Антиправителствен митинг в София през лятото на 2020 г., с фотомонтаж на тогавашния премиер Бойко Борисов. Той е обвиняван в дълбоко вкоренена корупция.
Снимка: Николай Дойчинов /AFP
Асен Василев, българският министър на финансите, е важен събеседник, ако човек се интересува от това дали страната му е готова да се присъедини към еврозоната. Василев приема гостите си в просторна конферентна зала, която има доста интересна предистория. Смята се, че неговият предшественик е получавал тук торби с пари в брой – в замяна на политически услуги, най-вероятно.
Доста сдържан човек с мек глас, Василев все пак рисува брутално прям образ на политическата класа в страната си. Той казва, че поръчките в публичния сектор са били раздавани години наред без търг. Не е имало ефективен контрол и прането на пари е било значителен проблем.
Образованият в Харвард икономист е част от служебния експертен кабинет на България от месец май и има намерение да изчисти корупционната бъркотия, оставена от предишното правителство. Бившият министър-председател Бойко Борисов подаде оставка тази пролет след общо 10 години на власт, когато партията му ГЕРБ претърпя тежки изборни загуби.
След едночасов разговор с Василев човек започва да се чуди дали изобщо е толкова добра идея България да се присъедини към общата валута. В началото на юни София представи конкретен план за въвеждане на еврото, като 1 януари 2024 г. беше определен като деня, в който ще се смени валутата.
И шансовете този план да се превърне в реалност не са никак малки. България отговаря на всички формални критерии за присъединяване към зоната на общата европейска валута. Нейният бюджетен дефицит, държавен дълг и темп на инфлация надхвърлят критериите, определени за присъединяване към еврото. А валутата на страната, левът, вече е обвързана с еврото.
Миналата година България се присъедини към Хърватия, която също желае да стане част от ERM II – европейския банков съюз и механизъм на обменните курсове. А това означава, че пътят към еврото е необратим. Дори Европейската централна банка вече няма право на вето. Може да се коригира само конкретния график.
Членството на България ще отбележи първото разширяване на еврозоната след присъединяването на Литва през 2015 г., която стана 19-ия член на зоната на общата валута. Но има ли наистина смисъл да се приема страна, която има трайни проблеми с корупцията, прането на пари и финансовия надзор?
Създаване на още един проблем
„Разбира се, България е повече от добре дошла да се присъедини към еврото, но първо трябва да се справи с проблемите си в областта на прането на пари и корупцията“, казва Свен Гиголд, член на Европейския парламент от партията на Зелените, който пътува до България заедно със съпартиеца си Даниел Фройнд, за да проучи готовността на страната за общата валута. ЕС, казва Гиголд, трябва да предотврати ситуация, в която държава-членка се превръща в център на мащабно пране на пари, както се е случвало в миналото с Кипър или балтийските държави.
Но може ли ЕС да блокира присъединяването на България? След като веднъж започне подобен процес на присъединяване, обикновено е трудно той да бъде спрян. През лятото на 2020 г., още преди сегашното служебно правителство да встъпи в длъжност, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен настоя, че „ще продължим да подкрепяме (Хърватия и България), когато те предприемат следващите и последните си стъпки към присъединяване към еврозоната“.
Изглежда, че има опасност Европейският съюз да си създаде още един проблем – сякаш не е научил нищо от кризата с еврото.
Дори водещи политици в страната смятат, че Еврогрупата трябва да преразгледа намерението си скоро да приеме България в зоната на общата валута. „В България има редица сектори, в които комбинацията от корупция, лошо управление и пряк или непряк държавен контрол е довела до натрупване на загуби и фактори на нестабилност“, казва Христо Иванов, ръководител на антикорупционната партия Да, България! Иванов и други бързат да припомнят проблемите, с които се сблъска еврозоната след присъединяването на Гърция.
По онова време Атина криеше истинските нива на държавния си дълг и размера на бюджетния си дефицит. След това страната почти фалира през 2010 г., което засили тежестта на кризата в еврозоната. Въпреки че гръцката икономика е изключително малка в сравнение с цялата еврозона, проблемите на страната почти доведоха до разпадане на зоната на общата валута.
„Аз ще се погрижа за работата“
Европейският депутат Фройнд обаче вижда в присъединяването към еврозоната възможност за страната. „Развитието на България върви в правилната посока при сегашното правителство“, казва той. Според него Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да се възползват от възможността, предоставена от въвеждането на еврото, за да приведат финансовия сектор на България в ред.
Това обаче предполага, че реформаторите ще имат политически контрол. Но сегашното правителство няма мнозинство в парламента. А през ноември са насрочени нови избори – третите парламентарни избори през тази година.
