В нощта на 12 ноември 1993 г. слабият млад бразилец Ройс Грейси влиза в осмоъгълна клетка в Денвър, Колорадо, и се озовава очи в очи с гигант. Нидерландският кикбоксьор Жерар Гордо е с тринайсет сантиметра по-висок, тежи с почти деветнайсет килограма повече и има зад гърба си едно десетилетие повече боен опит. Сега двамата ще се бият с голи ръце: без съдии, без разделяне по категории, без прекъсване, докато единият не бъде повален в безсъзнание или не се предаде.

Двубоят продължава едва стотина секунди. За това време Грейси спокойно събаря Гордо, метва се на гърба му и го сграбчва за гърлото, принуждавайки едрия мъж да удря с ръка по пода в знак, че се предава.

Около 80 000 зрители, платили за прякото телевизионно излъчване, гледат легендарната победа на Грейси – финала на първия в историята турнир Ultimate Fighting Championship. Сред тях е и невзрачен студент по бизнес, който живее в Сан Диего, Калифорния. Запленен от видяното, той се появява в местна школа по бойни изкуства, специализирана в бразилско жиу-жицу – дисциплината, с която Грейси току-що е надвил Гордо в клетката – и иска да започне тренировки. На останалите в школата им е трудно да приемат новодошлия насериозно.

„Бях там в деня, когато той се появи“, разказва Кид Пелигро, който по-късно се превръща в една от големите звезди на жиу-жицу. „Беше по шорти, джапанки и потник; седна в ъгъла и почти не говореше с никого.“

Студентът се представя като Бен. Той е на около двайсет и пет години и идва от Близкия изток, но не разкрива за себе си почти нищо друго. Пелигро предположил, че е прислужник или телохранител на богатия англичанин, който понякога го придружавал на тренировките.

„Бен беше мълчалив и много упорит“, разказа ми Пелигро. „Често оставаше след тренировката, за да измете тепиха.“

Бен понася невъзмутимо и физическата болка, дори когато става дума за счупени кости. „Ако тренирахте жиу-жицу през 90-те, неизбежно имаше контузии“, казва Боби Разак, филмов продуцент и любител на бойните изкуства. „Не беше като сега: всичко чисто, всичко професионално. Тогава беше сурово.“

След повече от година тренировки Бен прави изненадващо съобщение: ще се върне у дома, в Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, и ще вземе със себе си основателя на школата Нелсън Монтейро. Скоро следват и други покани. Тръгват слухове, че Бен се опитва да създаде собствен център за бойни изкуства на брега на Персийския залив.

Един ден Пелигро и съпругата му получават два самолетни билета за първа класа до ОАЕ, всеки на стойност 24 000 долара. Когато слизат от самолета, с изумление започват да виждат навсякъде образа на познат мъж – очевидно бащата на Бен: по билбордове, по банкноти.

„Оказа се, че тренировъчният център на Бен е един от дворците на семейството му“, разказа Пелигро, все още смаян от спомена. „Като в приказка.“

За онези, които се опитват да разберат истината за Негово Височество шейх Тахнун бин Зайед Ал Нахаян – кралски посредник, потаен шеф на шпионите и финансов колос – приказките са почти всичко, с което разполагаме. Тахнун наистина се записал в школата на Нелсън Монтейро под псевдоним, а впоследствие стигнал и до черен колан по жиу-жицу. Днес той стои начело на икономическа империя, по-голяма от брутния вътрешен продукт на няколко големи държави, а личните и финансовите му връзки с Белия дом на Тръмп са изключително тесни. Глобалните активи под контрола на Тахнун се простират от вятърни паркове в Шотландия до космически кораби в Тексас, от марката бельо на Риана до ресторантите Ivy на Ричард Каринг. От болници до жилищни комплекси, от соларни паркове до ски курорти – почти няма място на Земята, до което финансовата му мощ да не достига.

Но въпреки непрекъснато растящото си влияние на световната сцена Тахнун предпочита да остава в сянка. Никога не е давал съдържателно интервю пред медиите. Хората, които са работили в непосредствена близост до него, почти неизменно са били задължавани да подписват споразумения за поверителност. Извън ОАЕ малцина дори знаят името му.

„Той е тих“, казва бивш високопоставен служител на американската национална сигурност, „и е навсякъде.“

Шейх Тахнун не отговори на молбата за интервю за тази статия. Министерството на външните работи на ОАЕ не предложи за разговор друг високопоставен представител на правителството и отказа коментар.

Скоро властта на Тахнун ще се простира върху живота на повече хора от когато и да било. Като един от най-важните финансисти в областта на изкуствения интелект той бързо се вгражда в самата инфраструктура, върху която ще се крепи цифровото ни бъдеще: информационните канали и заводите за микрочипове, центровете за данни и огромните енергийни мощности, необходими за захранването и охлаждането им. Някои го виждат като технологичен пророк и спасител. Други го сравняват със злодей от филмите за Бонд. Кой тогава е истинският „Бен“ и какви са плановете му за всички нас?

Всеки, който се опитва да стигне до шейх Тахнун, трябва първо да премине през концентрични кръгове от пазители на достъпа. Сред тях са най-близките му делови партньори, но и цяла галерия от по-колоритни персонажи: бившият ливански премиер Саад Харири например или Мелиса Монкада, някогашна носителка на титлата „Мис Глоуб Колумбия“, а днес предприемачка във фитнес индустрията. Но дори да стигнете дотам, това може да не е достатъчно, за да получите аудиенция, и просителите прибягват до какво ли не, само и само да се откроят от тълпата.

