От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 10 Jesus

 

Глобалният упадък на религията

В първите години на XXI век религията изглеждаше във възход. Крахът на комунизма и на Съветския съюз остави идеологически вакуум, който бе запълнен от православното християнство в Русия и други постсъветски държави. Избирането в Съединените щати на президента Джордж У. Буш, евангелски християнин, който не криеше своята набожност, подсказваше, че евангелското християнство се издига като политическа сила в страната. Атентатите от 11 септември насочиха вниманието на международната общност към силата на политическия ислям в мюсюлманския свят.

Преди десетина години с колежката ми Пипа Норис анализирахме данни за религиозните тенденции в 49 държави, включително няколко поднационални територии като Северна Ирландия, от които имаше данни за проучвания от 1981 до 2007 г. (в тези държави живееше 60% от населението на света). Въпреки твърденията за това, не открихме всеобщо възраждане на религията – повечето страни с високи доходи всъщност са станали по-малко религиозни – но открихме, че в 33 от 49-те изследвани от нас страни през тези години хората са станали по-религиозни. Това се случва в повечето бивши комунистически страни, в повечето развиващи се страни и дори в редица страни с високи доходи. Откритията ни ясно показват, че индустриализацията и разпространението на научните знания не са довели до изчезване на религията, както някога са предполагали някои учени.

Но от 2007 г. насам нещата се промениха с изненадваща скорост. От около 2007 г. до 2019 г. преобладаващото мнозинство от изследваните от нас държави – 43 от 49 – станаха по-малко религиозни. Намаляването на вярата не се ограничаваше само до страните с високи доходи и се прояви в по-голямата част от света.

Все по-голям брой хора вече не намират религията за необходим източник на подкрепа и смисъл в живота си. Дори Съединените щати, които дълго време бяха посочвани като доказателство, че икономически развитото общество може да бъде силно религиозно, сега се присъединиха към други богати страни, които се отдалечават от религията. Тази тенденция се дължи на няколко фактора, но най-мощният от тях е отслабващата сила на един набор от вярвания, тясно свързани с изискването за поддържане на висока раждаемост. Съвременните общества са станали по-малко религиозни отчасти защото вече не е необходимо да поддържат нормите за пол и сексуалност, които основните световни религии са внушавали в продължение на векове.

„От 2007 г. насам се наблюдава забележително рязка тенденция на отдръпване от религията.“

Small Ad GF 1

Въпреки че някои религиозни консерватори предупреждават, че отстъплението от вярата ще доведе до срив на социалното сближаване и обществения морал, свидетелствата не подкрепят това твърдение. Колкото и неочаквано да изглежда, държавите, които са по-малко религиозни, всъщност са склонни да бъдат по-малко корумпирани и да имат по-нисък брой убийства от по-религиозните. Излишно е да казвам, че сама по себе си религията не насърчава корупцията и престъпността. Този феномен отразява факта, че с развитието на обществата оцеляването става нещо по-сигурно: гладът, който някога е бил широко разпространен, става рядкост; средната продължителност на живота се увеличава; убийствата и другите форми на насилие намаляват. И тъй като нивото на сигурност се повишава, хората са склонни да станат по-малко религиозни.

Възход и упадък на вярата

Нашето по-ранно проучване, публикувано през 2011 г., сравняваше нивата на религиозна вяра, измерени още през 1981 г., с резултатите от последните налични тогава проучвания от 2007 г., което обхваща период от около четвърт век. Във всяко проучване респондентите бяха помолени да посочат колко важен е Бог в живота им, като изберат стойност по скала, варираща от едно – „изобщо не е важен“ до десет – „много важен“.

С течение на времето проучванията на промените в нивата на религиозност доведоха до някои поразителни изводи. В по-голямата част от изследваните държави се наблюдава нарастване на вярата в значението на Бога. Най-голямо е увеличението в бившите комунистически страни. Например от 1981 г. до 2007 г. средната оценка на българската общественост се е повишила от 3,6 на 5,7. В Русия тя се е повишила от 4,0 на 6,0. Отчасти този ръст на религиозността е в отговор на сериозния спад на икономическата, физическата и психологическата сигурност, настъпил след разпадането на Съветския съюз; религията запълва идеологическия вакуум, останал след рухването на комунизма. Религиозните вярвания се увеличиха и в много развиващи се страни извън бившия Съветски съюз, включително Бразилия, Китай, Мексико и Южна Африка. От друга страна, религията намалява в повечето страни с високи доходи.

