Музикантът Адам Нергал Даркси: „първобитен“, „нечовешки“ католицизъм
Снимка: Jacek Turczyk / dpa
На улица „Зиелна“ 39 в центъра на Варшава към небето се извисява уникална кула, висока 11 етажа, увенчана от старинно-изглеждащ корниз. Сградата се отличава лесно сред чисто новите небостъргачи в квартала.
Когато е построена през 1908 г., тя вероятно е била най-високата сграда в Руската империя – независима Полша не е съществувала по онова време. През Втората световна война, когато полската нелегална армия се вдига на въстание срещу нацистките окупатори, в сградата се настаняват немски снайперисти. Въстаническият батальон Килински успява да завзема кулата на цената на тежки загуби. Но въстанието не успява.
Днес сградата е обявена за историческа забележителност. До вратата на асансьора е поставен бюст на войник, който се взира в далечината. Стените са украсени с червено-бели знамена и черно-бели снимки от военната епоха. Полската Асоциация на ветераните от нелегалната армия има седалището си тук, заедно с книжарница, посветена на историческите борби на поляците.
Но от време на време се налага да идва специален екип за почистване, за да премахне графитите по улицата и стените. Откак миналата есен абортите в Полша бяха практически забранени, всевъзможни яростни протести станаха обичайно явление във Варшава. Но освен всичко друго, има основателна причина тези протестни шествия да минават често покрай „Зиелна“ 39. Тук се намира седалището на влиятелна полска организация, която носи латинското название Ordo Iuris: Правен ред. Именно тук са подготвени и разработени правните основания за законовото решение срещу абортите.
Кулата отново се е превърнала в крепост – крепост на един консервативен, героично-националистически мироглед. Ордо Юрис разглежда самата себе си като вид ултраконсервативна елитна сила. Навсякъде, където традициите са в опасност, войската разпраща адвокатите си. Те осигуряват подкрепа в съдебни дела срещу художници, гей активисти или дори вестници за неща като накърняване на религиозните настроения или разпростряване на фалшиви новини, касаещи Полша – по тяхно собствено усмотрение, разбира се.
Ордо Юрис има лични връзки с националистическо-консервативното правителство, упражнява политическо влияние и оказва правна помощ. За да посочим само един пример, правните експерти на Ордо Юрис са помогнали при законовото оформление на различни анти-ЛГБТ декларации, които сега са приети от почти 40 местни парламента и градски съвети в Полша.
Организацията си пробива път към фронтовите линии на културната война, която заплашва да разкъса днешна Полша: страната се намира в постоянен сблъсък между националистите, католиците, противниците на абортите и скептиците срещу ЕС, подкрепящи правителството на PiS, от една страна – и по-либералното, космополитно население, от друга. Конфликтът внася омраза и огорчение не само в почти всяка политическа дискусия, но вече и в ежедневието. Това прави евентуалния компромис невъзможен и осакатява демократичния живот.
Мъжкият салон Barberian Academy и Barber Shop на улица Emilia Plater се намира на по-малко от 2 километра от „Зиелна“ 39 и въпреки това двете места едва ли биха могли да бъдат по-отдалечени едно от друго. Силно татуираните фризьори подстригват късо мъжките коси от едната страна, а след това оформят перчема отгоре във военно-вдъхновени, разделени прически. Грубият екстериор контрастира странно с приятелското, спокойно настроение в Barberian.
Собственикът Адам Дарски кара матов черен Мерцедес с регистрационен номер „W1 Satan.“ Бейзболната му шапка е украсена с думата „Антихрист.“ За него фризьорският салон е просто хоби. Дарски е по-известен с името Нергал, чудовище от древната месопотамска митология, бог на подземния свят, който, разбира се, пие кръв. Нергал е една от най-известните полски рок звезди. Той свири на стилизирани V-образни китари за екстремната метъл група Behemoth. Ръмжащите му песни разказват за похотливи девственици, за това как архангел Гавриил надува „тромпетите“, както и за сатанисти. В този специфичен вид музика Нергал се е превърнал в световна звезда – но и в плашилото на полската десница.
