Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Дискусии - Култура

Открито писмо на Манол Пейков до Любен Козарев и издателство „Изток-Запад“

 

2026 11 Katexon

 

Открито писмо

до г-н Любен Козарев,
собственик и главен редактор
на издателство „Изток-Запад“, София

От: Манол Пейков, издател, читател, гражданин

Копие: Всички водещи национални медии

 

Здравейте, г-н Козарев –

Пиша Ви във връзка с антилибералната, антиевропейска и по същество неофашистка поредица „Катехон“, която издавате. Отдавна се каня да го сторя.

Но първо искам да споделя, че работя като издател от 20 години – и един от основните ми принципи е никога да не коментирам работата на свои колеги. Освен ако нямам да кажа нещо похвално, ласкаво и градивно.

Този път се налага да направя изключение.

Отне ми много време да се реша на това. Но все пак се реших – защото става дума за фундаментални човешки ценности и принципи. За базово човешко достойнство.

Става въпрос за морален, бих казал цивилизационен избор. За човешки съдби и животи, ако щете.

* * *

Ето кратък преглед на поредицата – за незапознатите.

„Катехон“ е поредица и импринт на „Изток-Запад“, с фокус върху геополитика, икономически анализи, социална психология и разкриване на „задкулисието“ – както авторите на серията го разбират. По същество това са антилиберални, антиглобалистки и антиевропейски заглавия, силно проблематични в научно отношение.

Започва да излиза през 2021 г и досега са излезли около 65 заглавия.

Основните ѝ тематични направления са: анализи на съвременния световен ред, международните конфликти и икономическите зависимости. Разследвания на тайни операции, политически схеми, пандемични политики и лобизъм. Изследвания върху дигиталния контрол и трансформацията на обществото.

Темата за Русия, Украйна и сблъсъка със Запада е една от основните и най-активно развивани линии в поредицата „Катехон“.

Самият термин „катехон“ е ключова концепция в съвременната руска геополитическа доктрина – използвана особено интензивно от руския философ и ултранационалист Александър Дугин, известен с прозвището „мозъка на Путин“.

Думата „катехон“ произлиза от старогръцки език (ὁ κατέχων – буквално означава „удържащият“ или „този, който спира/забавя“). Това е фундаментално понятие от християнската богословска и политическа философия, което описва „силата, която удържа проявлението на абсолютното зло на земята“ и „забавя идването на Антихриста“.

Като политическа концепция „Катехон“ е империя или съюз, чиято историческа мисия е да пази традиционния ред, морала и закона срещу глобалния хаос, нихилизма и разпада на ценностите. Съвременните руски консерватори разглеждат самата Русия като „Катехон“ – „последната крепост

на традиционното християнство и семейни ценности“, която „удържа настъплението на либералния глобализъм“, разглеждан от тях като духовно зло.

С други думи, книгите в поредица „Катехон“ се опитват да бъдат инструмент, който „удържа“ и изобличава процесите на разрушение в западния свят. Редактори и съставители на серията са управителят на издателството Любен Козарев и проф. Иво Христов, който е главен редактор на някои от изданията.

Интересна е връзката между понятието „катехон“ и руския олигарх Константин Малофеев – тя е директна, институционална и финансова. За разлика от други автори, които използват термина само като философска метафора, Малофеев превръща „Катехон“ в своя основна политическа марка и идеологическа платформа.

Константин Малофеев, известен като „православния олигарх“, е милиардер, председател на консервативното дружество „Царьград“ и един от основните спонсори на евразийското движение в Русия.

През 2015–2016 г. Малофеев основава и финансира Иинформационно-аналитичния център „Катехон“ (Katehon[точка]com) като международен мозъчен тръст. Цел на центъра: „Разработване на геополитически стратегии и противодействие на западния глобализъм“.

За главен редактор и идеологически ръководител на сайта „Катехон“ в неговото начало е назначен именно Александър Дугин.

В своя мащабен тритомен труд „Империя“ (не е издаден на български), Малофеев изповядва радикалната монархическа и православна идея, че съвременна Русия трябва официално да приеме ролята на Третия Рим и „Катехон“ (Удържащия). Според неговата философия „руската държава има свещена мисия да бъде геополитически щит срещу моралния и политически разпад на Запада“. Всички негови медийни проекти са подчинени на тази концепция.

И така, Константин Малофеев осигурява финансовия и медиен гръбнак на това идеологическо движение в Русия, а човекът, който свързва тези геополитически идеи директно с България, е небезизвестния генерал-лейтенант Леонид Решетников – бивш висш разузнавач, началник на Управлението за анализ в руското външно разузнаване и дългогодишен директор на влиятелния Руски институт за стратегически изследвания към Администрацията на президента на Русия (до 2017 г.).