Напълно неясно е дали министърът на финансите Василев и колегите му от кабинета ще могат да продължат усилията си за прочистване. Напълно възможно е партията на Борисов ГЕРБ – която принадлежи към групата на консервативната Европейска народна партия в Европейския парламент заедно с Християндемократическия съюз (ХДС) на германския канцлер Ангела Меркел – да се върне на власт. А това би било катастрофа за Европа. Борисов вече започна да изстрелва саркастични подмятания: „Ако не можете да се справите, върнете ме обратно. Аз ще се справя с работата вместо вас“.
Дългогодишният ръководител на правителството в България еднолично ерозира демокрацията в страната си. Той посегна на независимостта на съдебната система и раздаде обществени поръчки на български олигарси. Тъй като беше по-дискретен в това отношение от правителствата в Полша и Унгария, Борисов до голяма степен успя да избегне порицание от Брюксел или Берлин. Неговото наследство ще остане в страната за дълго време.
Много от проблемите, с които се сблъсква България, не могат да бъдат решени бързо, дори ако мотивацията е налице. Една от най-големите пречки, казват активисти за граждански права и антикорупционни инициативи, е главният прокурор Иван Гешев. Докато той продължава да блокира разследванията за корупция и да защитава както политиците, така и олигарсите, нищо няма да се промени из основи, казва Адела Качанова от Българския хелзинкски комитет.
Мътно бъдеще
На икономическия фронт много неща вървят по-зле, отколкото цифрите могат да накарат човек да смята. Страната наистина преживя десетилетие на силен растеж, започнало през 2000 г., но от световната финансова криза насам икономиката е значително по-слаба. Проучванията на Европейската комисия и Европейската централна банка също не рисуват особено розова картина за бъдещето. Според доклад на ЕЦБ съществува „високо ниво на несигурност“ по отношение на това как ще се развие инфлацията в страната през следващите месеци, както и опасения за „рязко влошаване“ на финансовото състояние на България.
В столицата София се развива малка, макар и високопродуктивна софтуерна индустрия, но иначе туризмът играе преобладаваща роля в икономиката, какъвто е случаят с много структурно слаби държави в Южна Европа. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пише в най-новата си икономическа оценка от януари тази година, че „регулаторните бариери пред конкуренцията в България са по-високи, отколкото във всички страни от ОИСР, с изключение на Колумбия и Турция“. Междувременно банковият сектор в България има повече лоши кредити от средното за ОИСР.
Повече от всичко обаче България страда от масово напускане на добре образовани хора. В същото време много от младите мъже и жени, които са останали в страната, нямат нито работа, нито подходящо обучение.
Въвеждането на еврото може да задълбочи проблема, смятат много икономисти. В края на краищата това се случи в други страни, които се присъединиха към общия валутен съюз. След като старата валута изчезна, цените в много области се повишиха, което се оказа пагубно най-вече за по-ниските класи. За да компенсират допълнителната тежест, правителствата често увеличаваха социалните плащания.
В отговор на тези опасения в Европейския парламент се засилва съпротивата. „Аз съм за по-дълъг период на изчакване“, казва Маркус Фебер, евродепутат от Християнсоциалния съюз, баварската сестринска партия на ХДС. „В противен случай България може бързо да се превърне в друга Гърция.“
Ханс-Вернер Зин, бивш ръководител на Института за икономически изследвания Ifo в Мюнхен, е още по-критичен. „България видя в Гърция колко е чудесно, когато ти е позволено да печаташ валута, която другите страни признават за законно платежно средство“, казва той. Тази привилегия, прогнозира той, ще „предизвика инфлационен бум“ и в България, „който в крайна сметка ще я лиши от конкурентоспособност и ще я превърне в поредния получател на европейския трансферен съюз“.
Намаляващ ентусиазъм за реформи?
Въпросът е как може да се предотврати подобно развитие. Един от начините беше демонстриран неотдавна от правителството на Съединените щати. През юни Вашингтон наложи санкции на трима български олигарси и 64 компании в съответствие със закона „Магнитски“. Законът позволява на американското правителство да замразява активите на крупни престъпници и да им забранява да пътуват до САЩ. Последиците често са болезнени, което превръща закона „Магнитски“ в ефективен инструмент за борба с корупцията. Новото българско правителство приветства стъпката на Вашингтон.
Реформаторите не очакват ЕС да възприеме подобен подход. Когато се обърне към американците за помощ в борбата с корупцията, казва финансовият министър Василев, тя пристига в рамките на два дни. В същото време Европа само пише празни доклади и седи със скръстени ръце, допълва той. Казва, че не е получил никаква подкрепа и от Германия. „Фактът, че българското правителство трябва да иска помощ от американците, не е добър знак за ЕС“, казва евродепутатът от Зелената партия Фройнд.
По време на вечеря с реформаторски настроени европейски парламентаристи един от депутатите казва, че България е положила сериозни усилия за реформи, докато се е подготвяла за присъединяване към ЕС. Но след присъединяването усилията за реформи веднага са намалели. Мнозина се опасяват, че това може да се случи и след като страната стане част от еврозоната.