Въведение

Като обособен жизнен цикъл юношеството е продукт на модерното, индустриално, институционализирано и урбанизирано общество, което подсигурява безплатно публично образование, специализирана работа и свободно време на младите хора. Специфичната младежка субкултура е израз на търсене на собствена идентичност, обособяване от света на наложените традиционни авторитети.

Според Хана Арент в „Тоталитаризмът“ (2023), ако в демократичните общества младежта е естествена опозиционна сила, то тоталитарните общества се опитват да спечелят младите хора за своята политически кауза (бодрата димитровска смяна) чрез съблазняване, индоктринация, надзор и репресии. Тъй като новите управляващи в комунистическа България са главно със селски произход и ниско образовани, младежката субкултура (музика, кино, жаргон) им изглежда като излишна и изискваща или политическо приласкаване чрез вербуване и привилегии, или усмиряване чрез пропаганда и репресии.

Постепенно се завръща интересът към всекидневието, като поле на идеологическа индоктринация, и се осъществява пълен надзор от службите за сигурност, партийните и комсомолски комитети, т. нар. „другарски съдилища“ и др. Битката за дисциплиниране на обществото започва с надзор на най-интимни, а и най-тривиални аспекти от всекидневния живот като сексуалност, вярвания, но и мода, музика, хоби ‒ изхождайки от непреодолимата граница между капиталистическия и социалистическия свят, който единствено може да подсигури пълна себереализация и себеудовлетворение.

Границата между лично и публично започва да се възприема като буржоазна отживелица, личният живот трябва да бъде изцяло политизиран ‒ „етатизиран“, според Карин Тейлър (Taylor 2006). Съпротивата срещу държавата се проявява като открит бунт, неконформизъм, собствена субкултура, бягство от реалността или това, което Здравомислова и Волков наричат легитимно лицемерие (Zdravomyslova 2002), за което говори и Цветан Тодоров: „Когато живееш в тоталитарно общество, започваш да подценяваш значението на идеологията. Тя изглежда не повече от празни думи и паравани, маски и лъжи, които нямат никаква връзка с действителността, но регулират поведението“ (Todorov 1999, 5).

Всекидневните практики като музикалните предпочитания и сексуалната революция през 1970-те години се случват много преди Партията и комсомолските организации да реагират. Медийният дискурс за младежта е конструиран според желанията на Партията, а не според реалността. Това в известна степен се отнася и до дискурса на Държавна сигурност (ДС).

В документите на ДС здравият социалистически колектив се противопоставя на вредния егоистичен индивидуализъм и болезнен кариеризъм ‒ проблемите на младежката престъпност се тълкуват не само от юридически, но и от медицински аспект ‒ битово разложение, нездрави семейни отношения, психически отклонения, като се отнасят и към политическата сфера. Криминалността се мисли като предпоставка и за политическа съпротива, а политическата съпротива често се свързва с криминална предразположеност.

Основният оптимистичен лозунг, произнесен от Тодор Живков и пропагандиран от партията по отношение на младежта, е „Учение и труд, жизнерадост и дръзновение“.^[1]

Социалистическата държава се заема с морално инженерство – дистанциране от селските патриархални навици и религиозни вярвания на техните родители и предци, както и от буржоазното разточителство и дребнобуржоазната еснафщина в града чрез скромност, взискателност, самокритичност.

Чрез метода на критическия дискурсен анализ на архивите на ДС могат да се разкрият механизмите, чрез които отношенията на власт предопределят господстващите идеологии в обществото и как те оформят дискурсивните му практики, както и да се обособят алтернативните дискурси на подземната младежка съпротива.

Новоезикът. Основните лингвистични механизми на новоговора са двумислицата (doublethink), благозвучия за собствените действия и демонизиране на Врага, от когото тоталитарният режим има насъщна нужда, за да прикрива вътрешни грешки и своеволия.

