„Време на смелите“ от Димитре Динев: Какво изобилие!

Роденият в България Димитре Динев разказва за жестокия XX век на 1200 великолепни страници

Рецензия от Давид Хугендик

Die Zeit, 10 октомври 2025 г.

Най-напред една малка услуга за читателите, защото, както знаем, напоследък подобни неща са важни: дори при стегнато темпо, щедро отделено свободно време и необезпокоявана концентрация ще ви трябва поне седмица, за да се справите с този роман. Което е нищо в сравнение с времето, което е било необходимо на неговия автор, живеещия във Виена писател Димитре Динев, за да го напише – тринадесет години, както се говори. Пък и е нищо в сравнение с немалкото романи, които човек не успява да дочете дори след тринадесет години, защото звучат така, сякаш са били написани за една седмица.

Да, книгата на Динев изисква немалко търпение. Това са близо 1200 страници, на места поставящи читателя пред сериозни изпитания. Докато ги чете, човек може ту да им се възхищава, ту да ги проклина, макар че поне в началото възхищението вероятно ще надделява. Защото още самият разказвачески размах буди респект: старомодната му пищност и неудържимият стремеж да прелива отвъд всякакви граници, с които тук пред очите ни се разгръща почти цял един век. И всичко това стои на удивително разстояние от модите на съвременния ни терапевтичен реализъм.

Книгата започва с австрийската медицинска сестра Ева, която работи във военен лазарет малко преди Първата световна война, и с едно първо изречение, в което вече проблясва закачливо-пищният тон, с който тепърва често ще се срещаме: „В тази лятна нощ Ева Нагел беше отишла до Дунав с намерението да се хвърли във водата, но вместо това се хвърли в обятията на пехотния лейтенант Алоис Козусник.“

С Ева, нейните деца и внуци започва една, Бог ми е свидетел, почти необозрима върволица от главни герои, чиито заплетени съдби следим, чиито пътища се пресичат и които попадат във водовъртежа на идеологическите експерименти с хора и съпътстващите ги жестокости, в оргиите на насилие и смърт от първата половина на XX век. Това е роман, който, макар да не обхваща целия свят, все пак побира значителна част от Европа: Австрия, Германия, малко Русия, но най-вече социалистическа България, от която самият Динев успява да избяга през 1990 г. Около биографиите на героите си Динев изплита своите истории и разгръща широко разклонени семейни родословия, наситени с толкова много събития, че тук можем да ги преразкажем единствено в силно съкратен вид.

Ева среща мълчаливия рибар Ксавер и от него се ражда Ангела. Ангела се омъжва за Хелмут и двамата имат син Бруно. Леополд, войник от Вермахта, екзекутиран толкова нескопосано, че оцелява, но губи паметта си, среща в планината българската овчарка Неда, оттук нататък се нарича Мето, тръгва да търси някогашната си родина, придружаван от очевидно непобедимото си куче, и среща – помним я, нали? – Ангела. Междувременно ромът Барко става анархист в печално известния български лагер за изтезания „Белене“, където всяка надежда, всяка индивидуалност издъхва с хленч. Барко също има син, който се казва Райко, а овчарката Неда има дъщеря, която влиза в партията, и така нататък, и така нататък, докато не се появи следващият герой, следващият второстепенен главен герой и следващият второстепенен герой на второстепенните герои. Повечето са войници от световните войни, зверски надзиратели в лагерите, жалки комунистически офицери, които се напиват пред бюста на Сталин, или австрийски полицейски фелдфебели с имена като Щруц или Блехмос, които изобщо не е нужно да запомняме, но които въпреки това трудно забравяме.

Димитре Динев поема дълбоко въздух, родословните дървета се разрастват буйно през съвременната история – която в случая с България е останала почти необработена от литературата, – а Дунав излиза от бреговете си, също както целият този роман се разлива с предизвикателна необятност, изхвърля герои на брега, оставя ги да потънат и след стотици страници отново ги извежда на повърхността. Динев създава сетивно наситени, изключително детайлни и – според стандартите на съвременната литература, дресирана да бъде икономична – дръзко пространни социални портрети и картини на австрийския селски живот, на самотните съществувания из българските планини, на мириса на овце, восък и сирене, на лицата на старците, набраздени като географски карти, на живота на вечно преследваните роми, лишени от собствената си идентичност. Това е и книга за хората, останали край пътя на историята, и за сладострастието на озверяването, докато природата невинно разиграва пролетта и кайсиевите дървета цъфтят.

Самият факт, че композицията на Динев успява в по-голямата си част да удържи този необятен сбор от истории, разклонения и преплитания на човешки съдби, вече е литературно постижение. Същото важи и за съжителството на различните стилови регистри, които Динев по правило съчетава органично: грубост и пределна сухота, най-пищна ирония и мистично, сякаш понесено от вятъра приказно повествование, в което се разговаря много с духове, надгробни камъни, гарвани и вятъра, но най-вече със самия Дунав, принуден да бъде свидетел на всичко, което хората си причиняват един на друг. „Доброто не е обвързано с никое време“, казва веднъж безстрашната, храбра овчарка Неда на един войник. Именно тази надежда за милост и щастие лежи в основата на романа, макар злото непрестанно да хвърля сянката си върху нея. Във войната, по времето на нацизма, при социализма, в лагера. Унгарският писател Петер Надаш веднъж е казал, че европейците са „тежко осакатени от войната или потомци на тежко осакатени от войната“. И в своя разточителен епос за множество семейства Динев, изглежда, се опитва да побере и тази огромна трагедия на континента във формата на един голям, многопластов роман, който съдържа в себе си множество други романи.

Трябва да се признае, че многобройните сексуални сцени в повечето случаи са истинско мъчение, но това трябва великодушно да му се прости. След третото или седмото изречение от рода на „Той вкуси сока между бедрата ѝ“ човек се научава, че в книга от 1200 страници може от време на време да прескочи някой абзац. Това не променя нищо в разточителната, разгърната до най-малките подробности прецизност на Динев и във възхитителната му смелост да се стреми към монументалност, пред която в крайна сметка можем само да се поклоним.

Димитре Динев: „Време на смелите“ (Zeit der Mutigen). Роман. Kein & Aber, Цюрих, 2025 г., 1152 стр., 36 евро.

Източник