Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

През последното десетилетие способността на учените да извличат информация от материални останки нарасна експоненциално. В някои случаи, като например изучаването на древния климат, старите техники бяха използвани с нов обхват и прецизност. В други случаи процедури като секвенирането на ДНК – някога скъпи и склонни към грешки методи, особено при прилагането им върху древни проби – станаха надеждни и повсеместни.

Автор(и): Джейкъб Микановски

Една нова идея, изведена от теорията на струните, предполага, че тъмната материя е скрита във все още невидимо допълнително измерение. Учените се надпреварват да проверяват теорията, за да разберат дали тя е вярна.

Автор(и): Стивън Надис

Откакто съществуват сложни човешки общества, има хора, които предсказват техния неизбежен колапс. През последните години темата за апокалипсиса стана много по-научна; животинските вътрешности и планетарните предзнаменования отстъпиха място на големите масиви от данни.

Автор(и): Тим Адамс

Струва ми се, че походът към концентрирано богатство не е нито неизбежен, нито зависи от формата на някаква крива върху графика. В условията на демокрация той се определя от политическия избор и още от утре можем да започнем да правим по-различен избор.

Автор(и): Тимъти Ноа

Съвременните западни историци понякога пренебрегват Селим, но техните османски предшественици не са го правили. На Селим е посветен цял жанр – Selimnames или „приказки за Селим“. Макар че са предимно агиографски, те са породени от опитите да се оправдае противоречивият път на султана към властта.

Автор(и): Хелън Пфайфър

Искам да отуча хората от мигновената реакция на схващането, че без свободна воля ще изпаднем в безредие, защото не можем да носим отговорност за нещата. Не е вярно, че в един детерминистичен свят нищо не може да се промени.

Автор(и): Роберт Саполски, Хоуп Рийз

Екип от учени предлага ново обяснение за някои случаи на дълъг Ковид, въз основа на откритията им, че нивата на серотонин са по-ниски при хората с усложнено състояние след боледуването.

Автор(и): Пам Белук

През 2001 г. група японски учени правят изненадващо откритие – на едно сметище. В изкопите, пълни с мръсотия и отпадъци, те откриват слузест слой от бактерии, които с удоволствие „дъвчат“ пластмасови бутилки, играчки и други дреболии.

Автор(и): Стивън Бурани

Макар че историческите данни си остават фрагментарни и откъслечни, вече е възможно да се кажат нови неща за това как са живели изчезналите хора, дори когато няма писмени следи от тях – и, което е още по-добре, поне от гледна точка на математиците, да им се припишат числа.

Автор(и): Лора Спини

Краят на демократичния капитализъм

Общественото доверие в справедливостта и способностите на демократичните правителства е спаднало в целия индустриализиран свят, особено в Съединените щати, въпреки че точните причини за този спад все още не са достатъчно изяснени.

Автор(и): Дарон Аджемоглу

Колкото и странно да звучи, учените все още не знаят отговорите на някои от най-основните въпроси за това как се е развил животът на Земята. Вземете например очите. Откъде точно идват те?

Автор(и): Стивън Бурани

Все по-голям брой хора вече не намират религията за необходим източник на подкрепа и смисъл в живота си. Дори Съединените щати, които дълго време бяха посочвани като доказателство, че икономически развитото общество може да бъде силно религиозно, сега се присъединиха към други богати страни, които се отдалечават от религията.

Автор(и): Роналд Ингълхарт

„Сатанински строфи“ бе публикуван преди повече от тридесет години, но нападението срещу автора на романа Салман Рушди е мрачно напомняне, че скандалът около него е все още жив.