Чрез словесни игри едни и същи явления се артикулират като положителни чрез родни или по-обичайни думи и изцяло негативни чрез по-чужди думи, което затваря мисълта в порочните кръгове на двумислицата (doublethink). Ако българите са „патриотични“, турците винаги са „националисти“ или „фанатизирани туркофили“; комунистите са „миротворци“, а опасните хипита са „пацифисти“; „материализмът“ е върховна комунистическа ценност, докато Западът е „меркантилен“; комунистите са „интернационалисти“, докато гнилата интелигенция е „космополитна“; някои комсомолци се стремят към „самоуреждане“, докато интелигенцията по природа е „кариеристична“; младите се стремят към „приключения и героизъм“, докато вражеската младеж е „авантюристична“; православието е „вероизповедание“, докато протестантството и будизмът са „секти“ (а ислямът винаги е „фанатичен“). Понякога една и съща дума, като биологичната „разлагане“, се използва с противоположни значения ‒ ДС полезно „разлага“ дисидентските младежки групи, докато Западът вредно „разлага“ младежта.

Комунистическият медиен език, а и ДС, използва и хигиенистичен медикализиран дискурс, за да претендира за научност и да утвърди предимствата на социалистическия бит. На това са противопоставени „болезнените интереси“ към западна култура, изкуство и музика. В развитото социалистическо общество през 1970-те ДС предприема мерки срещу тези „болнави интереси“:

„Да се предприемат мерки срещу скитници-автостопници и други лица, които имат крайно неприличен външен вид, носят скъсано или замърсено облекло, имат дълги и нечистоплътни коси и бради, с което създават условия за разнасяне на паразити и кожни болести, демонстрират упадъчни западни моди и начин на живот и с вида и поведението си възмущават обществеността“ (ДС 2021, 291).

Медикализират се и западните танци, те са израз на „ексцесивна сексуалност“, туистът в края на 1960-те години е определен като „грозни, неестествени движения … които са вредни за организма и могат да доведат до увреждане на вътрешните органи“ (Taylor 2006, 122).

По време на сексуалната революция през 1970-те години в контекста на борбата срещу противообществените прояви сред младежта (като проституцията) по черноморските курорти момичета, вероятно с леко поведение, са нарочени за девойки с „леки психични отклонения“, но вместо диагностициране и лечение, се предлага въдворяване в ТВУ (трудово-възпитателни училища, евфемизъм за затвори за непълнолетни): „Да се предложи на Министерство на народната просвета, съгласувано с Министерство на народното здраве да проучат необходимостта и създадат Трудово възпитателно училище зa девойки с леки психични отклонения“ (ДС 2021, 564).

Надзор и репресии. В борбата срещу политическа неблагонадеждност и чуждопоклонничество младите хора са поставени под тотален политически контрол и пропаганда: на 7 години се включват в парапартийната организация „Септемврийче“ като подразделение на ДКМС, на 10 години ‒ Пионерчета, на 14 – Комсомолци (привидно доброволна до 28 години) и Партийци ‒ за най-благонадеждните, организации, които контролират както учебния процес, така и свободното време на младите хора.

Като предохранителна мярка и в изпълнение на съвместните мероприятия с ЦК на ДКМС са създадени 1000 отряда „Зорки очи“ с над 22 хил. участници в тях. Изградени са 258 специализирани комсомолски щабове към Детските педагогически стаи с 2408 участници в тях, които да оказват помощ на службите по опазването на обществения ред в борбата с правонарушенията от малолетни и непълнолетни (ДС 2021, 10).

От 1970-те години за работата сред младежите отговаря и VI управление на ДС, към което има обособен специален отдел, а в провинцията с това се занимават регионалните Шести отделения, като обикновено работата е поверена на един служител. Мерките за „подобряване“ на отклонилите се от партийните директиви: т.нар. „профилактика“ ‒ т.е. сплашване и изнудване, изпращането в ТВУ или без съд и присъда въдворяване в ТBO (трудово възпитателни общежития, евфемизъм за концлагери).