„Американската общественост също се отдръпва от религията.“

От 2007 г. насам се наблюдава забележително рязка тенденция на отдръпване от религията. В почти всички страни с високи доходи религията продължава да намалява. В същото време много бедни страни, както и повечето от бившите комунистически държави, също са станали по-малко религиозни. От 2007 г. до 2019 г. само пет държави са станали по-религиозни, докато огромното мнозинство от изследваните държави са се движили в обратна посока.

Индия е най-важното изключение от общия модел на намаляване на религиозността. Периодът на изследването съвпада приблизително със завръщането на власт на хиндуистката националистическа партия Бхаратия Джаната, чиято политика се стреми да слее националната идентичност с религиозната. Правителството на БДП се застъпва за политики, които дискриминират последователите на други религии, особено голямото мюсюлманско малцинство в Индия, като поляризира общностите и разпалва религиозните настроения.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Американската общественост също се отдръпва от религията. От 1981 г. до 2007 г. Съединените щати се нареждат сред най-религиозните страни в света, като нивата на религиозност се променят много малко. Оттогава насам Съединените щати показват едно от най-големите отдръпвания от религията сред всички страни, за които имаме данни. В края на първоначалния изследван период средната оценка на американците за значението на Бог в живота им е 8,2 по десетобалната скала. В последното проучване в САЩ от 2017 г. този показател е спаднал до 7,0. В продължение на години Съединените щати бяха ключов пример, показващ, че не е задължително икономическата модернизация да доведе до секуларизация. По този показател сега Съединените щати се нареждат на 32-ро място сред най-малко религиозните държави, за които разполагаме с данни.

Влиятелни мислители от Карл Маркс до Макс Вебер и Емил Дюркхайм прогнозираха, че разпространението на научните знания ще разсее религията по света, но това не се случи. За повечето хора религиозната вяра е по-скоро нещо емоционално, отколкото познавателно. И през по-голямата част от човешката история самото оцеляване е било несигурно. Религията е давала увереност, че светът е в ръцете на непогрешима висша сила (или сили), която обещава, че ако човек следва правилата, нещата в крайна сметка ще се развият по най-добрия начин. В свят, в който хората често са живеели на границата на глада, религията им е помагала да се справят със силната несигурност и стрес. Но с развитието на икономиката и технологиите хората стават все по-способни да избягват глада, да се справят с болестите и да потискат насилието. Те стават все по-малко зависими от религията – и все по-малко склонни да приемат нейните ограничения, включително да държат жените в кухнята и гейовете в състояние на невидимост – тъй като екзистенциалната несигурност намалява, а продължителността на живота се увеличава.

Секуларизацията не настъпва навсякъде наведнъж; тя се случва, когато държавите са достигнали високи нива на екзистенциална сигурност, и дори тогава обикновено се движи с ледникови темпове, докато едно поколение сменя друго. Тя дори може да се обърне в обратна посока, като обществата станат по-религиозни, ако преживеят продължителни периоди на намалена сигурност. Секуларизацията се извършва постепенно от XIX в. насам, като се започва от обществата в Западна Европа и Северна Америка, които са най-сигурни в икономическо и физическо отношение, а след това се разпространява във все повече части на света.

Въпреки че секуларизацията обикновено се случва с темповете на подмяна на поколенията, тя може да достигне критична точка, когато доминиращото мнение се променя и, повлияни от силите на конформизма и социалната желателност, хората започват да предпочитат възгледите, на които някога са се противопоставяли – което води до изключително бърза културна промяна. По-младите и по-добре образовани групи в страните с високи доходи наскоро достигнаха този праг.

Губейки религията си

Има и няколко други фактора, освен нарастващите нива на икономическо и технологично развитие, които помагат да се обясни отслабването на религията. В Съединените щати част от този спад се дължи на политиката. От 1990-те години насам Републиканската партия се стреми да спечели подкрепа сред религиозните избиратели, като възприема консервативни християнски позиции по отношение на еднополовите бракове, абортите и други културни въпроси. Но тази политическа привлекателност има за последица отблъскването от религията на други избиратели, особено на младите и културно либералните. Някога обикновено се приемаше, че религиозните убеждения формират политическите възгледи, а не обратното. Последните данни обаче показват, че причинно-следствената връзка може да бъде и обратна: панелни проучвания установиха, че много хора първо променят политическите си възгледи, а след това стават по-малко религиозни.