Автор(и): Мализ Рутвен

Истанбул, наричан често в българските източници Цариград, е бил не само столица на Османската империя, но и вътрешно търговско средище на всички пъстри населения на империята. Между многото народности тук се съсредоточават и български търговци и еснафи от различни съсловия, преселени от всички български покрайнини.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

Блестяща и увлекателна, книгата „Защо нациите се провалят“ отговаря на вековен въпрос: защо някои нации са богати, а други бедни? Дали причината е в културата, в климата, в географията? Или може би в незнанието кои са правилните политики? Казано с една дума: не. Нито един от тези фактори не е определящ или съдбоносен. Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън убедително показват, че в основата на икономическия успех (или на липсата на такъв) стоят създадените от човека политически и икономически институции.

Автор(и): Дарон Аджемоглу

Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на фотосинтезата?

Колкото повече неща се откриват за тънкостите на фотосинтезата, толкова повече се осъзнава нейната неефективност. Често се прави сравнение с фотоволтаичните клетки. Тези, които днес се предлагат на пазара, превръщат в електричество около двадесет процента от слънчевата светлина, която попада върху тях, а в лабораториите изследователите са постигнали почти петдесет процента. Растенията превръщат в растеж само около един процент от слънчевата светлина, която попада върху тях. При културните растения средно само около половината от един процент от светлината се превръща в енергия, която хората могат да използват. Сравнението не е съвсем справедливо към биологията, тъй като растенията се конструират сами, докато фотоволтаичните клетки трябва да се произвеждат с енергия от друг източник. Освен това растенията съхраняват собствената си енергия, докато при фотоволтаичните клетки за това са необходими отделни батерии. Въпреки това изследователите, които са се опитали да направят съответни изчисления, са стигнали до заключението, че растенията излизат губещи.

Автор(и): Елизабет Колберт

Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в съвременната биология. Той бързо промени начина, по който медицинските изследователи изучават болестите: Раковите биолози използват метода, за да открият скрити уязвимости на туморните клетки. Лекарите го използват, за да редактират гени, които причиняват наследствени заболявания.

„Ерата на редактиране на човешки гени не е нещо, което тепърва се очаква“, казва Дейвид Лиу, биолог от Харвардския университет. „Тя е вече тук.“

Автор(и): Карл Зимър

С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все повече да се възприема като осъждане на утопичния комунизъм – и това както от страна на либералите, привлечени от страстната защита на индивидуалните свободи, така и от консерваторите, които оценяват арсенала, който тя предоставя за осъждане на утопичния комунизъм. Където и да се разпространи влиянието на „Отворено общество“ през следващите десетилетия – от бюрата на лидерите на социалдемократическите партии в Западна Европа, през дисидентските кръгове в Съветския блок и Китай, където преводите на самиздат се предават от ръка на ръка, до фондациите „Отворено общество“ на Джордж Сорос – Платон на Попър също си проправя път в съзнанието на читателите като фигура, ефективна и запомняща се стенограма на вида мислене, на което те са имали задача да се противопоставят.

Автор(и): Тае-Йеун Ким

Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито отворени до разпадането на Съветския съюз. „Ревизионизмът“, желанието да се търсят доказателства, че САЩ носят основната отговорност за възникването и продължаването на Студената война, вече е мъртва патица. Разбира се, Западът, особено Западна Европа, печели много от разделянето на Европа и света на сфери на влияние, но това далеч не е ясно през 1947 г. Във всеки случай не американците, а британците, и по-специално министърът на външните работи Ърнест Бевин, първи стигат до заключението, че би било добре следвоенните усилия за решаване на германския въпрос да бъдат замразени. Американските преговарящи, в традицията на Рузвелт, се нуждаят от доста повече време, за да се откажат от търсенето на споразумение с руснаците. Алтернативна ревизионистична стратегия е да се предположи, че Студената война и свързаните с нея горещи конфликти са резултат от социални и политически процеси, започнали много преди това. Може да изглежда, че някой е отговорен за започването на нещо, но на практика вината не може да се припише на едната или другата страна. По думите на Брус Къмингс: „Кой започна Корейската война? Този въпрос не бива да се задава.“ Но освен в тривиалния смисъл, че всички непосредствени причини имат дългосрочни детерминанти, тази позиция вече е несъстоятелна. С ползата от малко по-добра информация сега можем да възложим на СССР отговорността най-вече за, наред с други събития, провала на германските преговори през 1947 г., избухването на Корейската война, различните конфронтации за Берлин.

