Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Видеогалерия

Чудомир – „Портрет“

 

 

Хаджи Койо хаджи Стойоолу, старият търговец на розово масло, беше вече пътник за оня свят. Засегнат от лек паралич, той от година пазеше стаята, премяташе голямата кехлибарена броеница със здравата си ръка, храчеше по пода и се караше подред на всичките си близки и роднини.


– Ти цяла ли се къпеш в ливанто мари, отдалече още миришеш на пор! Майка ти без сапун се миеше едно време, икономии да прави, а вий сте го ударили на разсипия. Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! – ругаеше той дъщеря си.


– Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои непобутната, бобът покара листа в избата, а вий купувайте месо, пилейте! Що не иде Цана да набере мокреш по вадата накъм Топкория, ами все марули купувате?


Близките му не смееха да му продумат дума. Всички знаеха, че има някъде скрити два феса турски лири още от румелийско време, и се надпреварваха как да му угаждат, за да го спечелят. Жените му точеха баници и баклави, правеха му цариградски „маалеби“ и „таук гюусу“, миеха му краката, завиваха го, а мъжете му носеха подаръци – броеници и цигарета, – закопчаваха му крачолите и го разхождаха със стария файтон из околностите на градеца през хубави дни.


Коментари

Хубав текст. Така е. Егото играе голяма роля ...
„Когато Родезия – кръстена на британския импе...
Откъм Фейсбук:Zlatko EnevПоразителна, поразит...
"Непосредствено след Деветосептемврийския пре...
Леваневски е бил мъжкар. Убиват го страхливци...
Златко Енев е фин манипулатор.Не само в тази ...
Благодаря ти, че го отбелязваш — напълно си п...
Мартин Заимов писа в Кривозъба мисловна машина
Грешката на автора, че протестите във Франция...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...