„Свещените текстове се различават значително, но почти всички световни религии са внушавали на своите последователи норми, подкрепящи раждаемостта.“

Безкритичното приемане на президента Доналд Тръмп – лидер, който не може да бъде описан като образец на християнска добродетел – от много видни евангелисти накара други евангелисти да се опасяват, че младите хора ще напуснат църквите им на тълпи, ускорявайки една продължаваща тенденция. Римокатолическата църква, от своя страна, губи привърженици заради собствените си кризи. По-рано тази година Изследователският център Пю установи, че 92% от пълнолетните американци са наясно с неотдавнашните съобщения за сексуални посегателства от страна на католически свещеници, а около 80% от анкетираните са заявили, че вярват, че злоупотребите са „продължителни проблеми, които все още се случват“. Съответно 27% от анкетираните американски католици са заявили, че са намалили присъствието си в църквата, в отговор на тези съобщения.

Но може би най-важната сила, която стои зад секуларизацията, е трансформацията по отношение на нормите, регулиращи човешката плодовитост. В продължение на много векове повечето общества са възлагали на жените ролята да създават възможно най-много деца и са възпирали развода, аборта, хомосексуалността, контрацепцията и всяко сексуално поведение, което не е свързано с възпроизводството. Свещените текстове на основните световни религии се различават значително, но, както показахме с Норис, почти всички световни религии са внушавали на своите последователи норми, подкрепящи раждаемостта. Религиите подчертават значението на плодовитостта, защото тя е необходима. В света на високата детска смъртност и ниската продължителност на живота, който преобладаваше доскоро, средната жена трябва да роди от пет до осем деца, за да може просто да се получи замяна на населението.

„Сега идеите, практиките и законите относно равенството между половете, разводите, абортите и хомосексуалността се променят бързо.“

 През ХХ век все повече държави постигат драстично намалена детска смъртност и по-висока продължителност на живота, което прави тези традиционни културни норми вече ненужни. Този процес не се е случил за една нощ. Основните световни религии бяха представили нормите, подкрепящи раждаемостта, като абсолютни морални правила и упорито се съпротивляваха на промяната. Хората само бавно се отказват от познатите им от детството вярвания и обществени роли по отношение на пола и сексуалното поведение. Но когато едно общество достигне достатъчно високо ниво на икономическа и физическа сигурност, младите поколения израстват, приемайки тази сигурност за даденост, и нормите, свързани с раждаемостта, отстъпват. Сега идеите, практиките и законите относно равенството между половете, разводите, абортите и хомосексуалността се променят бързо.

Тази промяна може да се измери количествено. Данните, събрани в Световното изследване на ценностите през годините, дават представа за дълбока трансформация. В проучването се използва десетстепенна скала, базирана на приемането на развода, аборта и хомосексуалността във всяка страна. Точката на пречупване е около средата на скалата, на 5,50: по-ниските оценки показват, че мнозинството от хората в страната имат по-консервативни възгледи, а по-високите – че мнозинството имат по-либерални възгледи, съсредоточени върху индивидуалния избор. Около 1981 г. мнозинството във всяка държава, за която имаме данни, подкрепя нормите за насърчаване на раждаемостта. Дори в страните с високи доходи средните оценки варират от 3,44 (Испания), 3,49 (САЩ), 3,50 (Япония), 4,14 (Обединеното кралство) и 4,63 (Финландия) до 5,35 за Швеция – тогава най-либералната страна, но с оценка все още малко под критичната точка на скалата. Но в момента се наблюдава дълбока промяна. До 2019 г. средната оценка на Испания се е повишила до 6,74, на Съединените щати – до 5,86, на Япония – до 6,17, на Обединеното кралство – до 6,90, на Финландия – до 7,35, а на Швеция – до 8,49. При първото проучване всички тези държави са били под критичната точка 5,50, а през 2019 г. вече са над нея. Тези цифри предлагат опростена картина на една сложна реалност, но отразяват мащаба на неотдавнашното ускоряване на секуларизацията.

Тази тенденция се разпространява и в останалата част на света, с едно голямо изключение. Населението на 18-те държави с преобладаващо мюсюлманско население, за които са налични данни в Световното изследване на ценностите, е останало далеч под критичната точка, оставайки силно религиозно и ангажирано със запазването на традиционните норми по отношение на пола и раждаемостта. Дори при отчитане на икономическото развитие, държавите с преобладаващо мюсюлманско население са малко по-консервативни в религиозно и културно отношение от средното.

Нещата няма да се разпаднат

В продължение на векове религията е служила като фактор за социално сближаване, намаляване на престъпността и насърчаване на спазването на закона. Всяка голяма религия внушава някаква версия на библейските заповеди „Не кради“ и „Не убивай“. Затова е разбираемо, че религиозните консерватори се опасяват, че отстъплението на религията ще доведе до социален хаос, нарастваща корупция и престъпност. Но до голяма степен това опасение не се потвърждава от доказателствата.