Освен това ДС в действителност, а не метафорично, разлага младежта, като изгражда широка мрежа от непълнолетни доносници, въпреки някои рискове. Още през 1957 г. ДС изисква „По-смело да се отива на вербовки и на агентура из средите на непълнолетни граждани между 16 и 18 год. възраст, предимно сред Х-тите и XI-ти класове на учащите се“ (ДС 2021, 116). ДС многократно си дава сметка, че донасящите деца и юноши имат склонност към фантазиране и хиперболизиране на фактите, да е възможно да си измислят идеологически провинения заради лични отмъщения, което изисква внимателен анализ на техните донесения:

Търсене на доброволни сътрудници в средните училища често води до клеветническа и преувеличена информация… Доброволната заявителка Х на няколко пъти досега е скроявала различни лъжи за нея (жертвата) и в писмена форма ги е донасяла в ДСМН и учреждението, в което работи „У“. Причината за това се кореняла в обстоятелството, че обекта „отнела“ любовник на доброволната заявителка ‒ офицер летец, и затова търсела всевъзможни начини за отмъщение (ДС 2021, 153).

Особено разлагащо е решението да се вербуват учители, които се ползват с доверието на учениците…, да се поддържат по-активни доверителни контакти с изявени, добри ученици (ДС 2021, 312).

Освен доносничество ДС вербува непълнолетните и за своите „активни мероприятия“ за разложителни действия на дисидентски групи: насърчаване на конфликти, раздухване на дразги и любовни съперничества чрез внедряване на привлекателни младежи и девойки във вражеските групи, за да се навреди на дейността им.

Дехуманизиране на Врага. В архивите на ДС деца и юноши, за които са предприети индивидуални и групови оперативни разработки, са дехуманизирани и крайно стигматизирани. Обичайно се използват наименования метафори на отблъскващи животни: Паразити, Хрътка, Таралеж, Хиена, Пуяк, Глутница. Останалите наименования на досиетата са стигматизиращи: Развалина, Горянин, Недоучил, Глупак, Гадове, Дураци, Хитрец, Диверсанти, Шашкъни, Палачи, Келемета, Продажници, Непокорници, Язва, Черната ескадра, Предател, Бегълци, Лакей, бандата „Голи глави“, Масон, Очилатия, Разколник, Гестаповец, Кокетка, Негодници, Мерзавци, Коварния, Неофашисти, Фанатик, Нахалник, Двуличник, Лицемер, Парвеню, Наглия, Факира.

Психологически портрет на младежта. Архивите говорят не толкова за официалния възторг от младежта като вдъхновен строител на светлото бъдеще, колкото за подозрителност и изначално недоверие към тях.

Опитът показва, че там, където вражески настроените младежи са замислили и създали вражеска младежка група ‒ тя бързо придобива действен характер. Това се обяснява преди всичко с експанзивността, енергията и характера на младежите. Те не чакат, и действуват (ДС 2021, 154).

Основната грижа на ДС е младежите да не бъдат оставени сами да определят въжделенията си, тъй като всеки индивидуализъм в колективистичното общество е опасен:

Младежта е буйна и бързо попада под чуждо влияние. Капиталистическите разведки и контрареволюционното подполие успяват, макар и трудно, да заангажират в престъпна дейност младежи, като използуват особеностите на младежкия характер – самопожертвователност и авантюризъм (ДС 2021, 109).

Младежите ‒ обект на оперативен интерес, означени с дехуманизиращото „вражески елементи“, са медикализирани ‒ вместо политически причини на съпротивата им се изтъкват психологически причини, в това число и криминална предразположеност:

Политически неориентирани, изоставени, останали без семейно и обществено възпитание, авантюристично настроени, хулигански и криминални елементи, лекомислени младежи, неуспели в живота, изключени от гимназиите за недисциплинираност или слаб успех, разочаровани интелигенти, смутени от някоя несправедливост, заслужено или незаслужено обидени, ненастаняване на работа, изживели семейни трагедии и пр. Такива младежи остават без перспектива и врагът лесно ги подмамва и увлича в своята мрежа (ДС 2021, 143).

Стигматизирани са и младите интелигенти, тяхната присъща амбициозност е заклеймена като „кариеризъм“, а тяхната уникална индивидуалност ‒ като „самолюбие“.

При интелигенцията е необходимо да се държи сметка за проявите на интелигентския индивидуализъм и самолюбие, на повишеното чувство за достойнство и съзнание за самостоятелност, на създадени навици за културни обноски и вежливост във взаимоотношенията, на изградени понятия за морал и чест, недопускащи „доносничество“, на страх от загубване на обществено положение и пр. Заедно с това трябва да се има предвид и проявите на груб кариеризъм, долно лицемерие и двулично поведение (ДС 2021, 219).

