В много отношения всичко прилича на летен лагер. Има барбекюта и плажен волейбол. Спа центърът носи името „Отпусни се и се забавлявай“.

Но мъжете и жените, участващи в програмата в курортен комплекс в отдалечена част на Сърбия, се занимават и с далеч по-зловещи неща: учат се как да пробиват полицейски кордони и да подпалват сгради. Обличат бронежилетки и тренират с автомати.

Оказа се, че инструкторите им са оперативни служители, свързани с руското военно разузнаване, известно като ГРУ. Според представители на разузнавателните служби на три държави, които описаха дейността на лагера, целта е била да се създаде ядро от дисциплинирани щурмови групи, обучени да се намесват в избори.

Мишената е малката Молдова – страна с около три милиона жители, чието значение за руския президент Владимир Путин далеч надхвърля размерите ѝ.

Кампанията на Кремъл включва методи, добре познати и от други западни държави, като хакерски атаки и дезинформация. Но в Молдова намесата стигна по-далеч, отколкото може би където и да било извън Украйна, и според тримата западни представители на разузнаването е една от най-мащабните и дръзки операции досега в усилията на Путин да дестабилизира Запада.

Освен лагера в Сърбия руски агенти организират тренировъчни програми в Босна и Москва, чиято цел беше да превърнат проруски настроени молдовци в изпълнители на терен. Москва плаща на стотици молдовски православни свещеници, за да привличат избиратели и да разпространяват руски послания от амвона. Тя похарчи и стотици милиони долари за сложна схема за купуване на гласове, финансирана от молдовски милиардер в изгнание и замислена и управлявана от Сколково – кремълския вариант на Силициевата долина край Москва.

Кампанията на Москва не е спряла. Тази пролет руски ракети нанесоха удари по енергийна инфраструктура, обслужваща Молдова, замърсиха водоизточници и нарушиха електроснабдяването.

Тази статия се основава на разговори с активисти, участвали в руската операция, с високопоставени представители на молдовските правоохранителни органи и службите за сигурност, както и с повече от половин дузина европейски и американски представители на разузнавателните служби. Проучени бяха и хиляди документи, свързани с опитите на Русия да се намеси в изборите в Молдова.

Много от интервюираните настояха да останат анонимни – било защото обсъждат чувствителни операции в областта на сигурността, било защото се страхуват от ответни действия.

Подробности за руските действия в Молдова вече излизаха наяве в съдебни дела и местни журналистически разследвания, но мащабът и обхватът на кампанията, включително схемата за купуване на гласове и ролята на руските разузнавателни служби, досега не бяха разкривани.

Публично руските официални представители отричат да се намесват във вътрешните работи на Молдова и отхвърлят обвиненията, че Москва се опитва да подкопае Запада. През декември миналата година Путин, в обръщение към висши военни, обвини европейските лидери, че „разпалват истерия“ около заплахата от Русия.

Малко след това обаче той събра ръководителите на службите на закрит брифинг и им предаде точно обратното послание, според представители на две държави, запознати със случилото се. Целта им за 2026 г., заявил Путин, е „разпадането на НАТО и ЕС отвътре“.

Молдова заема централно място в тези усилия. В йерархията на приоритетите на Кремъл, твърдят западните представители на разузнаването, на първо място е завладяването на Украйна, а на второ – установяването на контрол над Молдова. Макар да не членува нито в Европейския съюз, нито в НАТО, страната има стратегическо положение – притисната между държави членки на НАТО и Украйна.

Според тези представители Молдова би могла да се превърне в идеален плацдарм за по-нататъшна руска агресия срещу Украйна или Запада. Те добавят, че Путин все още се надява да завладее ивица от Южна Украйна и така да създаде сухопътен коридор, свързващ Русия с Молдова.

Карта на планираните движения на руските войски, показана публично от президента на Беларус в началото на войната, представяше руски сили, настъпващи към Приднестровието – сепаратисткия район на Молдова, в който е разположен контингент руски войски. Русия не постигна тази цел.

Русия иска да използва Молдова „като плацдарм за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу нейния основен отбранителен и финансов поддръжник – ЕС“, заяви Станислав Секриеру, съветник на молдовската президентка по националната сигурност и отбраната.

