Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 12 Gendern Germany Debate

Пътният знак „жители с разрешително за безплатно паркиране“ е заменен със стикер, който прави думата „жител*ки“.
(imago images/Ralph Peters)

 

Какво може да се научи от по-раншните езикови дебати в немския език?

Някои от историческите битки около немския език са толкова изрядно приключени, че в наши дни е трудно да се каже кога са били най-ожесточени. Най-късно от 80-те години на миналия век англицизмите, т.е. заемките от англоезичния свят, навлизат с хиляди в немския език, който ги поглъща без никаква съпротива.

Facelift [Пластична лицева операция], Just in Time [доставка точно навреме], Infotainment [смесица от информация и забавление], Learning by doing [учене чрез вършене], Native speaker [говорител на роден език], Safer Sex [безопасен секс], Top News [топ новини], Action [действие], Performance [представяне], Midlife-​Crisis [криза на средната възраст], Corporate Identity [корпоративна идентичност], Workaholics [работохолици] – всички те някога са предизвикали големи вълнения. Днес тези думи са обичайна част от разговорния немски език.

В средата на 90-те години на миналия век интернет, който тъкмо започваше да се развива, допринесе за появата на още стотици англицизми: booten [стартиране на компютърна система], Download, Monitor, Scanner, Slash, Account, chatten [чатене] – списъкът може да бъде продължен до безкрай. Да не говорим пък за езика на рекламата!

Англицизмите: езикова чума или начин на живот?

„Ние се примиряваме с това! Те казват ‚Мама и татко водят децата на шопинг‘. На това му казвам мръсотия, нали?“ – нервира се (за да използваме една друга чуждоезикова заемка) през 2001 покойният вече немски германист Петер Вапневски.

Small Ad GF 1

Слушателка на радиостанция Deutschlandfunk пък дава израз на смущението си по следния начина:

Напоследък съм ужасена, през последните две-три години ставам свидетелка на това как немският език все повече изчезва от публичното пространство. Мисля, че е много лошо, че той губи все повече и повече от лицето си, също и поради глобализацията, която е свързана с езиците.

Локдаун, шиша-бар, джендър-звездичка [или „родова звездичка“, т. е. начинът, по който в днешния немски език се обозначава родово-неутралното използване на традиционно мъжки названия] – езиковият речник [и водеща инстанция по въпросите на съвременното развитеи на немския език] Дуден е добавил 3000 нови думи към настоящото си издание. За някои това е израз на езиково богатство, за други – на езиков упадък.

Според Анет Клоса-Кюкелхаус, ръководителка на програмата за езикова документация и лексикография в Института за немски език „Лайбниц“ в Манхайм, английските заемки всъщност не са нещо ново. „Имаме някои от тях, които са навлезли в немския език още през 19-ти век, като strike или всякакви други боксови и спортни термини. Така че това не е ново явление.“

Езиковата общност взема решения за заемките

Това не е културна инвазия на зли сили, които искат да проникнат, подкопаят и враждебно да завладеят немския език. Дали една английска дума ще влезе в немския речник, решава езиковата общност – с други думи, всички ние. Това е гласуване с уста.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

На първо място, това често е феномен на културно влияние, а англо-американската култура е основно водещата в момента. През предишните векове е било различно, когато хората са били силно ориентирани към Франция и затова са възприемали в немския език много френски думи.

Езиковите дебати се характеризират с две неща. Първо, те се провеждат емоционално, и второ, не са нещо ново – също и според професор Хенинг Лобин, научен директор на Института за немски език „Лайбниц“ в Манхайм:

Още в началото на развитието на нововисокия немски език е имало дебат за езика, а именно преводът на Библията на немски език от Мартин Лутер, който също е бил предмет на много спорове. По онова време е ставало дума за фундаментални въпроси на теологията, на властта в немскоезичния свят, което винаги е определяло тези езикови дебати. По-късно се появяват споровете за чуждите думи в немския език. Това започва още през XVII в. с бароковите езикови общества, които не само водят битка срещу чуждите думи, но всъщност се занимават с развитието на немския език като самостоятелен и го оформят по начини, които вече са познати от френския и латинския език по онова време.

Jungfernzwinger и Nasenerker

През 1617 г. например във Ваймар е основано „Die Fruchtbringende Gesellschaft“ (Плодоносното дружество) с почти 900 членове, което е най-голямата немскоезична академия по онова време. Идеите му са били колкото радикални, толкова и едва разбираеми днес – според професорката Каролин Мюлер-Шпитцер, ръководителка на проекта „Емпирична лингвистика на пола“ в Института за немски език „Лайбниц“. Плодоносното дружество, например, предлага…

…за да избегнем думи като Nonnenkloster [женски манастир, метох], нека да го наречем Jungfernzwinger [букв: „Клетка за девици“]. После, нека да използваме германски словообразувателни елементи и да не казваме Nase [нос], защото това е заемка [от френски], а Gesichtserker [лицев еркер].

