Либерален преглед - Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер“ – Заключение

{"id":58,"form_id":2,"category":"category-38","name":"2020_07_Zlatko_Asperger_2.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_07_Zlatko_Asperger_2.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_07_Zlatko_Asperger_2.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-38\/2020_07_Zlatko_Asperger_2.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/6tcH8RT6_ts\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"38","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_07_Zlatko_Asperger_2.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Именно в това твърдение – „гениите са откачени“ (което по принцип не съдържа нищо ново) – се състои живецът на доктрината за „невроразнообразието“, с която започнах разказа си. Аутизмът и аутистите са не просто нещо и хора, които трябва да бъдат толерирани; те са нужни, може би дори неизбежни съставни части, съществени брънки от веригата на човешкия прогрес, без които той едва ли би бил толкова ефективен. Ако всичко това ви звучи несериозно или компенсаторно, то, моля, замислете се върху някои от развитията, които характеризират съвременното разбиране на цялата тази тематика в западния свят: колкото повече се задълбочава осъзнаването и разбирането на проблема сред научните и по-широките публични среди, толкова повече се утвърждава и схващането, че хората с аутистки черти и трудности в развитието демонстрират изключителни склонности към творческо мислене. Дали това е някаква „вродена черта“ на аутисткия спектър, или принудителна компенсация, която хората от този тип са принудени да развиват, за да могат да се ориентират и справят в един принципно „чужд“ свят, може би не е най-важният от всички възможни въпроси. Най-същественото, онова, с което трябва да започнем, е осъзнаването на факта, че „откачалките“ са важна и необходима съставна част от тъканта на човешкото съвместно съществуване. Не „идиоти“, не „инвалиди“, нито дори „нещастни хора“. Да, те са други, но именно поради това ние имаме нужда от тях. Без другостта светът едва ли би се движил напред със същото темпо.

Оттук и простичкото мото, с което бих предложил да започнем обществения разговор по тази тема, днес и сега, в България:

Другият – това съм аз!