ДС си дава сметка за ниското интелектуално равнище на своите служители, назначени по роднински и приятелски „антифашистки“ връзки (Методиев, Дерменджиева 2015), което е пречка при работата с младата интелигенция:

Необходимо е повишаване на общата култура и образование, тъй като от 24 организационни работници, работещи по тези линии, само 8 са с висше образование. Някои ОР от Софийско управление, КДС срещат затруднения в работата си с агентурата, произхождаща из средите на интелигенцията и културните дейци, поради по-високия им културен уровен (ДС 2021, 250).

Идеологията под заплаха: младите и модерността. Заклеймява се естественият процес на деидеологизация на младото поколение, което се стреми изключително към професионална квалификация и към по-добро материално подреждане в живота. Този естествен стремеж е демонизиран: „Уродливи страсти на лек и охолен живот, секс и напитки, „свобода“ и креслива музика… Децата на революцията да изядат делото на революцията“ (ДС 2021, 298).

ДС вижда агенти на идеологическа диверсия навсякъде – западните радиостанции „Би Би Си“, „Свободна Европа“, радио и телевизия „Скопие“ и „Анкара“, западните посолства, учителите чужденци в езиковите гимназии, западните туристи, турският национализъм и македонстващите младежи, ционизмът, емигрантските организации, религиозните деноминации, дори и есперантисткото движение.

Поради нужда от валутни постъпления през 1960-те години е организиран масов черноморски туризъм. През 1965 г. е открит и първият валутен „Кореком“ магазин на курорта „Златни пясъци“ (Иванов 2011). Така се създават повече условия за контакт на български младежи със западни чуждестранни туристи и стоки. Пак за нуждите на туризма са открити и дискотеки – първата е през 1967 г. в Слънчев бряг (ДС обсъжда и идеята за „валутни“ дискотеки). Увеличава се броят на езиковите гимназии с учители чужденци ‒ през 1980-те години има 20 английски, 16 немски и 13 френски училища. Резултатите са, че с повече от 36 % е увеличен броят за избягалите членове на ДКМС на Запад за първото полугодие за 1970 г. в сравнение с първото подугодие на 1969 г., като с годините този процент се увеличава.

Трудов ентусиазъм и героизъм: мизерна експлоатация. Един отчет към Политбюро от 1972 г.:

Младежта расте обладана от комунистически идеали, социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм. Днес има много примери на висока политическа зрялост сред младежта, на трудов героизъм и горещ патриотизъм… Други „познавачи“ на действителността в България се изказвали, че сега у нас се наблюдавал процес на „деидеологизация“ на младото поколение (ДС 2021, 351).

През 1970-те години негодуванието срещу Комсомола нараства:

1975 г.: Клевети се разпространяват и за характера и ролята на ДКМС. Чрез него партията държала в подчинение младежта, той бил формална организация, неговата дейност била скучна, комсомолските активисти вършели всичко по кариеристични подбуди. Оспорва се доброволният характер на студентските бригади и тяхната необходимост (ДС 2021, 459).

Едно социологическо изследване през 1971 г. за политико-идеологическия облик на студентите от висшите учебни заведения в София разкрива тяхната идеологическата изневяра: 62,6% от анкетираните са се изказали за еднакво развитие на стопанските и културни отношения със социалистическите и капиталистическите страни, а само 31,8% са отговорили „правилно“ ‒ за предимствено развитие на тези отношения със социалистическите страни. 1/3 от анкетираните слушат радио „Свободна Европа“, „Лондон“ и радио „Скопие“ (ДС 2021, 306). ДС диагностицира болестта: „Болезнени интереси към западна култура, изкуство и музика… Твърдения, че е неуместно да се смесват политика и изкуство… Кафенета за учащи и неангажирани с обществено полезен труд – развъдници на нездрави прояви“ (ДС 2021, 307-309).

Подривна контрареволюционна дейност: демократична съпротива

През 1940-те години ДС уточнява, че по „вражеския контингент“ са включени предимно деца на „бивши хора“ ‒ банкери, индустриалци, царски офицери, кулаци и др., засегнати от мероприятията на новите управляващи.