Решетников е автор и анализатор в медиите на Малофеев и активно участва в разработването на доктрината за Русия като „Катехон“ – монархическа, православна империя,противостояща на глобализма.

Като директор на РИСИ и фигура в Изборския клуб, Решетников е работил в тясна връзка с интелектуалците, които днес съставляват ядрото на серията „Катехон“. Хора като Андрей Фурсов и аналитичните кръгове около Александър Дугин са част от същата тази експертна среда, която Решетников координираше на държавно и научно ниво в Москва, за да формира руската геополитическа стратегия.

Решетников има специално отношение към България – той говори български език, започва кариерата си като разузнавач у нас и поддържа дълбоки връзки с български политически и обществени кръгове. Накратко, той е оперативният архитект, който превръща философските идеи за Катехона, разработени от мислители като Дугин и Фурсов, в политическа стратегия за влияние на Балканите и в България, докато Малофеев осигурява ресурсите за тяхното разпространение.

Леонид Решетников и Константин Малофеев получиха 10-годишна забрана за влизане в България през септември 2019 г. Заповедите бяха издадени от ДАНС. Санкциите срещу тях бяха наложени заради големия шпионски скандал около движение „Русофили“, при който председателят на сдружението Николай Малинов беше арестуван и обвинен в шпионаж в полза на руски организации.

Според официалните изявления на Прокуратурата и ДАНС от тогава, основните мотиви са:

Финансиране на подривна дейност: Разследването обяви, че Малинов е работил по тайна схема за финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Парите са били осигурявани от организации, контролирани именно от олигарха Константин Малофеев (дружество „Царьград“) и генерал Леонид Решетников (РИСИ).

Промяна на геополитическата ориентация на България: Разследващите органи представиха намерена у Малинов докладна записка (на руски език), в която се описва стратегия за купуване на ключови български медии, телекоми (като Виваком) и създаване на политическа партия. Целта е била извършването на „геополитически завой“ на България от ЕС и НАТО към Русия чрез т.нар. „мека сила“.

Заплаха за националната сигурност: Дейността на двамата руски граждани беше класифицирана от ДАНС като намеса във вътрешната политика и заплаха за интересите на страната.

Но да се върнем на серията „Катехон“.

Ето по-радикалните и същевременно по-високопродаваеми издания:

  • „Как Западът провокиравойната в Украйна“ от Бенджамин Абело –анализ на предисторията на конфликта в Украйна и разширяването на НАТО на Изток като „основен катализатор за военните действия“.
  • „Поражението на Запада“ от Еманюел Тод – френски историк и антрополог, който анализира как войната в Украйна разкрива „дълбоката икономическа, демографска и социална криза на западното общество“.
  • „Геополитика и геостратегия“ от Алексей Вандам (Едрихин) – класически труд на руския генерал и класически геополитик от началото на XX век, който поставя основите на разбирането за „англосаксонския натиск“ срещу Русия.
  • „Голямото нулиране“ – критичен поглед към „плановете за преструктуриране“ на световната икономика. Включва отделни статии на т.нар. Изборски клуб на експертите, създаден през 2012 г., в който влизат руски политици и общественици с радикална държавно-патриотична насоченост. Председател на клуба е Александър Проханов (чийто последен роман „Лемнер“ беше издаден от

„Изток-Запад“ през юли 2026).

Другите автори, чиито текстове са включени в книгата, са: Виталий Аверянов, Вардаран Багдасарян, Михаил Делягин, Александър Дугин, Александър Елисеев, Дмитрий Зеленцов, Валентин Катасонов, Алексей Комогорцев, Никита Куркин, Владимир Можегов, Владимир Овчински, Сергей Переслегин, Александър Проханов и Игор Шнуренко. Почти всички са крайно

спорни академични фигури, чиито идеи се продават много добре в сегмента за конспиративните политически анализи и теории.

В поредицата „Катехон“ най-радикални с идеите си са авторите, които развиват теории за „фундаментално пренареждане на човешката природа“ (трансхуманизъм), краен антиглобализъм, антиевропеизъм и антиатлантизъм. Тъй като серията твърди, че разкрива процеси, случващи се „зад кулисите“, някои автори прекрачват границата на стандартния политически анализ и навлизат в полето на радикалната критика.