Преди около десетилетие Том Барак, американски магнат в сферата на частния капитал, който днес е посланик на Доналд Тръмп в Турция, търсел средства за инвестиционната си компания Colony Capital и решил да се обърне към Тахнун. Продължителното ухажване включвало изпращането на рядко първо издание на книга от 50-те години за развъждането на арабски коне – една от страстите на Тахнун; предложение да се срещне с приятеля на Барак, актьора от „Западното крило“ Роб Лоу – Тахнун отказал; както и участие в изтощително колоездачно прекосяване на мароканската пустиня, организирано от шейха за група професионални колоездачи. Тахнун карал два пъти по-бързо от Барак и го оставил далеч зад себе си.

Накрая Барак получил аудиенция при Тахнун на суперяхтата на принца, снабдена с нощен клуб, спа център, кино и суши бар, както и с 27 спални за гости, обслужвани от постоянен екипаж от 60 души.

„Защо толкова исках да се срещна с шейх Тахнун?“, обяснява Барак по време на федералния процес срещу него през 2022 г. във връзка с предполагаемо незаконно лобиране в полза на ОАЕ. В крайна сметка Барак е оправдан по всички обвинения. „Той е един от най-големите бизнесмени в света. Един от най-богатите хора в Близкия изток, независимо коя страна вземете. Един от най-могъщите.“

Да се очертаят границите на властта на Тахнун е почти толкова трудно, колкото да бъде открит самият той. Но ако завиете наляво от дванайсетлентовата магистрала „Шейх Зайед“, която свързва столицата на ОАЕ Абу Даби с Дубай, поемете през пустинята, а после свърнете на север покрай крайбрежието на Тауила, ще можете да видите някои от градивните ѝ елементи.

Първо се появяват комини, танкери и ниски работнически селища. Те са сухопътната част от инфраструктурата на колосалните петролни залежи на ОАЕ, повечето от които се намират дълбоко под морското дъно навътре в залива. Ако продължите, ще минете покрай високите стени без прозорци и зловещите наблюдателни кули на „Ал Садр“, най-печално известния затвор в ОАЕ. Накрая ще стигнете до пристанище Халифа и неговата равна, сива индустриална зона.

Някъде напред, на неразкрито място дълбоко сред лабиринт от контейнери, варели с химикали и огради от телена мрежа, от пясъка се издига един от най-големите центрове за данни за изкуствен интелект в света.

Тези разпръснати места очертават скритата страна на съвременните Емирства. Взети заедно, те разказват и историята на шестимата братя, които постепенно установяват властта си над страната – история, започнала преди повече от половин век с баща им, шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, първия държавен глава на ОАЕ след обявяването на независимостта от Великобритания през 1971 г. През 33-годишното му управление една рехава общност от бедуински племена, живеещи сред кирпичени крепости и къщи от палмови листа, се превръща в богата на петрол регионална сила, където се издигат едни от най-високите сгради на планетата.

Зайед се жени седем пъти и се смята, че е имал поне 30 деца. Но именно децата от третата му и любима съпруга, Фатима Ал Кетби, постепенно се превръщат под грижливото ѝ ръководство в истинските властители на страната. Тахнун е един от тях. Днес той и братята му – известни като бани Фатима, „синовете на Фатима“ – стоят на върха на може би най-богатата династия в света.

Тахнун и братята му израстват с мироглед, който поставя семейството им в центъра на вселената. Всяка форма на несъгласие се възприема като екзистенциална заплаха – не само за собствената им власт, но и за малката и крехка държава, която са призвани да защитават. „Семейството е първото училище на ценностите, истинският пазител на идентичността и най-неподправеният източник на доверие и принадлежност“, казала веднъж майка им Фатима – думи, които отразяват както патерналистичния етос на емиратския елит, така и дълбоката неприязън на Ал Нахаян към алтернативни идеологии като социализма или политическия ислям. Когато Тахнун се завръща от САЩ през 1995 г., вече е в ход организирана от държавата кампания срещу ислямистките организации на гражданското общество, придружена от репресии срещу по-малките емирства, които ѝ се противопоставят.

През този период ръководството на ОАЕ все по-ясно осъзнава, че само с пари международно влияние не се купува. Въпреки откритите в Залива петролни находища, Близкият изток все още е доминиран – и дипломатически, и културно – от големите арабски републики като Египет и Сирия. За да могат Емирствата да влязат в голямата игра, са нужни военна мощ и стратегическо влияние. През последните години от управлението си шейх Зайед се погрижва бани Фатима да заемат позиции, от които да могат да поведат този проект.

Като по-малък брат Тахнун знае, че престолът на Абу Даби – а с него и президентският пост в ОАЕ, който неизменно върви с него – не е предназначен за него. Вместо това му е поверено управлението на личното ведомство на баща му, което се грижи за огромното частно имущество на шейх Зайед: дворци, ферми и имоти в чужбина, включително лондонския „Бъркли Скуеър“. Работата изисква съчетание от чар и принуда, подкрепено със солидни количества пари в брой. Към края на 90-те Тахнун вече е превърнал последното в своя специалност и основава Royal Group, която се превръща в основния инвестиционен инструмент за многобройните бизнес интереси на семейството. Днес активите на групата се оценяват на 300 милиарда долара.

