Опитите на политически лидери от популистката периферия да „законодателстват“ на територията на Софийския университет, изисквайки отстраняване на уважаван преподавател в лицето на проф. Александър Кьосев, са нелепи и недопустими. Преди всичко, Софийският университет по закон разполага с академична автономия и управленските решения, които се взимат за университета и притежават имунитет по отношение на всяка външна намеса – държавна, институционална, и още повече – партийно-политическа.
Примерът, който представителят на партия „Възраждане“ дава като аналогия с отстраняването на проф. Михаил Мирчев от преподавателската му позиция в университета е неправомерен. Решението за отстраняване на проф. Мирчев е взето по инициатива на студентите, които са слушали негови лекции и е осъществено с решение на ректорското ръководство на Софийския университет след доклад на Етическата комисия, определящ съдържанието на лекциите именно като несъвместимо с академичната етика. Претенцията на партиен лидер по аналогия да бъде отстранен преподавател заради негова публична теза е нелепа. Софийският университет е академично пространство, което се ползва с утвърдени академични свободи. Съдържанието на определена теза, споделена от академичен представител – в случая проф. Кьосев – не може да бъде цензурирано или оспорено като право на изразяване дори и от други колеги в рамките на академичната общност.
С тезата на проф. Кьосев може да се спори, тя може да бъде оборвана или подкрепяна с академични – аналитични аргументи, но тя не може да бъде отхвърляна на основание, че е изказана. Изключение от това академично правило правят само тези – изказани в академичното или в друго публично пространство – от колеги, които нарушават базисни правила на легитимно гражданско поведение. При това става въпрос единствено за твърдения, подбуждащи към расова, етническа или други форми на общностна омраза, обидни квалификации ad hominem както и заплахи и застрашаване на права и свободи на други хора и групи в гражданското пространство.
В случая с изказването на проф. Кьосев, което провокира извънакадемични – политически реакции, става дума за теза, влизаща в разрез с определени вярвания и идеологически принципи на политически групи, но напълно съвместима с правилата на академичния и – в по-широк план – граждански дебат по основни обществени проблеми.
Опитите на популистки лидери да трупат политически капитал за сметка на академичните и гражданските свободи в България са недопустими и ще срещнат категоричната съпротива както на академичната общност, така и на всички граждани, които ценят свободата на словото и са готови да я защитават.
Подписали:
Проф. Амелия Личева, СУ
Ангелина Чипева, инспектор Културология
Проф. Анна Кръстева, НБУ
Проф. Боян Знеполски, СУ
Проф. Владимир Градев
Георги Ангелов, преводач, журналист
Д-р Георги Няголов, СУ
Проф. Даниела Колева, СУ
Доц. д-р Даниел Смилов, СУ
Д-р Емилия Славова, СУ
Доц. Жана Дамянова
Златко Енев, издател, Берлин
Д-р Иво Страхилов, СУ
Проф. Лиляна Деянова
Проф. Майя Грекова, СУ
Д-р Мила Минева, СУ
Манол Пейков, издател
Доц. Огнян Минчев, СУ
Проф. Петя Кабакчиева, СУ
Доц. д-р Ралица Ковачева, ФЖМК
Д-р Ружа Смилова, СУ
Проф. Снежана Попова, ФЖМК
Тони Николов, писател, журналист, Портал Култура
Юлиана Методиева, журналистка, Маргиналия