„Поради тези причини – каза той – през последните няколко години Русия отдели безпрецедентни ресурси.“

Помолен да коментира обвиненията за руска намеса в Молдова, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: „Всичко това са неверни твърдения, които нямат никакво основание.“

Прозападното правителство на президентката Мая Санду превръща членството в ЕС в свой основен приоритет и така става мишена на Кремъл. При всеки от последните избори – включително президентските избори и референдума от 2024 г. за европейския курс на страната, както и парламентарните избори миналата година – Москва хвърляше значителни ресурси в опит да отстрани Санду и нейната партия ПДС от власт.

Точно това беше целта миналата есен, когато в Молдова се проведоха решаващи парламентарни избори, които трябваше да определят дали партията на Санду ще запази властта, или ще я отстъпи на подкрепяна от Москва коалиция. Кремъл се подготвяше от месеци. Неговите кибербойци проникнаха в системите на избирателната комисия; кампаниите за купуване на гласове и пропаганда работеха с пълна сила; групите от новобранци, обучени в Сърбия, бяха готови да сеят хаос.

Серджиу Зама, високопоставен молдовски прокурор, който повече от година разследва случаи, свързани с намесата в изборите, заяви, че са били достатъчни само шепа от обучените хора, за да бъде нарушен изборният процес. „Целта не беше да се намерят хиляда души, които да извършват престъпления“, каза той. „Достатъчно беше да се запали искрата.“

Зловещите занимания в лагерите

Руснаците създадоха тренировъчния си лагер в курорт в Западна Сърбия през лятото на 2025 г., няколко месеца преди парламентарните избори. Според Зама участниците, предимно от Молдова, получавали по 400 долара, за да преминат тридневен или четиридневен курс – огромна сума по молдовските стандарти.

Видеозаписи от лагера, които според молдовската прокуратура и разузнавателната служба на страната са били взети от телефоните на участници, показват мъже в камуфлажни дрехи и бронежилетки, които тренират с автомати.

Лагерът в Сърбия е само един от няколкото, създадени от руски оперативни служители. Имаше и лагер край Москва, където повече от сто млади молдовци са се упражнявали в „изработването и използването на запалителни средства и самоделни взривни устройства“, както и в управлението на дронове „със специални приспособления за взривни устройства или подпалване“, съобщи молдовската прокуратура. Двама от представителите на западни разузнавателни служби заявиха, че обучението е било ръководено от ГРУ.

Юри Витнянски, молдовски политически активист, участвал в московския лагер, отрече да е извършвал противодържавна дейност. Целта, каза той в интервю, била да се създадат „приятелски отношения и отношения на сътрудничество“ с млади руски политици. Витнянски отказа да каже нещо повече.

По думите му той не знаел, че лагерът се ръководи от руското разузнаване. Молдовските власти признаха, че не всеки от участниците е бил наясно с истинската му цел.

Някои от присъствалите разказаха, че са отказали да участват в тренировките. Максим Рошка, който е бил в лагера в Босна, по-късно свидетелства пред молдовски съд, че когато заявил, че няма да участва, руски инструктор го ударил в лицето и му избил зъб.

През октомври 2024 г. трима участници в босненския лагер бяха арестувани при завръщането си в Молдова. Според прокуратурата те носели части за дронове, включително приспособления за пускане на гранати.

У тях беше намерено и ръководство със заглавие „Руска кухня: азбука на домашния тероризъм“, съобщиха прокурорите.

Пари срещу гласове

Протестиращите се бяха събрали под жаркото слънце. Размахваха метли и плакати с антиправителствени лозунги.

Протестът в провинциалния град Тараклия през юли 2025 г. изглеждаше спонтанен. На него присъстваше и Витнянски, молдовският политически активист, участвал в московския лагер. В интервю за местна телевизия той го представи като „инициатива на местните жители“.

Всъщност протестът беше организиран на около 1250 километра оттам, в Москва, от хора, работещи за Илан Шор – израелско-молдовски олигарх, който живее в Русия.

Няколко дни преди протеста сътрудници на Шор се свързаха чрез приложението за съобщения Telegram с хиляди молдовци, обещаха им пари и им наредиха да се явят пред сградата на районния съвет с метли, които да послужат като символичен реквизит, за да „изметат тези типове“.

„Пътните разходи и дневните ще бъдат възстановени“, гласеше съобщението.

Тези съобщения бяха част от огромен масив документи на базираната в Москва компания за финансови услуги на Шор, която помага на руски фирми да заобикалят западните санкции. Документите съдържаха имена, местонахождение и данни за контакт на активисти, привлечени от организацията на Шор, и показват, че са били вербувани над 150 000 молдовци.

