Битката около първия в света специален данък върху богатството на милиардерите.

Най-големият залог на изборите през ноември е контролът над американския Конгрес. Но почти толкова важна може да се окаже и битката около едно предложение в Калифорния, известно като Proposition 40, което предвижда облагане на богатството на приблизително 250-те милиардери в щата. Ако бъде одобрено от избирателите, това ще бъде първият в света специален данък върху милиардерите.

На обществена среща през август конгресменът демократ Ро Кана, чийто избирателен район обхваща голяма част от Силициевата долина, попита присъстващите колко от тях подкрепят предложението. Десетки ръце се вдигнаха веднага – огромно мнозинство от хората в залата. Подобна подкрепа беше показателна. Дори тук, в един от най-богатите райони на страната, недоволството от икономическото неравенство беше достигнало точката на кипене.

Кана не пропусна да се подиграе с отсъствието на милиардерите, които така яростно се противопоставят на данъка. „Те очакват да се срещнеш с тях насаме. Очакват ти да отидеш при тях“, каза той. „Как така ще се унижат да седнат като обикновени хора на обществена среща и да чакат да им дадат думата!“

Когато разговарях с Кана преди срещата, той ми разказа, че подкрепата за данъка вече му е струвала скъпо в политическо отношение. „Загубих поне 20 процента от дарителите си“, каза той. Сред тях имало и няколко технологични милиардери, които преди това финансирали кампаниите му. Кана не можеше да разбере защо те не виждат нещо, което за него изглежда очевидно: че данъкът всъщност е в техен собствен интерес.

Според него еднократното облагане на милиардерите по света с 5 процента от общото имущество е сравнително скромна цена, ако успее да намали обществената ярост срещу тях. Посланието му беше просто: вижте какви са настроенията. „Мамдани и следващото поколение искат главите ви“, предупреди той. „Идват с вилите.“

Майкъл Мориц, една от големите фигури в Силициевата долина, прекрасно съзнава колко непопулярни са станали той и останалите милиардери. „Всеки път, когато видя заглавие с думата „милиардер“, знам, че някой се опитва да ни нападне“, каза ми той, когато го посетих в дома му в Сан Франциско. Според него милиардерите са се превърнали в удобни мишени за политиците.

Мориц е бивш инвеститор в рисков капитал, подкрепил множество успешни компании, сред които и Google. Състоянието му се оценява на около 8 милиарда долара. Той признава, че икономическото неравенство е сериозен проблем и че огромната пропаст между богатите и бедните в Америка трябва по някакъв начин да бъде намалена. Подкрепя премахването на законовите вратички, които позволяват на свръхбогатите да плащат несъразмерно ниски данъци. Но е категоричен, че Proposition 40 представлява „конфискация на имущество“, продиктувана от завист и озлобление. „За съжаление Калифорния се е превърнала в щат, който вече не цени успеха“, каза той.

Мориц е убеден, че данъкът ще навреди тъкмо на хората, на които се предполага, че трябва да помогне. Според него много от най-богатите жители ще напуснат Калифорния и така ще намалеят данъчните приходи на щата. Самият той няма намерение да се мести, но главно заради възрастта си. Ако бил с трийсет години по-млад и управлявал успешна компания, вероятно щял да замине.

Сергей Брин, съоснователят на Google, може би вече е предприел подобна стъпка. В края на миналата година той купи имение край езерото Тахо, от страната на Невада, очевидно за да избегне евентуалния данък. Същевременно Брин оглавява съпротивата срещу Proposition 40 и е отделил над 100 милиона долара за кампанията срещу него. „Избягах със семейството си от социализма през 1979 г. и познавам опустошителното, потисническо общество, което той създаде в Съветския съюз“, обясни той пред „Ню Йорк Таймс“. „Не искам Калифорния да стигне до същото положение.“

Предложението обаче разделя не само милиардерите и останалите жители на щата, но и самата Демократическа партия. Докато Кана е сред най-ревностните му защитници, губернаторът Гавин Нюсъм се опитва да попречи на включването му в бюлетината.