Разбира се, това са неща, които днес ни звучат напълно абсурдно, защото вече не възприемаме по същия начин думите, които са заимствани от латински или имат латински или гръцки корени. Същото се отнася и за думи като bonbon, която не се възприема като заемка, но, разбира се, идва от френски, така че езикът ни е пълен с такива влияния, които са се развивали през вековете.

Освен въпроса за корените на езиковите промени, има и друго наблюдение върху езиковите дебати: независимо дали става дума за галицизми, англицизми, чуждици или джендъризми, езиковите дебати са били и продължават да бъдат силно емоционални.

Мисля, че [в такива случаи] всеки живее с усещането, че нещо е заложено на карта, че това е въпрос на преговори в обществото, може би и на наистина фундаментални интереси, и то въз основа на много лична и интимна връзка с езика, която всеки от нас преживява по своему. Израснали сме с езика, научили сме го от родителите си, създали сме приятелства и любовни отношения на езика, ориентирали сме се професионално на езика, изучавали сме технически език. И това, разбира се, е нещо, което е много дълбоко вкоренено в нас. [С други думи], ако изпитвате усещането, че тук се води битка на бойното поле на езика, която би трябвало да доведе до това, че може би вече не трябва да казвам определени неща или да ги казвам по много специфичен начин, това е нещо, което може да доведе до силни емоции, и мисля, че това е, което наблюдаваме в момента.

Наематели, учители, аптекари – всички тези названия на професии досега са били считани за общомъжки, обхващащи всички полове. Днес онлайн редактор*ките на Duden искат да сложат край на това – и да добавят втори, женски род, към всяка от 12 000 статии, обясняващи лични и професионални титли. Срещу това има определена съпротива.

Общомъжкият род [Das generische Maskulinum] изключва жените

Настоящият дебат за неутралния по отношение на пола език е наистина емоционален. За да се успокоим, има смисъл първо да разгледаме основните идеи на полово-неутралното му използване [Gendern]. В центъра му е заложена една граматическа конструкция, която досега се е използвала напълно безкритично: общомъжкият род. Става дума за това, че лицата и професиите се използват по принцип в граматически мъжки род, въпреки че съществува и женска форма на думата.

Още през 70-те години на миналия век лингвистката Луиза Ф. Пуш успява да докаже в научната си работа, че общомъжкият род изключва жените в езиково отношение. Заедно със Сента Трьомел-Пльоц и Марлис Хелингер, тя е една от основателките на феминистката лингвистика.

Изхождаме от тезата, че създаваме реалността с помощта на езика. Социологията казва, че обществото създава реалността, а ние пренасяме това в езика и казваме, че реалността се създава езиково.

Според Хайдрун Дебора Кемпер, професорка по германистика в Института за немски език, жените са изключени както в езиково отношение, така и в реалността.

Но как конкретно би трябвало да изглежда езикът, основан на равенството между половете? Не е практично винаги да се говори за „учители и учителки“, „избиратели и избирателки“. Не съвсем политически коректни са тирето [учител-ки] и долната черта [учител_ки], тъй като в такъв случай се обръщаме само към читателки/читателки от женски и мъжки пол [изключвайки хората с друга или неопределена джендърна идентичност]. Междувременно като политически коректна [в съвременния немски език] е възприета родовата звездичка, т.е. „читател – звездичка – ка“ – този вариант е насочен не само към мъжете и жените, но и към хората с различна полова идентичност. Заедно с това често се използва и двоеточие [:]. С това обаче дебатът за родово-неутралното използване на езика не приключва.

Граждан*ки, граждан_ки или гражданКи? Родово-неутралното използване на езика е актуална тема. Някои виждат в него израз на равенство, а други – на езикова фалшификация и опекунство. Как може да изглежда езикът, който е справедлив по отношение на пола?