Автор(и): Тони Джуд

Превземането на Берлин е съпроводено от необуздан взрив на сексуално насилие от страна на съветските войници. Посланик Робърт Мърфи заключава в меморандум от 19 юли 1945 г., че „според достоверни оценки … по-голямата част от мислимото [за сексуално насилие] женско население“ е било подложено на насилие. Има толкова много доклади, които сочат системно извършване на насилие над берлинските жени, че е трудно да се отхвърли сериозността на проблема.

Автор(и): Норман М. Наймарк

Ако помолите Джил Прайс да си спомни някой ден от живота си, тя ще ви отговори на мига. Какво е правила на 29 август 1980 г.? „Беше петък, отидох в Палм Спрингс с моите приятелки, близначките Нина и Мишел, и тяхното семейство за уикенда, посветен на Деня на труда“, казва тя. „И преди да отидем в Палм Спрингс, отидохме да им направим епилация на интимните части. Те крещяха през цялото време.“ Прайс е била на 14 години и осем месеца.

А какво да кажем за третия път, когато е карала кола? „Третият път, когато шофирах кола, беше на 10 януари 1981 г. Събота. Teen Auto. Това е мястото, откъдето получавахме уроците си по шофиране“. Била е на 15 години и две седмици.

Първият път, когато е чула песента на Рик Спрингфийлд Jessie's Girl? „7 март 1981 г.“ Карала е в колата с майка си, която ѝ крещяла. Била е на 16 години и два месеца.

Автор(и): Линда Родригес Макроби

Както показа прегледът на „македонската“ политика на БКП и КПЮ, идеята, че комунистическите режими са „замразили“ формите на традиционен национализъм, който уж се завърнал след 1989 г., е особено погрешна. Националните императиви определят логиката на решенията и действията на балканските комунисти още през междувоенния период и по време на Втората световна война. Следователно не става въпрос за някакво явление от края на 50-те, от 60-те или 70-те години – за развитие, което било преобърнало „интернационалистките“ дотогава политики на комунистическите партии. В този план, трябва също да се преразгледат редица „по-малки“ клишета, които подхранват тези интерпретации.

Автор(и): Чавдар Маринов, Александър Везенков

Трагичният резултат от първото масово въстание в окупирана Европа, станало известно като „драмските събития“, също допринася за отпадането на ранната съпротивителна дейност в Македония. В Източна Македония непоносимите условия, създадени от българската тирания и безмилостната икономическа експлоатация, в която германците са пряко замесени, благоприятстват избухването на насилие. Събитията са предшествани от упорити слухове, че предстои въстание в самата България. През нощта на 28 срещу 29 септември 1941 г. групи въоръжени мъже нападат българските власти в Доксато, Агиос Атанасиос, Хористи и други села в област Драма. Членовете на местната организация на ККЕ, начело с войнстващия секретар на Драма Алекос Хамалидис, играят водеща роля във въстанието. Сутринта на 29 септември българската армия е изтеглена от град Драма, а в провинцията изглежда, че българските власти са били премахнати. След съмнителна двудневна пауза окупационните сили пристъпват към системно и безмилостно потушаване на въстанието. Първоначално те преминават през Драма, стреляйки безразборно по цивилни граждани; след това следва оргия от масови арести и екзекуции. В провинцията българските войски не се ограничават само с преследване и унищожаване на въстаниците: тяхната артилерия и авиация обстрелват много села, принуждавайки жителите им да излязат по хълмовете. Разрушенията са довършени от армейски части, които подпалват десетки селища, след като са ги плячкосали.

