Уважаеми преподаватели,
любими наши родители,
скъпи сънародници!

Честит Ден на народните будители! Ние, студентите, избрахме да го отпразнуваме по най-добрия възможен начин – събудихме се! Събудете се и вие! Общият ни дом има нужда от нашите общи усилия. Налага се не просто всички да се отърсим от дълбок сън, а и да вложим огромни усилия, за да си върнем България.

Страната ни е в ръцете на хора, които не могат да бъдат по-далеч от каквото и да било пробуждане. Законодателната и изпълнителната власт са в ръцете на цинични лица, които не се свенят от безпринципни съюзявания и раздели, нито от абсурдни и нецивилизовани решения; те най-сетне дори не се срамуват да признават открито, че зад собствения им авторитет винаги има и друг, както и че не биха отказали подкрепа даже от криминални среди.

Съдебната власт често се оказва парализирана. Органите на сигурността биват карани да изпълняват несвойствени задачи. Извършват се възмутителни и немотивирани кадрови промени във всички институции. Начело на правителството стои човек, който нарича недоволството на българските учители „седянка“. В Народното събрание заседават лица, които смятат, че на избирателя не е нужно образование, не са нужни перспективи. В същото Народно събрание се намират даже лица, които нямат правото да бъдат там. Не съществува реална опозиция. Демокрацията у нас действително е вече само фасадна. И единственият отговор на тези факти е прословутото: „не ми пука“. На нашите предполагаемо законни, но напълно нелегитимни парламентаристи не им пука, когато самата основа на законността е пропукана. Не им пука нито за бедността, нито за образованието, нито за правото, нито за достойнството, собствеността и сигурността на гражданите.

Интересува ги само оставането на власт. Защото те живеят само чрез нея и само за нея. Минимални отстъпки пред здравия разум правят единствено при най-недвусмислено изразен гняв. Лесният, безотговорен популизъм е последният им опит за какъвто ида било контакт със Суверена. Над четиримесечни протести не оказват ефект върху безсрамието на хората, узурпирали управлението. През това време цялото обществено тяло линее и всички ние биваме всекидневно ощетявани и унижавани от тези, които би трябвало да служат на общия, а не на личния си интерес.

Живеем в безнаказана лъжа. Живеем и в самодоволна безпросветност. За нас, студентите, това положение е нетърпимо. Ние, бъдещите хора на науката, поколението, което сега навлиза в живота, биваме съветвани да емигрираме и заплашвани с насилие, когато даваме воля на справедливото си възмущение.

Затова днес, в Деня на будителите, ние, Ранобудните студенти, се обръщаме към всички български граждани: събудете се! Станете от сън! Стига търпение! Стига мълчание! Призоваваме всички лица и организации към ефективна общонационална стачка.

Да живее България!

Ние, студентите

София, 1 ноември 2013