След смъртта на шейх Зайед през 2004 г. репутацията на Тахнун като главния човек на парите в ОАЕ продължава да расте. Еднакво уверен в заседателните зали на Уолстрийт и в емиратския маджлис – традиционния двор на племенния владетел – Тахнун съчетава реториката на бедуинските ценности – дълг, лоялност и скромност – с новия речник на технократското управление. Днес най-големият държавен инвестиционен фонд на страната се управлява от Тахнун; същото важи за First Abu Dhabi Bank, най-голямата банка в ОАЕ, както и за Alterra, най-големия инвестиционен фонд за климатични проекти в света. Само във Великобритания Тахнун контролира компании в здравеопазването и гиганти в недвижимите имоти, както и инвестиции в дружества за обществени услуги като Thames Water. Икономическата империя под негов контрол се оценява на около 1,5 трилиона долара – приблизително колкото целия годишен икономически продукт на Индонезия или Турция.

Но границата между личното богатство на Тахнун, богатството на управляващото семейство на Абу Даби и колективните активи, които – поне на теория – принадлежат на гражданите на ОАЕ, е размита. Според бани Фатима самото разграничение е безпредметно: благополучието на Ал Нахаян е неотделимо от благополучието на страната. Не всички споделят това разбиране.

„Много търговци в ОАЕ непрекъснато се оплакват – много тихо и само насаме – че Тахнун ги изтласква от пазара“, каза ми Мира Ал Хюсеин, емиратска социоложка от Единбургския университет. В здравеопазването например държавните инвестиционни фондове и собствените корпоративни структури на Тахнун доминират местния пазар; частният сектор „не може да се конкурира“, казал наскоро високопоставен ръководител пред Financial Times. „Общото усещане е, че страната е кораб“, каза Ал Хюсеин, „и ако този кораб някога започне да потъва, управляващото семейство ще скочи зад борда и ще отнесе със себе си всички фондове, инвестиции и портфейли.“

Тахнун е обсебен от идеята за победа. В края на 90-те шейхът толкова отчаяно искал да побеждава братята си в току-що появилата се видеоигра Age of Empires – в която играчите се опитват да превърнат предмодерни общества в монументални цивилизации, като трупат ресурси и надвиват противниците си, – че наел един от разработчиците на играта да го обучава. В началото на новия век вниманието му се прехвърлило към шахмата. Той лично финансирал разработването на суперкомпютър с размерите на хладилник, наречен Hydra, който скоро се превърнал в най-силния шахматист в света и победил няколко гросмайстори. Hydra можела да бъде използвана само от един човек наведнъж. Часове наред, денем и нощем, този човек бил Тахнун. През 2005 г. главният архитект на Hydra заявил в онлайн шахматен форум, че Тахнун е най-големият маниак на тема компютърен шах в света.

Всички тези качества – яростната състезателност, внимателното натрупване на позиционно предимство и трайното увлечение по съчетаването на човешката изобретателност с изчислителния интелект – Тахнун пренася и във финансовия свят. Те се оказват решаващи и за другата му основна роля: човекът, който отговаря за националната сигурност на Емирствата и ръководи разузнавателния им апарат.

Много от хората, попаднали на прицел на службите за сигурност под ръководството на Тахнун, не могат да разкажат какво им се е случило. ОАЕ имат дълга история на насилствени изчезвания, тайни места за задържане и жестоки репресии срещу семействата на дисиденти в изгнание – практики, подробно документирани от международни правозащитни организации. Но някои оцеляват и успяват да разкажат историята си.

През април 2018 г. младият британски учен Матю Хеджис заминал за ОАЕ, за да събира материал за докторската си дисертация върху стратегията за национална сигурност на страната – тема, която пряко засягала сферата на Тахнун. Към края на двуседмичното си посещение Хеджис започнал да изпитва тревога. „Знаех, че ме следят“, каза ми той неотдавна.

Когато влязъл в летището на Дубай на път обратно към Великобритания, Хеджис не стигнал по-далеч от паспортния контрол. Там, по думите му, го чакала голяма група маскирани мъже, всички облечени в черно и въоръжени. Той твърди, че му завързали очите, сложили му белезници и го хвърлили на задната седалка на джип. Обвинили го, че е британски шпионин, а през последвалите месеци в изолация, разказва той, го подлагали на разпити, продължаващи до 15 часа дневно, и го принуждавали да поглъща различни лекарства против волята си. Похитителите му заплашвали, че ще го прехвърлят в задгранична военна база, и го предупреждавали, че могат да посегнат на близките му. След седем месеца подобно отношение Хеджис направил опит да сложи край на живота си. „Знаех, че заплахите им са реални, защото познавах страната“, каза ми той.

В стаята, където бил разпитван, твърди Хеджис, видял по килима петна от кръв и кървави отпечатъци от стъпки по стените. „Бяха по-високо от главата ми и сочеха надолу“, каза ми той. „Висок съм над метър и осемдесет, а това означава, че са вдигали някого дотам.“

Когато попитах Хеджис кой в крайна сметка е носел отговорност за преживяното от него, той внимателно проследи нагоре командната верига на емиратските служби за сигурност, изброявайки имена и длъжности. После замълча за миг и си пое дъх.