Разделение има и сред прогресивните организации и профсъюзите, въпреки силните настроения срещу свръхбогатите. Основният спор е за разпределението на приходите. Proposition 40 е инициатива на най-големия профсъюз на здравните работници в Калифорния и предвижда по-голямата част от очакваните 100 милиарда долара да бъдат насочени към здравни програми, застрашени от съкращенията на федералното финансиране. Други организации смятат, че средствата трябва да се разпределят по-широко, и отказват да подкрепят предложението.

Ако председателят на здравния профсъюз Дейв Ригън е политическата движеща сила зад Proposition 40, интелектуалните му архитекти са двама френски икономисти – Еманюел Саез и Габриел Зукман. И двамата преподават в Калифорнийския университет в Бъркли и са посветили професионалния си живот на изследването на неравенството и начините, по които богатите избягват данъчно облагане. Те са били неофициални съветници на сенаторката Елизабет Уорън по време на президентската ѝ кампания през 2020 г., а днес правителства и политици в САЩ и по света редовно се обръщат към тях за експертни съвети.

Саез и Зукман смятат, че живеем във втора Позлатена епоха^[1] – време, в което крайното съсредоточаване на богатство в ръцете на малцина е не само икономическа несправедливост, но и политическа катастрофа. Според тях ограничаването на богатството и влиянието на милиардерите е наложително. Proposition 40 е референдум не само за разпределението на богатството в Съединените щати, но и за разпределението на властта. Както казва Саез: „Демокрация ли сме все още, или се превръщаме в олигархия?“

Поддръжниците на предложението се надяват, че то ще постави началото на промяна, сравнима с данъчния бунт, започнал също в Калифорния през 1978 г.^[2] Тогава избирателите одобряват ограничаване на данъците върху недвижимите имоти – решение, което предвещава избирането на Роналд Рейгън за президент две години по-късно и началото на консервативната революция в американската икономика. Почти половин век по-късно авторите на Proposition 40 се надяват на нов исторически обрат, този път в полза на хората, останали извън благоденствието.

Непосредственият повод за инициативата са съкращенията в социалните програми, приети миналата година със закона на президента Тръмп, наречен One Big Beautiful Bill Act. През следващите пет години Калифорния може да загуби около 100 милиарда долара федерално финансиране по програмата Medicaid, която осигурява здравни грижи за хората с ниски доходи. Това застрашава медицинското обслужване на милиони жители, както и съществуването на болници и други здравни заведения. За да предотврати подобен развой, профсъюзът на здравните работници, ръководен от Дейв Ригън, предлага данъкът върху милиардерите да компенсира загубените средства.

Идеята обаче възниква още по време на пандемията. През пролетта на 2020 г., когато икономиката е блокирана и щатските бюджети са застрашени от огромни дефицити, Калифорнийската федерация на учителите се обръща към Саез и Зукман с молба да разработят данък върху големите богатства. Двамата вече са участвали в подготовката на подобни предложения за президентските кампании на Елизабет Уорън и Бърни Сандърс.

Икономистите са сред най-влиятелните изследователи на неравенството в света. Критиците им твърдят, че преувеличават мащабите му и че изследванията им страдат от методологически недостатъци и идеологически пристрастия. Саез и Зукман категорично отхвърлят тези обвинения. Но основното им твърдение изглежда трудно оспоримо: състоянията на свръхбогатите са нараснали главоломно, докато огромна част от натрупаното богатство остава необложена с данъци.

През 2021 г. разследване на ProPublica, основано на поверителни данъчни документи на някои от най-богатите американци, разкри колко големи са тези разминавания. Между 2014 и 2018 г. състоянието на основателя на Amazon Джеф Безос нараства с почти 100 милиарда долара. За същия период той декларира доходи от 4,22 милиарда долара и плаща 973 милиона федерални данъци. Ако обаче данъкът се изчисли спрямо цялото увеличение на богатството му, ефективната ставка е едва 0,98 процента.

Обяснението се крие в начина, по който функционира американската данъчна система. По-голямата част от състоянието на Безос се състои от акции на Amazon, чието поскъпване се облага едва когато акциите бъдат продадени. Милиардерите обаче могат да финансират начина си на живот чрез заеми, обезпечени с притежаваните от тях активи. Така не се налага да продават акции, а получените заеми също не се облагат като доход. Освен това при наследяване американското законодателство позволява натрупаното до този момент поскъпване да остане необложено.