С най-яростни и необичайни тези се открояват:

  • Гунар Кайзер („Култът“) – германски философ (починал през 2023 г.) излагащ изключително радикалната теза, според която съвременната държава се превръща в тоталитарна технокрация. Той сравнява пандемичните мерки, дигиталните паспорти и засиления контрол с нов вид светска „религия“ или култ, изискващ пълно подчинение и унищожаващ индивидуалната свобода.
  • Иван Спирдонов („Трансхуманизъм“ и „Да убиеш Левиатан“) – български автор, който заема много остра, консервативно радикална позиция срещу съвременния либерален свят. Неговите тези описват трансхуманизма не просто като технологичен напредък, а като „съзнателен план на глобалния елит за заличаване на традиционното семейство, националните държави и самата човешка биологична същност“.
  • Робърт Кенеди-младши („Истинският Антъни Фаучи“) – неговите трудове са сред най-агресивните атаки срещу западната фармацевтична индустрия и правителствените регулатори. Кенеди директно обвинява висши фигури от американското здравеопазване и фондации (като тази на Бил Гейтс) в „умишлено раздухване на пандемичен страх с цел финансова печалба и налагане на глобален медицински фашизъм“.
  • (последен, но не на последно място!) Александър Дугин –идеологическият връх на радикалността в серията. Неговата философия изцяло отхвърля западната цивилизация, либерализма, индивидуализма и човешките права, определяйки ги като „абсолютно зло“.

Той призовава за радикален цивилизационен сблъсък и изграждане на евразийска империя, което го прави една от най-екстремните фигури в модерната политическа мисъл.

Основната и най-значима книга на Александър Дугин в поредицата „Катехон“ е „Четвъртият път: Въведение в четвъртата политическа теория“. Издадена от „Изток-Запад“ през 2021 г., тя е обемен труд от близо 700 страници, който служи като идеологически стълб на цялата му съвременна философия. Дугин участва и като съавтор в сборника „Голямото нулиране“ (заедно с Валентин Катасонов и Александър Проханов), където анализира глобализма като „заплаха за традиционните цивилизации“.

„Четвъртият път“ е опит за пълно предефиниране на световната история и изграждане на чисто нова политическа система. Според Дугин „Четвъртият път“ е „радикалната алтернатива на либерализма, която не взема нищо от капитализма, комунизма или фашизма“.

Дугин призовава за унищожаване на еднополюсния модел (доминиран от САЩ и Запада) и предлага свят, разделен на няколко големи цивилизационни пространства (империи), които живеят по свои собствени традиционни правила.

В теорията на Дугин на Русия е отредена месианска роля – тя трябва да бъде духовният и военен център на Евразия, който да удържи („катехон“ „глобалистичната вълна, застрашаваща да изтрие традиционните ценности, религията и семейството“.

Книгата съдържа силни елементи на политическа теология и есенциален антимодернизъм, насочен срещу всичко, което съвременният Западен свят изповядва като прогрес.

  • В книжната серия „Катехон“ няма издадена отделна книга на Валентин Катасонов, но в сборника има включена негова статия.

Той е един от най-известните консервативни руски икономисти, чиито идеи съчетават радикална критика на капитализма, геополитика и православна есхатология. Неговата философия се базира на тезата, че съвременната финансова система не е икономика, а „инструмент за глобално заробване и духовно унищожение“. Алтернатива Катасонов вижда в… сталинския икономически модел.

  • Друга фигура в този сборник е професор Вардан Багдасарян – известен руски историк, политолог и идеолог, доктор на историческите науки и професор. Идеите и изследванията му се концентрират върху концепцията за Русия като „Държава-Цивилизация“; концепциите за технофашизъм и „Лов на антихриста“.

След началото на войната през 2022 г., Багдасарян издава силно политизирани и радикални исторически изследвания като „Украинский нацизм. Исторические истоки“ и „Фашизм и нацизм. Вторая попытка“.

В тях той защитава официалната руска теза за сблъсъка, като се опитва да докаже

историческата приемственост между радикални идеологии от XX век и съвременната геополитическа реалност в Източна Европа.

* * *

Уважаеми г-н Козарев –

Въпреки относително ниските цени, на които се продават книгите от тази поредица, аз съм далеч от мисълта, че вие получавате за издаването й нерегламентирано финансиране от санкционирани руски олигарси.

Не е изключено е самият вие да споделяте тези радикални антизападни тези, в чиято основа е идеята за отхвърлянето и разрушаването на европейската цивилизация – и които служат за идеологическо оправдание на чудовищната, завоевателна, геноцидна война в Украйна, започната от Путинова Русия през 2014 г., преминала в пълномащабна фаза през 2022 г. и продължаваща и днес, отнела живота на над милион души от двете страни.