„А после стигаш над облаците“, отвърна накрая той. „А там е Тахнун.“

В официално изявление от 2023 г. правителството на ОАЕ настояваше, че Хеджис „е получил напълно подходящи грижи [...] Никога не е бил подлаган или заплашван с изтезания или с каквото и да било жестоко, нечовешко или унизително отношение“.

В крайна сметка Хеджис признава редица престъпления, но настоява, че го е направил под принуда. През ноември 2018 г., след заседание, продължило само пет минути и проведено без адвокат на защитата, съд в ОАЕ го осъжда на доживотен затвор. След дипломатически скандал с британското правителство той по-късно получава помилване. След освобождаването му властите в ОАЕ започват кампания за очернянето му, като публикуват досие от 19 страници с лична информация, включително психиатрично заключение. В сравнение с мнозина други, минали през стаите за разпити в страната, Хеджис се отървава сравнително леко. „За съжаление, преживяното от Хеджис е нещо обичайно в ОАЕ, а репресиите срещу емиратското гражданско общество са още по-тежки“, каза Джоуи Ший, старши изследовател на страните от Залива в Human Rights Watch.

Поддръжниците на емиратския режим реагират остро на подобни критики. Те настояват, че зад тях стои недоволството на Запада от възхода на ОАЕ и че се пренебрегват специфичните заплахи за сигурността на страната от враждебни съседи и идеологически противници. „ОАЕ се превърнаха в история на успеха и това накара хора като вас да си кажат: „Я чакай, това не бяха ли онези малки патенца, които навремето командвахме, а сега вижте какво правят“, казва Абдулхалек Абдула, емиратски професор по политология с добри връзки сред управляващите кръгове. „Дразни ме твърдението, че ОАЕ трябва да се „изравнят“ с международните стандарти [за човешките права]. Вие си имате вашите стандарти, ние – нашите.“

Династията Ал Нахаян има основания да се чувства несигурна. Разположени на края на полуостров, разтърсван от конфликти на север и юг, и обърнати през Залива към далеч по-големия си съперник Иран, ОАЕ са очевидна мишена заради огромното си петролно богатство. Тахнун и братята му знаят също, че техният модел на автократична монархия е еднакво ненавиждан от политическите ислямисти и от арабските революционери, настояващи за демокрация. Преди около двайсет години Кристофър Дейвидсън, специалист по политиката на Залива в Дърамския университет, разговарял с един от бани Фатима за растящия престиж на Емирствата. „Той ми каза: „Трябва да разберете начина на мислене в този регион. Другите ще се опитат да ни отнемат постигнатото или да ни унищожат“, спомня си Дейвидсън. „Независимо дали е Иран, Йемен, „Мюсюлманските братя“, „Ал Кайда“... всички ще дойдат, един след друг.“

За ръководителите на ОАЕ атентатите от 11 септември – извършени от група екстремисти, сред които и двама граждани на Емирствата – превръщат в реалност най-мрачните им страхове от насилствени врагове, спотайващи се вътре в самата страна, и подхранват обсебеността им от ислямизма, която продължава и до днес. ОАЕ са свързвани с тайно финансиране и политическа подкрепа за крайнодесни партии в Европа, за които в Абу Даби смятат, че споделят възгледите им по този въпрос. Американската „война срещу тероризма“ се оказва и възможност: тя позволява на Ал Нахаян да се представят пред Вашингтон като остров на стабилност в един иначе опасен и непредсказуем регион.

През първото десетилетие на новия век емиратският режим засилва разузнавателната си дейност и все повече се насочва към технологиите за шпионаж. Целта е да се компенсира най-очевидната уязвимост на страната: малобройното местно население от едва 1,4 милиона души, което представлява само 11% от всички жители на ОАЕ и затруднява както изграждането на значителна армия, така и функционирането на страната без чуждестранна работна сила. Към края на десетилетието властите сключват ключово споразумение в областта на сигурността с бившия американски координатор по борбата с тероризма Ричард Кларк, изиграл важна роля в лобирането пред Конгреса за по-мащабни програми за наблюдение както в САЩ, така и в чужбина. Кларк се премества в Абу Даби и създава секретно звено за електронен шпионаж с кодовото име Project Raven.

Първоначално представян като жизненоважен инструмент във „войната срещу тероризма“, Project Raven постепенно се превръща в огромна и всеобхватна система за дигитално подслушване и наблюдение, насочена не само срещу граждани на ОАЕ, обвинени в тероризъм, но и срещу множество други хора, заподозрени просто в нелоялност към режима. Макар формално да е емиратска инициатива, голяма част от екипа на Project Raven се състои от бивши служители на американската Агенция за национална сигурност, американски правителствени контрактори и бивши високопоставени служители на Белия дом. „Мотивът беше да помогнем в борбата срещу тероризма“, настоява по-късно Кларк. „ОАЕ са много добър партньор в борбата срещу тероризма.“

Към 2011 г., когато в арабския свят избухват антиправителствени бунтове, вече ясно се вижда накъде е насочена дейността на Project Raven. След като група известни емиратски съдии, адвокати и журналисти подписват петиция с искане за умерени демократични реформи, държавата реагира безкомпромисно. През следващите две години повечето от тях са арестувани, а десетки от подписалите петицията остават в затвора и до днес. Все по-параноични и опасяващи се, че при масови улични протести емиратските войници могат да откажат да стрелят срещу други мюсюлмани, бани Фатима създават паравоенно формирование от 800 колумбийски и южноафрикански наемници, за да затегнат контрола си над страната. Още повече средства се наливат в операции за дигитално проникване. За Ал Нахаян самата идея за масова политика представлява заплаха: в техните очи благодарните поданици могат да молят владетелите си за отстъпки, но не и да предявяват към тях искания като граждани. „Структурата на вътрешната сигурност в ОАЕ все повече поставяше защитата на режима над всичко останало“, каза Мира Ал Хюсеин.