„Данъчната система е станала изключително ефективна в изключването на онези форми на богатство, които богатите действително притежават“, казва Рей Мадоф, професор по право в Бостънския колеж. „Оставяме огромни богатства необложени.“

Същото важи и на щатско равнище. Според изчисленията на Саез и Зукман съоснователите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж не са платили данък върху доходите в Калифорния за увеличението на богатството си от акции на компанията през 2019, 2020 и 2023 г., въпреки че общата стойност на дяловете им е нараснала с повече от 60 милиарда долара. През тези години двамата не са получавали заплати от Google, не са продавали акции и не са получавали дивиденти. Те не са нарушавали закона. Просто са се възползвали от начина, по който е устроена системата.

След като през 2020 г. Саез и Зукман се съгласяват да помогнат на Калифорнийската федерация на учителите, те привличат няколко специалисти по данъчно право и разработват предложение за еднократен данък от 0,4 процента върху богатството на жителите на щата с имущество за над 30 милиона долара, като изключват недвижимите имоти. Законопроектът така и не стига до гласуване, отчасти защото Калифорния преодолява икономическите последици от пандемията по-добре от очакваното.

Съкращенията в социалните програми, предприети от администрацията на Тръмп, връщат идеята на дневен ред, този път по инициатива на профсъюза на здравните работници. „Дейв Ригън дойде и каза: Имаме извънредна ситуация. Трябват ни пари“, спомня си Саез.

Икономистите и техните колеги преработват първоначалното предложение. Вместо да облагат всички жители със състояние над 30 милиона долара, те решават да насочат данъка единствено към приблизително 250-те милиардери в Калифорния. Причината е проста: през последните години богатството им е нараснало толкова много, че еднократен данък от 5 процента би могъл да осигури необходимите 100 милиарда долара. Според Forbes през 2020 г. Сергей Брин е притежавал 49 милиарда долара. Днес състоянието му се оценява на около 237 милиарда. Това на Лари Пейдж е нараснало от 50 на повече от 280 милиарда долара.

Преди няколко месеца Джеф Безос реагира раздразнено на въпрос за данъците си в интервю за CNBC. „Можете да удвоите данъците, които плащам, и ви гарантирам, че това няма да помогне на онази учителка в Куинс“, заяви той. Саез и Зукман са категорични, че това не е вярно. В епохата на хора, чиито състояния се измерват със стотици милиарди, дори облагането на малка част от натрупаното богатство може да има огромен обществен ефект.

Общото състояние на милиардерите в Калифорния днес възлиза на около 2,4 трилиона долара – приблизително половината от брутния вътрешен продукт на щата. Ако Proposition 40 бъде прието и донесе очакваните 100 милиарда долара, състоянието им ще намалее до малко под 2,3 трилиона. Онова, което за тях би било сравнително незначителна загуба, може да запази достъпа до здравеопазване на милиони хора.

Саез признава, че решението данъкът да обхване само милиардерите е и политически ход. „Те вече не са особено популярни“, отбелязва сухо той. Подкрепата сред избирателите се оказва впечатляваща: за включването на предложението в бюлетината са необходими около 875 хиляди подписа, а профсъюзът вече е събрал 1,6 милиона.

Ригън настоява, че целта му не е да воюва с милиардерите. „Въпросът беше как да предотвратим срива на здравната система. Не се опитваме да решаваме спора дали богатството на милиардерите е справедливо, или не.“ Но използването на това богатство за преодоляване на кризата му изглежда очевидно решение. Той припомня прочутия отговор на банковия обирджия Уили Сътън на въпроса защо обира банки: „Защото там са парите.“

Милиардерите обаче нямат намерение да се предадат без бой. Сергей Брин е привлякъл на своя страна Майкъл Мориц, Ерик Шмид и други влиятелни фигури от Силициевата долина. Заедно те създават организацията Building a Better California („Да изградим по-добра Калифорния“), която налива огромни средства в кампанията срещу данъка.

