Да превърнеш поема от 12 000 стиха, чието прочитане на глас отнема цял ден, в тричасов филм, неизбежно означава да пожертваш немалка част от материала. Именно това прави Кристофър Нолан в своята „Одисея“, като се отказва от редица сцени и персонажи от древногръцкия епос на Омир. Освен това режисьорът променя акцентите в някои от най-известните епизоди и добавя няколко собствени решения. Ето най-съществените разлики.

Какво е пропуснал Нолан

Боговете

„Одисея“ на Омир започва с разговор между Зевс и Атина на Олимп. С благословията на Зевс Атина играе активна роля в завръщането на Одисей у дома – помага му да надвие женихите, подкрепя сина му Телемах и неведнъж приема различни превъплъщения. В същото време Посейдон непрекъснато осуетява обратния път на Одисей, а Хермес изпълнява няколко ключови мисии. Единственият бог, който Нолан показва, е Атина (Зендая). Тя се появява като видение, което вижда единствено Одисей (Мат Деймън), и по-скоро олицетворява неговата съвест, отколкото пълнокръвно божествено присъствие.

Навзикея и феаките

Една от най-прочутите сцени в „Одисея“ е срещата между Одисей и младата принцеса Навзикея. Героят е изхвърлен гол на непознат остров, където тя и прислужниците ѝ играят на топка. След като двамата успяват с изключителен такт да преодолеят неловката ситуация, Одисей последва Навзикея до града на феаките. Там той разказва историите за циклопа, Цирцея, Сцила и Харибда, преди домакините да го изпратят благополучно обратно към Итака. Нолан изцяло премахва феаките и превръща тези разкази във възстановени спомени, които Одисей споделя с Калипсо (Шарлиз Терон).

Някои от най-важните призраци

Във филма Одисей се среща със своя някогашен главнокомандващ Агамемнон (Бени Сафди) в царството на мъртвите – Нолан правилно избягва да го представя като подземен свят. Но не виждаме Ахил, най-великия от гръцките воини, нито Аякс, който в поемата мълчаливо отхвърля опита на Одисей за помирение. Отсъства и майката на Одисей, която той три пъти безуспешно се опитва да прегърне. Липсва и нещастният Елпенор, който загива, след като пиян пада от покрива, а после умолява Одисей да бъде погребан с подобаващи почести. Лесно е да се разбере защо Нолан е предпочел да съкрати тези срещи с мъртвите, колкото и силни и въздействащи те да са в поемата.

Екзекуцията на неверните жени

Не е изненадващо, че Нолан избягва най-жестоката сцена в „Одисея“, в която дванадесет поробени жени, останали неверни на дома и спали с женихите, са обесени по заповед на Телемах. Вместо това той измисля сходен епизод: една от предателките, Меланто (Миа Гот), на практика е обречена на смърт от Пенелопа (Ан Хатауей), която я избутва сред касапницата, докато женихите са избивани. Нолан ни спестява и ужасяващата съдба на омразния козар Мелантий, на когото в поемата отрязват носа, ушите, ръцете, краката и члена.

Изпитанието с брачното легло

Пенелопа на Омир съвсем не е лековерна, когато Одисей се завръща. За да се увери, че просякът, който току-що е избил женихите, наистина е нейният съпруг, тя го кара да опише брачното им легло. Само двамата знаят, че Одисей е изработил леглото около ствола на маслиново дърво. Нолан пропуска този детайл, който показва, че Пенелопа не отстъпва на съпруга си по хитрост. Вместо това Одисей ѝ показва фигурка на Атина като доказателство за самоличността си.

Какво е добавил Нолан

Дървеният кон

Омир никога не разказва подробно историята за дървения кон, макар че тя се споменава три пъти в „Одисея“ (и нито веднъж в „Илиада“). Тъй като именно Одисей измисля плана с коня, който се оказва решаващ за падането на Троя, включването му във филма изглежда напълно оправдано.