Автор(и): Йоанис Д. Стефанидис

Могат ли технологиите да ни помогнат да направим съзнанието си вечно? Нека разгледаме следната притча за един много богат човек, когото ще нарека Никола Фламел.

С напредването на възрастта си Фламел се фиксира върху идеята, че не иска да умре. След като дълго обмисля проблема, той стига до извода, че това, което трябва да направи, е да премести съдържанието на ума си в съд, по-стабилен от човешката глава. Фламел е инженер, който енатрупал богатство в областта на мрежите, и е сигурен, че онова, което смятаме за наш мозък – и за самите себе си – всъщност не е нищо повече от комбинация от електрически импулси. Със сигурност те могат да бъдат копирани и съхранени на сигурно място. Задачата ще е трудна, но не и невъзможна: в средния мозък има 85 милиарда неврони и картографирането им изглежда като проблем, който не се различава от картографирането на интернет. Фламел обича да казва на приятелите си: „Един ден ще започнете да четете имейли от мен и ще се чудите къде съм отишъл“.

Фламел посвещава състоянието си на проекта за качване на мозъка и с течение на годините осъзнава, че ще може да прави каквото си иска – с една доста важна уговорка. Прехвърлянето на информацията, съдържаща се във физическия му мозък, би изисквало унищожаването на мозъка. Но на осемдесет и осем годишна възраст, след като е изпробвал технологията си върху плъхове, той в крайна сметка решава да продължи напред. Ще се подложи на собствената си процедура.

Автор(и): Тим Ву

Статията проследява развитието на културата на паметта в България от Руско-османската война от 1877-1878 г. до наши дни по отношение на историографията, местата за спомен, празниците, учебниците за училищата. Анализира се трансформацията на традиционната религиозна памет за войната в съвременни политики на паметта. По този начин критично се разглеждат три основни периода: 1. Периодът след Освобождението до 1944 г., доминиран от мита за Санстефанска България; 2. комунистическият период (1944-1989 г.), доминиран от мита за двойните освободители; 3. посткомунистическият период (1989 г. до наши дни), белязан от конфликти и войни за паметта.

Автор(и): Анастасия Пашова, Кристина Попова, Марияна Пискова, Милена Ангелова, Нурие Муратова, Петър Воденичаров (Югозападен университет, Благоевград)

Редактирането на генома почти гарантирано ще увеличи социалното неравенство. Подобно на повечето модерни медицински процедури, включително IVF-PGT, то ще бъде скъпо. Първата (не-CRISPR) генна терапия, одобрена в Съединените щати, Luxturna, предназначена за коригиране на наследствена форма на слепота, беше пусната на пазара срещу 850 000 долара за двете очи. Дори ако редактирането на ембриони се окаже по-евтино от този вид соматична генна терапия, и независимо от моделите на здравно осигуряване, то ще бъде достъпно само за малцина. Това не е нещо ново – медицинските грижи се разпределят гротескно неравномерно както в световен мащаб, така и в рамките на много държави, включително и в Съединените щати. Но от решаващо значение, за разлика от антивирусните препарати или лекарствата срещу сърдечносъдови заболявания, икономическото неравенство с течение на времето ще бъде вписано в гените. Това само по себе си трябва да ни накара да се замислим.

Автор(и): Натали де Соуза

През 1990 г., малко след като Жан-Мари Робин и Мишел Алар започват да провеждат национално проучване на френските столетници, една от техните софтуерни програми изписва съобщение за грешка. Едно от изследваните лица е отбелязано като 115-годишно – число, което не попадало в диапазона на приемливите възрастови стойности на програмата. Те се обадили на сътрудниците си в Арл, където живеело изследваното лице, и ги помолили да проверят повторно предоставената от тях информация – спомня си Алар, който тогава е директор на фондация IPSEN, изследователска организация с нестопанска цел. Може би са допуснали грешка при преписването на рождената ѝ дата? Може би тази Жана Калман всъщност е родена през 1885 г., а не през 1875 г.? Не, казват сътрудниците. Виждали сме акта ѝ за раждане. Данните са верни.