Именно на този фон Тахнун – успоредно с ролята си на главния финансист на ОАЕ – започва да се изкачва и в йерархията на емиратския апарат за сигурност. През 2014 г. става заместник-съветник по националната сигурност, а две години по-късно поема най-високия пост. Като ръководител на националната сигурност той получава и някои от най-деликатните дипломатически задачи на ОАЕ. Сред тях е нарушаването на едно продължило десетилетия табу в арабския свят – нормализирането на отношенията с Израел. Като другата водеща сила в Близкия изток в областта на кибершпионажа, Израел има много какво да предложи на Емирствата – не на последно място достъп до Pegasus, най-модерния шпионски софтуер, създаван дотогава. С Pegasus операторите могат да проникнат в почти всяко устройство на Apple или Android без знанието на собственика му и да го превърнат в постоянен джобен шпионин.

Под ръководството на Тахнун Project Raven – чийто контрол вече е преминал в ръцете на частна емиратска компания, свързана с държавата и наречена DarkMatter – рязко разширява хакерските си операции и наблюдението. На прицел попадат местни дисиденти и подозрителни чужденци на територията на ОАЕ, но също и правозащитници, журналисти и политици по целия свят. Сред жертвите е Фиона Шакълтън, известна британска бракоразводна адвокатка, представляваща отчуждената съпруга на владетеля на Дубай и работила преди това за клиенти като принц Чарлз и Пол Маккартни. Смята се, че друга мишена е бил тогавашният британски премиер Борис Джонсън. Изглежда, че няма значение кой сте: ако някой ви сметне за заплаха за интересите на семейство Ал Нахаян и неговите приятели, дори съвсем косвена, можете да се окажете на прицел.

В началото на 2019 г. разследване на Reuters, стъпващо върху работата на канадската изследователска група Citizen Lab, разкрива голяма част от дейността на Project Raven, а в САЩ започват няколко съдебни производства срещу американските контрактори, участвали в проекта. През следващата година Тахнун официално закрива DarkMatter и раздробява различните ѝ структури. По това време обаче, изглежда вече крои далеч по-амбициозни планове.

В изчислителните технологии започва да се отваря нова граница – изкуственият интелект. За да се превърне в истински преобразяваща сила, тази технология ще изисква фантастични количества пари и данни. Сливайки части от финансовата и разузнавателната си империя, Тахнун се оказва в уникална позиция да осигури и едното, и другото.

На път е да се роди компания, каквато досега не е съществувала. В Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс свръхинтелигентният компютър Дълбока мисъл получава задачата да намери отговора на „великия Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало“. След седем и половина милиона години той най-сетне дава прочутия си отговор: 42. После Дълбока мисъл обяснява, че за да бъде разбран този отговор, трябва да бъде създаден друг гигантски компютър. Той ще се нарича „Земя“, а един от основните му работни компоненти ще бъдат човешките същества.

В тази визия числото 42 означава нещо повече от смисъла на живота. То отпраща към свят, в който всеки аспект на реалността в крайна сметка може да бъде сведен до редове код и в който обикновените хора, без сами да го осъзнават, прекарват живота си в служба на компютрите, вместо да бъде обратното. В края на второто десетилетие на XXI век, когато Тахнун превръща останките от DarkMatter в нова компания, съсредоточена върху изкуствения интелект, той решава да отдаде почит на Адамс, като я нарича Group 42, или накратко G42.

G42 е точката, в която окончателно се сливат двете роли на Тахнун – финансистът и шефът на шпионите, – а мащабът на амбициите ѝ е главозамайващ. Подобно на много други технологични гиганти, компанията се стреми да превърне изкуствения интелект в основополагаща инфраструктура, подобна на водоснабдяването или електрическата мрежа – концепция, известна като „мрежа на интелекта“. За разлика от конкурентите си в Силициевата долина обаче, мрежата на G42 израства от разузнавателния апарат на реална държава. В рекламните си материали компанията набляга силно върху възможностите си в областта на сигурността, обещавайки на правителства и компании „защита от заплахи в реално време“, както и инструменти за прогнозиране, включващи „профилиране на заподозрени“, „картографиране на взаимоотношения“ и „анализ на поведението“.

Технологичната индустрия никога не е страдала от недостиг на преувеличения и гръмки обещания. В сравнение с мнозина от колегите си в Силициевата долина обаче Тахнун – истински вярващ в изкуствения интелект, който твърди, че е проектирал изцяло един от домовете си с помощта на ChatGPT – е в необичайно добра позиция да превърне тези обещания в реалност. G42 стъпва върху шпионския опит, натрупан в Project Raven и DarkMatter. Пън Сяо, оглавявал едно от ключовите звена на DarkMatter, днес е главен изпълнителен директор на G42; Карим Сабаг, бившият ръководител на DarkMatter, сега управлява едно от основните подразделения на G42. Един от първите публични продукти на компанията е популярното приложение за съобщения ToTok, за което по-късно New York Times разкрива, че представлява шпионски софтуер, създаден да „проследява всеки разговор, движение, взаимоотношение, среща, звук и изображение на хората, които го инсталират на телефоните си“.

