Дейвид Дойч (68) е британски физик, преподавател в Оксфордския университет. Смята се за пионер в областта на квантовите изчисления. В наскоро публикувания си манифест за безусловен напредък, той защитава тезата, че с Просвещението през XVIII век е започнала безкрайна експлозия на човешко знание.

DER SPIEGEL: Професор Дойч, вие вярвате, че човечеството – след милиарди и милиарди години на абсолютна монотонност във Вселената – сега ще я преобрази по свое желание? Че идва нова космологична епоха? Сериозно ли говорите?

Дойч: Не съм първият, който предлага тази идея. Италианският геолог Антонио Стопани е писал още през XIX век, че без колебание обявява човека за нова сила във Вселената – равностойна на гравитацията.

DER SPIEGEL: И ще летим до далечни планети? Ще черпим енергия от черни дупки? Ще завладеем цели галактики?

Дойч: Не казвам, че непременно ще направим всичко това. Казвам само, че по принцип няма нищо, което да ни попречи. Единствено законите на физиката биха могли да ни възпрепятстват. А ние не познаваме физически закон, който да забранява, например, да пътуваме до далечни звезди.

DER SPIEGEL: Теоретично колонизацията на галактиката може и да е възможна. Но как би изглеждало това на практика?

Дойч: Човешкият мозък – с помощта на компютрите – може да създаде нужното за това знание, дори и ако все още не знаем как.

DER SPIEGEL: Вашият покоен колега Стивън Хокинг не хранеше такива надежди за Homo sapiens. Според него ние сме „просто химическа пяна върху планета със среден размер, обикаляща около напълно обикновена звезда в покрайнините на една от стоте милиарда галактики“. Грешеше ли Хокинг?

Дойч: Е, изказването на Хокинг е буквално вярно. Точно както е вярно, в известен смисъл, че войната в Украйна е причинена от атоми. То е вярно фактологично, но не обяснява нищо. За да разберем света и ролята ни в него, са ни нужни обяснения, а не празни констатации.

DER SPIEGEL: Дори сред вашите колеги вероятно ще е трудно да се намерят мнозина, които да отреждат на хората такава божествена роля във Вселената.

Дойч: В момента науката е в плачевно състояние. Не ми е приятно да критикувам колегите си, но, за съжаление, съществува нещо като култ към експерта. Поради това много изследователи остават съсредоточени в своята тясна област и дори в нейните рамки се стремят към „полезност“, а не към обяснения. Това е ужасна грешка.

DER SPIEGEL: Какво толкова лошо има в „полезната наука“?

Дойч: Всяка полезност, всяка прогноза произлиза от разбиране. Но ако престанеш да се стремиш към фундаментални обяснения и повярваш, че е достатъчно просто да създаваш нещо полезно, тогава ще се придвижваш бавно – от една десетична запетая до следващата – и дори тогава само в области, които вече са добре изучени. Тази тенденция драматично забавя напредъка.

DER SPIEGEL: И все пак – имаме снимки на черни дупки, можем да модифицираме гени и да създаваме ваксини срещу нови патогени за броени месеци. Това не е ли напредък?

Дойч: Да, напредък е – но се случва много по-бавно, отколкото би могло да бъде.

DER SPIEGEL: Биологът Ричард Докинс смята, че може би причината е в това, че мозъците ни не са способни да проумеят все по-сложния свят. Все пак те са еволюирали, за да решават проблеми на африканската савана. А сега трябва да разбираме звезди, квантови и ядрени реакции.

Дойч: Докинс пропуска факта, че по принцип съществува само един вид компютър. Без значение дали става дума за лаптопа ни или за суперкомпютър, който моделира климата – всеки компютър може да изпълни едни и същи изчисления. А нашият мозък не е нищо повече от универсален компютър. Хардуерът му може да изпълнява всяка програма, а при нужда можем да използваме допълнителна памет чрез компютрите си – така че той може да обработва всяко обяснение. Не съществува компютър, който да е подходящ за разбиране на саваната, но не и онези на небето. Не можем да създадем такъв, дори да искаме – това би нарушило законите на физиката.