Автор(и): Ферис Джабр

Според наблюдателите на пазара технологията mRNA се превръща в бизнес за много милиарди долари. Американската инвестиционна банка Berenberg Capital Markets прогнозира, че към 2030 г. пазарът на мРНК лекарства ще нарасне до 88 млрд. долара годишно, а до края на 2020-те ще генерира общи приходи от 460 млрд. долара.

Според прогнозата производителите ще генерират малко под една пета от продажбите през 2030 г. от ваксините COVID и още една пета от други мРНК ваксини. Производителите ще генерират повече от половината от бъдещите приходи от приложения на мРНК срещу рак, автоимунни заболявания и протеинови терапии, заяви за DER SPIEGEL Жицян Шу, авторка на изследването. „Тази технология е революционна в много области“ и ще замени конвенционалните методи.

Шу очаква, че днешните пионери засега ще продължат да доминират на пазара. „BioNTech, Moderna и може би CureVac ще поведат революцията“, казва тя. „Технологията на мРНК е нова и трудна за разработване; само няколко души я проучваха интензивно преди пандемията. А ако погледнете историята на медицината, често са необходими десетилетия, за да могат другите компании да наваксат с подобни нови разработки.“

Един от двамата германски пионери би трябвало да има най-големи шансове, казва Шу. „BioNTech би могла да играе във фармацевтичната индустрия подобна роля, каквато имат Tesla или Apple в своите индустрии“, казва Шу: сравнително малка компания, която се утвърждава срещу утвърдените големи корпорации на световния пазар.

Автор(и): екип на списание „Шпигел“

От редакцията: в настоящия текст, предназначен предимно за специалисти, но достъпен също и за образовани любители, се представят основните тенденции в развитието на германската историография след Втората световна война.

Близо четиридесет години след разпадането си Третият райх остава централното историческо преживяване на съвременна Германия, отправна точка, по която продължават да се съизмерват миналото и настоящето. Дори в още по-голяма степен, отколкото 1789-1814 г., 1858-71 г. или 1914-18 г., периодът 1933-45 г. се разглежда като вододел между ancien régime и новия ред, разделящ различни политически философии, граждански идеали, социални ценности и национална лоялност. Ето защо науката продължава да изследва измеренията на германския тоталитаризъм, не само неговия ход и резултат, но и произхода и предисторията му. Нацистката диктатура привлича вниманието ни с непредсказуемите си обрати и драматични контрасти: страна, потънала в поражение, се възстановява, за да доминира в Европа; народ, известен с приноса си към културата, се впуска в прояви на варварство; военни успехи с безпрецедентен мащаб се превръщат в безусловна капитулация. Как е могло да се случи всичко това? Това е въпросът, на който историците се опитват да отговорят, създавайки огромна научна литература, несравнима по интензивност и подробности. Приливът не показва признаци на оттегляне. Година след година се появяват нови трудове, които се стремят да разширят разбирането ни за това защо духът на Ваймар не е могъл да предотврати реалността на Аушвиц. Периодът 1933-45 г. си остава кулминацията на германската история.

Автор(и): Теодор С. Хамероу

Генетичната съдба е централна тема на „Разбивачът на кодове“ – портретът, който Уолтър Айзъксън прави на пионерката в областта на генното редактиране Дженифър Дудна, която заедно с малка армия от други учени връчи на човечеството първите наистина ефективни инструменти за неговото оформяне. Размислите на Руфъс Уотсън обобщават двусмислието, което много хора изпитват по този въпрос. Ако имахме силата да избавим бъдещите поколения от болести като шизофренията, щяхме ли да го направим? Неморалният избор би бил да не го направим, разбира се? Ами ако бихме могли да подобрим и здравите човешки същества, като редактираме несъвършенствата им? Натрапчивото притеснение – което един ден може да изглежда смешно-лудтиско, дори жестоко – е, че заедно с тези болести и несъвършенства ще загубим нещо от гледна точка на мъдростта, състраданието и, по някакъв начин, който е по-трудно да се определи, човечността.

