2020

Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“ (откъс)

Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и най-мъчителната в досегашния си живот – историята на раждането и отглеждането на двете ни деца Паул и Леа Енев. Говорих с всички членове на семейството, преди да започна (тоест говорих с онези от тях, с които…
Super User 2231
24 Май, 2020

Орасио Кирога – „Обезглавената кокошка“

Орасио Кирога, един от по-ранните класици на латиноамериканската проза, ни изправя тук лице в лице с реалността на нещо, при мисълта за което повечето от нас вероятно чукат на дърво – и с право, разбира се. Историята на едно семейство, на което са се родили четири деца-„идиоти“, както ги нарича…
Super User 2367
24 Май, 2020

Уилям Фокнър – „Роза за Емили“

Уилям Фокнър е от онзи вид автори, които наричаме „класици“, без да ги четем особено много, може би поради изключителната трудност на романните му текстове. Кратките му текстове обаче са нещо съвсем друго – живи, колоритни, силно впечатляващи. Истории с остро изваяни характери от американския юг,…
Super User 2731
24 Май, 2020

О. Хенри – „Вождът на червенокожите“

Уилям Сидни Портър, известен по-добре под пседвонима О.Хенри, е автор, който не се нуждае от представяне. Тук една от най-обичаните и известните му истории, „Вождът на червенокожите“...
Super User 3030
17 Май, 2020

Златко Енев – „Малка нощна приказка“

Една собствена история, която би трябвало да говори сама за себе си. История за прекрачване на граници и наказание. Писана с класически образци пред очите, да видим какво е излязло...
Super User 2305
11 Май, 2020

Франц Кафка – „В наказателната колония“

„В наказателната колония“ е произведението на Кафка, с което може би я най-голяма степен е свързана почти мистичната вяра в пророческите способности на писателя. И действително, алюзиите за нещата, които ще се случат в Европа само няколко десетилетия по-късно, са много лесни – може би дори…
Super User 2566
10 Май, 2020

Николай Василиевич Гогол – „Записки на един луд“

Странен, банален, гениален – в хода на изминалите две столетия този текст е бил определян по всевъзможни начини, но онова, което самият аз откривам в него, е трагедията на разбитите човешки мечти и копнежи, ако и в случая копнежите на един много дребен, много нищожен и някак смачкан човечец, над…
Super User 2427
09 Май, 2020

Орасио Кирога – „Хуан Дариен“

Орасио Кирога, един от любимите ми латиноамерикански майстори, изглежда е роден малко прекалено рано, в смисъл, че по времето, когато той работи – началото на 20 век – латиноамериканската литература е още много далеч от достигането на каноничния статус, който има днес, и може би поради това…
Super User 2548 1
09 Май, 2020

Златко Енев – „Страхът“

Интересно, понякога човек установява, с (приятно) удивление, че най-тежките, най-страшните периоди от живота му са били и най-творческите. Поне така се случи с мен – нещо, което неволно ме довежда до една фраза на Майстер Екхарт, големия немски мистик от Средновековието: „Страданието е животно, на…
Super User 2280
09 Май, 2020

Едгар Алън По – „Гарванът“

Моят опит за един „български прочит“ на може би най-известната поема в по-новата световна литература. Без финтифлюшки, но с мой собствен предговор, под формата на най-съкровения текст, който съм писал някога...
Super User 2422
09 Май, 2020

Георги Господинов – „Сляпата Вайша“

Днес е ред на може би най-известния кратък разказ в най-новата българска литература: „Сляпата Вайша“ на Георги Господинов. Разказът, както всички знаем, получи широко международно признание и известност под формата на едноименния анимационен филм, създаден от българо-канадския режисьор и създател…
Super User 2415
09 Май, 2020

Светослав Терзийски – „Натюрморт с потна баба и Пасат“

В поредицата „Съвременни български разказвачи“ днес ще ви представя един разказ и автор, с които се надявам да ви изненадам. Работата е там, че става дума за разказ на Терзийски... но не Калин. Светослав Терзийски, по-големият от двамата братя, също е автор на (кратка) проза, при това доста добра,…
Super User 2527
09 Май, 2020

Франц Кафка – „Преображението“ (част 2)

В литературата на 20 век едва ли има друг разказ или новела с по-голямо, по-осезателно влияние върху по-нататъшния развой на европейската чувствителност и култура, в сравнение с „Преображението“ на Франц Кафка. И това е така по напълно разбираеми причини, както се опитвам да обясня във въведението…
Super User 1772
09 Май, 2020

