Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Видеогалерия

Чудомир – „Де оня глас“

 

 

„Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха-аха, ще запукат, ще затряскат и ще накарат Тотка, младата вдовичка, дето се е качила на кладенеца, уж въже на дюлята да връзва за прането, а окото ѝ шари се оттатък плета, да ахне и да тупне от страх в коритото.

 

 


Коментари

Цвета Костова писа в Сюрреализмът срещу фашизма
Дълго есе ...Кога на земята е нямало фашизъм,...
Господин Енев, удоволствие е да се четат ваши...
Ще си позволя да ви препратя към книгата си "...
Чудесна статия по болезнена тема! Изглежда не...
Откъм ФейсбукViktor IvanovДесакрализацията е ...
Ами аз публикувах тук на сайта основния „обви...
Текстът на Барон-Коен е политкоректно едностр...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...