Войната в Украйна предизвика сътресение на световните енергийни пазари. Сега планетата е изправена пред по-дълбока криза: недостиг на храна.
Решаваща част от световните количества пшеница, царевица и ечемик са блокирани в Русия и Украйна заради войната, а още по-голяма част от световните количества торове са блокирани в Русия и Беларус. В резултат на това световните цени на храните и торовете се покачват. От инвазията през миналия месец цените на пшеницата са се увеличили с 21%, на ечемика – с 33%, а на някои торове – с 40%.
Сътресенията се усложняват от основните предизвикателства, които вече повишаваха цените и ограничаваха доставките, включително пандемията, ограниченията в транспорта, високите енергийни разходи и неотдавнашните суши, наводнения и пожари.
Сега икономисти, хуманитарни организации и правителствени служители предупреждават за последиците: увеличаване на глада в света.
Очертаващото се бедствие разкрива последиците от една голяма война в съвременната ера на глобализация. Цените на хранителните продукти, торовете, петрола, газа и дори металите като алуминий, никел и паладий се покачват бързо – и експертите очакват още по-лоши последици.
„Украйна само задълбочи катастрофата върху катастрофата“, казва Дейвид М. Бийзли, изпълнителен директор на Световната програма по прехраната, агенцията на ООН, която изхранва 125 милиона души дневно. „От Втората световна война насам няма подобен прецедент.“
Украинските ферми ще пропуснат критичните периоди на засаждане и прибиране на реколтата. Европейските заводи за изкуствени торове значително намаляват производството си заради високите цени на енергията. Фермерите от Бразилия до Тексас намаляват торовете, което застрашава размера на следващите реколти.
Китай, който се сблъсква с най-лошата си реколта от пшеница от десетилетия насам след тежки наводнения, планира да закупи много повече от намаляващите световни доставки. А Индия, която обикновено изнася малко количество пшеница, вече е отбелязала, че търсенето от чужбина се е увеличило повече от три пъти в сравнение с миналата година.
В целия свят резултатът ще бъде още по-висок в сметките за храна. Според правителствени данни през февруари цените на хранителните стоки в САЩ вече са се повишили с 8,6% спрямо предходната година, което е най-голямото увеличение от 40 години насам. Икономистите очакват, че войната ще доведе до по-нататъшно повишаване на тези цени.
За хората, които живеят на ръба на продоволствената несигурност, последният скок на цените може да доведе до ръба. След като в продължение на пет години гладът почти не се променяше, по време на пандемията той нарасна с около 18 % и достигна 720-811 млн. души. По-рано този месец Организацията на обединените нации заяви, че само въздействието на войната върху световния пазар на храни може да доведе до гладуването на още 7,6-13,1 млн. души.
Разходите на Световната продоволствена програма вече са се увеличили със 71 млн. долара месечно, което е достатъчно, за да се намалят дневните дажби на 3,8 млн. души. „Ще вземем храна от гладните, за да я дадем на гладуващите“, каза г-н Бийзли.
Нарастващите цени и гладът представляват потенциално ново измерение и в световната представа за войната. Може ли те да подхранят още повече гнева към Русия и призивите за намеса? Или пък разочарованието ще бъде насочено към западните санкции, които спомагат за задържането на храните и торовете?
Въпреки че почти всяка страна ще се сблъска с по-високи цени, на някои места може да се окаже трудно да се намери достатъчно храна.
Армения, Монголия, Казахстан и Еритрея внасят почти цялата си пшеница от Русия и Украйна и трябва да намерят нови източници. Но те се конкурират с много по-големи купувачи, включително Турция, Египет, Бангладеш и Иран, които получават повече от 60% от пшеницата си от двете воюващи страни.
И всички те ще наддават за още по-малки доставки, защото се очаква Китай, най-големият производител и потребител на пшеница в света, да купува много повече от обичайното на световните пазари през тази година. На 5 март Китай разкри, че тежките наводнения през миналата година са забавили засаждането на една трета от реколтата от пшеница в страната и сега изгледите за предстоящата реколта изглеждат мрачни.
„Ситуацията с разсадите тази година, може да се каже, е най-лошата в историята“, заяви китайският министър на земеделието Танг Ренцзян.
Повишаването на цените на храните отдавна е катализатор на социални и политически сътресения в бедните африкански и арабски страни и много от тях субсидират основни продукти като хляба, за да избегнат подобни проблеми. Но икономиките и бюджетите на тези страни, които и без това са натоварени от пандемията и високите енергийни разходи, сега рискуват да се сринат под натиска на разходите за храна, смятат икономисти.
Преди войната Тунис се затрудняваше да плаща за вноса на някои хранителни продукти, а сега се опитва да предотврати икономически срив. Инфлацията вече предизвика протести в Мароко и спомага за подновяването на размириците и жестоките репресии в Судан.
„Много хора си мислят, че това просто ще означава, че гевреците им ще станат по-скъпи. И това е абсолютно вярно, но не за това става въпрос“, казва Бен Айзъксън, дългогодишен анализатор в областта на селското стопанство в Scotiabank. От 70-те години на миналия век Северна Африка и Близкият изток се борят с многократни въстания. „Какво всъщност доведе до това хората да излязат на улицата и да протестират?“, каза той. „Това започва от недостига на храна и от инфлацията на цените на храните.“
Страните, засегнати от продължителни конфликти, сред които Йемен, Сирия, Южен Судан и Етиопия, вече са изправени пред тежки извънредни ситуации с глада, които експертите се опасяват, че бързо могат да се влошат.