Франц Кафка – „Преображението“ (част 1)

В литературата на 20 век едва ли има друг разказ или новела с по-голямо, по-осезателно влияние върху по-нататъшния развой на европейската чувствителност и култура, в сравнение с „Преображението“ на Франц Кафка. И това е така по напълно разбираеми причини, както се опитвам да обясня във въведението…
Super User 2319
09 Май, 2020

Франц Кафка – „Преображението“ (част 3)

В литературата на 20 век едва ли има друг разказ или новела с по-голямо, по-осезателно влияние върху по-нататъшния развой на европейската чувствителност и култура, в сравнение с „Преображението“ на Франц Кафка. И това е така по напълно разбираеми причини, както се опитвам да обясня във въведението…
Super User 1797
09 Май, 2020

Антон Павлович Чехов – „Ванка“

Една покъртителна и хубава човешка история. Прекрасна, като всичко от Чехов... „Ела, мили дядо – продължи Ванка, – моля те в името на Христа Бога, вземи ме от тука. Съжали се над мен, нещастното сираче, защото всички ме бъхтят и страшно много ми се яде, и такава мъка си имам, че не мога ти каза,…
Super User 2656 5.00
09 Май, 2020

Златко Енев – „Ангелицата“

Кратък разказ от Златко Енев, четен от автора. – Здравей – каза някой изотзад и той за малко не се подхлъзна от седалката на протрития въртящ се стол, верен съратник в безкрайната битка с думите. Обърна се бавно, проклинайки болката във врата, която не му позволяваше по-бързи движения. Размазаният…
Super User 2111
09 Май, 2020

Чудомир – „Де оня глас“

Из текста: „Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха-аха, ще запукат, ще…
Super User 2708
09 Май, 2020

Златко Енев – „Напиканите обувки на незнайния воин“

Беше тъмно, студено и Незнайният воин беше кисел. Не че го смущаваха студът и тъмнината – за седемдесет години служба беше се научил да не обръща внимание на такива неща – но гълъбите отново бяха цвъкали цял ден по главата му, а, разбира се, никой не обича такива неща, и Незнайният ругаеше тихо,…
Super User 2358 1
09 Май, 2020

Златко Енев – „Сълзите“

Да те оставя ли сам? – попита майка му изотзад и се закашля, остро, режещо. Той не отговори, придърпа с крак една от табуретките и се отпусна тежко върху нея. Ковчегът се заклати застрашително и той го подпря с коляно, гледайки стреснато към мъртвеца, който за малко не се изтърси на пода. Беше…
Super User 2235 5.00
09 Май, 2020

Момо Капор – „Изток – Запад“

Една смешна, тъжна и много, много мъдра история, в която онези от нас, които все още си спомнят славните времена на реалния социализъм, вероятно ще разпознаят много от нещата, с които са израснали...
Super User 2683
09 Май, 2020

Златко Енев – „Всичко, което винаги сте искали да…

– Ало … Даже и в тази най-неутрална от всички възможни фрази гласът й се изхитряваше да звучи някак провлечено и приканващо – или откровено разголено, в зависимост от интерпретиращата фантазия. За момент той се поколеба дали да не й каже какво е правил само допреди пет минути с мисълта за нейния…
Super User 1801
09 Май, 2020

Йордан Йовков – „Сенебирските братя“

Класическата българска литература е по правило издържана в тон на себе-жертвеност и протест срещу нещата, които някои някога „са ни сторили“ (основно османските господари, които са и основният източник на „злини“ в канона, с който израстваме всички). Почти няма класически български автор, който да…
Super User 2550
09 Май, 2020

Златко Енев – „Стъпките“

Има една дума в немския език, Ungeziefer, за която е трудно да се намери еквивалент в други езици. Тя означава нещо като „паразити“ или „гадини“, като в определени периоди от немската история нерядко е била употребявана и като обозначение на групи от хора... С всичко това искам да въведа следващата…
Super User 873

Коментари

Холивуд се опитва да наложи на човечеството и...
Антон Миленков писа в Едуард Саид: Палестинизъм
Интересно ми е: ако те признава само един, им...
Антон Миленков писа в Да оцелееш в Черно море
Индустриалист Вехби Кодж е добре да бъде прев...
Безумното невежество на „широката общественос...
И така, понеже разбирам, че темата за историч...
"Човек не наранява, не руши, не унищожава нещ...
Пиша всичко това тук, защото не ми се подхващ...
Съдбата на Башир и Далия днес е показателна з...
Back to the Top