Малко исторически фигури са били обсъждани и дебатирани толкова обстойно, колкото Адолф Хитлер. Разполагаме с богатство от първични източници за живота му – автобиографичния му манифест „Моята борба“, лична кореспонденция, политически директиви и военни заповеди, записи и стенограми от безбройните му речи, свидетелски разкази, фотографии и филмови кадри. Сега, 80 години след смъртта му, един новаторски документален филм разкрива нов източник, представяйки резултатите от първия в света анализ на проба от ДНК-то на Хитлер. Пробата е взета от кръв върху малко парче плат, изрязано от дивана, на който Хитлер кърви до смърт, след като се застрелва в берлинския си бункер следобеда на 30 април 1945 г.

Осем години в подготовка, „Hitler’s DNA: Blueprint of a Dictator“ е продуциран от Blink Films и в момента се излъчва по Channel 4.

Нито едно обяснение за това как този човек се е превърнал в крайно нечовечен убиец не може да бъде сведено до генетика. Околната среда и социалните фактори играят централна роля.

За първи път ДНК-то на Хитлер е идентифицирано. Усърдните научни тестове, проведени за нуждите на филма, потвърждават, че ДНК-то в пробата принадлежи на най-прочутата фигура на XX век. Това е постигнато чрез успешно съвпадение с ДНК на родственик по мъжка линия. Така Хитлер се присъединява към други известни исторически личности, сред тях Лудвиг ван Бетовен, чиито геноми вече са секвенирани. Аз имах привилегията да бъда част от този проект като старши исторически консултант и водещ изследовател, заедно с генетичката проф. Тюри Кинг, най-известна с ръководенето на ДНК-верификацията при ексхумацията и повторното погребение на крал Ричард III.

Нека бъдем ясни какво ДНК-то на Хитлер може да ни каже – и какво не може. Нито едно обяснение за това как този човек се е превърнал в крайно нечовечен убиец не може да бъде сведено до генетика. Околната среда и социалните фактори играят централна роля. Роден в провинциална Австрия през 1889 г., той има силно травматично детство: преживява насилие от баща си, губи четирима от петте си братя и сестри, както и двамата си родители, преди да навърши 19 години. По-късно пише в „Моята борба“, че смъртта на майка му е била „ужасен удар“. Подобни загуби в оформящите години оставят следи у всеки. Тези събития вероятно са били поне толкова значими за формирането му, колкото и гените.

Също толкова важно е да помним, че Хитлер е бил само един човек. Той е безспорният диктатор на Германия в продължение на 12 години. Той измисля и нарежда геноцида на европейските евреи и безброй други зверства. Но не действа сам. Стотици хиляди германци и австрийци са извършители; милиони други го следват и се възползват от политиките му. Генетиката не ни доближава до разбирането за това как Холокостът става възможен.

И все пак е неоспоримо, че определени личности имат огромно и трайно влияние върху хода на историята. Хитлер е една от тях. Историкът Иън Кершоу, автор на най-авторитетната биография на нацисткия лидер (и мой академичен наставник от Университета в Шефилд), пише: „Той е една от малкото личности, за които може да се каже с абсолютна сигурност: без него ходът на историята би бил различен.“ Разчитането на ДНК-то на Хитлер ни дава изключителна възможност да научим повече за вътрешния механизъм на човека, често описван като „въплъщението на модерното политическо зло“.

ДНК-анализът води до две основни открития

В допълнение към значителното откритие, че пробата наистина принадлежи на Хитлер, ДНК-анализът дава две големи открития. Първото засяга въпроса дали Хитлер е имал еврейско потекло по линия на дядо си по бащина линия. Като се има предвид ожесточеният му антисемитизъм и ролята му в унищожението на почти шест милиона евреи, е разбираемо, че този слух дълго е пораждал спекулации. Строгите научни тестове вече потвърждават отвъд съмнение онова, което сериозните историци отдавна приемат – няма никаква истина в слуха, циркулиращ още от началото на 1920-те. Филмът окончателно оборва мита за еврейския произход.

Много по-важно за мен като историк е второто откритие: Хитлер е имал синдром на Калман. Този генетичен синдром може да доведе до нарушено производство на тестостерон, ниско либидо, недоразвити репродуктивни характеристики и, следователно, нарушена репродуктивна функция. Разкритието е интригуващо заради последиците за личния му живот. То подсказва причинно-следствена връзка между генетичния му състав и определени поведенчески особености. Допълва вече известното за биографията му и хвърля светлина върху аспекти, за които досега можехме само да спекулираме. Например, може да обясни защо личният му лекар, д-р Тео Морел, му инжектира тестостерон в последните години от живота му.

Както е известно от медицинското досие, появило се отново на търг през 2010 г., физически преглед по време на престоя му в затвора Ландсберг през 1923 г., след проваления мюнхенски опит за преврат, установява, че е имал „дясностранна крипторхизия“ – незаслязъл тестис. (Изглежда британската сатирична песен „Hitler Has Only Got One Ball“, с неизвестен произход, наистина е била права.) Тази аномалия може да помогне да се обясни разказът на най-близкия му – и може би единствен – приятел през юношеството, Август Кубичек, нашият най-важен източник за този период. Докато живеят във Виена, Хитлер и Кубичек делят стая от февруари до юли 1908 г.