На 12.XII.1949 год. ученика Петър Иванов Митов от с. Радославци, Кюстендилско казал: „Това не е свобода, карат ни насила да гласуваме. Остава още с шмайзери да гласуваме“ (ДС 2021, 70).

Ученичката Милена Панчева от 7 клас в Стара Загора коментира насилническата политика на БКП, подчинена изцяло на съветския диктат:

Преди беше – да живее Тр. Костов, а сега ‒ смърт на Тр. Костов. Много хубаво иска Тр. Костов, какво ‒ все СССР, СССР, като че не сме българи, a руснаци. Тр. Костов е истински български патриот-комунист (ДС 2021, 71).

След измяната на Тито към СССР зачестяват бягствата в Югославия и възхвалата на „Титовци“. През 1951 г. е образувана „Младежка противоотечественофронтовска организация“ за бунт и „истински социализъм“ като в Югославия, против „извращението на БКП, лъжекомунистическа партия на Червенков“.

Контрареволюционните нездрави сили: демократична съпротива в Полша, Унгария и Чехословакия.

Събитията в Полша и Унгария 1956 г. намират отзвук и сред българските студенти: издигат се призиви за премахване на идеологически дисциплини във висшите училища, незадължително посещение на лекциите, премахване на руски език от учебните програми. Зачестяват „нездравите вражески коментари“ за дълбоката погрешност на комунизма, „пропагандиране на идеализма и хулене на марксизма“ (ДС 2021, 77). Студентите очакват, че протестите ще продължат и в България, разпространяват се листовки, както и лозунги в тоалетните: „Студенти да бъдем солидарни с унгарската революция“ (ДС 2021, 77).

В емисиите си от 4 до 7.1.1957 г. „вражеската“ радиостанция „Горяни“ издига следните лозунги: „Повече чиста наука и по-малко марксизъм-ленинизъм“; „Прекратяване разделянето на младежите на благонадеждни и неблагонадеждни“; „даване право на младежите да продължат образованието си в западноевропейски университети“; „Даване стипендии на синовете и дъщерите на народа“, а не само на комунистите и активистите (ДС 2021, 124).

С особена тревога ДС отбелязва, че за разлика от 1940-те години, в края на 1950-те „по-голяма част от проявилите се младежи са от близки нам среди“ (ДС 2021, 176).

Расте броят на бегълците: За времето от 1 януари до 31 декември 1960 г. са направили опит за нарушение на държавната граница 417 младежи на възраст до 25 години, което съставлява 50% от всички опити за нарушение, от тях 44 са успели да изменят на Родината (ДС 2021, 186).

През 1964 г. учениците от втори курс на училище по електротехника в София създават нелегална организация „НОБИС“ ‒ Нелегална организация на борците за истинска свобода. Младежите написали програма, устав и клетва на организацията. Организацията трябвало да се разрасне, да се въоръжат членовете ѝ и да работи в дълбока нелегалност ‒ на групи по трима членове. Крайната цел на групата била свалянето на правителството (ДС 2021, 203).

След Пражката пролет 1968 г. се засилва младежката пасивна и активна съпротива. Чехословашките събития засилват опозиционните настроения сред студентите. Те отново се обявяват срещу лекциите по диалектически материализъм, определяни като „глупости и остарели“.

1971 г.: Желязка Николова, студентка от ВМГИ във връзка с X конгрес на БКП казвала: „Пак ще ни тъпчат главите с глупости и ще ни карат да учим решенията му“ (ДС 2021, 305).

Груповата оперативна разработка „Мерзавци“ (1972 г.) разобличава студенти, които говорели, че ДКМС е „пълен фалш и кариеризъм“, студенти от ВМИ коментирали, че СССР преди е искал да заграби Финландия и Полша и сега осъществява насилие срещу социалистическите страни, а идеологическата диверсия на Запада била измислица. Образованието било „бедно и осакатява мисленето… учели хората да мислят с цитати, а най-добре изобщо да не мислят (ДС 2021, 400).