Езикът създава реалности

Езикът създава реалности не само по отношение на въпросите, свързани с пола, казва Хайдрун Дебора Кемпер. „Много лесно е да си го представим. В края на краищата, има примери във връзка с бежанския въпрос, където има голяма разлика дали казвам бежанска имиграция, бежанска вълна или наводнение от бежанци.“

Думите предизвикват асоциации, когато ги четем и чуваме – важна функция за цялостното възприемане на информацията. А думата „наводнение“ – която в момента преживяваме в цялата ѝ драматичност – има дълбоко негативен оттенък. „В зависимост от това как се отнасяме към реалността, ние насочваме в определена посока възприятието и на партньорите, с които общуваме.“

Изводите са ясни: езикът създава реалности, а онези, които са недостатъчно представени в езиково отношение – в случая жените – губят значението си. Разбираема е обаче и яростната борба срещу родово-неутралното използване на езика. Защо е така? Защото дебатите за езика винаги са насочени далеч отвъд него, казва Каролин Мюлер-Шпитцер, германска учена от Манхайм:

Това, разбира се, е лингвистично-политически дебат, който в момента е много силно инструментализиран за други политически въпроси. В противен случай той нямаше да се превърне в тема на ежедневната политика. На тази арена се водят дебати за идентичността, които нямат пряко отношение към нея.

Езиковите дебати винаги са и политически

Това са феномени, които могат да се наблюдават в много исторически езикови дебати: Например в искането на Мартин Лутер за разбираем немски език, в борбата срещу господството на италианския и френския език, в първите несигурни опити за равнопоставеност на половете в средата на миналия век и, разбира се, в спора за англицизмите и правилното използване на граматическия род. Винаги става дума и за културно господство и власт, за разграничаване и индивидуална и национална идентичност. Погледнати в тази светлина, дебатите за историческия език и онези за англицизмите и граматическия род почти не се различават.

И тъй като историческите дебати губят остротата си, когато се разглеждат от дистанцията на времето, Дамарис Нюблинг, професорка по историческо езикознание на немския език в университета в Майнц, отбелязва преди всичко, че

…нещата никога не са чак толкова горещи, колкото изглеждат, така че, разбира се, дебатите винаги са много по-яростни и поляризирани от онова, което по-късно започва да преобладава в дългосрочен план“.

Споровете за родово-неутралното използване на езика са и спорове за мъжките привилегии

В дългосрочен план това вероятно винаги е така, но все пак езиковите дебати от по-ранни времена се различават от сегашните. На първо място, родово-неутралното използване на езика не е стилистична дреболия, която просто се вписва добре в „духа на времето“. За мъжете то в крайна сметка означава и загуба на привилегии и социално превъзходство. Бурните реакции могат да бъдат обяснени и по този начин. Друга разлика в сравнение с историческите дебати е свързана с броя на участни*чк*ите: – за да използваме отново специалното граматическо обозначение. В миналото ентусиастите и литераторите са дискутирали в тесни кръгове – които, между другото, са били заети предимно от мъже – докато днес да се включи може всеки. Хенинг Лобин от Института за немски език „Лайбниц“ пише:

Чрез цифровите медии много повече хора вече имат възможност да покажат и оповестят на другите в голям мащаб езиковото си поведение и по този начин да оказват езиково влияние. Все още не знаем как точно ще се проявят тези ефекти в дългосрочен план.

Много въпроси, свързани с родово-неутралното използване на езика, все още нямат отговор, но вече се наблюдават първите ефекти. „Каквото и да се случи – и това вече е факт – ще има т.нар. социални стилистични принадлежности, т.е. че човек ще бъде причисляван към определена група. Ако например използвам главна буква „К“, в очите на много други хора се превръщам в стара феминистка; ако използвам звездички, критикувам двоичността [и подкрепям „джендъра“]; ако използвам „разликата между половете“, ще бъда позиционирана още по-дълбоко в дискурса.“

Резултатът от дебата все още не е предвидим

За огромното мнозинство от хора тези тънкости нямат значение; те дори могат да игнорират родово-неутралното използване на езика без проблем. Но това ще се промени, прогнозира Дамарис Нюблинг, германистка от Майнц. „Познавам много хора, които преминаха към по-съзнателна родова употреба на езика, едва когато разбраха какво всъщност изследва джендър лингвистиката и какви дисбаланси съществуват в немския език.“

Обсъжда се и отношението на обществените медии към въпроса. Някои радио- и телевизионни оператори или формати вече се справят и без общомъжки род или оставят решението на своите служители. И това със сигурност оказва влияние върху ежедневния език, казва директорът на Leibniz Хенинг Лобин. Никой не знае дали езиковата общност, този въображаем и демократичен субект, може да се противопостави на подобни модели за подражание. Дори за експерти като Хенинг него изходът от спора за пола е непредвидим.

Не можем да кажем например по какъв начин дебатът, който се води в момента по темата за равнопоставеността на половете в езика, просто ще създаде поляризация, от която в един момент отново ще трябва да се измъкваме, или пък ще доразвие немския език и ще го придвижи, да кажем, към нов етап. Не съм съвсем сигурен, трябва да призная.

 

Източник

 

Pin It

Прочетете още...