Стратегията им не се ограничава до реклами. Организацията успява да включи в изборната бюлетина още две предложения, Propositions 41 и 42, съдържащи разпоредби, които на практика биха забранили въвеждането на данък върху богатството в Калифорния. Ако някое от тях получи повече гласове от Proposition 40, то ще има предимство, дори ако избирателите одобрят данъка върху милиардерите. Губернаторът Гавин Нюсъм подкрепя Proposition 42. Междувременно противниците на данъка харчат десетки милиони долари за реклами по телевизията и в социалните мрежи.

Не всички калифорнийски милиардери обаче са против предложението. Дженсън Хуанг, ръководителят на Nvidia, чието състояние благодарение на бума на изкуствения интелект е достигнало около 200 милиарда долара, заяви пред Bloomberg, че няма нищо против данъка.

Хуанг обаче е изключение. Особено силно е недоволството сред основателите на технологични компании, които са милиардери само „на хартия“. Става дума за предприемачи, чиито компании все още не се търгуват на борсата, но притежаваните от тях дялове се оценяват на повече от милиард долара. Противниците на данъка изтъкват, че тези хора може да не разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да го платят, а самите оценки на компаниите им често са несигурни.

През август Ро Кана предложи милиардерите, които не разполагат с достатъчно свободни средства, да могат да вземат заем от щата, като заложат акции от компаниите си. Идеята предизвика гневната реакция на милиардера Марк Кюбан, който я нарече „безумна“. Според него подобен механизъм ще съсипе перспективите за развитие на новите компании. „Ако Proposition 40 бъде прието, само идиоти ще продължат да създават стартиращи компании в Калифорния“, написа той в социалната мрежа X.

Също толкова остро реагира Гари Тан, ръководителят на Y Combinator, организация, която финансира и подпомага млади технологични компании. „Това са предприятия с несигурно бъдеще. Пазарите могат да се променят много бързо. Можете да докарате основателя на една компания до фалит“, каза ми той. Според Тан данъкът е насочен срещу самата технологична индустрия и заплашва да унищожи предприемаческия дух на Калифорния. „Струва ми се, че сме на път да заколим кокошката, която снася златните яйца.“

Авторите на данъка отхвърлят тези възражения като подвеждащи. Те посочват, че милиардерите „на хартия“, също като останалите, могат да получават заеми срещу притежаваните от тях активи. Щом банките ги третират като милиардери, защо държавата да не прави същото? Освен това Proposition 40 позволява данъкът да бъде изплатен в продължение на пет години. Основателите на компании, чието богатство е почти изцяло вложено в бизнеса им, могат да отложат плащането до момента, в който компанията излезе на борсата или започне да изплаща дивиденти.

Поддръжниците на предложението обвиняват технологичната индустрия, че умишлено всява страх. Според тях еднократен данък, засягащ едва 250 души, едва ли би могъл да разруши предимствата, които Силициевата долина е изграждала в продължение на десетилетия. Кана припомня, че 85 процента от последните инвестиции на рисков капитал в САЩ са насочени към компании в Калифорния. Причината според него е съсредоточаването на талантите, които движат революцията в изкуствения интелект. Той е убеден, че огромното мнозинство от милиардерите ще останат в щата дори ако данъкът бъде въведен.

Но зад апокалиптичните предупреждения на технологичните предприемачи стои и друго опасение: че данъкът няма да остане еднократен. „Чували ли сте някога за еднократен данък?“, попита ме Мориц. Подозренията не са съвсем безпочвени. Тази година Кана и Бърни Сандърс внесоха законопроект за ежегоден федерален данък върху богатството, а Саез и Зукман открито заявяват, че разглеждат Proposition 40 само като начало. В Силициевата долина мнозина се опасяват, че данъкът ще стане постоянен и че предприемаческата енергия, създала Apple, Google и други компании, променили света, ще се премести към градове като Маями и Остин.

Тъкмо от това се страхува и губернаторът Гавин Нюсъм. Той категорично се противопоставя на Proposition 40 и обещава да направи необходимото, за да го спре. За Нюсъм обаче въпросът е политически деликатен. Той поддържа добри отношения с Брин и други технологични милиардери и не би искал да отблъсне потенциални дарители преди евентуална президентска кампания. Същевременно общественото недоволство от икономическото неравенство расте и всеки демократ, който изглежда прекалено благосклонен към милиардерите, рискува да плати висока политическа цена.