DER SPIEGEL: Ами ако стигнем до някаква граница на обяснимото?

Дойч: Ако тези граници не са наложени от законите на физиката, тогава вие се позовавате на свръхестественото.

DER SPIEGEL: На Бог?

Дойч: Много изследователи дори не осъзнават, че се позовават на свръхестественото, когато твърдят, че нещо извън физиката ни пречи да разберем света. Дори сред атеистите има остатъчно религиозно чувство, когато става дума за теми като съзнанието, Вселената и нашето място в нея.

DER SPIEGEL: Възможно ли е Просвещението все пак да се провали днес?

Дойч: Определено. И ако се провали, причината ще е в това, че хората не притежават нужното знание, за да предотвратят провала. Ето защо наш най-висш приоритет трябва да бъде напредъкът – възможно най-бърз. И тук говоря не само за технически, но и за морален, политически и фундаментално научен напредък. Никога не можеш да знаеш кое прозрение ще се окаже решаващо за оцеляването на нашата цивилизация. В началото на Втората световна война никой не е подозирал, че свойствата на един екзотичен елемент – уранът – ще изиграят каквато и да било роля в изхода на войната. А всъщност се оказва точно така.

DER SPIEGEL: Трябва ли прогресивното общество да бъде демократично?

Дойч: Демокрацията, казва Уинстън Чърчил, е най-лошата форма на управление – с изключение на всички останали. Следвайки австрийско-британския философ Карл Попър, аз смятам, че най-важната черта на демокрацията не са изборите, нито дори човешките права. Най-същественото е, че в демокрациите е възможно смяната на правителството и политиката да се случва без насилие.

DER SPIEGEL: А свободата на словото?

Дойч: Изключително важна е. Морално най-лошото нещо е да се възпрепятства поправянето на грешки. Всички политически и социални институции трябва да се оценяват според това доколко способстват за коригирането на грешки.

DER SPIEGEL: А погледнато общо – как се справяме?

Дойч: Мисля, че политическата култура, бизнесът и науката в нашите западни общества – в общи линии – са добре. Като цяло се движим към повече напредък, повече откритост, повече креативност. Други части от западната ни култура обаче все още следват древния модел – предаване на традиционното знание без изменение. А това е пълната противоположност на просвещенския подход.

DER SPIEGEL: За кои части на културата говорите?

Дойч: Ясен пример е образователната ни система. Училищата и университетите имат учебни планове и стандарти. Учебен план означава: конкретен набор от идеи, които всички трябва да запаметят. Стандарти означава: хората се уеднаквяват. В едно по-рационално общество, училищата биха рекламирали, че всяко дете, което ги напуска, е различно. А днес рекламират точно обратното.

DER SPIEGEL: Технологичният прогрес обаче ни донесе и глобалното затопляне, замърсяването с пластмаса, изчезването на видове. Няма ли в крайна сметка именно прогресът да унищожи цивилизацията ни?

Дойч: Това са следствия от прогреса, но те няма да ни унищожат. Всяко решение на даден проблем води до създаване на нови проблеми – но и те могат да бъдат решени. За съжаление, например, съществува табу срещу използването на геоинженерни методи, които потенциално могат да решат проблема с климатичните промени още сега. През идните десетилетия трябва да измислим и тестваме колкото се може повече такива методи. Вместо това, изглежда, хората ще започнат да действат чак когато вече е почти късно.

DER SPIEGEL: Ако всяко решено затруднение води до ново, а броят на проблемите непрекъснато расте, не води ли това неизбежно до катастрофа?

Дойч: Не. Защото, първо, много проблеми са нещо добро. Те са самото средство за постигане на напредък. Има катастрофи, които не можем да предотвратим, защото все още ни липсва нужното знание. Но бедствията не са неизбежни. Никой не може да ни попречи да създадем необходимото знание, за да ги избегнем.