Сред материалите имаше и стотици страници с чатове между хората, работещи за Шор, чието потребителско име било „Траволта“.

Всичко това очертава мащабна операция под ръководството на Шор, предназначена да влияе върху молдовската политика далеч отвъд рамките на един-единствен протест, заявиха представители на западни разузнавателни служби и молдовски прокурори. Срещу заплащане вербуваните получавали чрез социалните мрежи указания да публикуват материали в интернет и да участват в режисирани митинги, призоваващи молдовците да гласуват срещу Санду, нейната партия и членството в Европейския съюз.

Данните се съхранявали в облачна папка на софтуерен инженер, работещ за Шор, която беше публично достъпна в интернет и бе прегледана от „Ню Йорк Таймс“. Вестникът провери автентичността на базата данни, като се свърза с хора, чиито данни фигурираха в нея, прегледа публикациите в социалните мрежи, към които тя препращаше, и проследи съдържащите се в нея GPS координати до адреса на разработчика край иновационния център „Сколково“ в покрайнините на Москва.

След като „Таймс“ се свърза с разработчика в Русия, базата беше свалена от интернет.

Допълнителни документи от операциите на Шор, изтекли в интернет, показват плащания към 38 000 активисти на обща стойност близо 20 милиона долара през четирите месеца на 2024 г. преди референдума за присъединяване към ЕС. „Таймс“ се свърза по телефона с част от активистите, за да потвърди самоличността им; други са публично известни.

За съществуването на изтеклите документи и съдържащите се в тях материали първо съобщи Ziarul de Gardă (ZDG), водещото издание за разследваща журналистика в Молдова. Оттогава документите бяха премахнати от интернет, но човек, който ги е изтеглил преди това, ги предостави на „Таймс“.

Шор отдавна е добре познат на молдовските власти. През 2019 г. той избяга от Молдова, след като беше обвинен в източването на един милиард долара от банки. Установи се в Русия, където според тримата представители на западни разузнавателни служби се отчита пред Сергей Кириенко – високопоставен представител на администрацията на Путин, който отговаря за държави като Молдова, разглеждани от Кремъл като част от руската сфера на влияние. През 2025 г. Съединените щати наложиха санкции на компанията на Шор.

Разработчиците на Шор са създали в Telegram 240 различни чатбота за набиране и координиране на участниците, показва базата данни.

Действала е строга процедура за проверка, предназначена да отсява „внедрени лица“ и полицейски информатори. Новопостъпилите били наричани „симпатизанти“. Над тях стояли 35 000 „активисти“, а на най-високото равнище – 1200 местни ръководители.

Операцията се разраствала като пирамида: близо 99 000 души са били привлечени от някого, който вече участвал в нея.

Хората на Шор са следели напредъка с електронни таблици. От тях се вижда как молдовските участници публикували хиляди съобщения в социалните мрежи срещу референдума за Европейския съюз и срещу Санду. Те са рекламирали и самия Шор, който в изказвания на руски език е обещавал безплатен газ на молдовците.

Русия не се споменава почти никога. Но една широко разпространявана реклама предупреждава, че по-тесните отношения със Запада ще доведат до „точно повторение на украинския сценарий“.

„Резултатът? – гласи рекламата. – Война. Смърт. Сълзи.“

През юни Европейският съюз наложи санкции на четирима молдовци, свързани с усилията на Шор за подкопаване на парламентарните избори през 2025 г. Сред тях беше и Витнянски, за когото ЕС заяви, че получава месечно възнаграждение от Шор и е участвал в „опити за дестабилизиране и сваляне на конституционния ред“. Изтеклите документи показват, че Витнянски е получавал плащания от по около 2300 долара.

Пропаганда от амвона

В кампанията на Кремъл бяха привлечени и свещеници. От лятото на 2024 г. стотици от тях пътуваха до Русия, където посещаваха свети места и се срещаха с висши представители на църквата.

Преди да се върнат у дома, всеки от свещениците е подписвал договор за дебитна карта, издадена от руската банка „Промсвязбанк“, която е свързана с руското Министерство на отбраната и притежава 49 процента от компанията за финансови услуги на Шор. В договора, копие от който беше прегледано от „Таймс“, те са се обявявали за служители на „Евразия“ – свързана с Кремъл организация, която според представители на западните разузнавателни служби прокарва проруски политики в бившите съветски републики. Шор е член на управителния съвет на организацията.