В изявление пред Guardian G42 отрича произходът на компанията да е свързан с операции за кибершпионаж, както и че тя извършва или подпомага незаконно наблюдение. „G42 е създадена като компания за изкуствен интелект и технологии, съсредоточена върху облачните услуги и инфраструктурата за изкуствен интелект“, заявяват от фирмата. „Нашите дружества работят в съответствие с приложимото законодателство, договорните гаранции за защита на данните и строги правила за сигурност и нормативно съответствие.“

Ако американските технологични гиганти се тревожат от връзките на G42 с кибершпионажа, те умеят да го прикриват отлично. Microsoft е инвестирал 1,5 милиарда долара в компанията, а заместник-председателят ѝ Брад Смит вече има място в борда на директорите на G42. Самата G42 и специализираният ѝ инвестиционен фонд за изкуствен интелект – също председателстван от Тахнун – са преки инвеститори или основни партньори на Anthropic, xAI и OpenAI. Сам Алтман, главният изпълнителен директор на последната, нарича Тахнун „скъп личен приятел“. Microsoft и OpenAI бяха потърсени за коментар за тази статия, но нито една от двете компании не отговори. В изявлението си пред Guardian G42 отбелязва, че партньорството ѝ с Microsoft „се урежда от обвързващо споразумение, разработено в консултация с правителствата на САЩ и ОАЕ, което обхваща киберсигурността, защитата на данните, отговорния изкуствен интелект, експортния контрол и почтеността в бизнеса“.

Привлекателността на Тахнун за Силициевата долина е очевидна. В края на краищата, ако ще правиш бизнес с автократ от Залива, тъпкан с пари, логично е да избереш такъв, който управлява силно дигитализирана империя за държавна сигурност и вече е доказал, че умее да изсмуква колосални количества лични данни – суровината, от която зависи технологията ти. Марк Зукърбърг, Сам Алтман и Илон Мъск може да са изключително влиятелни фигури в света на изкуствения интелект, но никой от тях не ръководи едновременно и ЦРУ.

Друга могъща фигура, която приема Тахнун и G42 в най-близкия си кръг, е Доналд Тръмп. Той устройва пищни официални вечери за шейха в Белия дом и позира с него за снимки в Овалния кабинет. Американските служби за сигурност отдавна се тревожат от влиянието на ОАЕ върху американската политика: през 2022 г. Националният разузнавателен съвет изготвя поверителен доклад за политиците във Вашингтон, предупреждаващ за „законни и незаконни опити“ на Абу Даби да насочва външната политика на САЩ. Администрацията на Джо Байдън ограничава износа на чипове за изкуствен интелект към ОАЕ заради опасенията от тесните връзки на страната с Китай. Миналата година обаче Тръмп отмени това решение и разреши прехвърлянето на стотици хиляди от най-модерните чипове на Силициевата долина към режима на Ал Нахаян. Голяма част от тях ще отидат директно в G42.

Сделката е обявена само две седмици след като един от инвестиционните инструменти на Тахнун придобива криптовалута на стойност 2 милиарда долара, емитирана от World Liberty – компания, собственост на семейство Тръмп, което получава лихви върху всичките ѝ резерви. Самият Тахнун също е пряк инвеститор в World Liberty: по-малко от месец преди втората иногурация на Тръмп той купи 49% от компанията. И Белият дом, и World Liberty отричат да има каквато и да било връзка между инвестициите на Тахнун и разрешението за трансфер на чипове. Говорител на G42 заяви пред New York Times, че компанията е „изградена върху почтеността“.

„Корупция, чисто и просто“ – така сенаторката от Масачузетс Елизабет Уорън описва мътното преплитане между парите на Тахнун и Белия дом. Но стремителният възход на Тахнун и G42 в индустрията на изкуствения интелект отразява едно напълно искрено убеждение, споделяно както от администрацията на Тръмп, така и от бани Фатима: че изкуственият интелект ще замени петрола като основната суровина на света – и като върховен фактор за глобална мощ – и че моментът да бъде овладян е сега.

В резултат G42, под контрола на Тахнун, успява да се разположи в самото сърце на глобалната инфраструктура за изкуствен интелект за десетилетия напред. Строящият се по крайбрежието на ОАЕ „кампус за изкуствен интелект“ трябва да разполага с енергийна мощност от 5 гигавата – до 250 пъти повече от най-големите хипермащабни центрове за данни днес. G42 участва във финансирането на програма за 500 милиарда долара за изграждане на нови центрове за данни в САЩ и вече е придобил няколко от строителните компании, ангажирани в проекта. Миналата година Microsoft и G42 официално създават съвместно Responsible AI Future Foundation, чиято цел е да определя насоките за „етично разработване и внедряване на системи с изкуствен интелект“. Седалището ѝ е – разбира се – в Абу Даби.

Има ли значение, ако значителна част от инфраструктурата, върху която ще работи нашият изкуствен интелект, се окаже в ръцете на човек, който разполага с целия арсенал на една полицейска държава?