Отбелязвайки „очевидното му безразличие към противоположния пол“, неговото „строго монашеско самоограничение“ и факта, че „се въздържа от мастурбация“, Кубичек пише: „моят приятел несъмнено намираше благоволение у противоположния пол, макар че, за мое удивление, той никога не се възползваше от това“. Обобщавайки дружбата им от есента на 1905 г. (не 1904 г., както твърди той), когато се запознават в операта в Линц, до лятото на 1908 г., когато пътищата им се разделят, Кубичек заключава: „Мисля, че мога да кажа със сигурност: Адолф никога не срещна момиче, нито в Линц, нито във Виена, което всъщност му се отдаде.“

Показателно е, че един от най-близките довереници на Хитлер през 1920-те и 1930-те, Ернст Ханфщенгл, по-късно пише:

Не мога да си спомня някога да съм го виждал по бански, нито пък някой друг [е споменавал такова нещо]. Разказваше се често една история, вероятно автентична – че старите му армейски другари, които са го виждали в умивалнята, отбелязали, че половите му органи били почти страховито недоразвити, и той без съмнение е изпитвал срам да се показва. На мен ми се струваше, че всичко това вероятно е част от подлежащия комплекс в неговите физически отношения, който се компенсираше от ужасяващия стремеж към доминация, изразен в политическата сфера.

Според Кершоу: „Разказът на Кубичек, заедно с езика, който Хитлер сам използва в ‘Моята борба’, сочи поне към остро нарушено и потиснато сексуално развитие.“

Слуховете, че Хитлер е бил заразен със сифилис от еврейска проститутка, нямат основание. Медицински тестове през 1940 г. показват, че не е страдал от сифилис. Откритието, че е имал синдром на Калман, може да е ключът към обяснението на неговото привидно „нарушено и потиснато сексуално развитие“. Както отбелязва Ханфщенгл, той трябва да е бил изключително самосъзнателен по отношение тялото си и заради това – неохотен да влиза в интимни отношения, а може би и изобщо незаинтересован от тях. Това би помогнало да се обясни абсолютната му отдаденост на политиката, почти до пълното изключване на частния живот. Подобна отдаденост е изключение сред нацистките лидери. Всички останали висши нацисти – Херман Гьоринг, Хайнрих Химлер, Йозеф Гьобелс, Мартин Борман, Рудолф Хес, Алберт Шпеер и др. – имат съпруги и деца; някои дори имат извънбрачни връзки.

Кершоу пише веднъж:

За Хитлер не е имало ‘личен живот’. Разбира се, той е можел да се наслаждава на ескапистките си филми, на ежедневната си разходка до Чайната на Бергхоф, на времето в алпийската си идилия далеч от министерствата в Берлин. Но това са празни рутинни дейности. Няма оттегляне в сфера отвъд политическото, в по-дълбоко съществуване, което да обуславя публичните му реакции.

Благодарение на откритието и анализа на ДНК-то на Хитлер, съчетани с историческите факти, които вече са налични, ние разбираме защо.

Отдавна смятам, че единствено под ръководството на Хитлер нацисткото движение е можело да вземе властта, да я консолидира, да води европейска война и да извърши най-ужасните престъпления в модерната история. Една от причините е неговата целеустременост в стремежа към власт – качество, което няма аналог сред останалите висши нацисти. Генетичният му състав е допринесъл за тази отдаденост. Фактът, че е имал синдром на Калман, със сигурност е изиграл роля в отказа му от частен живот или интимни отношения. Хитлер винаги твърди, че животът му е посветен на Германия, така че няма място за съпруга. Изглежда, това твърдение поне отчасти прикрива неприязънта му към интимни отношения – и че гените му може да са изиграли по-голяма роля в решението да не се ожени и да няма деца, отколкото той самият би признал.

Нито едно доказателство не обяснява всичко. Не можем да разглеждаме генетичната информация за Хитлер в изолация. Тя трябва да се осмисли в контекста на всичко, което знаем за него и за епохата, в която живее. Но откриването на тази ДНК и резултатите от анализа ѝ, представени в този авангарден документален филм, дават на историците уникално и изключително значимо ново парче от пъзела в усилията им да разберат и обяснят Адолф Хитлер.

Източник

Алекс Дж. Кей е старши преподавател в Катедрата по история в Университета в Потсдам и доживотен член на Кралското историческо дружество. Той се специализира в историята на Германия от 1918 до 1945 г., националсоциалистическите политики на унищожение и сравнителните изследвания върху геноцид и масово насилие. Автор е на пет високо оценени книги за нацистка Германия, включително „The Making of an SS Killer“ (2016) и отличената с награди „Empire of Destruction“ (2021). Работите му са преведени на полски, немски, италиански и испански. Редовно участва в телевизионни документални филми и радио предавания.