Синон

Героят Синон (Елиът Пейдж), който във филма неволно убеждава троянците да приемат дървения кон в града, изобщо не присъства у Омир. Тук Нолан се опира на разказа на Вергилий за падането на Троя във втора книга на „Енеида“. Освен това режисьорът измисля предистория, според която Синон е изпратен в Троя като заместник на Антиной (Робърт Патинсън) в гръцката войска.

Хората от морето

Във филма многократно се говори за свят на гръцките герои, заплашен от „хората от морето“. Подобна тема отсъства в „Одисея“ на Омир. Никой от Омировите герои не казва и това, което Нолановият Одисей заявява – че Троянската война всъщност е била водена заради „търговските пътища“. Именно тези препратки към заниманията на съвременната историческа наука обаче показват колко сериозно Нолан е проучил епохата.

Какво е променил Нолан

Калипсо

При Нолан Калипсо приспива Одисей с лотосови цветове, които го карат да изгуби паметта си, но постепенно започва да изпитва съжаление и го пуска да продължи пътя си. Калипсо в поемата не използва никакви упойващи средства, но пък проявява подчертан интерес към секса – нещо, което във филма напълно липсва. Всяка нощ тя принуждава Одисей да дели леглото ѝ, въпреки отчаяното му желание да се върне у дома. Освобождава го едва след като Хермес ѝ предава решението на Зевс. Като обикновена нимфа тя няма друг избор, освен да се подчини на волята на Олимп. А когато вече става ясно, че може да си тръгне, Одисей и Калипсо прекарват още една последна любовна нощ, преди той да отплава със своя сал.

Циклопът

Циклопът на Нолан почти не говори, докато в поемата води с Одисей смъртоносно забавен словесен двубой. Липсата на диалог във филма прави едноокия великан по-страшен, но ни лишава от два важни епизода. Първият е хитростта, с която Одисей се представя като „Никой“, така че останалите циклопи да не се притекат на помощ на ослепения си събрат. Вторият е моментът, в който Одисей безразсъдно разкрива истинското си име, позволявайки на циклопа да помоли баща си Посейдон да прокълне завръщането му. Тези промени съответстват на решението на Нолан да омаловажи образа на Одисей като ненадминат хитрец и вместо това да подчертае неговата закалена във войните издръжливост и дълбока травма.

Цирцея

Омир никога не обяснява защо Цирцея превръща част от спътниците на Одисей в свине. Тя им връща човешкия образ едва след като Одисей се оказва неподвластен на магическата ѝ отвара – благодарение на билката, която Хермес му е дал – а след това става негова любовница. Впоследствие Цирцея се превръща в ценен съюзник и Одисей остава при нея цяла година. Цирцея на Нолан (Саманта Мортън) изглежда движена от гняв към животинското поведение на мъжете, но бързо се съгласява да върне човешкия облик на моряците, след като Одисей се досеща, че не бива да докосва яхнията, а после успява да я разчувства с молбата си да прояви милост към група мъже, които просто искат да се приберат у дома.

Засадата и срещата между баща и син

Във филма група убийци, наети от Антиной, се опитват да убият Телемах (Том Холанд) в един храм, но Одисей, пристигнал преоблечен, осуетява нападението. Малко по-късно Телемах разбира, че неговият спасител всъщност е собственият му баща. В поемата засадата, организирана от Антиной, е в открито море. Телемах успява да я избегне лесно и без особена драматичност, а после се среща с Одисей вече в Итака, в събиране, внимателно режисирано от Атина.

Финалът

Краят на Омировата „Одисея“ отдавна е смятан за една от най-слабите части на поемата. Нолан съвсем разумно се отказва от всички заключителни епизоди: пристигането на женихите в царството на мъртвите; срещата на Одисей с баща му Лаерт, когото той съвсем ненужно разстройва, представяйки се с поредната измислена самоличност; както и лишената от драматизъм битка между Одисей и роднините на убитите женихи. Във филма Телемах става цар на Итака, а Одисей и Пенелопа отплават заедно към залеза, за да почетат паметта на падналите му другари.

Източник

Крис Трайхорн е автор на съвременен и достъпен преразказ на Омировата „Одисея“, създаден така, че да представи класическия древногръцки епос в по-динамична, пряка и лесна за следене повествователна форма.