Един от хората, които биха могли да отговорят на този въпрос, е Ахмед Мансур – тих емиратски електроинженер и начинаещ поет. В началото на второто десетилетие на XXI век Мансур е сред групата публични интелектуалци, подписали петиция с искане за създаване на избираем парламент в ОАЕ. Той поддържа и уебсайт, на който понякога се публикуват критични материали за режима на Ал Нахаян. През април 2011 г. е арестуван по няколко обвинения, сред които клевета срещу бани Фатима, но първоначално е освободен благодарение на президентско помилване.

През следващите години обаче емиратските служби за сигурност неотклонно преследват Мансур и харчат милиони долари в опити да проникнат в електронните устройства както на него, така и на съпругата му. В крайна сметка Мансур отваря зловреден прикачен файл в имейл и всичките му лични данни се изпращат към компютърен сървър, регистриран на пощенска кутия 5151 в Абу Даби – пощенския адрес на личната канцелария на шейх Тахнун. По-късно той установява, че е била хакната дори бебешката камера в дома му, превърната в камера и микрофон, които записват всеки миг от семейния му живот. През 2017 г. Мансур отново е арестуван, изправен е пред закрит съд и е признат за виновен в оскърбяване на „статута и престижа на ОАЕ и техните символи, включително ръководителите им“. Осъден на десет години затвор, оттогава той остава в изолация в затвора с максимална сигурност „Ал Садр“, само на около 16 километра югозападно от гигантския кампус на G42 за изкуствен интелект.

Не знаем дали Тахнун ще използва господстващата си позиция в сърцето на индустрията за изкуствен интелект, за да хаква, следи и сплашва пряко критиците си, както службите му за сигурност са постъпили с Мансур. Но има значение какви хора контролират тази нова технология. Днес вече не използваме големите технологични платформи само за съхраняване на файлове и изпращане на съобщения: все повече хора използват изкуствения интелект като терапевт, приятел, дори любовен партньор. Ръководителите на технологичните компании ни уверяват, че данните ни са защитени от чужди погледи, но обикновените граждани разполагат с твърде малко възможности да проверят дали това наистина е така. В разцвета си един от пионерите при смартфоните, BlackBerry, настояваше, че „неприкосновеността и сигурността са в основата на всичко, което правим“. Само че пропускаше да спомене, че по същото време тайно работи със звеното за киберсигурност на чуждо правителство и му помага да осъществява дигитално наблюдение над потребители на мобилни телефони. Това звено е емиратската DarkMatter – предшественикът на G42.

Потенциалните опасности от това ненадеждни играчи да контролират изкуствения интелект може да се окажат далеч по-коварни от прякото хакване и наблюдение. Наскоро група изследователи разкри, че инструменти с изкуствен интелект – включително продукти на Meta, Google и SpaceX – редовно променят смисъла на текстове по чувствителни политически теми по начин, способен да влияе върху общественото мнение. „Много ме тревожи начинът, по който Тахнун възприема света“, казва Ал Хюсеин. „Той е принцът от видеоиграта, който иска да натисне едно копче и да премахне всички заплахи.“

За да добием представа как би изглеждал свят, прекроен по образа на Тахнун, достатъчно е да погледнем ОАЕ. Тук политически партии не съществуват, профсъюзите и стачките са забранени, а протестите и оскърбяването на владетелите се наказват незабавно. Работниците мигранти, които съставляват огромното мнозинство от населението на страната, са държани в състояние на узаконена несигурност, а всяка година хиляди от тях умират по официално неизяснени причини, които правозащитните организации свързват с топлинен стрес, трудови злополуки и други последици от лошите условия на труд. За бизнеса обаче правилата са далеч по-гъвкави: компаниите могат да избират между повече от четирийсет „свободни зони“, всяка от които се състезава за инвеститори със собствени данъчни режими и правни рамки.

Отвъд границите на ОАЕ влиянието на Абу Даби обхваща огромна мрежа от пристанища, партньори в областта на сигурността, зависими режими и финансови потоци, простираща се през Червено море и обширни части от Северна, Източна и Централна Африка. ОАЕ често са представяни като неутрален търговски посредник, балансиращ между съперничещите си глобални центрове на Изток и Запад. В действителност страната отдавна изпълнява ролята на своеобразно емирство на капитала: пази богатството на международните елити, отваря труднодостъпни пазари, проправя пътя на западните инвеститори и – както се изразява политическият икономист и специалист по Близкия изток Колин Пауърс – „енергично разширява мрежата, по която се натрупва глобалното богатство“.

При бани Фатима тази роля включва и бруталното потушаване на всеки демократичен експеримент в сферата на емиратското влияние, който би могъл да застраши материалните интереси на Ал Нахаян или техните съюзници. В Египет ОАЕ подпомагат военната диктатура на Абдел Фатах ас Сиси, която обърна оръжията си срещу хиляди протестиращи. В Йемен, Либия и Етиопия страната въоръжава паравоенни формирования и допринася за потресаващи мащаби на насилие срещу цивилни. В Судан е обвинявана в съучастие в геноцид. В отговор на тези обвинения Абу Даби използва инструменти с изкуствен интелект като част от сложна дезинформационна кампания, насочена към дискредитиране на ООН. Няколко дисиденти, издирвани от други диктатури – от Иран и Саудитска Арабия до Руанда – също са отвличани при преминаване през летището в Дубай, след което емиратските власти ги „предават“ на службите за сигурност на собствените им държави. Не всички външнополитически авантюри на Абу Даби са успешни; много от тях водят до военни тресавища и тежки щети за международната репутация на страната. Но за хората, оказали се от другата страна на емиратската намеса, последиците са опустошителни.

