От редакцията:
Подобно на експлозивен реактив, призивът за бойкот на спонсорираното от Израел участие във фестивала „Синелибри“ в София се превърна не само в изява на политическа позиция, но и в катализатор на публична обратна реакция. На фона на бързо събрани подписи от близо 400 български творци и граждани, призоваващи организаторите на фестивала да преустановят партньорството си с израелското посолство, организаторите реагираха с обвинения в антисемитизъм и морално насилие.

Това съвсем не означава, че темата е изгубила значимостта си – напротив: тя става огледало на по-широки културни сблъсъци, в които институционалното спонсорство, свободата на изразяване и границите на артистичната автономия се размиват. Във време, когато войната в Газа и свързаните с нея призиви за бойкоти и морални отговорности разтърсват международните творчески сцени, случаят със „Синелибри“ ни поставя пред въпроса: докъде стига границата между фестивално гостуване и политическа легитимация?

Оставям въпроса отворен – защото наистина, дори и когато жестовете изглеждат опростени (спонсорство = съучастие?), последствията за културната сцена и за България като част от международния дебат са далеч по-сложни, отколкото изглежда първоначално.

В навечерието на втората годишнина от нападението на 7 октомври и продължаващата война в Газа конфликтът раздели Холивуд на враждебни лагери.

През последните две години поредица от скандали разтърсиха филмовите фестивали; популярни телевизионни продукции, създадени в Израел, изчезнаха от американските стрийминг платформи, а надигащите се обвинения в антисемитизъм и съучастие в геноцид изправиха артист срещу артиста.

Миналия месец дойде поредният залп: бойкот от хиляди представители на Холивуд срещу всички телевизионни и филмови проекти, свързани с Израел – страна, в която преобладаващо леви творци водят собствена битка срещу израелското правителство.

Както толкова много спорове, свързани с Близкия изток, и този се оказа заплетен, грозен и нерешен.

„Да бойкотираш творци от която и да е държава по света е безумие“, каза Лиат Бенасули, продуцентката на хитовия сериал на Netflix Фауда. „Ние не сме нашето правителство – ние страдаме от него.“

„Този бойкот напълно играе по техните правила“, добави тя. „Те не искат нищо друго, освен да ни накарат да замълчим.“

Иницииран от организация, наречена Филмови работници за Палестина, бойкотът вече има над 5000 подписали, сред които Ема Стоун, Оливия Колман, Хоакин Финикс, Ава ДюВерней и Марк Ръфало. Подписалите се задължават да не прожектират филми, да не участват в продукции или да не работят с институции, които според тях са „съучастници“ – включително фестивали, кина, телевизионни канали и продуцентски компании.

Докато бойкотът набираше сила, в Израел се разгаряше отделен скандал – „Морето“, арабскоезичен филм за момче от Рамала, бе избран за официалното израелско предложение за наградите „Оскар“ догодина, но беше публично заклеймен от министъра на културата, който заплаши да създаде нова държавно контролирана филмова награда. Междувременно законопроект, внесен в Кнесета от министъра на комуникациите, цели да закрие обществената телевизия и да разшири радикално държавния контрол върху независимите медии и културни институции в страната.

Всичко това допълнително задълбочи разделенията около Израел и антисемитизма, които разтърсват Холивуд след 7 октомври. В продължение на повече от десетилетие американците са страстни почитатели на израелски телевизионни продукции, особено сериали, преработени за американската публика като Еуфория и В терапия на HBO, Вътрешна сигурност и Ваше благородие на Showtime – сериали, за които много зрители в САЩ вероятно дори не подозират, че са съвместни израелски продукции. Два от най-успешните сред тях – Фауда на Netflix и Техеран на Apple TV+ – се занимават пряко с близкоизточния конфликт. И двата сериала бяха забавени заради войната и нейните последици.

В Израел действията на Холивуд деморализираха и объркаха сценаристи, режисьори и продуценти, мнозина от които са открити противници на правителството на Нетаняху. Те питат: как така американските артисти се възмущават от опитите на Доналд Тръмп да заглуши предавания като това на Джими Кимъл, но не подкрепят нас?