Правни битки срещу една рок звезда
През последните няколко години Нергал участва в няколко правни битки с Ордо Юрис и други консерватори. Наскоро организацията е помогнала той да бъде съден за една от онлайн публикациите си, на която се вижда черен ботуш, настъпил изображение на Дева Мария, националната светица на Полша. Все още не е ясно как спорът ще завърши при последната инстанция. Но Нергал не смята да се отказва. „Това е нелепо“, казва той. „Всички познават моите радикални и често вулгарни изявления и не е нужно да застават на моя страна.“
Далеч от сцената, Адам Дарски изобщо не е вулгарен. Той цитира Ницше и полския драматург и писател Витолд Гомбрович. Всъщност е израснал в католическо семейство. „Но винаги съм се интересувал от тъмната страна на хората“, казва той. „Всички имаме такава.“ Според философията на Нергал трябва да я прегърнете, да се изправите срещу нея и да видите неопределеността като обогатяване. Не трябва да се опитвате просто да я изтриете, както според него се опитват да направят католическите фундаменталисти, набиращи влияние в Полша: „Те искат дърво, което да не хвърля сянка.“
Нергал си спомня с потръпване църквата от детството си. „Винаги беше студено, монахините бяха нервни, а пасторите – авторитарни.“ Той описва този вид католицизъм като „нечовешки“ и в някои отношения „примитивен“, особено когато се намира в симбиоза с национализма, както е в Полша.
Противникът на Нергал в кулата на улица „Зиелна“ се казва Тимотеус Зих и е заместник-председател на Ордо Юрис. Той е в средата на тридесетте си години, облечен е в модерен костюм с червена вратовръзка и носи хипстърска брада. Но Зих не е представител на модната, либерална, градска средна класа [към която човек би го причислил по външния му вид]; Каролина Павловска, която стои до него, вероятно би отхвърлила това описание и за себе си. Тя е експертка по международно право и е отговорна за кампанията на Ордо Юрис „Да на семейството – Не на джендъра“.
Офисите около тях са ярко боядисани, с тежки мебели и дебели килими – сякаш човек се намира в някой клон на Църквата по сциентология или в елитна корпоративна адвокатска кантора. Само разпятията, разположени във всяка стая, дават идея, че тук не става дума точно за пари. Организацията подчертава, че се финансира изключително чрез дарения – и не получава субсидии от правителството. Всеки, който твърди нещо друго, може да бъде осъден.
Адвокатите на Ордо Юрис Каролина Павловска и Тимотеус Зих: „Да на семейството – Не на джендъра“.
Снимка: Piotr Malecki / DER SPIEGEL
„Ние се ангажираме да спазваме правата на човека“, казва Зих и добавя, че те са закрепени в полската конституция в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. Тази декларация, обяснява той с точен правен жаргон, включва например правото на живот. Но никъде, казва той, не се посочва „право на аборт.“ Като такова, заявява той, подобно право не може да бъде въведено днес – оттук и изключително строгите ограничения в Полша.
Би ли помогнал Ордо Юрис на гей мъж да получи правото на еднополов брак? „Не“, отговаря Зих. „Конституцията ясно определя брака като съюз между мъж и жена. За неща такова [гей-брак] няма законово основание.“ Една колежка казва, че Ордо Юрис се бори срещу ерозията на традиционното семейство. Тя твърди, че то е било застрашено от „левицата“, която настоява за право на аборт и гей бракове в много международни органи и организации. Ордо Юрис разглежда такива закони не като израз на променящите се условия на живот или като проява на нарастваща толерантност, а като разпадане на приложимите правила. Като опасност.
Може ли Дева Мария да получи ореол с цветовете на дъгата?
Наскоро Ордо Юрис претърпя неуспех, когато съдът оправда активист, който беше нарисувал ореол с цветовете на дъгата върху изображение на Дева Мария. Набожните католици бяха особено обидени от факта, че стикери с изображението бяха поставени върху обществени тоалетни и кошчета за боклук. „Това е нарушение на религиозните чувства, които нашата конституция явно защитава“, казва Зих.
Епизодът хвърля светлина върху начина, по който Ордо Юрис мисли и работи: Общественият конфликт – например по отношението на църквата към гейовете и лесбийките – се свежда до простото му юридическо ядро. Зих и неговите адвокати последователно се опитват да окажат натиск върху другата страна чрез правни действия. Може ли Дева Мария да получи ореол с цветовете на дъгата? Това е въпрос на религиозни чувства, но също така и на толерантност, [обществено] разнообразие и спокойствие. Полската демокрация би предоставила възможност за уреждане на този конфликт чрез политически спор. Но Ордо Юрис е избрал да поеме пътя през съдилищата. Когато организацията печели, мненията на опонентите се заклеймяват като такива, които нарушават закона.