На 21.3.1977 г. в аудитория 1 на Медицинска академия върху една от банките бяха написани лозунги със съдържание: „Да живее Джими Картър, президент на САЩ! Американци, елате тук! Руснаци, отивайте си у дома! Изядохте ни? Изпихте ни кръвта! Да живее Валери Буковски, Сахаров и Солженицин! (ДС 2021, 640).

Опитомяване на упадъчната западна младежка култура и сексуалната революция: „Искаме Ленън, не Ленин“.

Още от 1950-те години младежите, които имат допир с младите хора от „свободния свят“, осъзнават предимствата на капиталистическия свят. На младежкия фестивал в Москва (1957) Младежите научили танца „Рокендрол“, възхищавали се на хубавото облекло и свободните мисли на младежите от капиталистическите страни (ДС 2021, 125).

От средата на 1960-те години сексуалната революция се случва и в България поради индустриализирането и урбанизирането на страната, както и проникването на западната младежка протестна култура чрез музиката, киното, модата. Голямо значение за опознаването на Запада изиграва откриването на валутните магазини „Кореком“, както и на дискотеки, първоначално в морските курорти, а по-късно и в другите големи градове. Държавата, от една страна, има нужда от валутни постъпления от туризма, но, от друга страна, ДС бди за проникването на западни културни и политически влияния.

Засилва се контролът върху дискотеките ‒ създадена е специална Национална комисия за дискотеките, започва професионално обучение на диско жокери, които се задължават да пускат преобладаваща българска музика и само одобрена западна. Първоначално се предвижда изнасяне на политически речи в дискотеките, както и популяризиране на модернизирана фолк култура. Строго се следи за наличието на „записи майка с българска музика“, която да надделява над одобрената западна музика (ДС 2021, 618-620).

Въпреки контрола, западната рок и поп музика печели сърцата на българските фенове, изживява се като култова музика, а ДС се опитва да се пребори с „битълсоманията“, „рокманията“ и пр. не само чрез ограничения и забрани. През 1971 г. е издаден указ за 50% българска музика по радиото, но и окуражаване на интегрирането на поп и рок музикалните тенденции в българската музика.

ДС някак пропуска случването на сексуалната революция в страните от Източния блок през 1970-те години и буквално изпада в паника от сексуалната освободеност на младите хора. Нарастват разводите и предбрачният секс, особено в големите градове. ДС се сблъсква и с нарастваща проституция:

Излязохме с гърка и в алеята до „Фрегатата“ имах полово сношение с него. За това той ми даде 20 лв. и ми обеща сапун „Лукс“ (ДС 2021, 227).

Юношеското желание за свободна любов, универсален мир, лична свобода и хедонистично изобилие предизвиква тревога у властите.

Обикновено те (гости, летовници) са богати хора, които идват с хубави леки коли, носят различни луксозни стоки и вещи, отсядат и се хранят в първокласните наши курорти, хотели и ресторанти. При срещи с наши граждани често тенденциозно украсяват живота на Запад, пропагандират американския начин на живот, правят евтини, но ефектни подаръци и др. Всичко това създава в някои илюзията за неограничените възможности на Запада, за неговото богатство и величие и поражда желанието да се отиде и живее там, където всичко е позволено, където човек може да постигне онова, което желае, за което е мечтал (ДС 2021, 227).

Анкети на центъра за научни изследвания на младежта през 1978 г. показват ясно краха на комунистическите илюзии:

На въпроса смятате ли, че се спазва принципът „На всекиго според способностите, всеки му според заслугите“ 95% от анкетиралите отговарят с „не“ ‒ както за приемането във ВУЗ, така и при постъпването на работа… На въпроса какво главно разбирате под свобода на личността – 60% отговорили да не се посяга на материалните ценности и материалното благосъстояние на човека, a 35% отговорили да не се нарушава стилът и начинът на живот, обичаите и традициите на хората… На въпроса кои от посочените фактори имат най-голямо значение за ускоряване на общественото развитие на нашата страна, най-често били давани следните отговори: преодоляване на противоречията между думи и дела в действията на хората – 80%, по-добър подбор на кадрите ‒ 80%, стриктно спазване на законите от всички хора и институции – 70% (ДС 2021, 649-650).