Новият черен списък

Както и при други протести срещу войната, писмото за бойкота беше подписано и от евреи, разкривайки дълбоки разломи сред еврейските общности в Израел и по света.

„В момента има огромен обществен натиск човек да заеме страна в едно крайно опростено противопоставяне“, каза актрисата и бивша водеща на Jeopardy! Майим Бялик, която участва в новия филм на Джим Джармуш Баща, майка, сестра, брат. На кинофестивала във Венеция миналия месец, където филмът спечели голямата награда, протестиращи осъдиха дистрибутора MUBI, тъй като получава финансиране от Sequoia Capital – рисков инвестиционен фонд, който има финансови връзки с Израел.

„Много странно е в момента да си либерална еврейска артистка, когато те представят като човек, който не желае войната да свърши“, каза Бялик. „Никакво друго малцинство не е принудено да избира между различни лоялности. Този бойкот носи миризмата на нещо друго – и то се нарича антисемитизъм.“

В началото на месеца повече от 1200 души от филмовата и телевизионната индустрия – сред тях Лийв Шрайбър, Шери Лансинг и Дженифър Джейсън Лий – подписаха открито писмо, осъждащо бойкота.

„Това на практика означава артисти да поставят други артисти в черен списък въз основа на тяхната националност, етническа принадлежност или идентичност – а ние не бихме го направили за творци от нито една друга страна“, каза актрисата Ребека Де Морни, подписала писмото. „Трябва да подкрепяме артистите, а не да ги обезчовечаваме.“

Paramount е единственото голямо холивудско студио, което официално се обяви против бойкота. „Идеята да се цензурира изкуството противоречи на американските ценности и на свободата на словото“, заяви главният изпълнителен директор на Paramount Дейвид Елисън, който пое контрола върху компанията през август.

Във вторник студиото ще излъчи Червена тревога – лимитиран драматичен сериал за съдбата на няколко персонажа, включително израелско семейство с малки деца, арабско семейство и израелски полицаи след нападението на Хамас на 7 октомври.

Елисън поръчал сериала, след като се срещнал с неговия продуцент Лорънс Бендър на възпоменателна служба за адвоката и медиен посредник Скип Бритенъм, починал малко повече от преди два месеца, разказа Бендър на събитие на 3 септември. Бендър му описал проекта, а Елисън веднага поискал да го види.

Бендър призна, че очаква негативни последици заради Червена тревога.

„Взех съзнателното решение, че не ме интересува – ще загубя приятели“, каза той на прожекцията. Нямам никакво уважение към онези, които подписаха бойкота.“

„Четирите хиляди идиоти“, нарече ги Бендър (броят междувременно е нараснал), добавяйки, че много от хората, които петицията иска да накаже, всъщност се противопоставят на настоящото израелско правителство.

HBO Max също ще излъчи седемсерийна драматична поредица за нападенията на „Хамас“, озаглавена Един ден през октомври. Всеки епизод преплита различни истории за човешкото въздействие на атаките и техните последици. Главният изпълнителен директор на Warner Bros. Discovery Дейвид Заслав, участвал в решението да бъде закупен сериалът, отказа интервю, но в изявление заяви, че ролята на компанията е „да осветлява пълния спектър на човешкия опит“ и че сериалът ще даде глас на онези, които са преживели атаките, „за да бъдат видени, чути и запомнени“.

Нарастваща изолация

Други стрийминг платформи и развлекателни компании до голяма степен избягват съдържание, свързано с конфликта. Apple, както и много други мрежи, действа изключително предпазливо по теми, които могат да се окажат разделящи. На Apple TV+ третият сезон на Техеран, завършен в края на 2023 г. и излъчен в Израел през декември 2024 г., все още няма дата за премиера в САЩ. След убийството на Чарли Кърк, Apple отложи и излъчването на актуалния трилър Просветената (The Savant), с Джесика Частейн в ролята на разследваща под прикритие, която се внедрява в онлайн групи, разпространяващи омраза. Частейн публикува изявление, в което заяви: „Не сме съгласни с решението да се отложи излъчването.“

Човек, запознат с позицията на Apple, коментира, че Техеран ще се завърне, макар че дата още не е обявена. Друг израелски сериал, продаден на Apple през 2023 г. – Червени небеса (Red Skies), драма, ситуирана по време на Втората интифада – също няма определена премиерна дата, а според друг източник положението му е още по-несигурно.