Ордо Юрис участва и в съдебно дело срещу бившия полски външен министър Радослав Сикорски, сега член на Европейския парламент в либералната опозиция. Сикорски беше писал, че организацията подкрепя „забранени [за хомосексуалните хора в Полша] зони“. През последните години значителен брой общини приеха декларации, вдъхновени от Ордо Юрис, които затвърждават „защитата на семейството“, определяна изключително като съюз между жена и мъж. Гей активистите сега наричат тези участъци земя „зони, свободни от ЛГБТ идеология.“
Но тези общински решения, вдъхновени от Ордо Юрис, са волеизявление, което няма никакво основание в закона. В чисто юридически план Ордо Юрис може да твърди, че няма забрани за гейовете и лесбийките да влизат в магазини или държавни учреждения. Зих дори твърди, че „ако там [на териториите на тези общини] би имало, да речем, фризьорски салони или офиси, които отказват да допускат гейове, щяхме да предприемем съдебни действия срещу тях.“
Именно тази двуличност вбесява много либерални противници на организацията: Те са убедени, че декларациите, издадени от общините, оказват влияние, насърчавайки климата на хомофобия, който затруднява живота на гейовете и лесбийките. Но никой не може да го каже публично – в противен случай Ордо Юрис ги заплашва със съдебни дела.
Страната заплашва да се разпадне на отделни племена
Либералната социоложка Каролина Вигура се притеснява от политическата и културна поляризация на страната си. Тя отбелязва, че е задействана динамика, при която и двете страни се разминават във все по-радикални посоки – особено след въвеждането на ограниченията срещу абортите, които всъщност се намират под пълна забрана. „PiS показа, че не се интересува от това какво мислят гражданите с различни политически нагласи“, казва тя. Вместо да участва в обществен дебат за абортите, правителството се произнася чрез политики на твърда ръка. „Ние, либералите, се чувстваме не само победени, но и унижени.“ Тя казва, че политическият климат все повече се определя от „гнева“ в Полша. „Страната заплашва да се разпадне на племена, които говорят все по-шумно и по-шумно, но едва ли се изслушват.“
Страхът, но преди всичко омразата, надделява. Преди две години мъж намушка и уби с нож либералния кмет на Гданск. Изследователите на общественото мнение отбелязват също, че политическите конфликти все повече се превръщат в проблем и в личните отношения. Все повече хора казват, че няма да допуснат човек с различни политически възгледи да се ожени за член от семейството им.
А междувременно компромисът между опозицията и управляващата партия – основен принцип на всяка функционираща демокрация – изглежда невъзможен. Така например, те се карат от месеци насам кой да бъде новият омбудсман за граждански права. Решението за назначението ще се вземе от парламента, където PiS има мнозинство, но ще трябва да бъде съгласувано от Сената, който е в ръцете на опозицията. Това не е реалистична опция в Полша, почти 17 години след като тя стана член на ЕС.
Ескалацията не е по вина само на управляващата партия. Но Вигура казва, че в момента PiS е основният печеливш. Конфликтите по фактически въпроси са прераснали в религиозни войни. Освен това, след като пое властта през 2015 г., PiS систематично елиминира системата на „баланси и сдържания“, онези механизми за вътрешен контрол, които не позволяват на демокрациите да се превърнат в диктатури на парламентарните мнозинства. PiS контролира властите и обществените медии, а освен това преследва частните вестници и интернет порталите. Варшава е в постоянно състояние на конфликт с Брюксел заради нарушаването на разделението на властите и свободата на съдебната власт, в резултат на това, че PiS отне властта на Конституционния съд и органа, който назначава съдии. Но колкото по-твърда става ръката на национално-консервативното управление, толкова повече нараства гневът по улиците.
Дори Мария Собуневска от консервативния мозъчен тръст в Краков Ягелонски Клуб предупреждава: Хората отдавна спряха да гласуват за партията от ентусиазъм за нейния политически проект – мнозина го правят единствено от омраза към нейните опоненти.
Нергал, рок музикантът, който се бори срещу католиците в Ордо Юрис, също е гневен. „Ние, поляците, току-що премахнахме една идеологически утвърдена система: комунизма. А сега националните консерватори искат да ни наложат следващата марка фундаментализъм.“
Разбира се, той е „за бежанци“, за равни права за гейовете и лесбийките. Той иска да види строго разделение между църквата и държавата в Полша, а църквата да бъде лишена от данъчните си привилегии. Както и за премахване на член 196 от Наказателния кодекс, който криминализира накърняването на религиозните настроения.
Накратко: Нергал поставя под съмнение всичко, което националните консерватори и Ордо Юрис искат да запазят. „Нелепо е да ме съдят за публикация в Интернет, докато в същото време почти никакви свещеници не са изправени пред съда за злоупотреба [с деца].“ Сега Нергал набира пари, като средствата са предназначени за подкрепа на хора, които са обекти на съдебни дела, поведени от Ордо Юрис. Кампанията му се нарича „Ordo Blasfemia.“