В същото това време, обаче, вие продължавате да издавате някои от най-големите теоретици и мислители на западната цивилизация, която авторите на поредица „Катехон“ така яростно атакуват и отхвърлят: от Платон, Цицерон и Овидий, през Монтен, Спиноза, Волтер, Кант и Хегел,до Карл Густав Юнг и съвременни западни историци, мислители и хуманисти като Ювал Ноа Харари, Джоузеф Стиглиц, Уйлям Шайрър, Антъни Бийвър, Марк Хейстингс, Ан Апълбаум, Оливър Сакс – все автори, заради които дълги години бях отявлен почитател и верен читател на вашето издателство.

За мен – не само като ваш читател, но и като активен гражданин на тази страна, който дълбоко вярва не само в нейния геополитически избор, но и в изконните ценности, на които той почива – това ваше „раздвоение“ е не просто проблемно; то е морално осъдително.

Не ме разбирайте погрешно: дълбоко вярвам в свободата на словото и в необходимостта от плурализъм на мненията.

Но със своята поредица „Катехон‘ – от която от пет години насам произвеждате по една книга на месец – вие не предлагате „плурализъм“.

Вие се превръщате в рупор на една човеконенавистна идеология, целяща унищожаването и заличаването на цялата западна цивилизация, от която България – по свой собствен, съзнателен, десетилетно отстояван избор – е част.

Не мога да не се питам: доколко искрен бяхте, когато излязохте пред пълната аула на Софийския университет, за да изкажете своето възхищение от „вашата“ авторка Ан Апълбаум – известна, освен като блестящ историк и автор на десетки изследвания, и като една от най-ревностните и гласовити поддръжнички на украинската кауза?

И доколко удобно се чувствате, докато седите на два стола, с ясното съзнание, че единият от тях е електрически – и е предназначен за показната екзекуция на онези същите хора, с които всеки ден се срещате, ръкувате и прегръщате, докато седите на другия стол? (И от чиито произведения, впрочем, печелите по-голямата част от парите, с които давате заплати на персонала си и плащате данъци в една свободна, западна държава, която според хора като Дугин, Малофеев, Решетников и техните сподвижници и единомишленици няма право нито на свой собствен избор, нито на свое собствено бъдеще?)

Ще се радвам да чуя отговорите на тези въпрос – както и ясната Ви позиция по темата.

Те имат особена значимост и предвид факта, че „Изток-Запад“ не е някакво второразредно, периферно издателство с име на планинско цвете, създадено с единствената цел да дои малката, но посветена ниша от мизантропи и неофашисти – а едно от водещите издателства в България, както по броя на издаваните заглавия, така и по тяхното качество, присъстващо на най-видимите места във всяка що-годе прилична книжарница в страната.

Ако ли пък предпочетете да ми отговорите с мълчание – ще се възползвам от правото си на личен граждански протест като 1) бойкотирам покупката на книги от издателство „Изток-Запад“ (въпреки безспорните качества на огромна част от тях) и 2) потърся отговорите другаде, като разпратя това писмо до всички автори и сътрудници на „Изток-Запад“ – както в България и зад граница.

(В крайна сметка, всеки от тях има право да знае с кого съжителства под един и същ издателски покрив – и сам да прецени дали иска да продължи да го прави.)

С най-добрите чувства, на които съм способен,

Манол Пейков, издател
17 ноември 2026 г.
Пловдив, България

 

Манол Пейков издава книгите, които харесва и от които има нужда. Той и майка му Божана Апостолова стоят зад едно от най-успешните издателства у нас, „Жанет 45", което през годините се утвърди като най-силно подкрепящо съвременната българска литература. Манол се е съсредоточил върху чуждестранните автори. Завършил е Пловдивската езикова гимназия, а после Американския университет в България. Превежда поезия, а понякога и пее.


Коментари

По пѫтьт към третомартенскиът 19-ти февруари...
Аз съм един от авторите на издателство „Изток...
Златко писа в Да бъдеш някой
Преди двайсетина години, когато носех дрехите...
Юлия Йорданова-Панчева писа в Корени и грудки
ПРОЧЕТЕНО В НЕДЕЛЯ, НОЕМВРИ, НА КРАЯ НА ГОДИ...
Много интересна статия. Но темата е такава, ч...
Евдокия писа в Корени и грудки
Не знаех , сърдечно благодаря за "бульба"!!!(...
Укрогост писа в Корени и грудки
Темата е съвсем близо до ироничния български ...
Златко писа в Корени и грудки
Много актуално! В момента цяла България диску...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...