От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 03 UKR Harkiv
ЖП гарата в Харков, Украйна 06.02.22

 

Искам да ви разкажа за провидението.

Не зная какво представлява то, къде живее и откъде идва, но точно днес имам рядката възможност да ви го опиша с думи.

Днес следобед телефонът ми звънна веднъж, после спря.

Поглеждам – Мария Спирова от Лондон. Чухме се онзи ден и знам, че – в добавка на обичайната си работа – се занимава с координация на доброволци за извозване на украински бежанци.

Връщам обаждането. Набрах те по погрешка, ми казва. Но въпреки това продължаваме да си говорим.

И от дума на дума, тя ме пита: има ли около тебе хора, които са готови да извозват бежанци от румънската граница?


Small Ad GF 1

От границата с Молдова ли, питам?

Не, от северната, казва. Под Лвов, до Ивано-Франкивск. Има огромно стълпотворение на хора.

От румънска страна има малък град – Сигет – който е претъпкан. Плюс едно село. Няма никакви места за настаняване.

Има възрастни хора на предела на силите си, има деца, има инсулинозависими. Нямат накъде да тръгнат и не знаят какво да правят.

Поне до Букурещ да ги закарат – обяснява Мария – та да имат шанс да се оправят.

Мисля. Мисля. Уви, нямам такива контакти. Поне към момента нямам.

Ще проверя, ѝ казвам, и ще ти пиша.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

И затварям.

Минават петнайсет секунди, телефонът отново звъни.

Мария сигурно е забравила нещо, си викам. Но на екрана се изписва непознат номер.

Здравейте, казва човекът, казвам се Йордан, дадоха ми вашия телефон за контакт.

С какво мога да помогна, питам.

Ние сме група от 13 коли, отвръща момчето. В София сме, искаме да помогнем с извозването на бежанци…

…на коя граница?, прекъсвам го аз, на молдовската или на румънската, край Лвов?…

Нямаме претенции, казва момчето. Проблемът е, че не знаем с кого да координираме нещата от другата страна. Готови сме да отидем където ни пратят.

Сред нас има заможни хора – добавя момчето отсреща. – Готови са да помогнат с пари, с продукти, с каквото е нужно.

Трудно ми е да повярвам, че това се случва – още съм леко зяпнал – но подробно и хладнокръвно успявам да му обясня, че току-що съм разговарял с Мария, че тя има нужда точно от хора като тях, че така и така…

Накратко – ще ви пратя нейния телефон, казвам. Звъннете ѝ след пет минути, за да я предупредя и да ѝ обясня кои сте.

Йордан ми благодари. Разделяме се.

Звъня на Мария, обяснявам ѝ накратко ситуацията. Тя благодари, разделяме се.

* * *

„Разбрахме се. Имат много коли, което е отлично“, ми пише Мария в месинджър след няма и петнайсет минути.

Малко по-късно ми пише и Йордан. „Чухме се. Всичко е ОК. Събрахме се вече около 30 коли, рейс и два буса.“

И така.

* * *

„На този свят има две възможности: или всичко е свързано, или нищо не е свързано. И всеки трябва да избере за себе си една от двете“, ми каза веднъж големият сръбски писател Давид Албахари.

В дни като днешния изборът между двете не изглежда никак труден.

Текстът се препубликува от Фейсбук.

 

Манол Пейков издава книгите, които харесва и от които има нужда. Той и майка му Божана Апостолова стоят зад едно от най-успешните издателства у нас, „Жанет 45", което през годините се утвърди като най-силно подкрепящо съвременната българска литература. Манол се е съсредоточил върху чуждестранните автори. Завършил е Пловдивската езикова гимназия, а после Американския университет в България. Превежда поезия, а понякога и пее.

Pin It

Прочетете още...