Либерален преглед - Йордан Йовков – „Сенебирските братя“

{"id":21,"form_id":2,"category":"category-1","name":"2020_04_Yovkov_Senebir.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_04_Yovkov_Senebir.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_04_Yovkov_Senebir.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-1\/2020_04_Yovkov_Senebir.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/JFm6t2OSdD4\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"1","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_04_Yovkov_Senebir.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

Класическата българска литература е по правило издържана в тон на себе-жертвеност и протест срещу нещата, които някои някога „са ни сторили“ (основно османските господари, които са и основният източник на „злини“ в канона, с който израстваме всички). Почти няма класически български автор, който да се е опитал да погледне нещата през очите на другата страна, да е показал по някакъв начин злините и неправдите, които самите ние сме причинявали, в хода на последните 130 години, на българските турци.

И толкова по-голяма е заслугата на Йордан Йовков, чиято незаспиваща съвест или просто огромна човешка душа не му е позволила да подмине с мълчание именно тази страна от родната действителност. Разказът „Сенебирските братя“ се откроява сред инак еднообразната тоналност на класиката ни с хуманистичен патос, който не прави разлика между свои и чужди – нещо толкова рядко за родната литература, пък и мисловност, и чувствителност като цяло – че това го прави почти толкова уникален, колкото е и бялата лястовица от големия шедьовър на Йовков.