Либерален преглед - Златко Енев – „Стъпките“

{"id":85,"form_id":1,"category":"category-21","name":"2020_04_Zlatko_Steps_Spider.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/2020\/2020_04_Zlatko_Steps_Spider.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/2020\/2020_04_Zlatko_Steps_Spider.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-1\/thumbnail\/category-21\/2020_04_Zlatko_Steps_Spider.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/FQkYxfLYPdk\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"21","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_04_Zlatko_Steps_Spider.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Звукът на стъпките, провлечени и бавни, като на човек, който при ходене влачи пети по пода, го подлудяваше. Всеки път когато се появяха отгоре той сменяше стаята – от всекидневната в кухнята, оттам през ужасно скърцащата остъклена врата в малката спалня – и обратно, когато стъпките отново го застигнеха, с онази непогрешима пред­сказуемост, която с течение на времето той бе започнал да приема като част от наказанието си. Ако беше в Берлин сигурно отдавна би направил скандал – да се заяжда не­прекъснато с дойчовците, да на­трива надутите им носове при всеки възможен случай беше допреди месец едно от нещата, които му помагаха да оцелее в ледената стерилност на немския аквариум. Но тук, в скривалището, което бе избрал напук на всичко, той имаше ясното чувство, че не може да си позволи нещо подобно. Не и в това провинциално гнездо, където всеки познава всекиго. Само това му липсваше, да разберат, че в апартамента живее чужд човек.