Либерален преглед - Херман Хесе – „Аугустус“

{"id":54,"form_id":2,"category":"category-34","name":"2020_06_Hesse_Augustus.jpg","path":"images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_06_Hesse_Augustus.jpg","url":"https:\/\/www.librev.com\/images\/stories\/Newsletters\/Big_thumbs\/2020\/2020_06_Hesse_Augustus.jpg","thumbnail_url":"\/images\/bagallery\/gallery-2\/thumbnail\/category-34\/2020_06_Hesse_Augustus.jpg","title":"","short":"","alt":"","description":"","link":"","video":"<iframe width=\"560\" height=\"315\" src=\"https:\/\/www.youtube.com\/embed\/FXhbFf2amhM\" title=\"YouTube video player\" frameborder=\"0\" allow=\"accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture\" allowfullscreen><\/iframe>","settings":null,"likes":0,"imageId":"34","target":"blank","lightboxUrl":"","watermark_name":"2020_06_Hesse_Augustus.jpg","hideInAll":0,"suffix":""}

В своите изпокъсани дрехи странникът седеше свит до своя приятел. Никога не беше се чувствал толкова уморен и приятната топлина, и светлината от огъня го объркваха така, че не можеше ясно да разграничи сега от някога, днес от тогава.

– Кръстнико Бинсвангер – каза той, – аз отново бях непослушен и майка ми вкъщи плака. Ти трябва да говориш с нея и да ѝ кажеш, че искам отново да бъда добър. Ще го направиш ли?

– Да, ще го направя – каза кръстникът, – бъди само спокоен. Тя те обича!

Огънят вече позагасваше и Аугустус гледаше втренчено със същите големи, сънливи очи в бледата червенина, както някога в своето ранно детство, и кръстникът сложи главата му на скута си и зазвуча фина, ведра музика, нежно и блажено в мрачната стая и хиляди малки сияещи духове се понесоха и кръжаха весело в изкусни дъги, преплитания едни около други на двойки из въздуха. А Аугустус гледаше и се заслушваше и всички негови нежни детски чувства бяха отново открити в този рай.

Веднъж му се стори, че го вика майка му, но беше твърде уморен, а и кръстникът беше вече обещал да говори с нея. Когато Аугустус заспиваше, кръстникът положи ръката си на челото му и се заслуша в притихналото му сърце, докато в стаята настъпи пълен мрак.