Петият сезон на Фауда – сериал, хвален заради нюансираното представяне на израелско военно подразделение, действащо под прикритие сред палестинци в Западния бряг и Газа – също беше забавен, макар и по други причини. След 7 октомври създателите му изхвърлиха първоначалния сценарий, за да отчетат атаките. Сериалът вече е в постпродукция и макар Netflix все още да не е обявил дата за американската му премиера, очаква се той да излезе в Израел през януари.

Тези утвърдени заглавия рязко контрастират с това, което сценаристи, режисьори, агенти и продуценти в САЩ и Израел описват като все по-тежка ситуация за израелското съдържание. Още преди бойкота, продуценти от Холивуд и Израел усещаха слаб интерес към създаването и промотирането на подобни проекти, посочвайки комбинация от антиизраелски настроения, антисемитизъм, страх от финансов риск и от лични негативни последици.

Бен Силвърман, председател на Propagate и продуцент с филмография, включваща Stick и Офисът, определя случващото се като своеобразен „мек бойкот“ на израелски сериали и филми, подхранван от целенасочена кампания за дезинформация в социалните мрежи.

„Създаде се виртуална версия на културата на отмяната, така че много хора се страхуват да се включат в дебата“, каза той в интервю. „Убеден съм, че голяма част от това е старомоден антисемитизъм, основан на лъжи и заблуди.“

Бившата председателка на Paramount Шари Редстоун наскоро оглави израелското студио Sipur, което продуцира Лошо момче (Bad Boy), отчасти защото искаше да застане зад израелската творческа общност.

„Хората се страхуват да използват гласа си“, каза Редстоун. „Затова аз самата станах толкова гласовита.“

„Тревожно е и обезпокоително, че съдържанието, идващо от Израел, се третира различно от това на която и да е друга страна“, добави тя.

В Израел и в САЩ агенти и продуценти съобщават за спад както на финансирането, така и на договорите за дистрибуция. В много случаи инвеститори и партньори се оттеглят. „От 7 октомври насам за израелските телевизионни и филмови творци и продуценти е изключително трудно да намират инвестиции, сътрудничества или фондове“, каза Цвика Готлиб, изпълнителна директорка на Асоциацията на израелските филмови и телевизионни продуценти. „Хората казват: ‘Сега не е моментът. Трябва да почакаме.’“

Организацията, стояща зад бойкота – Филмови работници за Палестина – твърди, че насочва усилията си срещу институции, а не срещу отделни израелски лица.

Повечето продукции в Израел, както и в други малки държави, разчитат поне частично на държавно финансиране, въпреки че действат напълно независимо от правителството. Много израелски творци сравняват този бойкот с отказ от подкрепа на американски артисти, финансирани от Националния фонд за изкуства или Националното обществено радио, като израз на протест срещу Доналд Тръмп. Или с отказ от ирански филми заради риториката на аятолах Хаменей или иранското финансиране на терористични групи.

„Смятам, че изолирането на Израел е съмнително“, каза Рик Роузън, агент и съосновател на WME.

Тих бойкот

Международният филмов фестивал в Торонто предизвика скандал през септември, когато покани, а после отмени прожекцията на документалния филм Пътят между нас – история за усилията на пенсиониран израелски генерал да спаси семейството си след атаката на 7 октомври. Причината? Режисьорите не били осигурили права за използване на кадри от камерите на Хамас.