Имперските амбиции на Тахнун и братята му изглежда не се основават на пряко завладяване на територии, а на контрол върху ключови „възли“ отвъд границите им – местата, където се пресичат потоците на пари, оръжия, търговия, технологии и идеи. Изкуственият интелект, чието функциониране е разпределено между различни територии по целия свят, е идеалният актив за подобна „възлова“ империя. Стремежът на Тахнун да превърне ОАЕ в свръхсила в областта на изкуствения интелект се представя вътре в страната като част от историческата мисия на семейството му да подобрява живота на емиратския народ. Но натрупването на власт от ОАЕ през последните десетилетия се извършва по правилата на самите бани Фатима. В основата на мирогледа на Ал Нахаян стои убеждението, че на една планета, раздирана от хаоса и унижението на демокрацията, тяхната страна доказва, че нещата могат – и трябва – да бъдат устроени по друг начин. По думите на брата на Тахнун, президента Мохамед бин Зайед Ал Нахаян: „ОАЕ са осезаем модел за света.“

С арсенала си от шпионски инструменти, суперяхти и суперкомпютри, с предпочитанието си да стои далеч от публичността, с навика винаги да носи тъмни очила пред хора – дори на закрито – и, разбира се, с манията си по собственото дълголетие (целта му е да живее до 150 години), Тахнун лесно би могъл да бъде превърнат в карикатурен злодей. Само че в действителност това не е история за зъл принц, който крои пъклени планове от двореца си край Персийския залив. Това е далеч по-прозаична история за начина, по който днес функционират властта и парите.

Във Вашингтон, също както в Абу Даби, политиката все повече се определя от лични отношения и взаимноизгодни сделки, а не от обществените искания. Във Великобритания, както и в ОАЕ, компании като Palantir, предлагащи наблюдение и обработка на огромни масиви от данни с помощта на изкуствен интелект, се вграждат в основните функции на държавата. По целия свят на дневен ред са силни лидери, удобни за бизнеса. „През последните двайсет години демокрацията е в отстъпление“, казва Роналд Дайбърт, основател и директор на Citizen Lab. „И това съвпада с огромно разширяване на възможностите за дигитално наблюдение – както за търговски цели, така и за целите на националната сигурност. Епицентърът на голяма част от това са ОАЕ. А накъде водят всички пътища в ОАЕ? Към шейх Тахнун.“

На 27 февруари Тахнун председателстваше заседание на борда на инвестиционния фонд за изкуствен интелект на G42. Същата нощ небето над крайбрежието на Абу Даби се озари от проблясъците на американски и израелски ракети, които се сипеха от другата страна на Персийския залив и бележеха началото на войната с Иран. Един от първите ответни ходове на Техеран беше да бомбардира пряко два центъра за данни за изкуствен интелект в ОАЕ. Скоро иранското правителство публикува официален списък на обекти, които смяташе за „легитимни“ военни цели; сред тях бяха емиратските офиси на американски технологични компании като Amazon, Google и Microsoft. Западни журналисти започнаха да гадаят дали това не означава края на мечтите на Тахнун за изкуствен интелект. „Защо изобщо решихме, че центровете за данни в Залива са добра идея?“, гласеше едно заглавие във Financial Times.

През следващите месеци Тахнун сновеше из Близкия изток и водеше тайна дипломация. Според Reuters високопоставени представители на иранската Революционна гвардия били приемани от Тахнун в резиденцията му за гости в Абу Даби. Към средата на юни той вече беше постигнал, според съобщенията, споразумение, което осигурява милиарди долари на иранското правителство и слага край на иранските удари срещу ОАЕ. Няколко седмици по-късно, в същия ден, в който Тръмп обяви, че примирието на САЩ с Иран е „приключило“, американското министерство на търговията тихомълком потвърди, че премахва и последните ограничения върху износа на най-модерните чипове за изкуствен интелект към Абу Даби.

Докато животът в Абу Даби постепенно се връщаше към нещо, наподобяващо нормалност, членовете на семейството на Тахнун започнаха отново да се появяват публично. Компания, основана от дъщеря му, шейха Фатима бинт Тахнун, подписа миналия месец меморандум за разбирателство с G42 – знак, че вероятно я подготвят да тръгне по стъпките на баща си и един ден да поеме водеща роля в технологично-разузнавателната империя на ОАЕ. Синът на Тахнун, шейх Зайед бин Тахнун, това лято беше почетен гост на няколко големи турнира по жиу-жицу.

Самият Тахнун междувременно стои далеч от очите на обществеността. Да прецениш кога да отстъпиш и да знаеш кога да нанесеш удара: „Бен“ отново е надхитрил онези, които се съмняват в него.

Източник

Джак Шенкър е британски журналист и писател, който пише за политика, икономика, неравенство и властта в съвременния свят. Дългогодишен автор на The Guardian, той е работил и като кореспондент на изданието в Египет и отразява отблизо Арабската пролет и политическите сътресения в Близкия изток. Автор е на книгите The Egyptians: A Radical Story и Now We Have Your Attention. В журналистиката си Шенкър често съчетава репортаж, исторически контекст и разследване на връзките между политическа и икономическа власт.