Във Видин при една анкета на ученици от Х-тите класове на гимназията се констатирало, че около 70% от тях искат да гледат югославска и румънска телевизия. Почти всичките са заявили, че желаят да притежават западна кола, а около 60% са отговорили, че не гледат български и съветски филми (ДС 2021, 599).

Ето какво разказва младеж, предприел бягство и върнат по официален път от югославските власти:

Повод да предприема бягството бяха западните филми, които се прожектираха в нашия град и които аз гледах ‒ като „Все нагоре“, „Един пробит долар“, „Сбогом Гринго“ и др. Добих представа, че младежите на Запад имат много пари, имат много развлечения и техният живот е само приключения, а ние в България скучаем. В мен се породи желанието да отида на Запад, защото исках да нося дълга коса, не ми се служи в казармата и да избегна контрола на родителите си. Исках да живея живот на приключения (ДС 2021, 413).

„В НР България расте жизнерадостно младо поколение“: социална безизходица, морална криза, новите западни кумири.

ДС предприема и следваща стъпка – ако при капитализма криминалното се политизира, то при социализма политическото се криминализира.

1974 г.: Ученичката от 8 клас, девойка с аморално поведение и криминални наклонности, се изказала на всеослушание: „Ненавиждам комунистите и комунистическата власт. Желая да стана като Анджела Дейвис, но не борец за социализъм, а за капитализъм, които дава истинска свобода“ (ДС 2021, 414).

Младите хора обаче все повече негодуват срещу мизерните заплати и експлоатация. През 1972 г. Иван Генов, електротехник, се оплаква от недостатъчното възнаграждение в сравнение с доходите на номенклатурата, която нарича „фашисти, червена буржоазия“. Прониква и информация за стандарта на живот на Запад: Стойчо Станачков негодува, че работник с неговата квалификация в Австрия вземал месечна заплата от 500 лева, а той получавал само 103 лева за два пъти повече работа (ДС 2021, 394).

Всестранно развитата личност: Анархистичен бунт (хипи и пънк движението). От края на 1950-те години ДС започва борбата срещу робското следване на капризите на западната мода. През 1960-те и началото на 1970-те години моралната полиция преследва хипи последователите ‒ дълга коса, брада, тесни панталони, къси поли, спуснати коси. Милицията настригва коси и бради, разрязва тесни панталони и слага печати по краката на момичетата с къси поли, а по-упоритите отиват на съд за хулиганство.

Под влияние на хипи движението сред младежите популярност добива пътуването из страната, най-често до морето на автостоп, явление, което в новоезика е определено като „празноскитничеството“. През 1971 г. ДС „профилактира“ 1096 младежи, празноскитащи към Бургас, някои на 12‒13 години, върнати на родителите от милицията. Младежката романтика от свободното скитане и търсене на приключения е стигматизирано от ДС: склонни към кражби и проституция, …с извратен външен вид, загрозяват града, обществените места и бият по авторитета на комсомола, на младежта въобще и против страната ни (ДС 344).

Битълсомания. В края на 1960-те години хипи движението и песните на „Бийтълс“ проникват и през Желязната завеса и печелят все повече ревностни фенове, което е психиатризирано от ДС като мания и психоза.

През 1966 г. ДС коментира:

Стремят се да подражават на всичко на изпълнителите, обличат се крайно екстравагантно, не се подстригват с месеци, за да приличат на „Битълсите“, по улиците се движат на шумни групи и се държат нахално и предизвикателно с по-възрастните. Единствения смисъл на живота си намират в непрекъснатите коментарии помежду си за последните изпълнения на „идолите на джаза“… Това явление, с основание може да се твърди, става масова психоза сред младежта и се отразява крайно неблагоприятно върху успеха и дисциплината в училище. Тази Битълсомания до такава степен е завладяла една част от младежите, че те почват да забравят чувството си за национална гордост и достойнство (ДС 2021, 265).

На западни концерти младежи от 14 до 22-годишна възраст, вдъхновени от музиката, се осмеляват да протестират (1970 г.). Милицията се намесва, програмата е съкратена, публиката реагира с хвърляне на камъни по милиционерите, със запалване на вестници и шествие до центъра на София с песни на „Битълсите“, скандирайки „свобода на музиката“, „свобода на дългите коси“, „смърт на ченгетата“. Предприети са съдебни действия.