Филмът, канадска продукция, в крайна сметка бе прожектиран пред препълнена зала и спечели наградата на публиката за най-добър документален филм – но това стана едва след като над 1000 представители на индустрията, сред които Дебра Месинг и Ейми Шумър, подписаха петиция, обвинявайки TIFF в „заглушаване на еврейски гласове“. От фестивала отказаха коментар.

„Оруелските предлози, с които TIFF оправда отказа си, бяха изключително обезкуражаващи“, каза продуцентът Хауърд Гордън, чиито продукции включват Вътрешна сигурност, 24 и други телевизионни сериали, и който беше сред първите, реагирали на решението за отмяна. „Проблемът е, че хората капитулират пред страха.“

Множество израелски режисьори описват това като „тих бойкот“, при който получават все по-малко покани за фестивали в чужбина. „Отвън сме изтласкани и бойкотирани още от началото на войната“, каза Рони Абулафия, режисьор и председател на Израелския документален форум. „Но става все по-зле. През изминалата година стана изключително трудно израелски филми да бъдат приети във фестивални програми, дори и когато са критични към правителството.“

„Една програмистка на фестивал ми каза, че няма да приеме моя филм, но че ‘това не е само заради Израел,’“ разказа израело-американската документалистка Яел Меламеде, чийто последен филм ADA – Моята майка архитектът е съвместна израело-американска продукция. „Повечето хора мълчат за причините, но тя беше съвсем откровена – и донякъде бях благодарна, защото започваш да се чудиш дали не си въобразяваш.“ В друг случай, добавя тя, известен програмист свалил документалния ѝ филм два дни преди прожекцията под натиска на спонсори.

Тези отхвърляния тежко удрят хората от индустрията, мнозина от които активно протестират срещу правителството на Нетаняху още от идването му на власт през януари 2023 г., много преди атаката от 7 октомври. В интервюта продуценти и режисьори разказват, че всяка събота вечер участват в демонстрации с искане за край на войната.

„Правителството и без това ни има зъб, така че бойкотът просто е още един начин да ни заглушат“, каза Дана Щерн, продуцентка на Фауда и съпродуцентка на документалния филм Супернова: Клането на музикалния фестивал.

Филмът Морето, финансиран от Израелския филмов фонд, рискува да стане една от първите мишени на бойкота. На 16 септември филмът, написан и режисиран от Шай Кармели-Полак – израелец, и продуциран от Бахер Агбария – палестински израелец, спечели наградата за най-добър филм на наградите „Офир“. Тихо, но опустошително семейно драматично произведение, той разказва историята на момче от Рамала, което мечтае да стигне до морето в Тел Авив – сякаш до другия край на света.

На въпрос дали бойкотът се отнася и за филми, създадени съвместно от палестинци и израелци, дори когато са финансирани от израелски институции, организацията Филмови работници за Палестина отговори по имейл, че филмовите институции трябва „да прекратят съучастието си в израелския геноцид и апартейд и да подкрепят пълните права на палестинския народ съгласно международното право, в съответствие с насоките на палестинското гражданско общество.“

Кармели-Полак започнал да пише сценария през 2014 г., вдъхновен от Крадецът на велосипеди на Виторио Де Сика – друг филм за моралните изпитания в свят, белязан от икономическа и социална безнадеждност. След множество забавяния снимките се провели на Западния бряг преди атаките от 7 октомври, с предимно палестински актьорски състав.

Ден след наградите „Офир“ министърът на културата Мики Зоар заклейми филма като „клеветнически“ и „срамен“ и заяви, че ще създаде нови израелски държавни „Оскари“, които да „отразяват националните ценности и дух.“

„В известен смисъл това е добре, защото хората ще разберат, че аз нямам нищо общо с това правителство“, каза Кармели-Полак в интервю. „Имам надежда, че хората извън Израел ще отворят сърцата си и ще видят, че това е филм за човечността помежду ни, за това колко сме сходни. Всички хора искат да отидат на море.“

Източник

Памела Пол е американска журналистка, кореспондентка и редакторка. Тя е авторка на свободна професия за The Wall Street Journal.