През юни Нюсъм потвърди несъгласието си с калифорнийския данък, но обяви, че подкрепя въвеждането на подобен данък на федерално равнище. Този опит за политическо лавиране не му донесе особена полза. През август ръководството на Демократическата партия в Калифорния пренебрегна позицията му и гласува в подкрепа на Proposition 40. Други влиятелни демократи, сред които сенаторите Адам Шиф и Алекс Падиля и бившата вицепрезидентка Камала Харис, предпочетоха да не заемат публична позиция.

Разделението обхваща и прогресивните организации и профсъюзите. Сред противниците на данъка е Калифорнийската асоциация на учителите, която има около 300 хиляди членове. Тя подкрепя друга инициатива, Proposition 3, предвиждаща запазване на сегашните данъчни ставки за хората с високи доходи, за да се осигури финансиране за образованието.

Председателят на асоциацията Дейвид Голдбърг обяснява, че организацията му има сериозни възражения срещу Proposition 40. Почти нищо от предвидените приходи няма да отиде за образование, а еднократният характер на данъка означава, че той няма да осигури трайно финансиране. Според Голдбърг ожесточената политическа битка за подобна мярка може да се окаже неоправдана. „Изправяме се срещу най-богатите хора в историята на света“, казва той. „Трябва да бъдем изключително умни в избора на тактика.“

Голдбърг смята, че поведението на Дейв Ригън допълнително е навредило на каузата му. Според него председателят на здравния профсъюз се е опитал да принуди други синдикални лидери да подкрепят Proposition 40. Няколко калифорнийски медии съобщиха за обвинения срещу Ригън в заплахи и сплашване, включително случаи на словесна и физическа агресия. Той отрича обвиненията и ги определя като клеветническа кампания, организирана от противниците му милиардери.

Но критиките срещу него далеч не идват само от богатите. Кейти Портър, бивша конгресменка от Калифорния, известна с последователните си прогресивни позиции, нарича Proposition 40 „поредната зле обмислена и прибързана инициатива на Дейв Ригън“. Тя също възразява срещу еднократния характер на данъка и прекомерното насочване на средствата към здравеопазването. Според нея предложението използва по повърхностен и опасен начин справедливия обществен гняв и дълбоката икономическа несигурност.

Портър вижда в него капан, от който прогресивното движение може да излезе губещо независимо от резултата. Ако данъкът бъде отхвърлен, това ще затвърди убеждението, че властта на милиардерите е непоклатима, и ще затрудни бъдещите опити за ограничаване на неравенството. Ако бъде приет, но се окаже неуспешен, последствията могат да бъдат още по-тежки. Провалът на подобна мярка в един от най-големите американски щати би подкопал доверието в прогресивните икономически решения за години напред.

Историята предлага може би най-сериозния аргумент срещу Proposition 40. През 1990 г. дванайсет европейски държави облагат богатството с подобни данъци. Днес това правят само три. Особено показателен е опитът на Франция, родината на Саез и Зукман. Въведеният през 1981 г. данък солидарност върху богатството, известен със съкращението ISF (impôt de solidarité sur les fortunes), скоро получава и подигравателно тълкуване: invitation à sortir de France – „покана да напуснеш Франция“. През следващите десетилетия немалко заможни французи действително напускат страната, което нанася известни щети на икономиката. Данъкът е премахнат през 2017 г.

Саез и Зукман са изследвали подробно френския опит. Според тях основният проблем е бил неправилното устройство на данъка. Прагът за облагане е бил твърде нисък – около един милион евро, което е засегнало много домакинства, чието богатство се е състояло предимно от собственото им жилище. Същевременно многобройните изключения са позволявали на най-богатите да избягват облагането. Например всеки, който е притежавал поне 25 процента от дадено предприятие, е бил освободен от данъка. „Френският опит с облагането на богатството показва точно какво не бива да се прави“, каза ми Саез.

Защитниците на калифорнийския данък са убедени, че са избегнали тези грешки. Proposition 40 обхваща само малък брой хора, не предвижда подобни освобождавания и според авторите му ще бъде изключително трудно да се заобиколи. Данъкът трябва да влезе в сила със задна дата, считано от 1 януари 2026 г., така че всеки милиардер, чието основно местожителство е било в Калифорния тогава, ще бъде задължен да го плати.