Дудна допринася за идентифицирането на Crispr – система, която е еволюирала в бактериите в продължение на милиарди години, за да отблъсква нахлуващите вируси. Системата Crispr-Cas9, за да дадем тук правилното ѝ име, обезврежда вирусите, като нарязва тяхната ДНК. Бактериите са я изобретили, но прозрението, което донесе на Дудна – биохимичка от Калифорнийския университет в Бъркли – Нобеловата награда за химия миналата година, заедно с френската микробиоложка Еманюел Шарпантие, беше, че тя може да бъде адаптирана за редактиране на гени в други организми, включително и в хората. Статията, която подпечата славата на двете дами, беше публикувана през 2012 г., когато Шарпантие работеше в университета Умео в Швеция. До началото на 2020 г. в ход бяха вече две дузини изпитвания върху хора за медицински приложения на техниката – касаещи състояния от рак и атеросклероза до вродена форма на слепота.

Автор(и): Лора Спини

Някога Алберт Айнщайн описва научните теории като „свободни изобретения на човешкия ум“. Но през 1980 г. Стивън Хокинг, известният космолог от университета в Кеймбридж, има друга мисъл. В лекция през същата година той твърди, че така наречената Теория на всичко може да бъде постижима, но че последните щрихи по нея вероятно ще бъдат направени от компютри.

„Краят може би не е видим от гледна точка на теоретичната физика“, казва той. „Но той може да се окаже видим за теоретичните физици.“

Теорията на всичко все още не изглежда достижима, но след като компютрите поемат вече толкова много от задълженията в ежедневието – превод на езици, разпознаване на лица, шофиране на автомобили, препоръчване с кого да се срещаме – не е чак толкова лудешко да си представим, че те ще поемат и функциите на Хокинговците и Айнщайновците на бъдещето.

Компютърни програми като AlphaGo на DeepMind продължават да откриват нови начини да побеждават хората в игри като Го и шах, които се изучават и играят от векове. Защо една от тези чудесни самообучаващи се машини, пусната върху огромния астрономически каталог или петабайтовете данни, събрани от Големия адронен колайдер, да не може да разпознае набор от нови фундаментални частици или да открие червейна дупка към друга галактика във външната слънчева система, като тази във филма „Интерстелар“?

Автор(и): Денис Овърби

Истинският успех на Sputnik V може би се крие най-вече в популярността му на чуждестранните пазари, особено на онези, които бяха изключени от ранното глобално разпределение на ваксинните ресурси. В доклад на независимата международна организация Oxfam от септември се разкрива, че нации, представляващи тринадесет процента от световното население, са изкупили петдесет и един процента от всички очаквани доставки на ваксини. Обединеното кралство и държавите-членки на ЕС са осигурили поръчки за достатъчно дози, за да ваксинират почти цялото си население по три пъти. Covax – програма, ръководена от СЗО за осигуряване на справедливо глобално снабдяване с ваксини, заяви, че тази година вероятно ще могат да бъдат ваксинирани само двадесет процента от населението на развиващите се страни; все още нито една от тези дози не е разпределена.

Автор(и): Джошуа Яфа

Към края на миналата година лекарите в Нелсън Мандела бей, град в източната част на Южна Африка с около един милион души население, започват да откриват нещо тревожно. Градът е бил поразен от мощна вълна от случаи на Covid-19 през юни и юли, болниците са били претоварени и това довело до хиляди смъртни случаи. Тази вълна тъкмо започвала да отшумява, когато в южното полукълбо започнала да настъпва пролетта. Но от ноември [тоест в началото на тамошната пролет] болниците в града и околните провинции отново започнали да се пълнят с пациенти, болни от Covid-19 – този път два пъти по-бързо, отколкото по време на първата вълна.