В края на 1970-те и началото на 1980-те популярно става и западното пънк движение. През януари 1981 г. в София е сформирана младежка група „Пънк“, наброяваща десетина души. Групата според ДС се характеризира с изразен много силен „неофашистки характер“, но същевременно се уточнява, че всъщност няма единна изяснена идеология, нито пък някакви ясно очертани цели: В нея се изповядват смесица от най-разнообразни възгледи, като общото помежду им е стремежът да се изрази протест срещу социалистическото общество и неговите норми на поведение (ДС 2021, 10).

В разговори помежду си членове на групата заявяваха че „Пънк“ се стреми да постигне свобода, като разруши всичко, като се бунтува, като използва насилието… Социалистическото общество младежите оценяваха като „гадно и отвратително, еснафско общество“ (ДС 2021, 692-693).

През 1980-те години ДС се страхува дори от сянката си. Всяко свободно сдружаване извън казионните структури се възприема като заплаха от „подривни паралелни структури“, дори и клубове на фенове на българска естрада:

Паралелните структури са създадени и функционират като Клуб на приятелите на ВИГ „Диана-Експрес“ (600 члена) и Клуб на приятелите на Маргарита Хранова – секретарите на клубовете са ученици от нашия окръг (ДС 2021, 766).

Дейността нa клубовете бе прекратена и със секретарите се проведоха индивидуални профилактични беседи, за да се предотврати подобни формирования да бъдат използвани от противника като социална база за идейно-политическо и морално разложение на младежта (ДС 2021, 768).

Мерки се предприемат и срещу феновете на „Щурците“, „ФСБ“, „Сигнал“, Братя Аргирови.

В София по време на концерт на „Щурците“ ‒ 29.VI. 1976 г., изпълнителите с диви ритми, кълчене и тичане по сцената изразявали своето „изкуство“. Попаднали под тяхно въздействие, част от младежите със свирене, викове, крясъци, хвърляне на бутилки и запалени вестници изразяваха „удоволствието си“. След завършване на концерта група от около 150 младежи и девойки скандирали „искаме свобода“, „Браво юнаци, щурци“, а при намесата на нашите органи, започнали да викат „убийци“, „садисти“, „искаме свобода“ (ДС 2021, 589).

Заключение

Въпреки съблазняването, тоталния надзор, новоезик и репресии младежта не се подчинява и оказва активна и пасивна съпротива, отхвърляйки предписваната ѝ от новоезика идентичност на „бодра Димитровска смяна“. Младежките общности изграждат свой алтернативен жаргон и субкултура, прехвърляща желязната завеса, в унисон с младежките движения на Запад. Младежката съпротива често се медикализира и патологизира.

В условията на тотална пропаганда и цензура свободната мисъл може да преобръща смисъла на идеологическите послания, да ги иронизира и да намира алтернативни, макар и рисковани пътища да се самоизрази.

Нурие Муратова е доктор по история, главен асистент в Югозападен университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“ – Благоевград. С изследователски интереси в областта на архивните политики, архивите на жени и малцинства, тя детайлно анализира политиките на социалистическата власт в България към жените мюсюлманки, разкрива недостатъчно изследвани аспекти от историята на т. нар. „възродителен процес“ сред помашкото население и проследява развитието на цензурните механизми на комунистическия режим. 

^[1] Изразът е част от писмо на Тодор Живков до ЦК на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). Книга със същото заглавие е издадена през 1978 г. от Партиздат, София.

Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Специализирал е социална диалектология в Бергенския университет (Норвегия, 1991), масови комуникации и общества в Копенхагенския университет (Дания, 1994-95), език и национализъм в Института за Югоизточна Европа (Грац, Австрия, 2004). Чел е лекции в НБУ, АУБ и ПУ „Паисий Хилендарски“. Петър Воденичаров е автор на книгите: „Искам човекът да е винаги приятен и да си правим моабет“, „Език, пол и власт“ (1999), „Девиантни автобиографии - дискурси на престъпността“ (2002), „Социолингвистика. Критика на езиковите идеологии и идентичности“ (2003) и на редица студии и статии, публикувани в български и международни издания.