Това може да създаде проблеми и за Сергей Брин. Според професора по право Брайън Гале, участвал в разработването на предложението, Брин ще трябва да докаже пред данъчните власти, че действително е преместил центъра на живота си в Невада, а не просто е купил поредния си имот там. „Това, че прекарваш известно време в петата си ваканционна къща, не те прави жител на Невада“, отбелязва Гале.

Друг аргумент в полза на приложимостта на данъка е, че около 65 процента от богатството на калифорнийските милиардери се състои от публично търгувани акции, чиято стойност може сравнително лесно да бъде установена. При четиримата най-богати – Брин, Пейдж, Хуанг и Марк Зукърбърг, чието общо състояние доближава един трилион долара – този дял е почти 100 процента. Това би улеснило както изчисляването на данъчните задължения, така и защитата им при евентуални съдебни спорове.

А такива спорове почти сигурно ще има. Ако Proposition 40 бъде одобрено, противниците му несъмнено ще оспорят неговата конституционност. Американският Върховен съд вече е дал основания да се смята, че би отхвърлил подобен данък на федерално равнище. Но ограниченията, които важат за федералната власт, не се прилагат непременно и към отделните щати. Гале е уверен в юридическата издържаност на предложението, макар да признава, че решенията на сегашния Върховен съд са трудно предвидими. „Ако ставаше дума за който и да е друг съд, щях да бъда сигурен на 99,9 процента“, казва той.

Преди обаче данъкът да стигне до съда, трябва да бъде одобрен от избирателите. А изходът от гласуването става все по-несигурен.

На митинг в Сан Хосе Ро Кана обяви, че евентуална победа през ноември ще отекне не само в Америка, но и по целия свят. Същевременно призна, че битката ще бъде тежка. „Щяхме да спечелим със съкрушително мнозинство, ако не беше едно нещо“, каза той. „Познайте кое е то. Парите.“

И изглежда, че парите вече оказват влияние. През март социологическо проучване, поръчано от „Лос Анджелис Таймс“, показва 52 процента подкрепа за данъка срещу 33 процента против. В началото на август съотношението вече е 48 срещу 41 процента, а към средата на септември преднината се е стопила до едва три процентни пункта – 45 срещу 42 процента.

Ригън очаква противниците на Proposition 40 да похарчат поне 400 милиона долара за кампанията си. Неговият профсъюз е успял да събере само 32 милиона. Но той смята, че най-добрата реклама за предложението са самите милиардери. Възмутените им реакции и огромните суми, които харчат, за да предотвратят данъка, могат в крайна сметка да убедят още повече хора да гласуват за него.

„Продължавай да говориш, Сергей“, казва Ригън. „Продължавай да говориш, Гари Тан. Продължавай да говориш, Питър Тийл. Защото точно вие не сте най-подходящите хора да убеждавате избирателите.“

^[1] Позлатена епоха (Gilded Age) – период в американската история приблизително от 1870 до 1900 г., белязан от бурна индустриализация, огромно натрупване на богатство, задълбочаващо се социално неравенство и силно политическо влияние на едрия бизнес. Названието идва от сатиричния роман „Позлатената епоха“ (1873) на Марк Твен и Чарлз Дъдли Уорнър и намеква за бляскава повърхност, прикриваща дълбоки обществени проблеми.

^[2] Данъчният бунт в Калифорния (1978) – масово движение срещу високите данъци върху недвижимите имоти, довело до приемането на т.нар. Proposition 13 чрез референдум. Мярката ограничава данъчната ставка до 1% от оценената стойност на имота и силно ограничава последващото увеличение на данъчната оценка. Победата на инициативата се смята за един от предвестниците на консервативната революция на Роналд Рейгън и последвалата политика на намаляване на данъците и ограничаване на държавните разходи.

Източник

Майкъл Стайнбъргър е автор и сътрудник на списанието към в. „Ню Йорк Таймс“. Последната му книга е „Философът от Долината: Алекс Карп, „Палантир“ и възходът на държавата на наблюдението“ (The Philosopher in the Valley: Alex Karp, Palantir and the Rise of the Surveillance State).