Срещу около 1000 долара свещениците е трябвало да призовават вярващите да отхвърлят референдума за членството на Молдова в ЕС, както и да агитират срещу прозападната политика. Според молдовски официални представители стотици свещеници са взели парите.

В изтеклите документи един от свещениците, отец Георге Турцулец, е описан като „надежден актив“ и е отбелязано плащане от около 1000 долара. Високопоставен молдовски представител потвърди, че той е участвал в поклонническите пътувания до Русия.

Друг молдовски свещеник, отец Павел Петров, е свързан с група проруски свещеници, но според същия представител не е участвал в поклонническите пътувания. Няколко седмици преди изборите през 2024 г. той е произнесъл от амвона реч срещу ЕС.

„Демокрация? Каква демокрация е тази, която ви налага цялата мръсотия, която донесоха от Европа?“, попитал той, след което заклеймил училищата с общи тоалетни за момичета и момчета.

„А ние, народът, какво искаме? Содом и Гомор? Бог да ни изгори живи? Ще ни изгори“, казал той според видеозапис на проповедта, направен с мобилен телефон, който по-късно беше публикуван от местното издание NordNews и проверен от „Таймс“.

Отец Юлиан Раца, протойерей на град Орхей, настоя в интервю, че нито той, нито свещениците под негово ръководство „са водили пряка кампания или са подкрепяли някого на изборите“.

При все това той е открит противник на правителството на Санду, което обвинява, че преследва свещеници като него, останали верни на Руската православна църква. Той призна, че е участвал в поклонническите пътувания до Москва, и заяви, че би го направил отново. Политическите ветрове, каза той, отново щели да задухат в негова полза.

„Ще почакаме“, каза той. „Имат още две години до следващите избори.“

Несигурният път напред

Руснаците почти успяха. В деня на парламентарните избори, 28 септември 2025 г., те задействаха едновременно всички елементи на операцията.

Обучените в Сърбия оперативни групи се готвеха да предизвикат безредици в Кишинев и на други места. Според прокурора Зама участниците са носели жълти и сини ленти на ръцете, за да се разпознават сред тълпата. Някои са носели запалителни устройства.

Руски хакери бяха проникнали в системите на Централната избирателна комисия на Молдова и бяха установили контрол над хиляди частни рутери, заяви високопоставеният молдовски представител.

Молдовските власти обаче бяха подготвени.

През седмиците преди вота молдовската полиция извърши обиски в стотици домове и арестува хора, които бяха посещавали лагерите или бяха получавали пари по схемата на Шор.

Молдовските специалисти по киберсигурност, подпомагани от западни съюзници, осуетиха хакерските атаки. Избухнаха протести, но до сериозно насилие не се стигна.

Когато полицията арестувала няколко души, заподозрени, че подготвят насилие, те твърдели, че намерените у тях запалителни устройства били предназначени за парти за разкриване на пола на бебе, разказа Зама.

Партията на Санду спечели малко над 50 процента от гласовете, до голяма степен благодарение на молдовската диаспора в чужбина.

За Кремъл обаче победата ѝ съвсем не означаваше провал. Молдовското правителство трябваше да похарчи огромни средства и да мобилизира значителна част от ресурсите на правоохранителните органи, за да осуети руската намеса. А съюзниците на Кремъл използват масовите арести на противници на Санду за пропагандни цели, представяйки ги като доказателство за авторитарни репресии.

Оттогава Кремъл разшири усилията си. В началото на март руска атака срещу украинска водноелектрическа централа близо до границата с Молдова замърси водоснабдяването в обширни райони на Украйна и Молдова.

След това руски дронове удариха високоволтов електропровод в Западна Украйна, който осигурява до 70 процента от електроенергията на Молдова, и предизвикаха прекъсвания на тока. Когато посетихме няколко правителствени сгради, включително президентския комплекс, осветлението често беше изключено, за да се пести електроенергия, а служителите преминаваха през коридорите без прозорци с фенерчета.

Според молдовските власти Москва играе дългосрочна игра. „Спечелихме битката – каза Михай Лупашку, директор на Агенцията за киберсигурност на Молдова. – Но сме далеч от спечелване на войната.“

https://www.nytimes.com/2026/08/14/world/europe/russia-moldova-putin.html