DER SPIEGEL: Ваксината срещу COVID-19…

Дойч: … да, тя е добър пример. В началото на пандемията хората казваха: ще минат години, преди да имаме ваксина. А накрая ни отне само месеци. И ако не бяха всички регулации, това можеше да стане за броени дни. Тези регулации са част от силите на застой, които възпрепятстват създаването на ново знание.

DER SPIEGEL: Може ли все пак да е грешка да не се тества задълбочено ваксината, преди да се приложи на милиони хора?

Дойч: Да се тества дотолкова, доколкото е нужно, за да се реши проблемът. В случая, например, можеше да се разреши доброволци умишлено да бъдат инфектирани със SARS-CoV-2, за да се тестват върху тях лекарства или ваксини. Има хора, които са готови да рискуват живота си, за да спасят живота на други. Защо това не им се позволява?

DER SPIEGEL: Значи вие смятате предпазливостта за зло?

Дойч: Предпазливостта е нещо добро. Принципът на предпазливостта – не. Ако потискаш всяко ново нещо, защото може да има непредвидени странични ефекти, тогава ти възпрепятстваш новите решения на проблеми – а това означава, че причиняваш страдание.

DER SPIEGEL: Не е ли по-мъдро да се отдръпнем от използването на нови технологии, когато рискът е твърде голям?

Дойч: Не! Да игнорираме възможността за напредък е сигурен начин да се самоунищожим. Тогава въпросът вече няма да е дали, а само кога нашата цивилизация ще загине. В основата си, принципът на предпазливостта гласи: „Нека това се случи на децата ни, а не на нас.“ Това е изключително неразумно, да не кажа – неморално.

DER SPIEGEL: Смятате ли, че сте по-рационален от останалите?

Дойч: Не, в никакъв случай. Убеден съм, че съм пълен с грешки и противоречия. Между другото, самите противоречия не са нещо лошо. Напротив – те са материята, от която са изградени проблемите, които трябва да решаваме. А следователно – и самият напредък.

DER SPIEGEL: Ще доведе ли този напредък, който толкова обичате, в крайна сметка до пълно разбиране на света – до теория за всичко?

Дойч: Не. Никога няма да има „теория за всичко“. Макар че физиците използват този термин в доста по-тесен смисъл. Те търсят формула, която да обхване всички взаимодействия между елементарните частици, включително и гравитацията. За мен това е само един малък аспект от физиката, а физиката е само малък аспект от науката, която от своя страна е само малък аспект от човешкото знание. С други думи: това очевидно не е „теория за всичко“.

DER SPIEGEL: Съществува ли такова нещо като истина?

Дойч: Да, съществува истина. Но ние не сме способни да я разпознаваме като такава. Когато казваме, че търсим истината, всъщност имаме предвид, че се опитваме да коригираме грешките в настоящото си знание. Когато защитаваме дадена теория, това означава, че все още не сме се натъкнали на начините, по които тя греши. Знанието ни е изтъкано от заблуди – но заблуди, които съдържат по-малко тежки грешки от предишните ни заблуди.

DER SPIEGEL: Така излиза, че днешната техническа цивилизация е грандиозен триумф на грешката. А вие самият до каква степен бихте искали да се възползвате от техническия прогрес? Ще доживеете ли изобретяването на безсмъртието?

Дойч: С оглед на настоящото състояние на медицинските знания, може и да живея по-дълго, отколкото сега очаквам. Но не мисля, че безсмъртието ще бъде изобретено през моя собствен живот. Макар че, кой знае – може и да бъда изненадан. В такъв случай ще можем да продължим този разговор след 100 години.

DER SPIEGEL: С удоволствие. До тогава, професор Дойч, и благодарим за това интервю.

Източник

Дейвид Дойч (род. 1953) е израелско-британски физик от университета Оксфорд, Великобритания. Двете му книги, „Тъканта на реалността“ (1997) и „Началото на безкрайността“ (2011) се смятат за едни от най-добрите образци на модерна научна проза, достъпна за широк кръг от читатели.