В Афганистан хуманитарните работници предупреждават, че хуманитарната криза вече се е изострила от войната в Украйна, което затруднява изхранването на около 23 милиона афганистанци – повече от половината население – които нямат достатъчно храна.
Нуруддин Закер Ахмади, директор на Bashir Navid Complex, афганистанска компания за внос, заяви, че цените се повишават навсякъде. Този месец му е отнело пет дни в Русия, за да намери олио за готвене. Той е купил 15-литрови кашони за 30 долара всеки и ще ги продава на афганистанския пазар за 35 долара. Преди войната ги е продавал за 23 долара.
„Съединените щати смятат, че са наложили санкции само на Русия и нейните банки“, казва той. „Но Съединените щати са наложили санкции на целия свят.“
За световния пазар на храни има няколко по-лоши страни, които са в конфликт от Русия и Украйна. През последните пет години на тях заедно се падат близо 30 % от световния износ на пшеница, 17 % от царевицата, 32 % от ечемика, който е важен източник на храна за животните, и 75 % от слънчогледовото олио, важно масло за готвене в някои части на света.
Русия до голяма степен не е в състояние да изнася храни поради санкциите, които на практика я отрязват финансово. Междувременно Украйна е отрязана физически. Русия е блокирала Черно море за износ, а Украйна не разполага с достатъчно железопътни вагони за транспортиране на храни по суша.
Това, което става все по-обезпокоително, е следващата реколта, особено в Украйна. На 11 март министърът на земеделието на Украйна помоли съюзниците си за 1900 железопътни вагона с гориво, заявявайки, че запасите в страната са се изчерпали, след като доставките са били пренасочени към военните. Според него без това гориво украинските фермери няма да могат да засаждат и прибират реколтата.
Има и други пречки. Според оценките на ООН до 30 % от украинската земеделска земя може да се превърне във военна зона. И тъй като милиони украинци бягат от страната или се присъединяват към фронтовата линия, много по-малко от тях могат да работят на полето.
Руската и украинската пшеница не се заменя лесно. По данни на ООН запасите в САЩ и Канада вече са ограничени, докато Аржентина ограничава износа, а Австралия вече е с пълен капацитет на доставките. През последната година цените на пшеницата са се повишили с 69%. Сред другите основни хранителни продукти, изнасяни от Русия и Украйна, цените на царевицата са се повишили с 36%, а на ечемика – с 82%.
Войната заплашва и с друг по-дългосрочен шок за пазарите на храни: недостиг на торове.
Мат Хюи, фермер близо до Корпус Кристи, Тексас, казва, че рязкото покачване на цените вече го е принудило да спре да използва торове за пасищата, които хранят стотиците му крави, което гарантира, че те ще бъдат по-слаби при клането. Сега той се опасява, че ще трябва да намали торовете и за следващата си реколта царевица, което ще намали добива ѝ. „Навлязохме в неизследвана територия“, казва той.
Русия е най-големият износител на торове в света, като осигурява около 15 % от световните доставки. Този месец, точно когато фермерите по света се подготвяха за сеитба, Русия каза на своите производители на торове да спрат износа. Санкциите вече затрудняваха подобни сделки.
Санкциите засегнаха и най-близкия съюзник на Русия – Беларус, водещ производител на торове на калиева основа, които са от решаващо значение за много основни култури, включително соя и царевица. Но още преди войната в Украйна износът на торове от Беларус беше блокиран заради санкциите, наложени заради конфискуването на емигрант-дисидент, който е бил пътник в самолет на Ryanair, принуден да кацне в страната.
В друг зловещ сигнал към клиентите на торове, по-рано този месец европейските производители на торове заявиха, че забавят или спират производството си поради рязкото покачване на цените на енергията. Много торове се произвеждат с природен газ.
Цените на основните торове в света са се увеличили повече от два или три пъти през последната година.
Бразилия, най-големият производител на соя в света, купува почти половината от калиевите торове от Русия и Беларус. В момента в страната са останали запаси само за три месеца. Националната асоциация на земеделските производители на соя инструктира членовете си да използват по-малко торове през този сезон, ако изобщо използват такива. Реколтата от соя в Бразилия, която и без това е намалена от тежката суша, сега вероятно ще бъде още по-малка.
„Те пречат на торовете да стигнат до страните производителки“, казва Антонио Галван, председател на асоциацията на производителите на соя, критикувайки международните санкции. „Колко милиона души ще умрат от глад заради липсата на тези торове?“
Бразилия продава по-голямата част от соята си на Китай, който използва голяма част от реколтата за храна на добитъка. По-малко и по-скъпа соя може да принуди животновъдите да намалят количеството на тази храна, което означава по-малко крави, прасета и пилета – и по-високи цени на месото.
Джон Бейкхаус, земеделски производител на царевица и соя в Хастингс, Айова, заяви, че е платил предварително за торове в края на миналата година, защото се е притеснявал от очертаващия се недостиг.
Торът все още не е пристигнал и сега той има по-малко от месец, за да го приложи към реколтата си от царевица. Според него без него добивите му ще намалеят наполовина.
„Знаете ли, когато показват колите, които скачат на забавен каданс, а пътниците в тях са във въздуха? Това е усещането“, казва той. „Всички ние сме като окачени във въздуха и чакаме колата да се приземи. Кой знае дали ще е хубаво, леко приземяване, или ще се забие в канавката.“