„Колкото и изненадващо да изглежда, броят на убийствата е над десет пъти по-висок в най-религиозните страни, отколкото в най-малко религиозните.“

От 1993 г. насам Transparency International следи относителната корупция и честност на държавните служители и бизнесмените по света. Всяка година тази контролна група публикува Индекс за възприятие на корупцията, който класира корупцията в публичния сектор в 180 държави и територии. Тези данни дават възможност да се провери действителната връзка между религиозността и корупцията: Дали корупцията е по-слабо разпространена в религиозните страни, отколкото в по-малко религиозните? Отговорът е категорично „не“ – всъщност религиозните държави са по-корумпирани от светските. Силно светските скандинавски държави имат едни от най-ниските нива на корупция в света, а силно религиозните държави като Бангладеш, Гватемала, Ирак, Танзания и Зимбабве – едни от най-високите.

Разбира се, религиозността не е непременно причина за корупция. Обяснението е по-скоро, че в държавите с ниски нива на икономическа и физическа сигурност има високи нива на религиозност, както и високи нива на корупция. Въпреки че някога религията може да е играла решаваща роля в поддържането на обществения морал, тази роля намалява с икономическото развитие на обществата. Жителите на религиозни държави са малко по-склонни да осъждат корупцията, отколкото жителите на по-малко религиозни държави, но влиянието на религията върху поведението приключва дотук. Религията може да направи хората по-наказуеми, но не ги прави по-малко корумпирани.

„Във високосигурните и светски държави хората отдават все по-голямо значение на себеизразяването и свободния избор.“

Тази закономерност важи и за други престъпления, като например убийството. Колкото и изненадващо да изглежда, броят на убийствата е над десет пъти по-висок в най-религиозните страни, отколкото в най-малко религиозните. В някои сравнително бедни държави броят на убийствата е нисък, но като цяло проспериращите държави, които осигуряват на жителите си материална и правна сигурност, са много по-безопасни от бедните държави. Разбира се, не става дума за това, че религиозността причинява убийства, а за това, че както престъпността, така и религиозността обикновено са високи в общества с ниски нива на екзистенциална сигурност.

Доказателствата сочат, че съвременните общества няма да изпаднат в нихилистичен хаос без религиозна вяра, която да ги свързва, но това може би не винаги е било така. В ранните аграрни общества, когато повечето хора са живеели малко над нивото на оцеляване, религията може да е била най-ефективният начин за поддържане на реда и сплотеността. Но модернизацията е променила уравнението. С намаляването на традиционната религиозност изглежда се появява също толкова силен набор от морални норми, които запълват празнината. Данните от Световното изследване на ценностите показват, че във високосигурните и светски държави хората отдават все по-голямо значение на себеизразяването и свободния избор, като все повече наблягат на правата на човека, толерантността към чужденците, опазването на околната среда, равенството между половете и свободата на словото.

В съвременното глобално общество традиционните религии могат да предизвикат опасно разделение. По своята същност религиите са склонни да представят собствените си норми като абсолютни ценности, въпреки факта, че те всъщност отразяват историята и социално-икономическите характеристики на техните общества. Строгостта на всяка абсолютна система от вярвания може да породи фанатична нетърпимост, както показват историческите конфликти между католици и протестанти и християни и мюсюлмани.

С развитието на обществата от аграрни към индустриални и основани на знанието, нарастващата екзистенциална сигурност обикновено намалява значението на религията в живота на хората и те стават по-малко послушни на традиционните религиозни лидери и институции. Изглежда, че тази тенденция ще продължи, но бъдещето винаги е несигурно. Пандемии като тази на COVID-19 намаляват чувството за екзистенциална сигурност. Ако пандемията продължи дълги години или доведе до нова Голяма депресия, културните промени от последните десетилетия може да започнат да се преобръщат.

Но тази промяна остава малко вероятна, защото би противоречала на мощната, дългосрочна, технологична тенденция на нарастващ просперитет и увеличена продължителност на живота, която спомага за отдръпването на хората от религията. Ако тази тенденция се запази, влиянието, което традиционните религиозни авторитети упражняват върху обществения морал, ще продължи да намалява, тъй като културата на нарастваща толерантност става все по-силна.

 

Източник

 

Роналд Ингълхарт е професор по политически науки в университета Мичиган и директор на Центъра за изследвания на световните ценности – глобална мрежа от социални учени, провеждащи поредици от национални допитвания сред общественостите в повече от 80 страни по всичките шест континента, с около 90 процента от световното население. Изследванията са започнали през 1981, а последното от тях е проведено през 2014.

Pin It

Прочетете още...