За да разберат на какво се дължи рязкото нарастване на новите случаи, лекарите се обърнали за помощ към Тулио де Оливейра, генетик и биоинформатик от университета в Квазулу-Натал в Дърбан, който ръководи национална мрежа от лаборатории за секвентиране [установяване на генетичния код на вирусите, бел. пр.]. Екипът му започнал да обединява геномите на коронавируса, причинил инфекцията на всеки пациент. В продължение на месеци тези изследователи периодично извършвали подобна работа по геномно наблюдение, за да следят десетките различни щамове на SARS-CoV-2, които циркулират из страната, в търсене на проблематични мутации в протеина на вируса. Осем месеца след пандемията, в 99 процента от над 1500-те изследвани генома, те открили само една такава мутация. Де Оливейра тъкмо подготвял тези констатации за представяне в научно списание.

Но на първи декември се върнали първите резултати от Нелсън Мандела бей.

Автор(и): Меган Молтени

В България като цяло османският период е разглеждан в отрицателна светлина. Това негативно отношение повлиява както на българските, така и на западните и други автори, които спират своето внимание впоследствие върху мюсюлманската култура и история. Независимо от това, че в последните десетилетия възгледите за османската епоха се променят (макар и бавно) в положителна посока, не може да се отрече, че в българската историография има силно антитурско течение. Това предполага пристрастие и предразсъдъци, които не са в интерес на науката. Трябва да приемем за естествено това, че когато се занимаваме с проблемите на мюсюлманската история и изкуство, понякога се налага да се влезе в полемика. Най-вредно за науката е обаче, когато в нея липсва междукултурна комуникация и тя залита и гравитира около двете крайности.

Хората от различни култури кодират и декодират посланията по различен начин. Това поражда възможности за неразбиране. Американската философка Марта Нусбаум посочва, че основната ценност на космополитния дух е „желанието да се съмняваш в същността на своите собствени разбирания“. Според известния холандски професор, специалист в областта на организационната психология и междукултурните различия Х. Хофстеде, въпреки че, исторически погледнато, културните процеси са свързани силно с конфронтации и с проблемите на войната и мира, те се характеризират и с втора страна, за която твърде често не притежаваме проницателен поглед и чувствителност. Междукултурните срещи, които в съвременния свят се увеличават с изумителна скорост, непрекъснато пораждат и „непреднамерени конфликти“, и макар че никой не ги желае, „всички плащат високата им цена“.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

В наше време ние сме вече толкова добре запознати с начините, по които ваксините спасяват животи, че е лесно да забравим колко безумни, гениални и неетични трябва да са били първите опити за прилагане на подобни лечителски практики. И все пак идеята за умишлено заразяване на пациенти със смъртоносен вирус, който да им помогне да създадат собствен имунитет, се е появила първоначално в нечия мисъл – и това е може би най-голямата идея в историята на медицината.

Това не е идея на английски лекари от 18 век. Но може би тя е хрумнала на някой определен човек. Забележително е, че ваксинацията най-вероятно не е била открита на много места, независимо едни от други. Най-ранните исторически свидетелства дават основания да се предполага, че тя е започнала да се практикува първо в Китай – вероятно в югозападните провинции Анхуи или Дзянши – преди да се разпространи по целия свят.

Китайските морски търговци въвеждат процедурата в Африка, донасят знанието за нея в Индия и я пренасят по Пътя на коприната до Турция, където европейските посланици от 18-ти век най-накрая научават за тази техника и я съобщават в собствените си страни. Времето и пътищата на въвеждането на ваксинацията по света подсказват, че идеята се е разпространявала от едно начално място, в определен исторически момент. И може би тя е гениално хрумване на само един човек.

Автор(и): Коди Касиди

Прочетете още...